Мотиви

към присъда № 233 от 14.10.2019 год.  по чх № 2921 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Варна,45-ти наказателен състав

 

 

Срещу подсъдимата С.П.С. с ЕГН ********** са предявени частни обвинения за това,че на 15.05.2019 год. в гр.Варна, вх.17,на блок 407, в жк „ Вл. Варненчик” е казала нещо унизително за честта и достойнството на В.Н.П. в нейно присъствие, изразяващо се в обидните думи „ти си проститутка, захвърлила си в комшийката големия си син на тридесет дни от раждането му и си отишла на магистралата проститутка” - престъпление по чл. чл.146,ал.1 от НК, както и затова че на 15.05.2019 год. в гр. Варна, *** разгласила позорно обстоятелство за В.Н.П. „ти си проститутка, захвърлила си в комшийката големия си син на тридесет дни от раждането му и си отишла на магистралата проститутка – престъпление по чл.147,ал.1 от НК.

            В съдебно заседание са предявени граждански искове от В.П. срещу  подсъдимата С. за сумата от 1500 лева неимуществени вреди, в резултат от престъплението по чл.146,ал.1 от НК и сумата от 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.147, ал.1 от НК, които са приети за съвместно разглеждане. П. е е конституиран като граждански ищец чрез повереника си адв. П., ВАК.

В хода по същество адв.П., ВАК- повереник на тъжителката счита, че по безспорен начин  са доказани престъпленията по чл.146,ал.1 от НК и по чл.147,ал.1 от НК, моли да бъдат уважени предявентея граждански искове. Излага становището, че от всички събрани по делото доказателства се установява по какъв начин е засегната честта и достойноството на тъжителката.

Моли да се уважат предявените граждански искове, да се присъдят разноските за делото заедно с адвокатския хонорар.

Защитника на подс.С., адв.А.,ВАК, пледира, че подзащитната му следва да бъде оправдана, като намира, че обвиненията не са доказани. Прави подробен анализ на свидетелските показания , като намира, че същите са противоречиви .

Подс.С. в личната си защитата заявява, че не се счита за виновна и моли да бъде оправдана.

Съдът, след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Семействата на тъжителката и подсъдимата живеели в един и същи вход на бл.407 в жк” Вл.Варненчик”. Отношенията между двете семейства били влошени , поради спорове породени в хода на съвместното им живеене. На 15.05.2019 год. след подаден сигнал до кметство „Владиславово” относно нерегистрирано в Община Варна домашно животно – куче, собственост на семейството на подс.С. между нея и св.Г. С.-нейна снаха от една страна и тъжителката и съпругът и от друга възникнал скандал, в който подсъдимата отправила към тъжителката думите „ ти се проститутка, захвърлила си в комшийката големия си син на тридесет дни от раждането му и си отишла на магистралата като проститутка” .

            По доказателствата:

По делото като свидетели са разпитани очевидците на случилото се – свидетелите Г.С., М.В., М.Ю.и П.Х..

            От показанията на тези свидетели, а така също и от обясненията на подсъдимата С. се очертават две версии подкрепящи съответно обвинителната и защитна теза.

От показанията на св.Г. С. се установява, че тя и семейството и, в частност подс.С. са приели, че семейството на тъжителката осъществява върху тях тормоз и двете с подсъдимата са слезли да и кажат да спрат да се занимават с тях. Тормоза, според свидетелката се състои в това, че са „ мрънкали, че нещо им пречи-климатикът дрънчал, децата тропали, колите им пречели”, което според тях било нетърпимо.Конкретния повод според свидетелката бил, че в Кметство Владиславово бил подаден сигнал, че кучето им не било регистрирано в общината. Твърди, че тя се е скарала с тъжителката, а подсъдимата дошла по-късно.

От показанията на св. Ю.се установява, че на инкриминираната дата отишъл на гости на св.В.са намерението да му поиска пари в заем. Излизайки от асансьора на етажа, на който В.живеел видял подсъдимата на стълбището между шестия и седми етажи, снаха и св.Г. С. и тъжителката П.. Св.В.според Ю.бил в коридора на жилището им, а св.Х.била в кухнята. Свидетелят твърди, че когато излязъл от асансьора  чул подс.С. да казва на П. че била проститутка и не си гледала децата, че създавала постоянно интриги във входа.Твърди, че П. им казала да си приберат цветята, че не им било мястото там, а С. отговорила, че няма да ги прибере.Твърди, че между тях имало и други такива разправии. Твърди, че ги заварил да се карат, стоял 15 минути на вратата, след което влязъл в жилището.

