Определение по дело №308/2019 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 11.06.2019 год.

 

 

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИРИНА СЛАВЧЕВА,

ЧЛЕНОВЕ:        1.  ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ     

      2.  ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ                                             

като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА ч.гр. дело № 308/2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 Подадена е частна жалба от „О.Б.б.“ АД, *** срещу определение от 07.02.2019 год. по гр.д. № 74/2017 год. по описа на ЕлПРС, с което съдът е прекратил производството по делото, на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК. Моли съда да го отмени  ида върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответницата оспорва подадената частна жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът направи следните изводи:

Производството по гр. дело № 74/2017 год. на РС-Елин Пелин е образувано по искова молба на „О.Б.б.“ АД, *** срещу Д.И.С. ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Иска ответницата да бъде осъдена да заплати на дружеството сумата 976,11 лв., представляваща сума, получена без основание. Ответницата заемала длъжността „обслужване на клиенти“ в дружеството, като със заповед от 11.01.2012 год. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като в заповедта е посочено, че следва да й се заплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Обезщетението в размер на 772,59 лв. било заплатено. Ответницата оспорила законосъобразността на уволнението, във връзка с което било образувано гр.д. № 31898/2012 год. по описа на СРС което приключило с влязло в сила решение, с което предявените искове били уважени. Банката заплатила на ответницата обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 2 250 лв. за периода 11.01.2012 год. – 14.04.2012 год. За времето след 01.03.2012 год. ответницата била назначена на работа при друг работодател. Счита, че ответницата е получила без основание обезщетение, представляващо разликата между полученото от ответницата трудово възнаграждение от ищеца и това, което е получила от друг работодател през посочения период, като тази разлика е в размер на 203,61 лв. и следва да бъде върната, тъй като е получена без основание. Сочи също така, че на връщане подлежи и сумата 772,59 лв., тъй като обезщетение за неспазен срок на предизвестие се дължи само при прекратяване на трудовото правоотношение, а в случая е налице отпаднало основание с оглед отмяната на уволнението и възстановяването на ищцата на заеманата преди това длъжност.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С решение от 23.07.2013 год. по гр.д. № 1535/2013 год. на СГС е отменено решение от 23.10.2012 год. по гр.д. № 31898/2012 год. на СРС в частта, с която са отхвърлени исковете на Д. Славова срещу „О.б.б.“ АД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ  и вместо това съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищцата, извършено със заповед от 11.01.2012 год.; възстановил е ищцата на заеманата преди това длъжност „банков служител – обслужване на клиенти“ и е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата 2 250 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 11.01.2012 год. – 11.04.2012 год. С определение № 798/12.06.2014 год. по гр.д. № 7591/2013 год. на ВКС на РБ не  е допуснато касационно обжалване на решението по гр.д. № 1535/2013 год. на СГС.

С решение № 4280/28.06.2018 год. по гр.д. № 1540/2018 год. на СГС е отменено решение от 24.11.2017 год. по гр.д. № 55474/2014 год. на СРС в частта, с която „ОББ“ АД е осъдено да заплати на Д. С. сумата 515,37 лв. – обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ за получено от нея по-малко възнаграждение поради незаконното й уволнение за периода 11.04.2012 год. – 12.06.2012 год., като вместо това в тази част искът е отхвърлен като неоснователен поради уважаване на направено от ответника възражение за прихващане със сумата 772,59 лв. – обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е частично основателна.

Съдът намира, че претенцията за връщане на сумата 203,61 лв., представляваща получено без основание обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 01.03.2012 год. – 11.04.2012 год., е недопустима. Това е така, тъй като за този период размерът на дължимото обезщетение е определен с влязло в сила решение от 23.07.2013 год. по гр.д. № 1535/2013 год. на СГС и същото е изплатено изцяло в присъдения размер. Възраженията за това, че ищцата е започнала работа при друг работодател, считано от 01.03.2012 год. е следвало да бъдат направени в производството по същото дело, тъй като това обстоятелство е настъпило към момента на приключване на устните състезания по делото. Моментът, към който силата на пресъдено нещо /СПН/ установява, че спорното право съществува или не съществува, това е денят, когато е приключено съдебното дирене, след което решението е влязло в сила, т.е. след което е възникнала СПН /чл. 235, ал. 3 и чл. 439, ал. 2 от ГПК/. Поради това СПН има преклудиращо действие спрямо фактите, които са настъпили до този момент, но не са предявени от ответника. Последният под страх от преклудиращото действие на СПН трябва да предяви в процеса всичките си възражения. С оглед това недопустимо е в отделен исков процес да се отрича вземането на ищцата за същия период /установено с влязло в сила решение/, като се твърди, че сумите са получени без основание.

