Определение по дело №470/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

На основание §2, ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г., настоящото производство продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г. /отм./.

С решение № 1 / 20.04.2010 г., постановено по Г. д. № 705/ 2003 г., Кърджалийският районен съд е осъдил ответника „.- 63- Ю. К., да заплати на ищците Д. В. В. с ЕГН- *, от Г.К., К.В. Б.1, В.А, ап.9, В. В. В. с ЕГН- *, от Г.К., ул.М. № *, С. В. В. с ЕГН- *, от Г.К., К.В. Б.37, В.Г, .5, ап.*, И. В. И. с ЕГН- *, от Г.Х., У. № 9, .1О, А.9, Д. В. И. с ЕГН-*, от Г.Х., У. № 9, .1О, А.9, В. Б. В. с ЕГН- *, от Г.К., К.В. Б.12, В.Б, чрез адв. Д. В., сумата в размер на 2 516, 12 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода от 01.07.2001 г. до 09.01.2002г., ведно със мораторна лихва в размер на 400 лева за периода от 09.01.2002г. до 30.06.2003г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда- 01.07.2003г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил предявените в производството ИСК с правно основание чл.108 от ЗС, за осъждане на ответника да предаде на първия от ищците-Д. В. В., владението на 320 К.м., представляваща част от имот с пл.сн. № 5723, К.В. Г.К., целият с площ от 1 842 К.м., при граници- имоти с пл.сн № 5721 и пл.сн. № 7520 /на Н.Д./, юг- с пл.сн № 1661/на А.Ю./ и ул."Х.Б.; североизток- пл.сн. № 5722- наследници на В. В., и пл.сн. № 5724 /И. К./; ИСК с правно основание чл.59, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на първия от ищците-Д. В. В., сумата от 7 079, 99 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 09.01.2002г. до 30.06.2003г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; ИСК с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника спрямо първия от ищците- Д. В. В., да премахне изградената в имот с пл.сн. № 5723 и в част от имот с пл.сн. № 5722 по кадастралния план на К."В.", Г.К., постройка, представляваща ресторант „Н." с площ от 320 К.м., което създавало пречки да упражнява правата на собственост на първия ищец върху имота в пълен обем. Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане предявения от ответника „.- 63-Ю. К. против ищците в производството инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на доброволна делба, извършена със Акт № 9. том II, н.д. № 388/ 2001г. на нот.К.Димитров, и за отмяна на основание чл.431, ал.2 от ГПК, на Нот.акт акт за собственост № 138, том 1, рег. № 4279, н.д. № 533/ 2001г. и Нот.акт за поправка на констативен нот.акт №19, том I, рег. № 996, н.д. № 77/ 2003г.на нотариус К.Д., като недопустим, и е прекратил производството по този иск.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ищеца в първоинстанционното производство, Д. В. В., частична въззивна жалба. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлен предявеният с правно основание чл.59, във вр. с чл.86 от ЗЗД, иск за присъждане на В. на сумата в размер на 7 079, 99 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за периода от 09.01.2002 г. до 30.06.2003 г., е необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и незаконосъобразно. Жалбодателят твърди, че изградените от решаващия съд, изводи не били съобразени със събраните по делото доказателства – гласни и писмени. Излагат се доводи в този аспект. В аспекта на това жалбодателят моли настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт, с който отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, вместо което постанови друго с което уважи предявения с правно основание чл.59, във вр. с чл.86 от ЗЗД, иск, изцяло. Претендира разноски.

