Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 138
гр. Ботевград, 03.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 1767 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от П.В.Н., чрез пълномощник адв. Б.Б.
от САК, срещу „Д.“ ЕООД – гр. С.и след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК са предявени три обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правни
основания чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ съответно за заплащане на неполучено трудово възнаграждение в размер на 1381,10
лв. за месеците ноември и декември
2017 г. и м. януари 2018 г.; 512,46 лв. – обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие в размер на БТВ за срока на
предизвестието; 302,82 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
от 10 дни за 2018 г. и 3 дни за 2017 г., ведно със законната лихва върху
процесните суми.
Ищецът твърди, че е работел при ответника на длъжност
„Пазач – портиер” по силата на Трудов договор № 78 от 02.10.2017 г., ведно с
Допълнително споразумение от 01.01.2018 г. Месечното трудово възнаграждение
било 566 лв. Със Заповед № 77/05.06.2018 г. трудовото правоотношение на ищеца
било прекратено без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Работодателят не изплатил дължимите трудови възнаграждения за м. ноември 2017
г., м. декември 2017 г., м. януари 2018 г. и за два дни от м. февруари 2018 г.
Неплатени останали и дължимите обезщетения за прекратяване на ТПО без предизвестие
и за неизползван платен годишен отпуск.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като е
подал отговор в законоустановения срок. Претенциите на ищеца се оспорват като
неоснователни. Твърди се, че работодателят е изплатил всички дължими трудови
възнаграждения. По същество се иска отхвърляне на исковете.
В откритото съдебно заседание ищецът поддържа доводите
и исканията си. Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Съдът е отделил за безспорни фактите, че ищецът е работил по
трудово правоотношение при работодател „Д.“ ЕООД – гр. София, като е заемал
длъжност „Пазач – портиер”, както и, че със Заповед № 77/05.06.2018 г.
трудовото правоотношение на ищеца било прекратено без предизвестие на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Наред с това, поспочените обстоятелства се установяват
и от писмените доказателства – трудов договор, трудова книжка, заповед за
прекратяване на ТПО.
Съгласно Трудов договор №
78/02.10.2017 г., основното месечно възнаграждение на ищеца е било 542 лв. С
Допълнително споразумение № 70/01.01.2018 г. същото е увеличено на 569,40 лв.
В уволнителната Заповед №
77/05.06.2018 г. е вписано, че на служителя следва да се изплати обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск – 13 дни, както и
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на една брутна заплата.
Съгласно заключението на ССчЕ, дължимите на ищеца брутни
трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2017 г. и януари 2018 г.
са съответно 545,25 лв.; 590,42 лв. и 569,40 лв., или общо 1705,07 лв. Вещото
лице е констатирало, че по ведомостите на работодателя за м. юни 2018 г. на името
на ищеца фигурира обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 512,46 лв. и
по чл. 224 от КТ в размер на 302,82 лв. Вещото лице не е посочило конкретния
механизъм, по който е извършило изчисленията и е достигнало до цитираните
резултати, но съдът го кредитира като неоспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Ищецът следва да докаже претенциите си по основание, период и размер. Ответникът носи
доказателствената тежест да докаже възражението си, че е платил процесните суми.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ
Съгласно чл. 128, т. 2
от КТ работодателят е длъжен да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. По делото е отделено за безспорно, а и се установява от
писмените доказателства, че ищецът е престирал работната си сила за процесния
период от м. ноември 2017 г. до м. януари 2018 г. Предвид двустранния и
възмезден характер на трудовия договор за работодателят е възникнало задължение
да заплати уговореното трудово възнаграждение. Неслучайно законодателят е
употребил термина „уговореното“, т. е. възнаграждението, което фигурира в
трудовия договор – брутното, включващо основното и допълнителното вънаграждение.
Съгласно заключението по ССчЕ, сборът на брутните трудови възнаграждения за м.
ноември 2017 г., м. декември 2017 г. и м. януари 2018 г. възлиза на 1705,07 лв.,
като в проверените ведомости липсва подпис на ищеца, удостоверяващ получаването
им. Ответникът от своя страна не е ангажирал доказателства в подкрепа на
възражението си, че е платил претендираните трудови възнаграждения за процесния
период, макар да е получил изрични указания за това от съда. Съгласно
направеното изменение на размера на иска ищецът окончателно претендира 1381,10 лв. С
оглед диспозитивното начало, претенцията му следва да се уважи като доказана по
размер и основание до сумата от 1381,10 лв. За разликата над 1381,10 лв. до
първоначално предявения размер от 1701 лв., следва да се счита, че ищецът е
направил отказ от иска (без да е налице изрично съгласие на ответника), тъй
като такава е константната практика на ВКС при изменение на исковете чрез
редуциране на размера им. Ето защо за разликата над 1381,10 лв. до първоначално
предявения размер от 1701 лв. производството следва да се прекрати на основание
чл. 233 от ГПК.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1
от КТ
Видно от трудовия
договор на ищеца, правоотношението му с работодателя е възникнало като такова
със срок на изпитване. Изпитателният срок е 6 – месеца. Договорът е сключен на
02.10.2017 г., следователно изпитателният срок е изтекъл на 02.04.2018 г. От
следващия ден трудовото правоотношение се счита трансформирано в безсрочно на
основание чл. 71, ал. 2 от КТ, тъй като не е прекратено от работодателя в
рамките на срока за изпитване. Според чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на
безсрочно трудовото правоотношение по инициатива на работника/служителя на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, както е в случая, работодателят му дължи обезщетение
за срока на предизвестието в размер на брутното трудово възнаграждение. Уговореният
срок на предизвестие по договор е 30 – дневен. При изчисляване размера на
обезщетението се взема предвид брутното трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца на уволнението или последното получено брутно трудово
възнаграждение. Тъй като в конкретния случай за последните месеци, през които е
полагал труд, ищецът не е получавал възнаграждение, то за база при
изчисляването следва да служи последният месец, през който е получил брутно
трудово възнаграждение. Доколкото ответникът е задължен да представи
съответните фишове за заплати и са му указани процесуалните тежести по чл. 190,
ал. 2 във вр. с чл. 161 от ГПК, но същият не е представил изисканите
доказателства, то съдът приема за доказан фактът, че размерът на дължимото
обезщетение е такъв какъвто окончателно се претендира от ищеца и какъвто е
установен от вещото лице, а именно 512,46 лв. За разликата над 512,46 лв. до първоначално предявения размер от 566 лв.
