Решение по дело №2091/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 6
Дата: 2 януари 2019 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20185300502091
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2018 г.

Съдържание на акта

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 6

 

                               гр.Пловдив, 02. 01. 2018 г.

 

                                   В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в закритото заседание на деветнадесети ноември  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

           Председател :  Светлана Изева

                 Членове  :   Радостина  Стефанова

                                      Анна Дъбова

 

Секретар Елена Димова

като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова

гр.д. № 2091/2018 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.95 ал.1 от ЗЗД.

 Образувано е по жалба на С.Х.Х., ЕГН- ********** и И.Д.Д., ЕГН - **********, и двамата с постоянен адрес ***, чрез адв. Е.П., против Решение № 328/26.07.2018г. гр.д.№ 1590/2017г. на КрлРС – II гр.с. в частта, с която считано от 16.10.2017 г. до настъпване промяна на обстоятелствата е трансформирано  на основание чл.95 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД задължението им, произтичащо от Договор от 14.07.2016 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 174, том II, рег. № 4399, дело № 308/2016 г. на Нотариус Ралица Коновска с peг. № 588 на НК, акт № 47, том 14, дело № 2620/2016 г. на СлВп при Карловски районен съд, от задължение за гледане и издръжка в негов паричен еквивалент, а именно  месечна издръжка в размер 299.12 лв., считано от датата на предявяване на иска в съда – 16.10.2017 г. до настъпване на промяна на обстоятелствата, наложили трансформацията на натуралната грижа в парична равностойност, като и са осъдени да  заплащат на А.Х.Л., ЕГН- ********** ***, паричния еквивалент в размер 299,12 лв. месечно при трансформацията от натуралната грижа в парична равностойност. Молят вместо от датата 16.10.2017 г. /считано от предявяване на иска в съда/ да бъдат осъдени да заплащат сумата  299,12 лв., начиная от датата на влизане в сила на решението.  

Въззиваемата страна А.Х.Л., ЕГН- ********** ***, чрез адв. С.К., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред РС –Карлово от  С.Х.Х.  и И.Д.Д. против А.Х.Л. е заведена искова молба, с която посочват, че с Договор от 14.07.2016 г. по нотариален акт № 174, том II, рег.№ 4399, нот. д. № 308/2016 г. на Нотариус Ралица Коновска с peг. 588 на НК, акт № 47, том 14, дело № 2620/2016 г. на СлВп при Карловски районен съд, ответницата по настоящото дело, А.Х.Л., и нейният син И. Л. Л., им прехвърлили следния техен съсобствен недвижим имот, а именно- Дворно място с площ от 550 кв. м. ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, лятна кухня, двуетажна плевня и навес, което дворно място по подробния устройствен план на с. В. Л., Карловска община, одобрен със Заповед № 770/1974 г. съставляващ ПИ 62 с площ от 550 кв. м. в кв. 11, за който имот в съсобственост с ПИ 61 е отреден УПИ V-61,62 с обща площ от 1100 кв. м., при граници и съседи на дворното място: от север ПИ 61, от юг - УПИ VI-63, от изток и запад - улици, срещу задължението на ищците да издържат и гледат двамата прехвърлители – А. Х.Л. /ответницата/ и И. Л. Л., като им осигурят спокоен и нормален живот докато са живи. Двамата прехвърлители си запазили право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху части от гореописания имот, както следва- А.Х.Л. – хола с кухнята и сервизните помещения - баня с тоалетна, находящи се на първия жилищен етаж от двуетажната полумасивна жилищна сграда, а И. Л. Л. – източната спалня и кухнята, находящи се на втория етаж на същата сграда, ведно със сервизните помещения - баня с тоалетна, находящи се на първия етаж.

Ищците са изтъкнали, че от момента на сключване на този договор и досега, те изпълнявали поетите със същия задължения. Ответницата била трудно подвижна, което налагало тя да бъде обгрижвана - да бъде подпомагана при задоволяване на физиологичните ѝ нужди, да поддържа лична хигиена, да ѝ бъдат осигурявани храна, отопление, и изобщо – да ѝ бъдат осигурени добри битови условия.  

Към датата на сключване на горния договор И. Л. страдал от онкологично заболяване. Към онзи момент той бил сравнително добре, лекувал се. Постепенно състоянието му се влошило и той починал на 07.08.2017 г. През целия този период от време ищците били плътно с него, осигурявали му необходимите издръжка и гледане, водели го по болници на лечение и за прегледи.