Във въззивното съдебно заседание поради настъпила в периода между подаване на въззивната жалба и заседанието, смърт на жалбодателя, съдът конституира като жалбодатели законните наследници на Д. В. В., а именно съпругата му Н. Я. В., и дъщерите му И. Д. В. и Д. Д. В.. С оглед на това въззивното производство продължава да се движи на страната на жалбодателя в лицето на Н. Я. В., И. Д. В. и Д. Д. В.. Последната – адв. В., явяваща се лично за себе си и като процесуален представител на Н. Я. В. и И. Д. В., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, „ Ю.-63- Ю. К., Г. К., редовно призован, не се явява. От процесуалния представител на същия е постъпило писмено становище, в което се излагат доводи по съществото на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част. Претендират се разноски.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В първоинстанционното производство с исковата си молба ищецът В. е предявил наред с останалите искове и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, обективно съединен с иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, с който цели да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 7 079.99 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване под формата на спестен пазарен наем за периода 09.01.2002 г. до 30.06.2003 г., т.е. за 17 месеца и 21 дена по 400 лв. на месец, ведно със законна лихва за забава върху сумата, считано от завеждане на исковата претенция – 01.07.2003 г. до окончателното й изплащане. С оглед на това си искане ищецът В. в първоинстанционното производство твърди, че считано от 17.08.2001 г. станал по силата на договор за доброволна делба едноличен собственик на нива от 1.824 дка, находяща се в землището на Г. К., местност „Г.Т.”, представляваща имот с пл. № 5723 по кадастралния план на Г. К., върху който имот попадала част от построения от ответника ресторант „Н. и обслужващите го пътеки. В исковата молба се уточнява, че 320 К.м. от ресторанта на ответника попадали в имот с пл.№ 5723, а една „незначителна част„ от него била разположена и в имот с пл. № 5722.

По делото е безспорно установено, че ищецът В. /починал/, респ. неговите законни наследници, жалбодателките в настоящото въззивно производство, Н. Я. В., И. Д. В. и Д. Д. В. са собственици на имот с пл.сн. № 5723, който е идентичен с възстановената с решение № 2319/ 15.06.2000 г., стр.3, т.2 на Поземлена комисия, Г. К., нива с пл.сн. № 1645 с площ от 1.824 К.м. по кадастралния план на града. Безспорността на тази констатация съдът извлича от прочита на приложените по делото удостоверение № 3489/27.12.2002 г. на Община К., договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти № 9.т.ІІ, рег.№ 2972, н.õ. № 333/ 17.08.2001 г. и нот.акт № 138, т.І, рег. № 4279, н.д. № 533/ 14.11.2001 г. на Нотариус с рег. № 020 на НК.

От прочита на удостоверение № 345/05.02.2003 г. на Община К. се установява, че с разрешение за строеж № 157/24.10.1991 г. на ответника по делото, е било разрешено да монтира павилион тип „ЛОК”, който „ЛОК” попадал в имот с пл.сн. № 5723 по плана на К. „Възрожденци”, Г. К.. Установено е от приложения по делото Констативен акт № 27/ 21.11.2002 г.- на МРРБ- ДНСК, Регионална дирекция за национален строителен контрол, Г. К., че въпросният „ЛОК” е изграден в зона „моста” на К.”В.”, УПИ 5723 /т. 1/ и е с застроена площ 30 К.м. /т.4­/ В цитирания констативен акт в същата точка 4 е посочено, че в имота незаконно е пристроена едноетажна полумасивна постройка, оформена като зала за посетители с площ от 125 К.м. В т.5 на цитирания акт е посочено, че същият е основание за процедура за забрана ползването на строежа по реда на чл.178, ал.5 от ЗУТ. Констативният акт е издаден на 21.11.2002 г. и е връчен на ответника на същата дата.

В производството ищецът твърди, че към момента на предявяване на исковата претенция - 01.07.2003 г. ответникът продължавал да владее разположения в имота ресторант „Н.”, а ответникът в съдебно заседание твърди, че е ползвал ресторанта, разположен в процесния имот, собственост на ищеца до м.11.2002 г., т.к. от този момент ресторантът бил затворен от съответните държавни органи. В подкрепа на тези си твърдения страните ангажират и гласни доказателства. От анализа на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели, в частност показанията на св. У., се установява, че ресторантът е работил до м.ноември 2002 г., когато била извършена проверка от органите на строителния контрол и търговската дейност в обекта била прекратена. Настоящата инстанция дава вяра на тези показания, доколкото тези сведетелски показания се подкрепят и от обсъденото вече писмено доказателство. Съдът не кредитира показанията на св. Р.. Счита, че нейните показания отразяват само едно предположение, доколкото същата с несигурност мисли, че последно е посещавала заведението през лятото на 2003 г. Изложеното се отнася и до показанията на св. Т., който „…доколкото си спомнял…” при разпита му през месец ноември 2009 г., заведението работило до лятото на 2003 г. Изложеното от св. Р. и св. Т. определено не доказват исковата претенция в частта й, че построеният в процесния имот, ресторант „Н.” е работил към датата на предявяване на исковата претенция -01.07.2003 г. Или казаното до тук обуславя основателността на исковата претенция, предмет на настоящия касационен контрол в следните й параметри : съдът приема за доказано, че ответникът неоснователно е ползвал построения от него в имот с пл.сн. № 5723, собственост на жалбодателките, ресторант с ПЛОЩ в доказания размер от 155 К.м. / 30 К.м. +125 К.м. / и през доказания период от 09.01.2002 г. и до 21.11.2002 г.

