СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
26.11.20г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 29.10.20г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 4817/19г. и констатира следното:
Предявен е иск от Д. Е. против „Н.Д.“ ЕАД с правно основание
чл. 422 от ГПК - за установяване съществуването на вземане в размер на общо 230 000
лева /150 000 лева + 80 000 лева/ и законната лихва върху тази сума,
считано от 12.07.18г. /за които вземания е издадена заповед за изпълнение от СРС по г.д. № 46063 от
18г./.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Искът е неоснователен:
Досежно
претендираната сума в размер на общо 150 000 лева /заявена като обезщетение
по чл. 13, т. 1 от договор за управление: обезщетение в размер на 15 нетни
възнаграждения в размер на по 10 000 лева всяко/:
На основание на договор от 20.05.15г. – ищцата е била вписана в търговския
регистър като „управляващ и представляващ“ ответното дружество. На 27.11.15г. -
спрямо имуществото на ответника са били предприети правни и фактически действия
по реда на глава 9-та от ЗОЗ /като във връзка с това производство – за
управител и представител на ответника е бил вписан А. Д./. След извършване на
посоченото вписване /към посочената дата/ правомощията на Д. Е. като
управител /и представител/ на ответника /както и самият договор за управление
от 20.05.15г./ са били прекратени автоматично - по силата на закона; ex lege /в тази насока са
категоричните – императивни разпоредби на чл. 46 и следващите от ЗОС/. Посочената
законова хипотеза изключва /изрично – категорично/ правото на управителя /чиито
правомощия са били прекратени законово/ да претендира обезщетение /в тази
насока са разпоредбите на чл. 13, т. 1 и чл. 12, т. 4, б. „д“ от договора за
управление – преценени в съвкупност/. В случая обстоятелството към кой точно
момент ищцата е била заличена формално /чрез вписване в ТР/ като управител на
дружеството се явява - ирелевантно /именно предвид – съдържанието на императивните
текстове на чл. 46 и следващите от ЗОС/.
Досежно претендираната сума в размер на общо 80 000 лева /неполучено
възнаграждение по чл. 8, т. 1 от договор за управление в размер на 8 нетни
възнаграждения от по 10 000 лева всяко за периода м. 12.15г. – м.
07.16г./:
Съгласно изложеното – процесният договор за управление е бил прекратен
/съответно и правомощията на ищцата като управител и представител на
дружеството/ считано от 27.11.15г. /след тази дата е влязла в сила изрична –
категорична – императивна законова забрана за Д. Е. да осъществява фактически и
правно управленската си дейност във фирмата/. Посоченото обстоятелство
съставлява пречка /само по себе си/ за уважаване на иска във втората му част
/доколкото – посочената дата предхожда периода на заявеното вземане; с други
думи: към момента на заявения исков период – учреденото правоотношение вече е
било прекратено и този факт препятства възможността да се търси плащане по
договорната връзка/.
С оглед изложеното – исковете следва да бъдат отхвърлени.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски /при
условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/, но само тези, които са сторени за защита в
рамките на производството по настоящото дело /съгласно представения в тази
връзка списък по чл. 80 от ГПК/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК на Д.Г.Е. ЕГН **********
против „Н.Д.“ ЕАД.
ОСЪЖДА Д.Г.Е. да плати на „Н.Д.“ ЕАД 9
863 лева - – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: