№ 2588
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110162710 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 326199/15.11.2023 г., уточнена с молба от
17.09.2024 г. на „ЮБ“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „О
път“ № 260, представлявано от изп. директор Д. Ш и прокурист МВ, чрез адв. Х. И., със
съдебен адрес в гр. София, ул. „ТУ“ № 8, ет. 4, против Д. И. Р., ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ж.к. Л, бл. 805, ет. 4, ап. 9, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по реда на чл. 415, а. 1, т. 3 ГПК за осъждане на ответника да заплати на
ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК сумата от
16 120,67 лв. – неплатена главница по договор за кредит №FL125261031.01.2022 г., ведно
със законна лихва за периода от 15.11.2023 г. до изплащане на вземането; на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 49,26 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.09.2022 г. до 01.03.2023 г.; на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 191,59 лева – мораторна лихва за периода от 20.09.2022 г. до 19.03.2023 г.; на
основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от
13 лв. – такси; на основание чл. 82 ЗЗД сумата от 24 лева – представляваща разходи за
уведомяване на ответника.
В исковата молба се твърди, че вземането, предмет на делото, произтича, от
сключен между страните договор за кредит № FL152610 ОТ 31.01.2022 г., по силата на който
на ответника бил предоставен потребителски кредит в размер на 17 843,20 лева. Ответникът
усвоил предоставените от банката парични средства по собствена разплащателна сметка в
деня на сключването на договора. Страните уговорили възнаградителна лихва в размер на 10
% годишно за първите 12 месеца, от тринадесетия месец до крайния срок за издължаване на
кредита към фиксирана договорна надбавка се прибавял Референтен лихвен процент, като
подлежи на актуализация на тримесечна база, при условията на чл. 3, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5
и ал. 6 от Договора. Излагат се твърдения и че страните изрично са уговорили и
дължимостта на такси и комисиони за предоставянето на допълнителни услуги, във връзка с
процесния кредит. Посочва се, че според чл. 7 от Договора, процесният кредит се погасява
на анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в нарочен
погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит, като по арг. от чл.
1
8, вр. чл. 6 от Договора и видно от погасителен план, страните уговорили погасителните
вноски да се изплащат до 20-то число на месеца, като крайния срок за погасяване на
кредита, включително дължимите лихви и такси бил до 20.01.2030 г. Поддържа, че
ответникът не изпълнил задължението си да погаси дължимите към банката суми. Сочи се,
че на основание чл, 14, вр. чл. 19 от Договора за банков кредит, поради неплащане в
уговорения срок на погасителна вноска с падеж 20.09.2022 г. и следващите, съгласно
погасителния план към Договор за потребителски кредит № FL1252610 от 31.01.2022 г.,
Банката е обявила предсрочната изискуемост по Кредита, без да се прекратява действието
на договора, за което ответникът бил уведомен на 01.03.2023 г. чрез залепяне на
уведомление с Покана, чрез ЧСИ Сия Халаджова с peг. № 863 и район на действие СГС до
на адреса, посочен в Договора за потребителски кредит.
Излагат се твърдения, че поради непогасяване на дължимите се суми по кредита на
27.03.2023 г. „ЮБ” АД депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, допускане на незабавното и изпълнение и издаване
на изпълнителен лист срещу ответника Д. И. Р., по което е образувано ч. гр. д.
№ 15749/2023 г., по описа на Софийски районен съд. 120-ти състав, като по образуваното
заповедно производство депозираното заявление е частично отхвърлено, която част е
предмет нд настоящия осъдителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Моли за уважаване на предявените искове, като претендира и сумата в размер на
1637,56 лева, неприсъдени в заповедното производството разноски, както и сторените в
настоящото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител адв. М., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Сочи, че длъжникът не е надлежно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва наличието на облигационна връзка между
страните по договор за кредит, като твърди, че процесният договор е недействителен,
поради неспазване изискванията на ЗПК. Прави изрично възражение, че уговореният размер
на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по правилата на чл.
12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:
По подадено от ищеца заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на 27.03.2023 г. е образувано ч. гр. д. № 15749/2023 г. на
СРС, I ГО, 120 състав. Заявлението е отхвърлено, но след обжалване, заповедният съд е
частично е уважил заявлението, като е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК за сумата в размер на 794,30 лева, представляваща главница, дължима към 28.02.2023 г.
