Решение по дело №10838/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5315
Дата: 19 август 2020 г. (в сила от 26 октомври 2020 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20191100510838
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 19.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ E състав в публично съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ

мл. с-я  КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров въззивно гражданско дело № 10838 по описа за 2019 г. на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба на ищеца В.А.В., чрез пълномощника си - адв. П. З., с надлежно учредена представителна власт по делото, срещу Решение № 10464 от 25.04.2019 г., постановено по гр. д. № 10904/2018 г. по описа на СРС, 63 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу ЗК „Л.И.“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над сумата от 5000,00 лв. до пълния предявен размер от 20000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни повреди, вследствие на настъпило на 03.10.2013 г. ПТП, и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1524,28 лв. до пълния предявен от 6098,26лв. за периода от 15.02.2015г. до 15.02.2018г

Решението в частта, с която предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ са уважени за сумата от 5000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни повреди, вследствие на настъпило на 03.10.2013 г., и за сумата от 449,50 лв., представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на посоченото пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.10.201 Зг. в гр. София, ул. „Ген. Никола Жеков“, в района на бл. 444, по вина на водача на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Мареа“, с per. № *****, който е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба - 15.02.2018г. до изплащане на вземането, а акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 1524,28 лв. и за периода от 15.02.2015г. до 15.02.2018 г., а върху присъдено обезщетение за имуществени вреди за сумата от 137,06 лв. и за периода от 15.02.2015г. до 15.02.2018 г. не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква, че определеното от СРС обезщетение е в занижен размер с оглед получените травматични увреждания и търпените неимуществени вреди, като същото не се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Сочи, че следствие на процесното ПТП е установено, че е изпитал силни болки и е бил хоспитализиран, като функционалната непълноценност на ръката е била за период от 14-18 седмици, а от разпита на свидетеля се установявало, че не е възстановен напълно от травмата. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части, и вместо това да постанови ново, с което да уважи иска до пълния предявен размер. Претендира и разноски по делото.

Въззиваемият – ответник ЗК „Л.И.“ АД, чрез пълномощника си – юриск. В.Й., с надлежно учредена представителна власт по делото, в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Поддържа, че присъденото обезщетение е справедливо, имайки предвид приетия принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат от 50%, за което във ВЖ няма конкретно оплакване. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност.

Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Тъй като обжалваното решение в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове за сумата от 5000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни повреди, вследствие на настъпило на 03.10.2013 г., и за сумата от 449,50 лв., представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за претърпени имуществени вреди е влязло в законна сила, то в конкретния случай със сила на присъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право. Тъй като във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно възприетия извод на СРС, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е в размер на 1/2 , то настоящата съдебна инстанция не може и не разполага с правомощие да проверява правилността на първоинстанционния съдебен акт в тази му част и не може да формира собствени изводи.

Предвид това, спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение, на който въззивният съд следва да се произнесе (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), се съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на заместващото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие, определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД, което следва да бъде намалено с 1/2 , предвид възприетия извод на СРС за приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

В тази връзка следва да се отбележи, че от кредитираното от съда като компетентно и обективно дадено заключение на вещото лице по изслушаната и приетата съдебномедицинска експертиза в първоинстанционното производство, се установява, че при процесното ПТП ищецът е претърпял следните увреждания: счупване на дясна предмшница тип Монтеджия (изолирано разместено счупване в горната трета на лакътната кост към лакетна става), съчетано с изкълчване (пълно ставно изместване) на главата на лъчевата кост, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни. За преодоляване на уврежданията е извършена оперативна намеса (кръвна репозиция на изкълчването и счупването с налагане на вътрешна фиксация с плака, винтове и костна пластика на счупената лакетна кост). Според вещото лице след такива травми обикновено са необходими около 14-18 седмици за функционалното възстановяване на ръката. Разяснява, че при подобни увреждания пострадалият първоначално е изпитвал силни болки и страдания. Вещото лице е посочило, че постепенно болките са отслабнали, но сочи че може да е налице персистираща болка при натоварване и промяна на времето.

От показанията на свидетеля В., които преценени по реда на чл. 172 ГПК съдът намира за обективни, последователни и подкрепящи се от събраните по делото други доказателства, се установява, че ищецът е негов брат и следствие на инцидента е престоял в болница между 5-7 дни, като около месец и половина почивал вкъщи и не ходел на работа, но след този период започнал работа като пазач.Дава показания, че му е помагал в къпането, както и че болките са продължили продължителен период, като и към момента нямал много сила в ръката, а и при промяна на времето същата го боляла.  

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Безспорно установено е по делото, че следствие на процесното ПТП ищецът е претърпял счупване на дясна предмшница тип Монтеджия (изолирано разместено счупване в горната трета на лакътната кост към лакетна става), съчетано с изкълчване (пълно ставно изместване) на главата на лъчевата кост, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни, като за преодоляване на уврежданията е извършена оперативна намеса (кръвна репозиция на изкълчването и счупването с налагане на вътрешна фиксация с плака, винтове и костна пластика на счупената лакетна кост), чийто възстановителен период е продължил около 14-18 седмици, като и понастоящем при промяна на времето ищецът изпитва болки в ръката. Конкретните претърпени болки и страдания, първоначално силни, са свързани с изживяването на негативни емоции, доколкото е безспорно и ноторно известно, че всяка една физическа увреда при ПТП неминуемо причинява психически страдания и поражда неимуществени вреди, които подлежат на репариране.

Следва да се вземе предвид още и, че законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 2 млн. лв. при причиняване на неимуществени вреди на едно лице. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания.

При така изяснените относими към претендираното обезщетение факти, въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените ѝ от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 15000,00 лв.

В т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Имайки предвид, че СРС е определил процента на съпричиняване от страна на ищеца в размер на ½, то определения справедлив размер на обезщетението възлиза на 7500,00 лв.

С оглед приетото и поради несъвпадение на крайните изводи на СГС с тези на СРС, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която искът по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 5000,00 лв. до 7500,00 лв., а на ищцата да бъде присъдено обезщетение в размер на още 2500,00 лева. Върху тази сума от 2500,00 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да се присъди и претендираното обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 15.02.2015г. до 15.02.2018 г. в размер на още 762,28 лв., както и в частта,  с която в полза на ответното дружество са присъдени разноски над сумата от 187,46 лв.

В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено, поради съвпадане на крайните изводи на съдилищата.

По отношение на разноските:

За производството пред СРС, с оглед уважената част от ищцовата претенция на ищцата  на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК се дължат разноски от ответника в размер на още  321,34 лв.

С оглед уважената част от въззивната жалба в полза на въззивника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 129,19 лв., а в полза на адв. З. на основание чл. 38 ЗАд сумата от 323,41 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие на ищцата във въззивното производство, съразмерно на уважената част от въззивната жалба.

На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 50 лв., представляваща юрисконсулстско възнаграждение, който размер съдът определи, съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на производството пред настоящата инстанция.

С оглед на цената на иска въззивното решение постановено по делото може да се обжалва по правилата на 280 ГПК – арг. чл. 113, изр. 2 ГПК.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 10464 от 25.04.2019 г., постановено по гр. д. № 10904/2018 г. по описа на СРС, 63 състав, в частта, с която предявеният от В.А.В., ЕГН **********, с адрес *** срещу ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ******и седалище и адрес на управление *** Д  иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над сумата от 5000,00 лв. до сумата от 7500,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни повреди, вследствие на настъпило на 03.10.2013 г. ПТП, в частта, с която е отхвърлен акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 15.02.2015г. до 15.02.2018г за разликата над уважения размер от 1524,28 лв. до сумата от 2286,56 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски над сумата от общо  187,46 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ******и седалище и адрес на управление *** Д  , да заплати на В.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от още 2500,00 лв. представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни повреди, вследствие на настъпило на 03.10.2013 г. ПТП, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от още 762,28 лв., представляваща обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 15.02.2015г. до 15.02.2018 г., а на основание 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК и сумата от 129,19 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, както и сумата от 321,34 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО в частта, с която предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ са уважени за сумата от 5000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни повреди, вследствие на настъпило на 03.10.2013 г., и за сумата от 449,50 лв., представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на посоченото пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.10.201 Зг. в гр. София, ул. „Ген. Никола Жеков“, в района на бл. 444, по вина на водача на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Мареа“, с per. № *****, който е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба - 15.02.2018г. до изплащане на вземането, а акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 1524,28 лв. и за периода от 15.02.2015г. до 15.02.2018 г., а върху присъдено обезщетение за имуществени вреди за сумата от 137,06 лв. и за периода от 15.02.2015г. до 15.02.2018 г., е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ******и седалище и адрес на управление *** Д  , да заплати на адв. П.Д.З. от САК, ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАд адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие пред въззивната инстанция, съобразно уважената част от въззивната жалба, в размер на 323,41 лв.

ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ******и седалище и адрес на управление *** Д, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, сумата от 50,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                    

                        ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

2.