№ 13862
гр. С., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110133234 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ЗAД „А.“ АД срещу Агенция „П.
И.“ по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от
441,54 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“
обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 05.02.2017 г. около 09:00
ч., на С.ско шосе в посока гр. С. и на 1 км. след К., ведно със законната лихва от
25.02.2022 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 134,56 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 25.02.2019 г. до 24.02.2022 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.03.2022
г. по ч.гр.д. № 10244/2021 г. по описа на СРС, 56 състав. В процеса е приет за
съвместно разглеждане при условията на евентуалност предявеният от Агенция П. И.
срещу третото лице помагач „И.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата от 441,54 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до плащането.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” на лек автомобил „Шкода Октавия“
с рег. № С ****, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени
щети на застрахования автомобил. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е
преминаване през необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно -
камък. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът – АПИ, която в качеството на
собственик на републиканските пътища, е длъжна да вземе необходимите мерки за
ремонт и поддръжка на пътното платно. Сочи, че е изплатил обезщетение в размер на
651,88 лв. за ремонт, 105,60 лв. разноски за репатриране платени на пътна помощ,
както и е направил ликвидационни разноски в размер на 10 лв., от които претендира 50
% от сумата за ремонт при отчетено съпричиняване, както пълния размер на сумата,
изплатена на пътна помощ и направените ликвидационни разноски. Счита, че с
плащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало регресно
1
вземане за платеното застрахователно обезщетение. Поддържа, че ответникът е бил
поканен, но не е платил, поради което е изпаднал в забава в плащането. Иска се от съда
да постанови решение, с което да уважи исковете за горепосочените суми.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва механизма на
настъпилото ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между него и
причинените щети на процесния лек автомобил. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил. Сочи, че поддържането на
процесния участък от пътната мрежа е възложено на дружеството „И.“ ЕООД, поради
което при условията на евентуалност предявява обратен иск срещу него.
При условията на евентуалност (ако главният иск бъде уважен) ответникът е
предявил срещу „И.“ ЕООД, като трето лице помагач, обратен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата от 441,54 лв., ведно
със законната лихва от предявяване на иска до плащането, представляваща
обезщетение за неизпълнение на договорни задължения възникнали по силата на
Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-З8-18/12.09.2015 г., а именно тези
посочени в чл. 12, ал. 5, ал. 7, ал. 8, ал. 9, чл. 18 от същия. Сочи, че по силата на
договора ответникът по обратния иск е следвало да поддържа състоянието на пътя и
пътните принадлежности и да осигурява безопасни условия на движение, което той не
изпълнил. Поради това счита, че следва да се ангажира отговорността на дружеството
„И.“ ЕООД в обема на уважения срещу Агенция „П. И.“ главен иск, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
В срока за отговор по обратния иск дружеството „И.“ ЕООД представя такъв, в
който оспорва обратния иск като неоснователен. Счита, че същият не е доказан, като
конкретно по отношение на сключения между него и Агенция „П. И.“ иск, релевира
довод, че отделните дейности по текущ ремонт и поддържане на пътния участък е
следвало да бъдат възлагани писмено за конкретни подобекти и дейности, а
доказателства в тази насока не били ангажирани. Сочи още, че сигнализирането на
препятствия по пътя е задължение на Агенцията. Поради това счита, че не са налице
предпоставки за ангажиране на отговорността му и иска съдът да отхвърли
предявените главен и евентуален иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на стопанин на пътя,
на който е реализирано процесното ПТП, причинило увреждане на имуществото на
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Съгласно разпоредбата
на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената
правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено
лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на
работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а
с това и допустимостта на иска. Основателността на иска за реализирането му се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден
договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в сила
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
2
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето за което отговаря
ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от
ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в
полза на увреденото лице и установяване на действителният размер на вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е
положило дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си за
противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и
ненуждаещи се от доказване са отелени следните обстоятелства: наличие на валидна
имуществена застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил „Шкода Октавия“ с
рег. № С **** към дата на ПТП 05.02.2017 г.; изплащане от страна на ищцовото
дружество в полза на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение по застраховка Каско в размер от 757,48 лв., от които 651,88 лв. за ремонт,
105,60 лв. разноски за репатриране платени на пътна помощ.
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
Каско между ищеца и собственика на процесното МПС – Посолство на Чешка
република, се установява от представената по делото (л. 11) застрахователна полица от
30.09.2016 г. със срок на покритие 30.05.2016 г. – 29.05.2017 г. Договорът е сключен
при условията на клауза П – „пълно каско“, съгласно Общи условия за застраховка
„Каско на МПС“ в сила от 01.12.2014 г. Видно от същите ищецът се е задължил да
покрие пълна загуба или частично увреждане на застрахования автомобил, причинени
от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства,
изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза и свидетелски
показания. Констатациите в протокол за ПТП от датата на събитието 05.02.2017 г.
съответстват на описаната фактическа обстановка в представеното по делото
уведомление-декларация на водача, съгласно което на пътното платно, по което се е
движел водачът, а именно на пътя след Панчарево в посока Долни Пасарел, е имало
паднали камъни, през които автомобилът е преминал. Възпроизведените в
декларацията изявления за процеса представляват частен свидетелстващ документ,
който не се ползва с материална доказателствена сила, но не е лишен от
доказателствена стойност, доколкото възпроизвежда изявления на трето за спора лице,
като същите не са съставени с оглед настоящия процес. Освен това същите се
подкрепят от събраните в настоящото производство гласни доказателства на св. Я.
Камас, водачът на увредения автомобил, който в съдебно заседание потвърждава
описаната в уведомлението фактическа обстановка, като заявява, че е при движение по
пътя от гр. С. в посока гр. С. е минал през препятствие на пътя, което той е възприел
като камък. След удара индикациите в колата са показали спадане на налягането и
свидетелят е установил теч от колата.
На база писмените доказателства, констатациите в които са възпроизведени от
свидетеля, е изготвено заключението на САТЕ, неоспорено от ответника, което съдът
кредитира като компетентно и пълно. Според вещото лице описаната в описа на ищеца
вреда – теч на масло, е в пряка причинно-следствена връзка с описания в документите
по делото механизъм на събитието. Според заключението на вещото лице стойността
за възстановяване на вредите чрез ремонт възлиза на сумата от 651,88 лв., а
обичайните разходи за ликвидиране на щетата възлизат на 15 лв. Средната пазарна
стойност за репатриране на лек автомобил в гр. С. към дата на ПТП с включена цена на
км вещото лице определя на 108,70 лв. Предвид данните по делото за характера на
3
вредата, причинила изтичане на масло, съдът намира, че репатрирането е било
наложително, поради което разходите за осъществяването му също се намират в
причинно-следствената връзка със събитието. При наличните данни относно
настъпилата вследствие на ПТП щета, съдът намира, че същата представлява покрит
риск.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък е част от
републиканската пътна мрежа, материалноправната легитимация на ответника, при
доказване и на останалите предпоставки, се обуславя от задължението на Агенция „П.
И.“ да управлява и поддържа републиканските пътища съгласно чл. 19 ал.1 т.1 и чл. 30
ЗП. Агенцията като юридическо лице осъществява посочените дейностите чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая именно
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя (в частност
своевременно отстраняване или поне обозначаване на попаднало на пътното платно
препятствие) е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП. Това
обуславя ангажиране на отговорността за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.
При установяване доказването на фактическия състав, което обуславя
основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на
което е разпределена на него. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод за
наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по делото
противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за
собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно. Следователно необходима е причинно-следствена
връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не
може да е хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е
разяснено, че поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква идентичност между поетия и реализирания риск. Степента на съпричиняване
се преценява конкретно във всеки случай, но никога не може да доведе до отказ от
обезвреда.
Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване твърдението си, че
поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка.
Нещо повече, наличието на попаднало на пътното платно препятствие като камък,
както се установява в случая, не представлява предвидимо за водача на МПС
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с което той да е длъжен да съобразява
поведението си, включително да избира скоростта си на движение или да спре. Ето
защо съдът приема, че ПТП е настъпило единствено поради наличието на
необезопасено препятствие. Поради това дължимото обезщетение не следва да бъде
редуцирано. Ищецът сам претендира половината от изплатеното за ремонт
обезщетение, поради което съобразно диспозитивното начало искът на ЗД „А.“ АД
срещу Агенция „П. И.“ следва да бъде уважен изцяло за пълния предявен размер за
сумата от 441,54 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 05.02.2017 г.
4
около 09:00 ч., на С.ско шосе в посока гр. С., ведно със законната лихва от 25.02.2022 г.
(дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличието на главен паричен дълг и
изпадането в забава на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора.
В случая се установява, че с регресна покана, получена от ответника на
26.05.2017 г., ищецът е поканил ответника да възстанови сумата от 441,54 лева,
представляваща изплатено обезщетение с ликвидационни разноски от 10 лева за
настъпилото на 05.02.2017 г. увреждане на застрахованото при него имущество. С
поканата е предоставен седемдневен срок за заплащане на вземането. В рамките на
срока не се установява да е изпълнено задължението, поради което с изтичането му
ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД дължи заплащане на
ищеца на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 03.06.2017 г.
Като взе предвид заявения размер на претенцията и по силата на вменената му
законова компетентност съгласно чл. 162 ГПК с помощта на калкулатор на законната
лихва съдът определи размера на дължимото обезщетение като възлизащо на сумата
135,21 лева. Вземането на ищеца за лихва в посочения размер не се установява да е
погасено чрез плащане или по друг начин, поради което и с оглед диспозитивното
начало предявеният иск с правна квалификация чл. 86, ал. 2 ЗЗД следва да се уважи в
пълния му предявен размер от 134,56 лева.
По обратния иск:
С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие – уважаване на главния
иск, на разглеждане подлежи предявеният в настоящото производство под условията
на евентуалност обратен иск.
Съдът намира същия за неоснователен по следните съображения:
От ответника по обратния иск е оспорено възлагането на отделните дейности по
поддържка и текущ ремонт на конкретния пътен участък. Съгласно чл. 5 от Договор за
обществена поръчка № РД-З8-18/12.09.2015 г., сключен между Агенция „П. И.“ и „И.“
ЕООД, дейностите по поддържане се възлагат с месечни, допълнителни и извънредни
задания. Такива задания не са представени по делото. Не са представени и визираните
в договора приложения, в които се конкретизират и описват пътищата и възложени
дейности. Това прави невъзможно обосноваване на извода, че именно процесният
пътен участък е възложен на ответника, в това число да му е възложено и отстраняване
и обозначаване на попаднали на пътното платно препятствия. Наред с това договорът
не предвижда задължение за изпълнителя да упражнява общ надзор за състоянието на
пътните настилки. Поради това обратният иск се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на
разноски се поражда в полза на ищеца по главния иск и на ответника по обратния иск
съразмерно на уважената, респ. отхвърлена част от предявените искове.
5
Ищецът по главния иск доказва разноски в общ размер от 455 лв. /25 лв.
държавна такса, 300 лв. за депозит за вещо лице, 30 лв. за депозит за свидетел и 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, определен от съда съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ) и 75 лв. за
заповедното производство (25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение). Същите следва да му бъдат изплатени изцяло.
Ответникът по обратния иск не е направил искане за присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че Агенция „П. И.”, ЕИК *********, адрес: гр. С., бул. „М.” № 3 дължи на
ЗAД „А.“ АД, ЕИК *********, адрес гр. С., ул. „С. К.“ № 2 на основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 441,54 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие -
ПТП, настъпило на 05.02.2017 г. около 09:00 ч., на С.ско шосе в посока гр. С., ведно
със законната лихва от 25.02.2022 г. до окончателното изплащане, и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 134,56 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
25.02.2019 г. до 24.02.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.03.2022 г. по ч.гр.д. № 10244/2021 г. по
описа на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция „П. И.”, адрес: гр. С., бул. „М.” № 3 срещу
„И.“ ЕООД, ЕИК ********* обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата от 441,54 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка Каско за
вреди от ПТП, настъпило на 05.02.2017 г. около 09:00 ч., на С.ско шосе в посока гр. С.,
при условие, че сумите бъдат платени като регресно задължение от Агенция „П. И.”
на ЗAД „А.“ АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА Агенция „П. И.”, адрес: гр. С., бул. „М.” № 3, да заплати на ЗAД „А.“
АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 455 лв. разноски за
исковото производство и 75 лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
10244/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
Делото е разгледано при участието на третото лице-помагач „И.“ ЕООД, ЕИК
********* на страната на ответника по главния иск Агенция „П. И.“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6