От показанията на св.Х.се установява, че на процесната дата отишла в дома на тъжителката на гости. Малко след като влязла в домът и на вратата се позвънило и тъжителката отишла да отвори. След отварянето на вратата чула гласовете на подсъдимата и снаха и –св.Г.С.. Твърди, че детето и тръгнало към тях и тя излязла да го дръпне, при което видяла подсъдимата на вратата. Твърди, че не е видяла св.Г. С., а само чула гласа и. Твърди, че чула подсъдимата да отправя към П. думите, че била проститутка, трябвало да се регистрира за данъци, че не си гледала големия син навремето, целия вход бил гледал сина и, пък тя ходела да се ебе за пари. От скандала разбрала, че във входа има проблеми, тъй като се коментирали кучета и цветя. Твърди, че след случилото се П. вдигнала кръвно.

От показанията дадени от св.Василев, съпруг на тъжителката се установява, че веднага след като са се прибрали на вратата им се позвънило и с отварянето и С. започнала да крещи и обижда. Посочва, че първо чул св.Г.С. която нито крещяла, нито обиждала. Посочва, че бил домоуправител на входа и в това си качество е трябвало да изпрати до кметство Владиславово справка за домашните кучета във входа.Тази справка била изпратена по електронен път от съпругата му – тъжителката П.. Твърди, че първоначално говорел със св.Г. С., след което дошла и подсъдимата и започнала да крещи и обижда. Твърди, че след случилото се съпругата му получила нервна криза.

От обясненията на подс.С. се установява ,че снаха и св.Г. С. отишла до домът на тъжителката, за да им каже, че кучето им е регистрирано. Тя отишла само да я прибере. Твърди, че не е имала словесни контакти с П..

Показанията на свидетелите Х.и Ю.взаимно се допълват и очертават една логична и житейски приемлива фактическа обстановка, идентична с тази изложена в частната тъжба. И Х.и Ю.са преки очевидци на отправените на пострадалата обиди от страна на подсъдимата, намирали се в непосредствена близост до мястото на инцидента и несъмнено имали възможност правилно и пълноценно да възприемат случилото се. Съдът намира, че показанията на свид.В.– съпруг на тъжителката, също могат да бъдат оценени като годен доказателствен източник , тъй като не противоречат на показанията на останалите свидетели.

Съществено противоречащи на показанията на свидетелите Хараланова,Ю.и Василев, досежно обсъжданите обстоятелства, са обясненията на подсъдимата С., в частта им, в която излага твърдения, че не е отправяла обидни думи и клеветнически твърдения към тъжителката.Несъмнено, обясненията на подсъдим следва да бъдат анализирани както като законно средство за защитата, така и като доказателствено средство. В настоящият случай съдът не възприема тези обясненията на подсъдимата за правдиви и убедителни. Обясненията на подс.С. са изолирани и се опровергават от останалите събрани по делото и възприети от съда доказателства – показанията на посочените по-горе свидетели, което дава основание на съда да приеме, че представляват защитна теза.

От правна страна:

Безспорно по делото се установи, че подсъдимата е била във влошени отношения със своята съседка П. по причини, които не са съществен предмет на изследване в настоящото производство. Не се спори и, че на процесната дата и място е настъпил скандал между подсъдимата и тъжителката П.,  при който са били разменени реплики.

След съвкупен анализ на показанията на посочените по-горе свидетели-очевидци, Съдът приема за доказано по несъмнен начин, че подс. С. е  отправила към В.П. в нейно присъствие, обидните думи „ти си проститутка, захвърлила си в комшийката големия си син на тридесет дни от раждането му и си отишла на магистралата проститутка”, с което е осъществила състава на престъпление по чл.146,ал.1 от НК.

От обективна страна:

За да е осъществен състава на престъплението “обида” е необходимо деецът да изрази чрез думи или действия отрицателна оценка или мнение, унижаващо чувството за лично достойнство на засегнатия. С тези си действия деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия и то по начин противоречащ на морала. Обидно съдържание имат думите на дееца, когато са използвани унизителни епитети, свързани с отрицателно качество; псувни; отрицателни унизителни съждения и оценки за качествата на засегнатия и др. Чрез действията обидата може да се изрази в унижаващо достойнството накърняване на телесна неприкосновеност на засегнатия; в обидни символични жестове, мимики, прояви и др.

В настоящия случай е налице изразяване чрез думите „ ти се проститутка, захвърлила си в комшийката големия си син на тридесет дни от раждането му и си отишла на магистралата като проститутка” на отрицателна оценка унижаваща чувството за лично достойнство на засегнатата П.. С тази си думи подсъдимата изразила своето презрително, негативно отношение към личността на тъжителката, по начин противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите. Обидните думи на подсъдимата , тъжителката възприела лично, на мястото на изричането им и непосредствено след тяхното изричане.