следва да се счита, че направен отказ от иска, поради което производството в
тази част следва да се прекрати.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ служителят има право на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В процесния случай това право
е признато извънсъдебно от работодателя, като съгласно неговите собствени
ведомости, ищецът има неизползван отпуск от 10 дни за 2018 г. и 3 дни за 2017
г., или общо 13 дни. Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ размерът на дължимото
обезщетение се изчислява на база среднодневното брутно трудово възнаграждение
за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който
работникът/служителят е имал най – малко 10 отработени дни. Вещото лице е
изчислило, че размерът на обезщетението в случая възлиза на 302,82 лв., колкото
е и окончателно претендираната от ищеца сума, след направеното изменение на
исковете, изразяващо се в редуциране на техния размер. До този размер искът се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ответникът и по този иск
не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че е заплатил
претендираните суми. Отделно от това твърдението му се опровергава от
заключението по ССчЕ, съгласно което в счетоводните записвания на ответника
липсва положен от ищеца подпис, удостоверяващ получаване на процесните суми. За
разликата над уважения размер от 302,82 лв. до първоначалния предявен размер от
351 лв. е направен отказ от иск, поради което производството в тази част следва
да се прекрати.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 4 ГПК право на разноски в производството имат и двете страни – ищецът
спрямо уважената част от исковете, а ответникът спрямо частта от исковете, за
която производството е прекратено. В случая разноски претендира единствено
ищецът. Сторените от него и доказани съгласно вписването в договора за
адвокатска услуга разноски са в размер на 50 лв. – реално платено адвокатско
възнаграждение. Следователно ответникът, съобразно уважената част от исковете,
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 41,94 лв.
Тъй като делото е решено в полза на лице, освободено
от държавни такси и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Ботевград
сумата от общо 248,04 лв., представляваща дължими разноски, от които 168,04 лв.
- държавни такси по предявените искове и 80,00 лв. – възнаграждение на вещо
лице по ССчЕ.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да
допусне предварително изпълнение на решението досежно присъдените трудови
възнаграждения и обезщетения.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ „Д.“ ЕООД с ЕИК: *********да заплати
на П.В.Н. с ЕГН: ********** сумата от 1381,10
лв. (хиляда триста осемдесет и един лева и десет стотинки), представляваща
неизплатени трудови възнаграждения за м. ноември 2017 г., декември 2017 г. и
януари 2018 г. по Трудов договор № 78 от 02.10.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 17.09.2018 г. (датата на предявяване на иска)
до окончателното изплащане на вземането.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 от ГПК производството В ЧАСТТА относно предявения от П.В.Н. с
ЕГН: ********** срещу„Д.“ ЕООД с ЕИК: *********иск
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за разликата над уважения размер от
1381,10 лв. до първоначално предявения размер от 1701 лв., за която разлика е
направен отказ от иска.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ
„Д.“ ЕООД с ЕИК: *********да заплати на П.В.Н. с ЕГН: ********** сумата от 512,46 лв. (петстотин и дванадесет лева и четиридесет
и шест стотинки), представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието по Трудов договор № 78 от 02.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.09.2018 г. (датата на
предявяване на иска) до окончателното изплащане на вземането.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 от ГПК производството В ЧАСТТА относно предявения от П.В.Н. с
ЕГН: ********** срещу„Д.“ ЕООД с ЕИК: *********иск
с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за
разликата над уважения размер от 512,46 лв.
до първоначално предявения размер от 566 лв., за която разлика е направен
отказ от иска.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
„Д.“ ЕООД с ЕИК: *********да заплати на П.В.Н. с ЕГН: ********** сумата
от 302,82 лв. (триста и два лева и осемдесет
и две стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 10 дни за 2018 г. и 3 дни за 2017 г. по Трудов договор № 78 от
02.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.09.2018
г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на вземането.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 от ГПК производството В ЧАСТТА относно предявения от П.В.Н. с
ЕГН: ********** срещу„Д.“ ЕООД с ЕИК: *********иск
с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 302,82
лв. до първоначално предявения размер от 351 лв., за която разлика е направен
отказ от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д.“ ЕООД с ЕИК: *********да
заплати на П.В.Н. с ЕГН: ********** сумата в размер на 41,94 лв. (четиридесет и
един лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Д.“ ЕООД с ЕИК: *********да
заплати по сметка на РС - Ботевград сумата в размер на общо 248,04 лв. (двеста четиридесет и осем лева и четири стотинки), представляваща
дължими разноски, от които 168,04 лв. - държавни такси по предявените искове и
80,00 лв. – възнаграждение на вещо лице по ССчЕ, както и 5 (пет) лева в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решенето В ЧАСТИТЕ относно присъдените трудови
възнаграждения и обезщетения.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, а в прекратителните части – в едноседмичен срок с
частна жалба.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :