№ 67
гр. Велики Преслав, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20213610200337 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от
Община Смядово, представлявана от Кмета на общината И. П. Н., срещу наказателно
постановление № НЯСС-193/30.08.2021 г., издадено от председателят на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор гр. София.
В обстоятелствената част на жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление, поради допуснати съществени процесуални
нарушения на чл.34, ал.1 от ЗАНН, чл.42, ал.1, т.3, 4 и 5 от ЗАНН, чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както и
издаването му при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Твърди се че
Община Смядово не е субект на нарушението, поради сключен договор за концесия, арг. от чл.20,
ал.5 от ЗВ. Жалбоподателят счита че дори да има извършено нарушение то същото не е
обществено опасно и следва да се приложи чл.28 от ЗАНН€ Предвид изложеното се иска
наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, не се явяват представители на страните.
Въззиваемата страна в писмено становище излага подробни мотиви за неоснователност на
жалбата и моли НП да бъде потвърдено изцяло.
В нарочна молба жалбоподателя чрез пълномощник поддържа изложеното в жалбата и
моли НП да бъде отменено изцяло.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства –
свидетелските показания на Р.Р. (свидетел по акта), прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност,
установи от фактическа страна следното:
на 15.07.2020 г. Служителите на ДАМТН ГД НЯСС РО НЯСС „Североизточна България“
извършили проверка на язовир „Янково“, находящ се в поземлени имоти с идентификатор
1
87429.1.94; 87429.2.105, 87429.1.104, по кадастралната карта на с.Янково, общ.Смядово, обл.
Шумен, собственост на Община Смядово. За констатациите от проверката, бил съставен протокол
№05-03-51/15.07.2020 г. В протокола, на Община Смядово били дадени предписания, вкл. и: „да се
извърши подходящо укрепване на конструкцията на изходната шахта на основния изпускател“ в
срок до 30.11.2020 г. На 04.02.2021 г. отново била извършена проверка на посочения обект от
служители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – Р.Р. и И. И. и бил съставен констативен
протокол № 05-03-8/04.02.2021 г., като било констатирано, че независимо от това, че някой от
обрушените участъци и пропуквания са замазани с разтвор на циментова основа, който се отмива
от водните маси, не е извършено подходящо укрепване на конструкцията на изходната шахта на
основния изпускател в срок до 30.11.2020 г.“.
Въз основа на протокола, на 16.03.2021 г. Р.Р. –инспектор в регионален отдел НЯСС-СИБ“
офис Шумен при ДАМТН съставил акт за установяване на административно нарушение № 05-
027/16.03.2021 г. срещу Община Смядово, за това, че „На 01.12.2020 г. в качеството си на
собственик на яз. „Янково“ не е изпълнила на основание чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ предписание в
констативен протокол №05-03-51/15.07.2020 г., а именно: в срок до 30.11.2020 г. да извърши
подходящо укрепване на конструкцията на изходната шахта на основния изпускател. С което
деяние Община Смядово е нарушила чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите”. Актът е подписан от
законния представител на общината, на 30.03.2021 г. – с връчване на препис.
На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление №
НЯСС-193/30.08.2021 г., издадено от председателят на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор гр. София, с което на Община Смядово, представлявана от Кмета И. П. Н. е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв., на осн. чл. 200,
ал. 1, т. 39 от ЗВ.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната е подадена от надлежно легитимирано лице имащо правосубектност и в
установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
Актът и НП са изготвени от компетентни лица и разполагат с необходимото законово
съдържание. Не е налице и твърдяното от страна на санкционираното лице нарушение на
изискването на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В случая не е изтекъл тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН,
чийто начален момент е не този на извършване на нарушението, както неправилно твърди
ответникът, а на откриване на нарушителя. Несъмнено по делото е, че проверката на контролните
органи, при която нарушението и нарушителят са открити, е извършена на 04.02.2021, видно от
приложения по делото Констативен протокол. Съставянето на АУАН е осъществено в рамките на
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно на 16.03.2021 г. В тази насока съдът намира
аргументите, основаващи се на хипотетичната възможност на контролния орган да извърши по-
рано проверката и установи нарушението и нарушителя за изцяло неоснователни. Наличието на
извършено нарушение в настоящата хипотеза е било констатирано, установено, при последваща
проверка, извършена от контролните органи на 04.02.2021 г., поради което не би могло да се
2
приеме, че нарушителят е бил открит, преди да е било установено извършването на самото
нарушение, нито пък да се презюмира, че такова ще бъде извършено от общината, на която е било
дадено предписанието. Именно и затова тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН е
започнал да тече от момента, когато органът, контролиращ изпълнението на дадените
задължителни предписания, е констатирал, че същите не са изпълнени, което в случая е направено
на 04.02.2021 г. Актът е съставен и в рамките на едногодишния срок от извършване на
нарушението, поради което не са налице основания да се приеме, че актът е съставен в нарушение
на чл. 34 от ЗАНН.