Обстановката, в които обидните думи „ ти се проститутка, захвърлила си в комшийката големия си син на тридесет дни от раждането му и си отишла на магистралата като проститутка”  от гледна точка на общоприетия етичен порядък, сочат, че те са накърнили честта и достойнството на тъжителката.

Субект на престъплението е  пълнолетно вменяемо лице- подс.С.П.С., родена на *** год., българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, със средно образование, пенсионер, живуща ***, ЕГН **********.

 От субективна страна, подсъдимата осъществила деянието при пряк умисъл. Тя съзнавала, че казва нещо, което унижава честта и достойнството на тъжителката. Била наясно, че използва думите в присъствието на пострадалата и, че те ще бъдат възприети от последния, като обидни. Съзнавала обществено-опасния характер на деянието и неговите последици и искала тяхното настъпване.

Авторството на деянието  по чл.146, ал.1 от НК, както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.  

Въз основа на изложеното, Съдът намира, че с действията си подс. С. е осъществила всички елементи от обективна и субективна страна на състава на престъплението по  чл.146, ал.1 от НК.

При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата  съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите  от НК - относно индивидуализацията на същите.

Самата подсъдима е личност с невисока степен на обществена опасност, доколкото не е осъждана, липсват данни да е криминално проявена и не е  негативно охарактеризирана, като настоящото престъпно  деяние е инцидентно в нейния живот.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимата, в незачитането на установения правов ред и правото на неприкосновеност на човешката чест и достойнство.

Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимата. Отегчаващо обстоятелство не се отчете.  

          Съдът отчита фактите, че за престъплението по чл.146 ал.1 от НК  се предвижда като най-тежко  наказание глоба от 1000 до 3 хиляди лева, както и обстоятелствата, че подс. С. е пълнолетна, не е осъждана,  не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК  и от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78А ал.1 от НК - за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност и налагане на административно наказание – глоба.

Предвид това и като отчете смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест и на основание чл.78А ал.1 от НК  съдът счете, че на подс.С.  следва да бъде наложено административно наказание –  глоба в размер от 1000 лева, с което ще се постигнат целите на наказанието и което е съответно на извършеното.

За да определи такъв размер на глобата съдът съобрази и семейното, материално положение и имотно състояние на подсъдимата и изходи от степента на вината й.

Съдът призна подс. С. за невиновна и я оправда за вмененото й престъпление по чл.1478 ал.1 от НК, а именно за това, че на  15.05.2019 год. в гр.Варна, жк Вл.Варненчик, бл.407,вх.17,ет.7 разгласила позорно обстоятелство за В.Н.П. с ЕГН ********** :„ти си проститутка, захвърлила си в комшийката големия си син на тридесет дни от раждането му и си отишла на магистралата проститутка”.

Инкриминираният израз „ти си проститутка, захвърлила си в комшийката големия си син на тридесет дни от раждането му и си отишла на магистралата проститутка” е обиден, а не клеветнически. Разликата между обидата и клеветата се състои в това, че в първия случай деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, определения, сравнения и т.н. Именно квалифицирането на личността на тъжителката по начина, посочен по-горе, сочи на отправена обида към нея, а не на приписано позорящо  неистинско обстоятелство.

При тези данни, съдът намира, че от обективна и субективна страна на не е осъществен състав на престъпление клевета по чл.147,ал.1 от НК.

 Поради това и на основание чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимата за невинна и я оправда по така повдигнатото и обвинение.

По предявените граждански искове и разноски по делото:

По отношение предявения в съдебно заседание граждански иск за неимуществени вреди, резултат от престъпление по чл.146, ал.1 от НК, съдът намери същият за частично основателен, тъй като тъжителката несъмнено е претърпяла морални страдания от засягането на достойнството ѝ. Размерът на предявения иск обаче е прекалено висок и не съответства на претърпените страдания, поради което съдът прецени, че е достатъчно да уважи частично иска, до размер от 300,00 лева, а в останалата му част до пълния предявен размер отхвърли същия като неоснователен.

На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимата да заплати държавна такса върху посочения граждански иск в размер на петдесет лева, както и бе осъдена да заплати сторените по делото разноски от 612,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Предвид оправдаването на подсъдимата за престъплението по чл.147 ал.1 от НК съдът отхвърли като неоснователен предявеният от тъжителката П. гр.иск против подс. С. за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               СЪДИЯ в РС Варна: