№ 294
гр. Варна, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110202558 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „Вир 222“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление
№03-010533 от 31.10.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна, с което за нарушение по чл.415, ал.1 КТ на въззивника е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер 3000.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същото да бъде отменено. Твърди,
че в НП липсва ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Застъпва и становище за маловажност на нарушението съобразно чл.28 ЗАНН. Твърди
също, че наложеното наказание е в прекомерно висок размер.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
През м. август 2018 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – ресторант
„Копитото“, находящ се в гр. Варна, к. к. “Св. Св. Константин и Елена“у стопанисван от
въззивното дружество „Вир 222“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********. За констатациите по
проверката бил съставен бил Протокол 1828358 от 10.09.2018 г., в който били описани общо
16 бр. нарушения, допуснати от въззивното дружество, в качеството на работодател, за
чието отстраняване на били дадени и 16 бр. предписания, сред които и това по т.15,
съдържащо задължаване на работодателя да начисли и изплати в срок до 25.09.2018 г.
договореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. април 2018 г. на
работника Д.П.В., съгласно чл.128, т.2 КТ.
1
При последваща проверка от м октомври 2018 г., служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна – свидетелите М. Д. и К. Д., извършили последваща
проверка на въззивното дружество, при която било установено, че даденото предписание по
т.15 от Протокол 1828358 от 10.09.2018 г. не е изпълнено. Поради това, на 19.10.2018 г.
срещу въззивника бил съставен АУАН №03-010533, в който били посочени даденото
предписание и неговото неизпълнение. За дата на извършване на нарушението била
определена датата, следваща последната възможна дата за изпълнението – 26.09.2018 г. Акта
бил връчен на упълномощен представител на дружеството и подписан без възражения като
такива не били депозирани и в последствие. На 31.10.2018 г. административно наказващият
орган издал обжалваното НП, с което наложил административно наказание имуществена
санкция в размер 3000.00 лв
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите М. Д. и К. Д., така и от
приобщените документи – НП №03-010533 от 31.10.2018 г., АУАН №03-011533 от
19.10.2018 г., протокол №1828358 от 10.09.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание. Двата документа съдържат описание на всички обстоятелства по извършване
на нарушението – посочено е конкретно предписание; посочено е конкретно лице,
осъществяващо конкретни трудови функции на конкретно работно място. Нарушението се
изразява в бездействие на дружеството да изпълни предписание по изплащане на трудово
възнаграждение на работника.
Неправилното връчване на НП не е основание за неговата отмяна. Връчването
на НП е от значение за установяване срочността на подадената срещу жалба. Съдът е отчел,
че процесното НП не е влязло в сила към момента на неговото обжалване и е образувал
съдебното производство за разглеждане на жалбата, с което въззивникът е реализирал
правото си на защита чрез оспорване на НП.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Приобщените доказателства установяват безспорно, че въззивникът-
работодател не е изпълнил принудителна административна мярка (задължително
предписание) по т.15 от Протокол №1828358 от 10.09.2018 г. за изплащане дължимото
възнаграждението на служителя Д.П.В. за м. април 2018.
Въззивникът не оспорва качеството си на работодател и не ангажира
доказателства, оборващи констатациите по надлежно приобщените документи. При така
установената фактическа обстановка, правилно наказващият орган е ангажирал
отговорността на въззивника за нарушение по чл.415, ал.1 КТ. Безспорно нарушението се
явява извършено на датата, следваща срока за изпълнение, доколкото с нейното изтичане
2
бездействието се явява противоправно, като противоречащо на нормата на чл.415, ал.1 КТ.
Касае за неизпълнение на предписание, което не е обжалвано в предвидения в закона срок,
същото е влязло в сила и подлежи на изпълнение, с оглед на което извън компетентността
на настоящия състав е произнасянето по въпроса за съответствието на същото със закона.
Неизпълненото предписание се обхваща от общата компетентност на контролните органи
при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, визирана в нормата чл.404, ал.1, т.1 КТ,
според която същите могат да дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване
на нарушенията на трудовото законодателство.
Съдът намира, че процесното нарушение не е маловажно по смисъла на чл.28
ЗАНН, както с оглед значимостта на обществените отношения, които са засегнати с
осъщественото деяние, свързани с материалното обезпечаване на работниците и
служителите, така и с оглед значителната продължителност на периода, в който дължимите
възнаграждения не са били изплатени.
Съдът намира, че наказващият орган правилно е определил размера на
наложената санкция между минималния и средния предвиден, в посока към минималния.
Налице е значително продължителен период, в който на работника не е плащано дължимото
трудово възнаграждение. Наред с това, нарушението не се явява единичен случай, а
работодателят е допуснал множество нарушения на КТ и ЗЗБУТ, подробно описани в
протокола с дадените неоспорени и влезли в сила предписания. Конкретния вид нарушение,
изразяващо се в неизплащане на дължими суми на работници, е многократно констатирано
пунктове от 10-ти до 15-ти от съответния протокол.
При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН,
въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в едно
заседание, съдът намира, че възнаграждението следва да е в минималния установен размер
80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №03-010533 от 31.10.2018 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение
по чл.415, ал.1 КТ, на „Вир 222“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер 3000.00 лв, на основание чл.63,
ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА „Вир 222“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.),
представляваща възнаграждение за адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3