В аспекта на изложеното, съдът анализира приети по делото заключения, изготвени по назначените на стадия на първоинстанционното производство, единична и тройна съдебно-технически експертизи. Констатира, че дадените заключения, поради обстоятелството, че за процесния период вещите лица не са намерили пазарен аналог, се основат на разпоредбите на действащата в Община К., наредба регламентираща реда за отдаване под наем общинската собственост. Вещите лица посочват широки параметри, които варират от 0.90 лв. на К.м. площ през 1 лв./К.м. и достигат за периода 2002-2003 г. до 1.25 лв./К.м. Настоящата инстанция счита, че следва в казуса по реда и при условията на чл.130 от ГПК /отм./, да упражни процесуалното си право и да определи търсения размер, а именно 1 лв. за 1 К.м. ползвана площ. Или за доказания период от 9 м. и 12 дни, изчислен за доказаната площ от 155 К.м. по 1 лв. на К.м., размерът на търсеното обезщетение възлиза на 1456.99 лв. Основателен в този смисъл се явява и предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на законна лихва върху доказаната главница за периода от завеждане на иска – 01.07.2003 г. до окончателното й изплащане.

Или решението на първоинстанционния съд в частта му, предмет на настоящия въззивен контрол, се явява частично неправилно, и следва в тази му част да бъде отменено. Изрично поисканите по делото разноски /и за първоинстанционното и за въззивното производство/, се следват съобразно уважената част от исковата претенция, а именно в доказания размер на 235.87 лв.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1/20.04.2010 г., постановено по Г.д. № 705/ 2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от Д. В. В. против „. – 63 – Ю. К., Г. К., иск с правно основание чл.59, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 7 079, 99 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 09.01.2002г. до 30.06.2003г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, ДО РАЗМЕРА на сумата от 1 456.99 лв. и ЗА ПЕРИОДА от 09.01.2002 г. до 21.11.2002 г., вместо което постановява :

ОСЪЖДА „. – 63 – Ю. К., Г. К., К. „*.”, Б.*.*.”А”, А., представляван от Ю. С. К. с ЕГН *, да заплати на Н. Я. В. с ЕГН *, И. Д. В. с ЕГН * и Д. Д. В. с ЕГН *, всички от Г. К., К. „В.” Б.*, В.”*”, СУМАТА в размер на 1456.99 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 09.01.2002г. до 21.11.2002 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата претенция – 01.07.2003 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „. – 63 – Ю. К., Г. К., К. „В.”, Б.9.В.”А”, А., представляван от Ю. С. К. с ЕГН *, да заплати на Н. Я. В. с ЕГН *, И. Д. В. с ЕГН * и Д. Д. В. с ЕГН *, всички от Г. К., К. „В.” Б.*, В.”*”, СУМАТА в размер на 235.87 лв., съставляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Н. Я. В. с ЕГН *, И. Д. В. с ЕГН * и Д. Д. В. с ЕГН *, всички от Г. К., К. „В.” Б.*, В.”*”, да заплатят по сметка на Кърджалийския окръжен съд сумата в размер на 1.50 лв., съставляваща неплатена част от дължимата се за въззивно обжалване държавна такса.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1/20.04.2010 г., постановено по Г.д. № 705/ 2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в останалата му обжалвана част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.