Р Е
Ш Е Н
И Е № 20
29.01.2021 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.К. КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурор Петя Драганова
изслуша
докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №420 по описа на съда
за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С решение №260078
от 07.10.2020г. РС-Стара Загора отменил наказателно постановление № 24-002513
от 24.03.2020г, издадено от Директор дир.
„Инспекция по труда“ Стара Загора, с което на „Месер
България“, ЕООД, седалище гр. София и ЕИК ********* за нарушение на чл.272,
ал.1 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева и осъдил
дир. „ИТ“ Стара Загора да заплати на „МЕСЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД разноски по делото в
размер на 1290 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказващият орган, който го обжалва в срок чрез процесуален
представител, като се счита, че решението било постановено в нарушение на
материален закон, касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Касаторът твърди, че съдът
правилно изяснил фактическата обстановка, но неправилно възприел в диспозитива
си, че било допуснато съществено процесуално нарушение както в АУАН, така и в
издаденото наказателно постановление /НП/ и в частност на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според РС в тях не се съдържала датата на нарушението и обстоятелствата
на извършването му. В НП било описано и конкретизирано, че работодателят бил в
нарушение от 11.07.2019г. Датата на нарушението била ясно и категорично
конкретизирана в чл.16 на Вътрешни правила за работна заплата. Съгласно чл.272,
ал.1 от КТ без съгласието на работника или служителя не можели да се правят
удръжки от трудовото му възнаграждение освен за получени аванси, надвзети суми
от технически грешки, за данъци по специални закони, осигурителни вноски,
запори и удръжки по чл.210, ал.4 от КТ. От тази уредба се следвал извода, че
със съгласието на работника или служителя можели да се правят удръжки от
трудовото му възнаграждение и в други случаи извън изброените в горната норма.
В случая обаче такова съгласие не било налице, видно от трудовия договор от
01.07.2012г. На следващо място се претендира и, че РС присъдил прекомерен
размер на адвокатското възнаграждение и касаторът не
бил съгласен с това.
В заключение се претендира отмяна на
въззивното решение и потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Касаторът, редовно призован
за с.з., се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител юрк. Л., която моли съда да
потвърди НП или в алтернатива да върне делото на РС за ново разглеждане от друг
състав на същия съд, тъй като Дирекция „ИТ“ Стара Загора не била съгласна с
атакуваното решение.
Ответникът по касация, редовно призован,
не изпраща представител. По делото е представен отговор на касационната жалба,
в който се претендира неоснователност на същата, тъй като въззивното решение не
страдало от посочения порок. Излага подробни фактически и правни доводи в
подкрепа на това си становище. Претендират се разноски пред тази инстанция.
Представителят на ОП Стара Загора дава
становище за правилност и законосъобразност на въззивното решение, поради което
същото следвала да се потвърди.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество, същата
е неоснователна.
РС възприел за установена пред него
описаната в НП фактическа обстановка по извършване на противоправно деяние,
определено от АНО като нарушение на чл.272, ал.1 от КТ и наказано на осн.
чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ.
Въззивният съд приел, че чрез описаните в
акта и в НП факти от обективната действителност органът претендирал нарушение,
което било извършено с действие, тъй като извършил удръжка от трудовото
възнаграждение на работника М. за м. юни 2016г. Според РС, фактите не сочели на
бездействие и в частност на неизпълнение на задължението на работодателя да
заплати в пълен размер трудовото възнаграждение на работника/служителя. Въз
основа на това, съдът приел, че определящо за датата на извършване на
нарушението, следвало да се определи датата, на която била направена удръжката,
а не датата, на която се изплащали трудовите възнаграждение от работодателя,
което според действащите вътрешни правила следвало да става на десето число на
месеца, следващ този, през който бил положен труда. Такава дата обаче на
извършване на конкретно описаното нарушение не се сочела изрично в НП, за да се
приемело, че работодателят бил в нарушение именно на 11.07.2019г., както
приемал АНО. Това мотивирало съда, да изведе извод, че НП не съдържало факти и
обстоятелства от съставомерен характер и в частност
такива, които да обуславяли датата на извършване на нарушението, респективно
приел, че бил нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. РС посочил, че данните по
делото сочели, че удръжката била счетоводно извършена на 30.06.2019г., когато и
било прекратено трудовото възнаграждение с въпросния работник, т.е. дори и да
имало извършено нарушение, то било осъществено именно на въпросната дата, тъй
като на 11.07.2019г. нямало извършване на нарушението, за което било повдигнато
административно-наказателното обвинение. По тези съображения въззивният съд
приел, че обжалваното НП било незаконосъобразно издадено и следвало да се
отмени, като в резултат на това на жалбоподателя се следвали и направените от
него деловодни разноски за един адвокат в размер на 1290 лева, които били
присъдени изцяло.
