РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501545 по описа за 2021 година
Производството е възивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ИР. М. П. ЕГН ********** чрез особения й
представител адв.Р.П. против решение №261307/23.04.2021 г. по бр.д.
№12969/2020 г. на Пловдивския РС, 3 бр.с., в което е прекратен брака й с Т.
СТ. П. ЕГН ********** като дълбоко и непоправимо разстроен без съда да се
признася по въпроса за вината. Моли решението да бъде отменено.
Претендира за разноски.
Въззиваемият Т. СТ. П. ЕГН ********** чрез адв.М.Х. – моли да се
отхвърли жалбата и да се потвърди решението на ПРС. Претендира за
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49,ал.3 във вр. с ал.1 от СК.
1
Във ВЖ са изложени оплакванията, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е взел предвид, че
ищецът не е доказал дълбокото и непоправимо разстройство на брака на
страните, а от показанията на разпитания по делото това не се установявало
по категоричен начин, както и че не всяка фактическа раздяла между
съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, цит. ПП на
ВКС №10/1971 г.; счита, че не се установило по делото, че съпрузите са се
отчужддили един от друг и изцяло са се лишили от чувство за дом, общност и
единство, както и дали имат желание да полагат общи грижи, да се уважават
и подкрепят взаимно като семейство.
Постъпил е отговор на ВЖ от въззиваемия, с който се оспорва същата
като недопустима и неоснователна; че пред РС въззивницата не е направила
искане за запазване на брака, и липсва правен интерес от обжалване. Излагат
се съображения, че правилно съдът е установил, че по делето е казано
наличието на дълбокото и непоправимо разстройство на брака; от разпита на
свидетеля се установило, че страните не живееят заедно от 10 г., че при
завръщането в РБ жената не е известявала съпруга си, нито се виждала, нито
се срещала с него, нито отсядала в жилището му; от друга страна съпругът е
напуснал семейното жилище в гр.***** /който е дома на родителите на
съпругата/, установил се е да живее другаде, при което съпрузите живеели
отделно в продължение на повече от 2 години, прекъснали били всякакви
контакти, а децата им били пълнолетни; представя договор за наем на
жилище от 13.12.2019 г., от който е видно, че мъжът живее под наем в
гр.*****.
В ИМ Т.П. е навел следните твърдения за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака: охлаждане на отношенията с времето, съпругата не
изпълнявала семейните си задължения по отношение на домакинската работа,
не му обръщала внимание на него и на децата.През последните десет години
се установила да живее и работи в чужбина, а когато си идвала за седмица
или две -не го търсила, не живеели заедно, не контактували, както и че от
2018г. съпрузите били във фактическа раздяла.
ПОС намира, че в.жалба е допутима, тъй като особения представител не
е признал иска и не е изразил съгласие пред РС, че бракът е дълбоко и
2
непоправимо разстроен.
Във връзка с дълбокото и непоправимо разстройство на брака са
събрани следните доказателства:
По делото са представени:
По делото е разпитан свидетеля И. В. С., който установи, че познава
съпрузите и знае, че от 10 години, откакто И. заминала да работи в чужбина,
те не живеят заедно и не поддържат контакти; когато И. се връщала в РБ тя не
отсядала при мъжа си, не го търсела, а своя страна Т. е напуснал семейното
жилище, което е било собственост на родителите на съпругата. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни и достоверни и приема,
че съпрузите са се дезинтерисирали от брачното съжителство и нямат общо
домакинство. От представения пред настоящата инстанция договор за наем от
13.12.2019 г., е видно, че съпругът живее под наем в гр.*****, с което се
потвърждават показанията на разпитания свидетел за фактическатат раздяла
на съпрузите.
От така събраните доказателства, ПОС намира, че се доказа по делото, че
бракът на страните е опразнен от съдържание, тъй като страните са в
дългогодишна фактическа раздяла и не поддържат никакви контакти по
между си – физически, икономически и духовни, което е показателно, че
бракът им е дълбопо и непоправимо разстроен.
Действително, съгласно ПП №10/1971 г. на ВКС фактическата раздяла не
е абсолютно основание за развод, а следва да се преценява във връзка
отражението им върху съзнанието на съпрузите и състоянието на брачната
връзка, както и че дълготрайната фактическа раздяла е основание за развод,
ако е довела до непоправимо разстройство на брака. От събраните
доказателства, обаче, се установява, че е налице трайно отчуждение и
дезинтерсиране от връзката, което следва от данните, че съпругата не е
уведомявала съпруга си при завръщането си в страната, не е търсила контакт с
него, не е споделяла общ дом, както и че през този период двамата не са
правили опити да се съберат и да заживеят отново като семейство.
Като е стигнал до същите изводи, РС е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
3
С оглед изхода на спора, разноски по делото, направени пред ОС се
присъждат в полза на въззиваемия в размер на 350 лв.- платен адвокатски
хонорар, а на ПОС – ДТ в размер на 25лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261307/23.04.2021 г. по бр.д.№ 12969/ 2020
г. на Пловдивския РС, 3 бр.с.
ОСЪЖДА ИР. М. П. ЕГН ********** от гр.*****,***** ДА ЗАПЛАТИ
на Т. СТ. П. ЕГН ********** сумата 350 лв.- разноски по делото пред ПОС
за особен представител на въззивницата, а на ПОС – 25 лв.ДТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4