Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.Слатина, 04.10.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично заседание на 05 септември, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гражданско дело № 1539 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е искова молба от Г. ФОНД ***, представлявани от изпълнителните директори Б.М.и С.С., със съдебен адрес ***, офис 9, адв.Е.Г., против А.С.Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, с която се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 812.41 лв. главница, дължима на основание изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета № 110015/08.01.2014г. за увреден лек автомобил при ПТП, а именно „Пежо 406“ с ДКН ВР 0725 ВМ, собственост на Р.К.И., настъпило на 26.12.2013г. в гр.Бяла Слатина, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба-26.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в настоящето производство.
ИСК с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.288,ал.12 от КЗ(отм.),
вр.чл.558,ал.7 от КЗ.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответникът А.С.Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, не е намерен на посоченият адрес, като е търсен на различни дати и часове посочени в съобщението.
Съдът е изискал служебно справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на ответника от която е видно, че А.С.Т., с ЕГН **********, е с постоянен и настоящ адрес ***.
Съдът е процедирал със залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния и настоящ адрес, който съвпада с адреса посочен в исковата молба, което уведомление е залепено на 15.01.2019г. на външната входна вратата на посоченият адрес, като съдебните книжа, които се намирали в канцеларията, не са потърсени от лицето в законоустановеният срок.
С разпореждане постановено в з.з. на 27.02.2018г. съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника А.С.Т., с ЕГН **********, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1539/2018г. по описа на РС-Б.Слатина.
Изпратено е писмено искане до АК-Враца за определяне адвокат на ответника.
С уведомително писмо ВрАК е определила адв.М.К. от ВрАК за особен представител на ответника А.С.Т., призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1539/2018г. по описа на РС-Б.Слатина, при внесен е депозит от ищеца за особен представител в размер на 300 лв.
С определение постановено в з.з. на 11.03.2019г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП е назначил адв. М.К. от ВрАК за особен представител на ответника А.С.Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1539/2018г. по описа на РС гр.Б.Слатина.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК. В с.з. адв.М.К. оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за
установено от фактическа страна следното:
В исковата молба се твърди, че на основание чл.288,ал.1,т.2,б.”а” от КЗ
/отм./, сега чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, Г. фонд изплатил по щета № 110015/08.01.2014г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 812.41 лв. за увредения при
ПТП, настъпило на 26.12.2013г. в гр. Бяла Слатина, лек автомобил „Пежо 406“ с
ДКН ВР 0725 ВМ, собственост на Р.К.И.. Ищецът посочва, че виновен за настъпилото ПТП е ответникът А.С.Т., който управлявал лек автомобил “Хюндай Галопер”
с ДК № ВР 6825 ВА, негова собственост, поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост – заледена настилка, губи контрол над управлението на
автомобила и удря паркираното правомерно отдясно намиращото се там МПС.
В нарушение на КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
С регресна покана изх.№ 575/14.10.2014г.
ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от него обезщетение, но до
настоящият момент плащане не е постъпило. Поради това за него се породил правен
интерес от търсената съдебна защита.
В подкрепа на своите твърдения е представил писмени доказателства, приложени и приети по делото, които не се оспорват от ответника по реда на чл.193 от ГПК.
От представения по делото протокол за ПТП се установява, че на 26.12.2013г. в гр. Бяла Слатина, обл.Враца между А.С.Т. като водач на лек автомобил “Хюндай Галопер” с ДК № ВР 6825 ВА, негова собственост, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост – заледена настилка, губи контрол над управлението на автомобила и удря паркираното правомерно отдясно намиращото се там МПС „Пежо 406“ с ДКН ВР 0725 ВМ, собственост на Р.К.И., което ПТП е причинено по вина на първият. Протоколът е подписан и от двамата участници в ПТП-то. Във връзка с настъпилото произшествие против ответника са издадени и 2 бр. наказателни постановления, влезли в законна сила, с които са му наложени административни наказания за извършени нарушения по ЗДвП и КЗ.
От представеното по делото Справка от базата данни на Информационен център към Г. фонд от 08.01.2014 г./л.5 от делото/ се установява, че към момента на настъпване на ПТП-то, управлявания от ответника лек автомобил с регистрационен номер ВР 6825 ВА не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
По повод настъпилото на 26.12.2013г. ПТП в гр. Бяла Слатина и уведомление за имуществени вреди е била заведена щета за имуществени вреди с № 110015/08.01.2014г. за нанесените от процесното ПТП щети по автомобила „Пежо 406“ с ДКН ВР 0725 ВМ. С оглед предходното са изготвени техническа експертиза със снимки и доклад по щета за имуществени вреди от Г. фонд за сумата 1 812.41 лв., която е одобрена и изплатена от ищеца на Р.К.И. на 07.05.2014 г./видно от платежно нареждане на л.22 от делото/.
С регресна покана изх. № ГФ-РП-575/14.10.2014г. ищцовото дружество е поканило ответника да му възстанови изплатеното от него обезщетение по щета № 110015/08.01.2014г. в размер на 1 812.41 лева, получена от ответника на 16.10.2014г., видно от приложената обратна разписка/л.23 от делото/.
От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.„а” КЗ /отм./, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8.
В тежест на ищеца в производство е да докаже по делото правото си да встъпи в правата на увреденото лице до размер на заплатеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, респ. размера на платената сума, както и възникването на деликтна отговорност на ответника по отношение на увреденото лице, а именно: извършено вредоносно деяние от ответника, в резултат на което са настъпили вреди, вредоносното деяние да е противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните актове правила за поведение в страната, в която е осъществено, причинена е вреда, която е реално настъпила, липса на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на управляваното от ответника МПС към момента на настъпване на увреждащото събитие, наличието на плащане от страна на ГФ на дължимото обезщетение за вреди и разноските във връзка с определянето и изплащането му на компенсационен орган по смисъла на чл.282, ал.4 КЗ /отм./ в претендирания размер.
В настоящият процес безспорно се установи наличието на изброените по-горе предпоставки, обуславящи вземането на ищеца ГФ спрямо ответника, а именно настъпилото застрахователно събитие на 26.12.2013г. по вина на ответника, като ползвател на МПС, за което към тази дата не е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и плащане на обезщетение за причинените на увреденото лице вреди от страна на ищеца.
Вината на ответника се доказва от представения по делото констативен протокол за ПТП, подписан от него.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен, поради което и следва да бъде уважен като такъв.
С оглед уважаване на главния иск следва да бъде уважен и акцесорния такъв за заплащане на законна лихва от дата на подаване на исковата молба в съда-26.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, върху главницата от 1 812.41 лв.
По разноските :
Предвид гореизложеното и претенцията на ищеца за разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 72.50 лв. заплатена държавна такса и 300.00 лв. възнаграждение на особеният представител.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.С.Т., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, да
заплати на Г. ФОНД ***, представляван от Изпълнителните директори Б.И.М.и С.С.,
със съдебен адрес:***, офис № 9 адв. Е.Г., на основание чл.45 от ЗЗД и
чл.288,ал.12 от КЗ(отм.), вр.чл.558,ал.7
от КЗ, сумата в размер на 1812.41 лв./хиляда осемстотин и дванадесет лева
и 41 стотинки/-главница, представляваща изплатено обезщетение за имуществена
вреда по щета № 110015/08.01.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба-26.11.2018г. до
окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в
настоящето производство в размер на 72.50 лв./седемдесет и два лева и 50 ст./ заплатена
държавна такса и 300.00 лв. /триста
лева/ възнаграждение на особеният представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Врачански окръжен съд от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: