№ 13226
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110158602 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ..., чрез пълномощника му адв. Д. М., против „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите
И.В.Д. и Д.В.Н..
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответното дружество е сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит № 1268051 от 16.06.2023 г. По силата на
горепосочения договор ответникът е предоставил на ищеца сумата от 5 000 лв., която той се
е задължил да върне в срок от 18 месеца, както и да заплати възнаградителна лихва в размер
на 1 750 лв. – 35 %. Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителството на
„Multitude Bank“. При погасяване на кредита, ищецът е заплатил и възнаграждение по
договора за поръчителство в размер на 5 050 лв.
В исковата молба се излагат подробни доводи за нищожността на целия договор за
потребителски кредит и на разпоредбата на чл. 5 от него, като противоречащ на
императивни материалноправни норми и съдържащи неравноправни клаузи.
Като излага тези факти и съображения, Н. Х. моли да бъде прогласена нищожността
на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1268051 от 16.06.2023 г. и да
бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 50 лв. – възнаграждение по
договора за поръчителство, като платена на нищожно основание, който иск е предявен
частично от цялата сума в размер на 5 050 лв.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените
искове и направените доказателствени искания. Моли за допускането на изменение на
размера на осъдителния иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че възнаграждението по договора
за гаранция е получено от трето лице, не от ответника. Излага доводи, че договор за
1
потребителски кредит № 1268051 от 16.06.2023 г., вкл. и клаузата на чл. 5 от него, са
действителни. Сочи, че сключването на договор за поръчителство (гаранция) с „Multitude
Bank“ не е условие за сключване на договора за паричен заем, а на ищцата е дадена
възможност да посочи друг поръчител. Ищцата се е съгласила изрично с всички клаузи на
договора за паричен заем, както и със сключването на договор за поръчителство с „Multitude
Bank“. Претендира, че възнаграждението, чието връщане иска ищцата, е платено въз основа
на договорно правоотношение, различно от това, възникнало между Н. Х. и ответното
дружество.
С отговора ответникът представя писмени доказателства и моли за допускането и
назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
В съдебно заседание ответникът поддържа направените в отговора възражения и
искания.
С протоколно определение от 20.02.2025 г. е допуснато изменение на размера
(увеличение) на иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, като същия се счита предявен за сумата от 14,44
лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване по исковете с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. първо и чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД нищожността на клаузата на чл. 5 от процесния договор, факта на плащане на
процесната сума на ответника, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание
за получаването й по валидни договорни клаузи.
С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит
№ 126805 от 16.06.2023 г., по който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на
5 000 лв.
Видно от приложения и приет по делото като писмено доказателство договор за
потребителски кредит № 126805 от 16.06.2023 г. последният е сключен при следните
параметри- ГПР в размер на 49,66 %, при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 35
%, сумата по кредита следва да се погаси чрез плащането на осемнадесет вноски, като
падежът на последната вноска е на 07.12.2024 г.
От представените по делото общи условия на „Фератум България“ ЕООД се
установява, че в т. 12 от същите е посочено правото на отказ от договора, както и редът за
неговото упражняване. В т. 16.2 от общите условия е посочено, че в случай, че ако
дружеството получи плащане от заемателя, което не е предназначено за дружеството,
последното има право в случай, че идентифицира за кого е предназначено плащането
(получателят на плащането) да го преведе директно на получателя му като уведоми за това
заемателя. Със сключването на Договора за заем, заемателят дава изричното си съгласие за
извършването на тези действия от дружеството. В т. 5 от Договора за потребителски кредит
е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителството предоставено от „Multitude Bank“ в
полза на дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на
работния ден, в който е сключен заема. Уговорено е възнаграждението по договора за
поръчителство да е в размер на 5 050 лв.
По делото не беше представен договор за гаранция, сключен с гарант „Multitude
Bank“. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е
заплатил по сметка на ответното дружество сумата от 5 711 лв., с което е погасил главницата
в размер на 5 000 лв., възнаграждение за поръчителство за един ден - 14,44 лв., лихва за един
2
ден в размер на 5,62 лв., обезщетение за предсрочно погасяване в размер на 25 лв. и такса в
размер на 50 лв. Задължението по договора за кредит е изцяло и предсрочно заплатено от
ищеца.
От изложеното съдът стига до извода, че по делото се установи по безспорен начин,
че между страните има сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по който
ищецът като кредитополучател е усвоил предоставената му от ответното дружество сума и е
погасил кредита с плащане. Не се спори, че с клауза от договора кредитополучателят се е
задължил да сключи и договор за поръчителство и да заплати възнаграждение за гаранта,
като с оглед предсрочното погасяване на задължението ищецът е запратил възнаграждение
за поръчителя само за един ден в размер на 14,44 лв.
При извършване преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е
обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са
от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо следва да се извърши
цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор,
която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7–9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно от представените
по делото доказателства е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени
основните параметри и условия по кредита, включително разходите по кредита. В
последствие договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУ, поради което съдът
намира, че е изпълнена изискуема форма за траен носител по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Относно наведеното твърдение от ищеца, че действителният ГПР е различен от
уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19,
ал. 1, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Както бе установено по-горе, договорът за кредит съдържа клауза, задължаваща
заемополучателят да обезпечи задължението си с поръчителство и да заплати
възнаграждение на поръчителя. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на
поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Несъмнено задължението за заплащане от ищеца на възнаграждение за
поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна
услуга, която произтича от договора за кредит.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било
известно задължението на ищеца да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй
като това задължение е предвидено и в Договора за кредит, сключен между страните.
Доколкото в процесния случай в уговорения годишен процент на разходи не са включени
3
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Фактът, че длъжникът не е заплатил цялото
възнаграждение за поръчителство, поради предсрочно погасяване на задължението, не
променя извода, че посоченият в договора ГПР не съответства на реалните разходи по
договора за кредит, уговорени между страните.
Предвид изложеното, съдът приема, че ГПР в договора е неправилно посочен, което
води до нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което представлява
основание за нищожност на процесния договор съгласно чл. 22 ЗПК.
Поради изложените съображения, съдът намира, че сключеният Договор за
потребителски кредит № 1268051 от 16.06.2023 г., включително клаузата на т. 5 от него, са
нищожни на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД поради противоречие на закона, а именно
разпоредбата на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което установителната искова
претенция е основателна.
Основателен е осъдителният иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД
за сумата от 14,44 лв. (увеличеният размер на осъдителната претенция), тъй като ищецът
установи, че е заплатил на ответното дружество възнаграждение по договор за
поръчителство в посочения размер – в тази насока е заключението на съдебно –
счетоводната експертиза.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Ищецът е направил разноски
за заплащане на държавна такса в размер на 125 лв. (включително за издаването на съдебни
удостоверения) и възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв. На основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ЕАД „Д.
М.“, БУЛСТАТ ********* адвокатско възнаграждение в размер на нормативно установения
минимум с включен Данък добавена стойност от 480 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
По иска, предявен от Н. Н. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... против
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите
И.В.Д. и Д.В.Н. ПРОГЛАСЯВА нищожността на чл. 5 от договор за потребителски кредит №
1268051 от 16.06.2023 г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н. да заплати на Н. Н. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ... сумата от 14,44 лв. (четиринадесет лева и четиридесет и четири
стотинки), представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчителство на
основание прогласената за нищожна клауза на чл. 5 от договор за потребителски кредит №
1268051 от 16.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 26.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н. да заплати на Н. Н. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ... сумата от 275 лв. (двеста седемдесет и пет лева), представляваща
направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и възнаграждение за вещо
лице.
4
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н. да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ
********* сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща адвокатски
хонорара за предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата, като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5