Решението е правилно.
Фактическата обстановка е правилно
възприета от РС и е установена съобразно процесуалния закон. Ето защо
обосновано приема, че АНО чрез издадения от него АУАН и НП претендира от
обективна страна, че наказаното дружество, в качеството си на работодател
нарушава забраната на чл.272, ал.1 от КТ, според която удръжки от трудовото
възнаграждение на работник/служител не може да стават без негово съгласие,
освен в посочените в закона изключения. Няма спор, че процесната удръжка не
попада след изключенията, които се визират в т.1-6 от чл.272, ал.1 от КТ. При
това положение много правилно РС прави извода, че деянието е във формата на
действие, но така визираната като момент на извършване на това противоправно
деяние не е сочената от органа дата 11.07.2019г., а друга, тъй като въпросната
удръжка е извършена на 30.06.2019г. и именно това следва да е датата на
нарушението по чл.272, ал.1 от КТ, която обаче не се визира в актовете на
наказващия орган. Това обаче не е липса на реквизит по см. на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, напротив реквизит „дата на нарушението“ има и така формално е спазен
императива на тази норма, но сочената от органа дата не е правилната, защото
нарушението е извършено на съвсем друга дата, която по никакъв начин не се
визира в актовете на АНО. Това вече влияе върху правилността на процесното НП и
то следва да се отмени като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на закона,
а не поради допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта липса на
задължителен реквизит по см. на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН.
В тази насока изцяло се споделят доводите
на долустоящия съд, че датата, която се сочи като
такава на извършване на конкретното нарушение, не кореспондира по никакъв начин
на описанието от фактическа страна на същото, защото органът макар формално да
претендира нарушението „извършена удръжка от работна заплата, без да има
съгласието за това от работника и без да са налице изключенията на закона“,
което е по чл.272, ал.1 от КТ, то чрез посочената като дата на извършването му,
де факто претендира неизпълнение на задължението на работодателя да заплаща
уговореното с работника/служителя трудово възнаграждение или не по-малко от 60
% от брутното трудово възнаграждение и не по-малко от МРЗ за страната, което е
такова по чл.245, ал.1 от КТ/. Факти обаче за такова нарушение не се обективират нито в АУАН, нито в НП.
При извод за основателност на жалбата, РС
правилно извежда извод, че на жалбоподателя се следват разноските, направени от
него и присъжда такива в размера от 1290 лв., които се доказват като реално
заплатени /вж. л.92 от делото на РС/. Касаторът едва
пред касационната инстанция прави оплакване за прекомерността на това
възнаграждение и на това основание претендира отмяната на решението в тази му
част. Това обаче е недопустимо да се прави едва тук, следвало е същото да бъде
своевременно направено пред въззивната инстанция, за да може тя да извърши
преценката, която дължи в тази насока. Предвид на това решението и в частта на
присъдените в полза на жалбоподателя разноски, също се явява правилно и
законосъобразно постановено и следва да се остави в законна сила.
Ответникът по касация прави искане и пред
настоящата инстанция за присъждане на разноските за един адвокат, които се
претендират да са в размер на 990 лева и се доказват до този размер, предвид
представените заверено копие на платежен документ и договор за правна защита и
съдействие. Касаторът отново не прави възражение за
прекомерността и на това възнаграждение, поради което и съдът не дължи преценка
на това обстоятелство.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
изцяло Решение №260078 от
07.10.2020г., постановено по АНД № 874/2020г. по описа на РС-Стара Загора.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора да заплати на „МЕСЕР България“ ЕООД, със
седалище гр. София, ЕИК ********* направените от дружеството разноски за един
адвокат в размер на 990 /деветстотин
и деветдесет/ лева.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
* 2.