С оглед това искът за осъждане на ответницата да върне на дружеството сумата 203,61 лв. – получено без правно основание обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, се явява недопустим, като производството по делото правилно е прекратено в тази част с обжалваното определение.

Иска за заплащане на сумата 772,59 лв., представляваща заплатено без основание обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, е частично допустим. Ищецът в настоящото производство е направил възражение за прихващане с тази сума в производството по гр.д. № 55474/2014 год. на СРС, като искът е отхвърлен за сумата 515,37 лв., като неоснователен именно поради уважаване на направено от ответника възражение за прихващане със сумата 772,59 лв. – обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.

С решение № 4280/28.06.2018 год. по гр.д. № 1540/2018 год. на СГС е отменено решение от 24.11.2017 год. по гр.д. № 55474/2014 год. на СРС в частта, с която „ОББ“ АД е осъдено да заплати на Д. С. сумата 515,37 лв. – обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ за получено от нея по-малко възнаграждение поради незаконното й уволнение за периода 11.04.2012 год. – 12.06.2012 год., като вместо това в тази част искът е отхвърлен като неоснователен именно поради уважаване на направено от ответника възражение за прихващане със сумата 772,59 лв. – обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. По предявеното с възражение за прихващане насрещно вземане на ответника се формира сила на пресъдено нещо, съгласно чл. 298, ал. 4 от ГПК. Тази защита на насрещното вземане обаче е подчинена на защитата на ответника срещу иск. Поради това, когато вземането, предмет на възражението за прихващане, е по-голямо от първоначалния иск, при отхвърляне на иска на ответника не се присъжда нищо /тази разлика се присъжда само при предявен насрещен иск/. Максималният полезен резултатът за ответника е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането по него чрез прихващане с насрещното вземане на ответника. Съдът разглежда възражението само до размера, до който е признал за основателен първоначалния иск. Когато предявеното с възражението насрещно вземане е по-голямо по размер, при неговото уважаване се формира сила на пресъдено нещо само до размера на иска. За разликата ответникът може да предяви иск в отделно производство. С решение № 4280/28.06.2018 год. по гр.д. № 1540/2018 год. СГС е приел за доказано вземането на Д. С. срещу „ОББ“ АД за сумата 515,37 лв., но поради основателност на възражението за прихващане в размер на 772,59 лв. /обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ/ първоначалният иск е отхвърлен изцяло. Тъй като претендираното с възражението за прихващане вземане на ответника е в по-голям размер, за разликата над 515,37 лв. до 772,59 лв. за вземането на ответника не е формирана сила на пресъдено нещо, поради което за тази част претенцията по настоящото дело е допустима. Това налага в тази част обжалваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В останалата част по така предявения иск производството правилно е прекратено от районния съд с обжалваното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на адв. Г.В. възнаграждение в размер на 200 лв., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 11 вр. чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 год.

Определението от 15.03.2019 год. на ЕлПРС, постановено по молба на ищеца за изменение на прекратителното определение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, не е обжалвано и е влязло в сила.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л  И :

 

 

ОТМЕНЯ определение от 07.02.2019 год. по гр.д. № 74/2017 год. по описа на ЕлПРС в ЧАСТТА, с която съдът е прекратил производството по делото по иска на „О.Б.б.“ АД, *** срещу Д.И.С. *** за връщане на изплатено без основание  обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № ********** от 11.01.2012 год. на директор на ОББ-АД-клон „С. Р.“, гр. С., за разликата над 515,37 лв. до пълния предявен размер от 772,59 лв., на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК и ВРЪЩА делото на РС-Елин Пелин за произнасяне по иска в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

ОСЪЖДА „О.Б.б.“ АД, *** да заплати на адв. Г.В.В. ***, сумата Д.И.С. *** сумата 200 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 11 вр. чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 год.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ  :  1.

 

                                                                               2.