Разпореждане по дело №40131/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 107486
Дата: 30 август 2023 г. (в сила от 30 август 2023 г.)
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20231110140131
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 107486
гр. София, 30.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20231110140131 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК на ********. ЕООД срещу Р. Д. Ж..
СЪДЪТ, като взе предвид изложените фактически твърдения, писмените
доказателства и закона, приема заявлението за частично основателно.
Потребителят е в положение на по-слабата икономически страна спрямо търговеца от
гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност. Ето защо, нормативната уредба на ЕС, респ. ЗПК, е въвела редица
императивни изисквания, които ограничават свободата на договаряне с цел обезпечаване
защитата на потребителя и баланс в интересите на двете страни по заемното
правоотношение. Заповедният съд, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, е властен да
следи служебно за наличието на уговорки между страните, които противоречат на закона и
добрите нрави, и/или увреждат правата на потребителя, в който смисъл е Решение от
14.06.2012 г. по дело C-618/10, I с-в на Съда на ЕС и измененията в процесуалния закон- ДВ
бр.100 от 2019 г.
Съгласно чл. 16 от ЗПК, задължение на кредитора е преди да предостави заемните
средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. В тази
връзка и при преценка по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК на изложените фактически
твърдения и представения договор за кредит се констатира, че се урежда форма на
договорна отговорност на длъжника за недадено обезпечение по договора, която вменява
задължение до три дни след подписване на договора за кредит да осигури поръчител, който
да отговаря на редица изисквания, определени от заемодателя, или банкова гаранция. При
неизпълнение се начислява неустойка по чл. 6.2 от договора в определен размер. Предвид
това съдът приема, че претендираната неустойка за недадено обезпечение след сключване на
договора вероятно произтича от нищожна клауза в договора, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК, тъй като чрез нея кредиторът прехвърля своята
отговорност за дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя.
Неустойката обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на
кредитора за правилната преценка за кредитиране, и реално не обезщетява вреди от
противоправно и виновно поведение на длъжника. Също така, паричното вземане за такси и
разходи, произтича от договорна клауза, за която съществува обоснована вероятност да е
неравноправна и нищожна. Таксата е за дейности по администриране и събиране на
непогасеното задължение на кредитора. По своята правна същност тази клауза вероятно е
скрита неустойка или такса за усвояване и управление на кредита, която е в пряко
противоречие с чл. 33 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото е установена забрана за
1
това. Същевременно начисляването й е обусловено от неизпълнение на длъжника в
темпорален аспект, което вероятно се заобикаля и забраната по чл. 33 от ЗПК за това, че при
забавено изпълнение кредиторът има само право на мораторна лихва.
Предвид изложеното, искането на дружеството се явява частично основателно при
условията на чл. 411, ал. 2, т. 2-3 от ГПК.
Заявителят претендира сторените пред заповедния съд съдебни разноски, вкл. за
юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Със същата разпоредба законодателят е предвидил, че присъденото
възнаграждение не може да надвишава максималния размер, дължим за вида дело,
определен по реда на чл. 37 ЗПП. Според чл. 37 ЗПП, заплащането на правната помощ се
определя по НЗПП. В двата нормативни източника е предвиден основен критерий за
преценка на размера на юрисконсултското възнаграждение, а именно: вида и количеството
извършена правна дейност (чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 1 НЗПП), което впрочем се определя от
фактическата и правна сложност на делото. Правната помощ оказана в заповедното
производство включва и тази за подготовка на документите за сезиране на заповедния съд,
защото самото производство по чл. 410 ГПК на този етап от развитието си се изчерпва,
поради едностранния му характер, с подаването на надлежно изготвени документи,
съизмеряващо се с необходимата на завителя защита. По силата на специалния чл. 26 НЗПП,
за защита в заповедното производство, минималният и максимален дължим размер на
възнаграждението за юрисконсулт е от 50,00 до 150,00 лева. Поисканото от заявителя
възнаграждение по чл. 26 НЗПП от 100,00 лева не съответства на вида и количеството
извършена дейност по делото, респ. на неговата фактическа и правна сложност, като
формалният характер на производството, налага да се приеме, че не са положени някакви
по-специални усилия по образуване и водене на делото, тъй като се ползват готови образци
на заявлението, съгласно чл. 425 ГПК, и достатъчно да се изложат процесуално издържани
фактически твърдения. Ето защо възнаграждението следва да се определи в минималния
размер по чл. 26 от Наредбата. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, която се
прилага и в заповедното производство, на заявителя следва да се присъдят разноски за
платени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от претенциите му, като предвид дължимата държавна такса и определеното
възнаграждение от 50 лв.,като за останалата част искането се отхвърли.
Мотивиран така, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. №204472/18.07.2023 г. по описа на СРС на "********." ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата
784,74 лв. - неустойка по чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит
№*********/04.09.2018 г., сумата 289,14 лв. - такси по Тарифа за такси и разходи събирани
от С.к. ООД, както и за съдебни разноски над уважения размер от 47,54 лева до пълния
претендиран размер от 143,71 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано от заявителя пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от разпореждането, както и от заповедта за изпълнение, да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2