Ищците са посочили също, че много скоро след сключване на гореописания договор, ответницата постепенно променила отношението си към тях. Всичко започнало с това, че тя започнала да предявява все по-големи претенции. А.Л. постоянно  капризничила за храната с твърдението, че те били длъжни да ѝ купуват и да я хранят само с това, което тя поиска. Така например тя държала ежедневно да има пресни банани, които да са напълно узрели и същевременно по тях да няма нито едно петънце. Насотявала всеки ден да има филе или луканка. Постоянно по нейно настояване ѝ купували сладкиши  шоколади, кафе и кока- кола. Всяка сутрин тя заявявала какво иска за закуска – палачинки, пържени филии, макарони или купена закуска с боза. Започнала да не харесва това, което готвели и с което се хранели и те самите. Имало случаи, при които, дори без да опита това, което ѝ е поднесено, го връщала или направо го изхвърляла. Категорично отказвала два пъти да яде от една и съща гозба. Случвало се да поиска да ѝ сготвят нещо конкретно и след като го приготвят да им заяви, че не искала готвено, искала „купешко“. Показателен пример в тази насока било това, което се случвало в последните дни: тя им заявила, че иска козунак. Обиколили всички магазини в селото, но така и не намерили козунак. Ноторно известно било, че козунаци се приготвят по Великден. Купили ѝ други сладкиши, които тя отказала и им вдигнала скандал, че не я гледали. Хладилникът постоянно бил зареден с какво ли не и те постоянно ходели по магазините, за да задоволяват всяко едно нейно желание, но тя все била недоволна. Същевременно и на фона на тези нейни претенции, ответницата не им позволявала да работят, да ходят на работа. Тя твърдяла, че след като е трудно подвижна и те се били ангажирали да я гледат, били длъжни 24 часа в денонощието и двамата да бъдат при нея и не само да я обгрижват, но и да ѝ правят компания. Опитвали се да ѝ обяснят, че за да изпълняват задълженията си към нея, трябва да работят, за да изкарват пари, да имат някакви доходи, но тя им заявявала, че това не я интересува и ищците били длъжни да стоят при нея. При това положение нямало как да осигурят претендираната от ответницата издръжка, ако не работят и нямат доходи. Държала ищцата С.Х. да спи в нейната стая. По цели нощи я държала будна, за да ѝ приказва. Ако се случело все пак да заспи, започвала да вика. Дори ищцата да отидела за малко до магазина, ответницата вдигала скандали и започвала да крещи по тях, да ги обижда и да ги кълне. По същия начин А. се държала и с децата им, когато идвали, за да ги видят. Понякога тя излизала на двора и започвала да вика за помощ, без никой да ѝ прави нещо, за да я чуят съседите. В последните месеци започнала да ги заплашва, че щяла да изгори къщата. Вземала кибрит и тръгвала към плевнята, за да пали. Спирали я, криели кибритите, но това се повтаряло отново и отново. Започнала да говори, че някой трябва „да умре в тази къща“. Взимала нож и им се заканвала с него, или се опитвала с ножа да разбие някой контакт, за да предизвика късо съединение. Преди известно време ищцата С.Х. била в банята и се къпела. А. нахлула в помещението с една брадвичка и започнала да блъска с нея по бойлера. Едва успяла да я спре и изскочила ужасена и мокра навън. Наскоро било имало случай, при който ищците били на двора и приготвяли зимнина. Ответницата дошла при тях и с патерицата изпобутала съдовете и изпомачкала зеленчуците. А. не им позволявала да садят и отглеждат никакви зеленчуци в двора, за да подпомогнат домакинството по този начин. Дори ходела из двора и умишлено цапала, а след това с назидателен тон им заявявала, че били длъжни да чистят след нея.

Ответницата съвсем целенасочено не само, че не давала необходимото съдействие, но и правела всичко възможно да пречи на ищците да изпълняват задълженията си. Те не знаели дали е подучена за това или просто става въпрос за тежък характер, но било факт, че тя умишлено ги поставяла в невъзможност да изпълняват задълженията си по сключения помежду им договор за издръжка и гледане и буквално ги подлагала на системен тормоз. Ищцата С.Х. започнала да вдига кръвната захар (имала диабет) и да прави хипертонични кризи. Здравословното ѝ състояние не позволявало да живее в такова постоянно напрежение. И двамата ищци живеели под непрекъснато напрежение и страх от това, какви ще са следващите ексцесии от страна на ответницата.

С оглед на изложените фактически обстоятелства за ищците бил налице правен интерес от предявяване на този иск, като са направили искане до съда да постанови решение, с което да трансформира задължението им към А.Х.Л. по договор от 14.07.2016 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 174, том II, рег. № 4399, дело № 308/2016 г. на нотариус Ралица Коновска с peг. № 588 на НК, акт № 47, том 14, дело № 2620/2016 г. на СлВп при Карловски районен съд, в задължение за изплащане на паричен еквивалент на тези грижи, съобразно нуждите на ответницата.

Ответникът А.Х.Л. е депозирала Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете. Застъпва, че изложените в исковата молба обстоятелства били изцяло неверни. Истината била, че не тя, а ищците не изпълнявали задълженията си по договора.

С  Решение № 328/26.07.2018г. по гр.д.№ 1590/2017г. на КрлРС – II гр.с. искът е уважен изцяло.

С въззивната жалба на С.Х.Х. и И.Д.Д. са направили възражения срещу решението само в частта, с която е определено, че считано от датата 16.10.2017 г. до настъпване промяна на обстоятелствата, са осъдени  на осн. чл.95 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплащат на А.Х.Л. сумата в размер 299,12 лв. месечно, трансформация от задължение за гледане и издръжка в негов паричен еквивалент. Направили са оплаквания, че правилната дата следва да бъде от влизане в сила на съдебното решение.

Въззиваемата страна А.Х.Л. поддържа доводите от първата инстанция, като счита, че решението в обжалваната част е правилно.

ПдОС дължи произнасяне служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решението. Правилността се проверява с оглед наведените доводи във възивната жалба.

Основното изложено възражение е, че още с исковата молба било посочено, че и към датата на нейното подаване те /ищците/ продължавали да изпълняват в пълен обем поетото от тях задължение за издръжка и гледане на ответницата и това обстоятелство било установено от разпитаните по делото свидетели, от чиито показания е станало ясно, че живеят с ответницата заедно и продължават да полагат грижи за нея и да я издържат. На следващо място, правят оплаквания, че в случай, че решението влезе в сила - такова, каквото е постановено, ще се стигне до хипотезата на неоснователното обогатяване, защото за периода от подаване на исковата молба и до сега, от една страна, Л. получавала необходимите й издръжка и гледане, а от друга страна - ще трябва да получи и техния паричен еквивалент. Към момента, жалбоподателите нямали правото на преустановят престирането на дължимите издръжка и гледане в натура, тъй като решението на съда за трансформация на задължението не е влезнало в сила досежно датата, от която се дължи паричната престация.  Това би ги поставило в забава и ще даде основание на ответницата Л. да заведе дело за разваляне на сключения между тях договор поради неизпълнение от тяхна страна.

Въззивната инстанция намира, че горните възражения на жалбоподателите са неоснователни, доколкото Районният съд е обвързан при произнасянето си със съдебния акт по претенцията, така както е заведена с исковата молба. В конкретния случай, ищците са поискали да се постанови решение, с което на осн. чл.79 от ЗЗД да бъде трансформирано задължението по описания договор за издръжка и гледане  от  натура в паричен еквивалент /издръжка/.  При така формулирания петутим единствената възможна дата, към която може и следва да се преценява основателността на иска, е към датата на завеждане на исковата молба – 16.10.2017г. Няма как, съдът да се произнесе към друга различна дата занапред, например към влизането в сила на съдебния акт, тъй като преценката дали са налице предпоставките от фактическия състав на иска подлежат на изследване и доказване към точно определен конкретен момент в правния мир, а не и към някакъв бъдещ неопределен период от време. Досежно довода, че би се стигнало до неоснователно обогатяване, понеже жалбоподателите продължавали да изпълняват задълженията им по договора до датата 21.09.2018г. /когато решението в останалата част е влязло в сила/. Според настоящия съдебен състав, същият е неотносим, тъй като, дали евентуално е налице твърдяното неоснователно обогатяване, е правен въпрос извън спорния предмет на разглеждане по делото.    

 Решението в обжалваната част се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

                                     

                Р  Е  Ш  И   :

 

Потвърждава  Решение № 328/26.07.2018г. по гр.д.№ 1590/2017г. на КрлРС – II гр.с. в частта, с която считано от 16.10.2017 г. до настъпване промяна на обстоятелствата е трансформирано  на осн. чл.95 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД задължението на С.Х.Х., ЕГН- **********, и И.Д.Д., ЕГН - **********, и двамата с постоянен адрес ***, произтичащо от Договор от 14.07.2016 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 174, том II, рег. № 4399, нот. дело № 308/2016 г. на Нотариус Ралица Коновска, с peг. № 588 на НК, акт № 47, том 14, дело № 2620/2016 г. на СлВп при Карловски районен съд, от задължение за гледане и издръжка в негов паричен еквивалент, а именно  месечна издръжка в размер 299,12 лв., считано от датата на предявяване на иска в съда – 16.10.2017 г. до настъпване на промяна на обстоятелствата, наложили трансформацията на натуралната грижа в парична равностойност, като и са осъдени да заплащат на А.Х.Л., ЕГН- ********** *** паричния еквивалент в размер 299,12 лв. месечно при трансформацията от натуралната грижа в парична равностойност.

В останалата част решението е влязло в сила.

 

 

                 Решението  е  окончателно. 

 

 

                                   Председател  :

 

                                           Членове :