Не са налице и твърдяните от жалбоподателя нарушения по чл.42, ал.1, т.3, 4 и 5 от ЗАНН,
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената
им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя, като същите
притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано
подробно с посочване на всички елементи от фактическия му състав и обстоятелствата, при които
е извършено. Правилно е издирена и посочена нарушената правна норма за описаното
административно нарушение. Видно от депозираното възражение след съставяне на АУАН и
защитата в настоящото производство, жалбоподателят е успял да организира защитата си. ЗАНН
не изисква в съдържанието на НП да бъде посочена формата на вина, арг. разпоредбата на чл.57 от
ЗАНН. Поради, което възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения направени
от жалбоподателя са неоснователни.
По делото са приложени Акт за частна общинска собственост №№50/20.04.1999 г.;
1519/23.02.2015 г.; 1523/01.10.2015 г. от който се установява, че Община Смядово е собственик на
язовир „Янково“, находящ се в поземлени имоти с идентификатор 87429.1.94; 87429.2.105,
87429.1.104, по кадастралната карта на с.Янково, общ.Смядово, обл. Шумен, поради което
настоящият състав прие, че жалбоподателя е адресат на задължение да изпълнява дадените
предписания по ЗВ и Наредбата по чл.141, ал.2 от същия закон, с чието неизпълнение е нарушена
разпоредбата на чл. 190а, ал.2 от Закона за водите.
Доколкото отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и безвиновна, не е
необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е реализирана, нито да бъде
изследвана от съда.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. Съгласно цитираната норма, собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5
от закона. Тези предписания се дават от комисия, назначена от съответния областен управител,
която веднъж в годината извършва проверки за готовността за безопасна експлоатация на
язовирите и съоръженията към тях. В случая, безспорно се установи, че дадените предписания. не
са изпълнени от страна на собственика на язовир „Янково“ – Община Смядово.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано по делото, че Община Велики Преслав
извършила административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
Не се установява да са депозирани възражения срещу обективираните в протокол №05-03-
51/15.07.2020 г. предписания, адресирани към Община Смядово. Не са налице и данни, а липсват
твърдения в тази насока, предписанията да са били оспорени по съответния ред.
Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, която е нарушена посредством бездействие -
3
неизпълнение на конкретно установено задължение ясно определя задълженото лице и законът не
предвижда, въпреки възможността по см. на чл. 20, ал. 5 от ЗВ, отговорността за неизпълнение на
предписание, задължението за изпълнението на което е възложена по императивен ред на
собственика на язовира, да бъде понесена от концесионера, какъвто в случая е "Комс Трейдинг"
ООД. Предвидената в чл. 20, ал. 5 от ЗВ възможност не преодолява установения субект на
задължения по см. на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
Предвидената възможност за възлагане стопанисването, поддръжката и експлоатацията на
язовирите чрез предоставянето им под наем или на концесия, респективно с концесионния договор
се възлагат дейностите по управление и поддържане на съоръженията съгласно изискванията на
наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ, не променя субекта на отговорност по чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона
за водите за допуснато нарушение на задължение, произтичащо от чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
Действително, в договора между Общината и концесионера са договорени задължения за него да
изпълнява изцяло всички задължения на концедента и изискванията по осъществяването на
техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, но неизпълнението на
задължението /частично или пълно/ би имало за последица осъществяване на договорените между
страните отговорност, неустойки и санкции, но договореното между тях не рефлектира върху
закрепеното в закона задължение за собственика да изпълнява дадените му предписания, което в
случая не е сторено, доколкото към датата на последващата проверка.
В този смисъл е и практиката на ШАС.
Поради изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя в
тази насока.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че
извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради което разпоредбата на чл. 28
ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение, осъществявано трайно във времето и свързано
пряко с осигуряване безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за
продължително време би я е застрашило.
Досежно размера на наложеното наказание:
В нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, законодателят е предвидил наказание
„имуществена санкция“ в размер от 1000 лв. до 20000 лв., налагано на юридическо лице, което не
изпълни предписание по чл. 190, ал.1, т.3 или задължение по чл. 190а, ал. 2 от закона. При
индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е наложил на
жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. Съдът
намира, че в случая преобладават смекчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства
отдаване под наем на язовира със задължения на наемателя да поддържа съоръженията в
изправност/, поради което размера на наложеното административно наказание е определен в
размер на минимума, предвиден в закона.
В случая и наказанието е определено в минимален размер, а именно – 1 000 лева, като
няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното
нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло.
В настоящото производство са претендирани разноски от страните, поради което съдът
4
дължи произнасяне и с оглед изхода на делото на адм. наказващия орган следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на разпоредбата на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80.00 до 120.00 лв.. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът стигна до извода, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на адм. наказващия орган следва да се
присъди и определи възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № НЯСС-193/30.08.2021 г.,
издадено от председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, с
което на Община Смядово с ЕИК *********, с адрес: гр. Смядово, обл. Шумен, пл. „Княз Борис 1“
№2, представлявана от И. П. Н. – Кмет на общината, за нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за
водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева).
ОСЪЖДА Община Смядово с ЕИК *********, с адрес: гр. Смядово, обл. Шумен, пл.
„Княз Борис 1“ №2, представлявана от И. П. Н. – Кмет на общината да заплати на ДАМТН,
гр.София с адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №52А сумата от 80.00 лева
/осемдесет лева/, представляваща сторените пред районния съд разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5