по Договор за потребителски кредит FL1252610 от 31.01.2022 г., ведно със законната лихва
за периода от 27.03.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата 828,49 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.09.2022 г. до 01.03.2023 г., сумата в
размер на 53,07 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2022 г. до
19.03.2023 г., сумата в размер на 53,50 лева, представляваща такси за периода от 23.09.2022
г. до 19.03.2023 г., както и разноски в размер на 172,59 лева, съгласно задължителните
указания на въззивната инстанция.
По делото са представени писмени доказателства – Договор за потребителски кредит
№ FL1252610 от 31.01.2022 г., сключен между „ЮБ“ АД и Д. И. Р., видно от който банката се
е задължила да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 17 843,20 лева,
която сума ответникът се е задължил да върне, ведно с дължимите лихви, в сроковете,
уговорени между страните. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се отпуска
по разплащателна сметка на ответника, която последният се задължава да отрие в банката
кредитор, като съгласно ал. 2 на същият член, кредитополучателят дължи такси и
комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателната
сметка, съгласно Общите условия за отриване, водене и закриване на сметки на физическите
лица и Тарифата на Банката, които са в сила към момента на извършване на съответната
операция.
2
По делото като безспорно между страните е отделено обстоятелството и видно от
представеното по делото извлечение от разплащателна сметка, процесната сума по кредита в
размер на 17 843,20 лева е усвоена от ответника. В чл. 3 от Договора, страните са уговорили,
че през първите 12 месеца кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при
прилагане на фиксирания годишен лихвен процент, в размер на 10 %, а от тринадесетия
месец до кроя на срока на кредита, променлива годишна лихва в размер на 10 %, който
представлява сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка, като
за референтен лихвен процент страните са уговорили да ползват индекса ПРАЙМ на „ЮБ“
АД за необезпечени кредити, в съответната валута в лева. Видно от чл. 3, ал. 8 от договора,
годишния лихвен процент на разходите по отпуснатия кредит е 11,33 %, като общата сума
дължима от кредитополучателя е в размер на 26 552,95 лева, като видно от представения по
делото погасителен план към договор за кредит, същата следва да бъде върната в срок до
20.01.2030 г., на общо 99 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 273,35 лева,
дължима до 20-то число на текущия месец.
Представена по делото е и Методология за определяне на референтен лихвен процент
(Прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
По делото е представено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, връчено на ответника чрез ЧСИ Сия Халаджова, чрез залепване на уведомление.
По делото е изслушана ССЕ, която установява, че сумата по кредита е усвоена
еднократно на 31.01.2022 г. Вещото лице дава заключение, че от кредитополучателят няма
внесени суми за погасяване на задълженията по процесния кредит. Всички погасявания до
20.09.2022 г. са извършвани от наличните парични средства по разплащателната сметка на
ответника, като след 22.08.2022 г. в разплащателната сметка на кредитополучателя нямало
налични средства за погасяване на задълженията по процесния кредит. Вещото лице дава
заключение, че към датата на исковата молба, непогасените задължения са в общ размер на
16 398,52 лева, от които 16 120,67 лева – главница, 49,26 лева – възнаградителна лихва,
191,59 лева – мораторна лихва, 13 лева – такси и 24 лева – разходи за уведомяване.
Непогасените задължения към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК са в общ размер на 18 126,88 лева, от които в заповедното
производство е разпоредено издаването на изпълнителен лист за сумата в общ размер на
1 900,95 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 9, чл. 86, ал. 1 ЗЗД , чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК и чл. 82 ЗЗД. За уважаването на
исковата претенция следва ищецът да установи чрез пълно и главно доказване, че между
страните е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит
№FL125261/31.01.2022 г., изпълнение на задълженията на кредитодателя по него, по силата
на който договор за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата
сума, заплащане на възнаградителна лихва и допълнителни такси в претендираните размери,
както и и момента, от който главния дълг е станал изискуем.
Съдът счита, че исковите претенции са основателни по следните съображения:
Съдът е обявил като безспорно между страните и видно от материалите по делото и
от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, ответникът е усвоил изцяло сумата по
кредита.
След настъпването на условията за обявяване на кредита за изцяло предсрочно
изискуем, Банката се е възползвала от правото си да направи това и е изпратила
уведомление за обявяването на предсрочната изискуемост до длъжника. В точка 18 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
3
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. По делото обаче не са приложени доказателства, от
които може да се направи извода, че поканата е връчена на длъжника. Представените
доказателства са за връчване на поканата чрез ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез
залепване на уведомление. Видно от протокол от 06.03.2023 г. на ЧСИ Сия Халаджова,
същата е удостоверила редовно връчване на 01.03.2023 г., тъй като на 15.02.2023 г.
адресатът не е открит от връчителя и последният е залепил уведомление. В същото време
няма данни длъжникът да е търсен не по-малко от три пъти в рамките на един пълен месец, с
интервал поне от една седмица между всяко от посещенията, съответно едно от
посещенията да е в неприсъствен ден. Не е извършена също така справка дали лицето има
известен адрес по месторабота, където да бъде връчено уведомлението, нито дали
упражнява търговска дейност и ако да – на какъв адрес. Следователно, извършеното
връчване от ЧСИ не отговаря на изискванията на чл. 47 ГПК и съдът го приема за
нередовно.
В случая не може да намери приложение уговореното между страните в договора, че
всички уведомления и изявления във връзка с договора ще считат връчени с достигане до
адреса на кредитополучателя (чл. 19 от договора). Връчването не е извършено по никой от
начините, посочен в чл. 19 от договора – по пощата, чрез куриер, лично доставяне, а чрез
ЧСИ, който следва да спазва правилата на ГПК, предвидени за връчване на съобщения.
В Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о. е посочено, че
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба
по чл. 422 от ГПК може да се приеме, че предявяването на иска има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява
на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната
изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска.
В настоящия случай, с молба от 17.09.2024 г. банката е навела твърдения, във връзка с
оспорването от страна на ответника на редовното уведомяване за предсрочна изискуемост
преди производството, че отправя уведомление към ответника за предсрочна изискуемост на
процесния кредит. Препис от тази молба е връчена на процесуалния представител на
ответника в открито съдебно заседание на 22.10.2024 г. В хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника- ответник.
Съобразявайки горното и предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, настоящият
съдебен състав счита, че предсрочната изискуемост е настъпила спрямо ответника в
настоящото производство. Възраженията на ответната страна в този смисъл са
неоснователни.
Вземанията на ищеца са установени чрез допуснатата, изслушана и приета като
компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, а именно:
16 120,67 лева – главница, 49,26 лева – възнаградителна лихва, 191,59 лева – мораторна
лихва, 13 лева – такси и 24 лева – разходи за уведомяване, предвид което исковете следва да
бъдат уважени в пълните предявени размери.
Предвид изхода на спора, следва да се присъдят разноските на ищеца в пълен размер
4
в двете производства – исково и заповедно. Ищецът е направил разноски в заповедното
производство в общ размер на 1810,15 лева, включително адвокатско възнаграждение в
размер на 1447,61 лева, от които за сумата в размер на 172,59 лева е издаден изпълнителен
лист, поради което следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1637,56 лева. В исковото
са направени разноски в общ размер на 4755,87 лева, в това число за държавна такса,
депозит за вещо лице и особен представител, както и адвокатско възнаграждение. Общата
сума, която следва да се присъди на ищеца за разноски в двете производства, възлиза на
6392.56 лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Л, бл. 805, ет. 4, ап. 9,
да заплати на „ЮБ“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „О
път“ № 260, представлявано от изпълнителен директор Д. Ш и прокурист МВ, чрез адв. Х.
И., със съдебен адрес в гр. София, ул. „ТУ“ № 8, ет. 4, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК сумата от 16 120,67 лв. (шестнадесет хиляди сто и двадесет лева
и шестдесет и седем стотинки) – неплатена главница по договор за кредит
№FL125261031.01.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 15.11.2023 г. до изплащане
на вземането; на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за
сумата от 49,26 лв. (четиридесет и девет лева и двадесет и шест стотинки) –
възнаградителна лихва за периода от 20.09.2022 г. до 01.03.2023 г.; на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 191,59 лв. (сто деветдесет и един лева и петдесет и девет стотинки) –
мораторна лихва за периода от 20.09.2022 г. до 19.03.2023 г.; на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 13 (тринадесет) лева – такси; на
основание чл. 82 ЗЗД сумата от 24 (двадесет и четири) лева – представляваща разходи за
уведомяване на ответника, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
6392.56 лв. (шест хиляди триста деветдесет и два лева и петдесет и шест стотинки) за
разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5