РЕШЕНИЕ
№…………./……..2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора
АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 568 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ
АПК вр. чл. 63 ал. 1 предл. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция „Северна
морска” в Агенция „Митници”, предявена чрез пълномощник старши юрисконсулт Анна
Шулева, срещу решение № 159/18.12.2019 г. по н.а.х.д. № 200/2019 г. на Районен съд – Девня, с което е отменено наказателно постановление № 115/23.08.2018
г. на началника на Митница Варна, с което на „Балев био“ ЕООД за нарушение на
чл. 234 ал. 1 т. 1 ЗМ и на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 6 050.78 лв., представляваща 100% от
размера на избегнатите публични държавни вземания. По съображения за допуснато
при постановяване на решението нарушение на закона и съществено нарушение на
процесуалните правила се иска решението да бъде отменено от касационната
инстанция и наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с
което обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление да се потвърди
изцяло.
В съдебно заседание на 08.07.2021 г. касационната
жалба се поддържа от пълномощника на касатора главен юрисконсулт К., който в пледоарията
по същество претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Балев био” ЕООД, се представлява от
адв. И.В. – ВАК, която оспорва касационната жалба по съображения за наличието
на предпоставки за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Претендира касираното решение да
се остави в сила и на доверителя й да се присъдят направените съдебни разноски
за касационната инстанция. Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за основателност
на касационната жалба .
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 02.01.2020 г. /л. 192 от н.а.х.д. № 200/2019 г. на РС-Девня/, а касационната жалба според поставения върху пощенския плик печат е подадена на 14.01.2020 г. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените
оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
С обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно
постановление началникът на Митница Варна е наложил на „Балев био“ ЕООД имуществена
санкция в размер на 6 050.78 лв. на
основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ за това, че на 05.05.2017 г. в
МП „Варна Запад“ при Митница Варна е декларирало с митническа декларация с MRN: 17BG002002H0053310 стока бамбукови чаши – 39 440 бр., с тарифен код ********** с вносно
мито 0% наместо коректния код по ТАРИК ********** с мито 6, 5 % като по този начин
е избегнало заплащането на част от дължимите публични държавни вземания в общ
размер на 6 050.78 лв., което е установено с доклад № BG002000/2/3/18.05.2018
г. с рег. № 32-142479/18.05.2018 г. на отдел „Последващ контрол“ при Митница
Варна.
Решаващият мотив на районния съд, довел до отмяната на
наказателното постановление, е свързан със заключението за неправилност на преценката
на АНО за състава на стоката по митническата декларация. Според съда преобладаващото
процентно съотношение на растителните влакна към меламиновата смола и по-високата
им относителна тежест за крайните
характеристики и свойства на продукта обуславят извод, че именно
растителните влакна описват най-специфично стоката, поради което следва да се
приложи правило 3а/ от „Общите правила за тълкуване на КН”. Според съда при установените
във въззивното производство факти, според които съставената от композитен
материал стока може да бъде класирана в две или повече позиции, неправилно
митническите органи са приложили правило 3б/ вместо правило 3а/ от „Общите
правила за тълкуване на КН“ и не може да се сподели извода на митническата
администрация, че чашите, предмет на вноса, са изработени от пластмаса. Съдът
приема, че за да бъдат определени чашите като изделия от пластмаса, те следва
да са изработени от пластмаса или поне този материал да е преобладаващ, а не
както в случая да е едва 24,7 до 33% от състава на изделието. В случая
материалът растителни влакна /каквото е и бамбукът/, макар да е свързан с друг
материал меламин - формалдехидна смола, е материалът, който е водещ и в
количествено, и в качествено отношение като определя позицията, която
най-специфично описва стоката. Именно поради това попада в раздел IX „Дървeн
материал и изделия от дървен материал; дървени въглища; корк и изделия от корк;
тръстикови и кошничарски изделия“, Глава 44 „Дървен материал и изделия от
дървен материал; дървени въглища“ от КН. С оглед на това въззивната инстанция
приема, че правилно дружеството вносител е класирало стоката в позиция 4419
„Съдове и прибори за сервиране или за кухня от дървен материал“, подпозиция
4419 19 00 – други.
Изхождайки от това, въззивният съд е извел краен
извод, че процесната митническа декларация е попълнена с правилен тарифен код
на стоката и оттук е заключил, че няма осъществен състав на административно нарушение
по чл. 234 ал.1 т.1 ЗМ.
В с. з. на 28.05.2020 г. производството по настоящото дело
е спряно на основание чл. 631 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК във връзка с
отправеното по кнахд № 3411/2019 г. по описа на Адм. съд Варна, І състав,
преюдициално запитване на основание чл. 267 пар.1 б. „б“ ДФЕС до Съда на
Европейския съюз със следните въпроси:
1. Правило 3 а) от Общите правила за тълкуване на КН
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1754 на Комисията, следва ли да се тълкува
в смисъл, че за целите на класиране на изделия като тези в главното
производство - съставени от различни материали, „позицията, която
най-специфично описва стоката“, във всички случаи е позицията, в която попада
материалът, който е преобладаващ в количествено (обемно) отношение или това
тълкуване е валидно само ако самата позиция предвижда количеството (обема) като
критерий, който идентифицира по-ясно и дава по-точно и по-пълно описание на
стоката?
2. В зависимост от отговора на първия въпрос и в
контекста на Обяснителните бележки към ХС за позиции 4410 и 4419, следва ли
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1754 на Комисията от 6 октомври 2015г. за
изменение на приложение І към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно
тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, да се
тълкува в смисъл, че позиция 4419 не се отнася за артикули от плочи от дървесни
частици (влакна), при които теглото на свързващото вещество (термо-реактивна-
смола) надвишава 15% от теглото на плочата?
3. Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1754 на Комисията
от 6 октомври 2015г., трябва ли да се тълкува в смисъл, че изделия като
разглежданите в главното производство – чаши, изработени от композитен материал,
състоящ се от 72,33% растителни лигноцелулозни влакна и 25,2 % свързващо
вещество (меламинова смола), трябва да бъдат класирани в подпозиция 39241000 от
Приложение І.
По образуваното по преюдициалното запитване дело
С-76/2020 г. в Съда на Европейския съюз е постановено Решение от 3 юни 2021 г.
в следния смисъл:
„Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение
I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно
тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с
Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1821 на Комисията от 6 октомври 2016 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че стоки, описани като „бамбукови чаши“ и
съставени от 72,33 % растителни влакна и 25,2 % меламинова смола, трябва — без
това да засяга преценката на запитващата юрисдикция на всички фактически обстоятелства,
с които разполага — да се класират в позиция 3924 от тази номенклатура, и
по-специално в подпозиция 3924 10 00 от нея.“
При даденото тълкуване от Съда на Европейския съюз и при
прилагането на чл. 633 ГПК вр. чл. 144 АПК, според който постановеният акт на
Съда на Европейския съюз е задължителен за всички съдилища и учреждения в
Република България, решението на Районен съд - Девня, с което оспореното по реда
на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление е отменено с решаващия мотив за
неправилно определяне от митническата администрация на тарифното класиране на
стоката, следва да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.
Неоснователно е направеното от процесуалния
представител на ответника по касация искане за прилагането на чл. 28 ЗАНН. В
конкретния случай извършеното деяние застрашава в достатъчна степен обществените
отношения, предмет на защита от ЗМ, като нарушението е с достатъчно висока
степен на обществена опасност, предвид избегнатото заплащане на дължими
публични държавни вземания в немалък размер. За фиска са настъпили вредни
последици, с оглед несвоевременното внасяне на всички дължими суми по вноса, а
избегнатото плащане в размер на 6 050.78 лв. в полза на бюджета не може да се
определи като незначително. Нарушението се отличава с достатъчен интензитет, за
да се приеме, че касаторът може да се освободи от реализиране на
административнонаказателна отговорност. Липсата на доказателства за смекчаващи
отговорността на наказаното лице обстоятелства, навежда на извода, че не са
налице достатъчно аргументи за квалифициране на извършеното деяние като маловажно
по смисъла на чл. 28 ЗАНН /в този смисъл е ТР № 1/12.12.2007 г. по т. дело №
1/2007 г. на ВКС на РБ./.
Разноски по делото
са поискани своевременно от касатора чрез процесуалния му представител като
такива му се дължат, предвид крайния изход на спора. С писмена молба /л. 39/ е
заявена претенция за юрисконсултско възнаграждение за четири съдебни инстанции в
общ размер на 1800 лв. - по 450 лв. за всяка съдебна инстанция. Претендираното възнаграждение
е определено по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която е неприложима в случая, предвид нормата на чл. 63 ал. 5 ЗАНН, препращаща за размера на юрисконсултското възнаграждение към чл. 37 ЗПП. При
съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи в размер на 80 лв. на съдебна инстанция,
на основание чл. 63 ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Неоснователна е претенцията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за общо четири инстанции. С чл. 63 ал. 1 ЗАНН производствата по оспорване на наказателни постановления
са уредени като двуинстанционни. С връщане на делото за ново разглеждане от
въззивната инстанция производството не става триинстанционно, поради което
юрисконсултско възнаграждение не се дължи при всяко ново разглеждане на делото
от съответната инстанция. При това положение на касатора следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 160 лв. /по 80 лв. за всяка от двете инстанции –
въззивна и касационна/ като в останалата част претенцията за заплащане на
разноски е неоснователна.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК във
връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 159/18.12.2019 г. по н.а.х.д. № 200/2019 г. на Районен съд – Девня, КАТО НАМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 115/23.08.2018
г. на началника на Митница Варна, с което на „Балев био“ ЕООД за нарушение на
чл. 234 ал. 1 т. 1 ЗМ и на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 6 050.78 лв., представляваща 100% от
размера на избегнатите публични държавни вземания.
ОСЪЖДА „Балев био“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
Агенция „Митници“ – ТД „Северна морска“ юрисконсултско възнаграждение в размер
на 160 /сто и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/