Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр. Велико Търново, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново, VII-ми адм. състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря В.Г.
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 651/2019г. по описа на съда. При
това, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.124 от Закон за държавния служител/ЗДСл/.
Делото е
образувано по жалба вх. № 4562/28.10.2019г. в АСВТ, подадена от И.Й.Д. ***.
Оспорва се
прекратяването на служебното му правоотношение, в рамките на срока за изпитване, със
Заповед № ЧР-СП 876/19.09.2019г., издадена
от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура.
Жалбоподателят твърди, че неправилно е прекратено правоотношението
му в срока за изпитване, т.к. е изпълнявал качествено и в пълен обем
възложените му задължения. Освобождаването му е
позовано на доклад №93-01-4972/13.06.2019г., който е изготвен от лице,
което очевидно не е запознато с работата му, т.к. оценката за работата му за
предходната година е отлична. Счита, че не са налице обстоятелства, обуславящи
освобождаването му на посоченото основание, а издателят на Заповедта не
разполага с компетентност за това. По тези съображения моли съда да отмени
оспорената Заповед, да бъде възстановен на предишната служба, да му бъде
изплатено обезщетение за времето, през което не е бил на служба и да бъде
извършена поправка на основанието за прекратяване на правоотношението му в
служебната книжка.
В съдебно заседание се представлява от упълномощения
адвокат, който поддържа така подадената жалба и пледира за отмяна на оспорената
Заповед. Поддържа, че доверителят му е работил в АПИ преди това по трудово
правоотношение, а функциите му са идентични с тези , възложени впоследствие по
служебно такова. Поради това е налице забрана за прилагане на изпитателен срок
спрямо него. Освен това, видно от атестациите на доверителя му, същият се е
справял успешно с възложените задачи, като изпълнението на дейността е оценено „над
изискванията“. Няма доказателства по делото, които да се обвържат с оценката в
доклада, че има неизпълнение на служебните задължения. По подробно отразени в
протокол от о.с.з. съображения, ПП моли съда
да бъде отменена оспорваната Заповед и претендира разноски.
Ответникът
по жалбата – председателят на
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ не се явява в о.с.з. Представлява
се по пълномощие от служител с юридическо образование. ПП оспорва жалбата като
неоснователна в писмен отговор. В о.с.з. моли съда да отхвърли оспорването по
съображения, отразени в протокола. Акцентира на това, че оспорената Заповед е
издадена за прекратяване на служебно правоотношение със срок на изпитване,
поради което органът по назначаването не дължи предизвестие, нито мотиви. В
този смисъл цитира практика на ВАС. Посочва, че в последния атестационен
формуляр е посочено, че изпълнението на длъжността отговаря ненапълно на изискванията.
Не претендира разноски.
По отношение допустимостта на производството
съдът прие следното:
На основание чл.210, ал.2 от ГПК, съдът с определение от 30.10.2019г. отдели производството
по жалбата по чл.121 от ЗДСл от иска за обезщетение с правно основание чл.104 от ЗДСл. Предмет на
настоящото производство е оспорването на Заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение. Съединените с него искания жалбоподателят да бъде
възстановен на предишната служба и да бъде извършена поправка на основанието за
прекратяване на правоотношението му в служебната книжка следва да бъдат
оставени без разглеждане. Искането на
жалбодателя за възстановяването му на заеманата длъжност следва да бъде
оставено без разглеждане като недопустимо, тъй като при отмяна на заповедта
същото следва при изпълнение на предвидените в чл. 122, ал. 1 ЗДСл предпоставки
- явяването му в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила
на съдебното решение. Доколкото е предвиден друг ред/служебно съгласно чл.123,
ал.2 от ЗДСл/ за вписване на поправка на основанието за прекратяване в
служебната книжка, след отмяната на акта за прекратяване на СлПО, то и това
искане, заявено пред съда е недопустимо. По тези съображения жалбата в недопустимата
й част следва да бъде оставена без разглеждане.
В частта от жалбата, свързана с искането за
отмяна на Заповед № ЧР-СП 876/19.09.2019г. на председателя на УС на АПИ, оспорването
е допустимо. Направено е от лице с правен интерес, което е адресат на акта, а
разпоредените със Заповедта правни последици засягат неблагоприятно и пряко правната му сфера.
Насочено е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол. Осъществено е пред родово и местно компетентния съд.
Предвид посоченото, оспорването е процесуално
допустимо, в така посочената част от жалбата. Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения по фактите и правото:
Като доказателства по делото са събрани
материалите от административната преписка, включващи служебното досие на
жалбоподателя и Доклад № 93-01-4972/13.06.2019г. Допълнително са представени
атестациите на жалбоподателя за 2017г.-209г. и доказателства за наличие на
правомощие у издалия Заповедта и съответно Доклада/вж. л.186 и сл./.
Представените писмени доказателства не са оспорени. Не са постановени нарочни
определения за признати за безспорни между страните факти или служебно известни
на съда такива.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от
фактическа страна:
1. Според данните в адм. преписка/л.44 и 188/
и записите в трудовата книжка/л.161-162 – официален удостоверителен документ с
обвързваща съда материална доказателствена сила/ жалбоподателят е работил в
ОПУ-В. Търново на длъжност „старши специалист“ в отдел ИРД от 20.11.2013г. до
07.11.2016г. Трудовото му правоотношение/ТПО/ е прекратено на основание чл.325,
ал.1, т.12 от КТ, поради определяне на длъжността за заемане от държавен
служител. От 03.01.2017г. до 01.01.2018г. Д. е бил на длъжност „инспектор“ в
ОПУ-Габрово и ТПО е прекратено на осн. чл.119 от КТ – промяна по взаимно
съгласие. Считано от 01.01.2018г. Д. е назначен на длъжност „инспектор“ в
Дирекция АРОК на АПИ-централна администрация, а трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл.327, ал.1,
т.9 от КТ, считано от 01.10.2018г., т.е. поради постъпване на държавна
служба.
2. Видно от Допълнително споразумение на л.
32 от делото, считано от 01.01.2018г. служителят се съгласява да изпълнява
длъжността „инспектор “ в Дирекция „Анализ на риска“ в отдел „Оперативен
контрол“ с място на работа АПИ- централна
администрация гр. София. Подадено е уведомление до НАП за промяна на
работодател по чл.123 от КТ.
3. С ПМС № 333/28.11.2017г., обн. В ДВ бр.
2/2018г. е прието изменение и допълнение на Правилника за структурата,
организацията и дейността на АПИ, в сила от 01.01.2018г., с оглед предприетите
реформи във връзка с въвеждане на тоол-системата. Свързани със създаване на
ново звено за контрол. Видно е, че същото е от специализирана администрация на
централно ниво. Поради това съгласно т.204 от Класификатора на длъжностите в
администрацията, длъжността „гл. инспектор“ в централната администрация, с
изклч. МС е предвидено да се заема по служебно правоотношение – длъжностно ниво
7, експертно ниво 3. Класификаторът е приложим, т.к. съгласно чл. 21д, ал.1от
Закона за пътищата, АПИ прилага Закона за администрацията. Във връзка с това,
със Заповед № ЧР-ТП-79/18.09.2018г., на основание чл.327, ал.1, т.9 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение на Д., считано от 01.10.2018г., поради
постъпване на държавна служба/вж. л.27/.
4. Постъпването на държавна служба е след
проведен конкурс, в който жалбоподателят е класиран на първо място. Не се
оспорва от страните, че предпоставките по чл.8 от ЗДСл. са били налице.
Издадена е Заповед № ЧР-СП-506/18.09.2018г., за заемане на длъжността „главен
инспектор“ в отдел „Мониторинг“ на Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ в АПИ- с длъжностно ниво 7, експертно ниво 3, считано от 01.10.2018г. С този акт съгласно чл.9, ал.1 от ЗДСл. е
възникнало служебното правоотношение/СПО/, а
чл.9 от ЗДСл. е посочен като правно основание. Заповедта е връчена на Д.
на 01.10.2018г. В същата не е посочен изрично срок за изпитване. Страните не
спорят обаче, че Д. постъпва за първи път на държавна служба.
5. Със Заповед № ЧР-СП-513/09.10.2018г. на
осн. чл.82, ал.1 от ЗДСл. и негово изрично съгласие Д. е преназначен на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол по РПМ“
в същата дирекция АРОК в АПИ.
6. Според доказателствата на л.37/доклад/ и
л.188/формуляр за оценка/ Д. добре се
справя с преките си задължения по длъжностна характеристика и е изпълнил
поставените в индивидуалния работен план за 2017г. цели, докато е работил по
ТПО. Получил е годишна оценка, че
изпълнението надвишава изискванията. Предложен е от прекия си ръководител за
увеличение на възнаграждението, което е получил/вж. ДС към ТД от 28.07.2017г.
на л.35/.
7. Според формуляра за оценка за периода от 01.01.2018г.
до 31.12.2018г. служителят изпълнява целите на работния план в срок и поема
допълнителни задачи. Годишната оценка за дейността му е „изпълнението надвишава
изискванията“/в. л. 191/. Част от периода лицето е работило по ТПО, а др. по
СПО.
8. Със Заповед № ЧР-СП-650/22.04.2019г. е
определена нова/по-висока/ месечна заплата на служителя, считано от
01.01.2019г., което е сторено на основание чл.67, ал.5, т.1 от ЗДСл., т.е. въз
основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността.
9. Екземпляр от последния по време формуляр
за оценка на изпълнението на длъжността е приложен на л.194 от делото. Същият
касае периода от 01.01.2019г. до
24.09.2019г., т.е. преди освобождаването на служителя. При междинната среща на
12.07.2019г. е посочено от оценяващия ръководител, че служителят изпълнява
целите в ИРП в срок. За годишна оценка на изпълнението се чете оценка „изпълнението отговаря не
напълно на изискванията“. Мотивите на оценяващия ръководител са, че макар да
изпълнява целите на плана в срок, служителят не постига необходимото качество.
Не се справял компетентно с поставените задачи, не приемал други гледни точки,
трудно се сработвал екипа в отдела.
Служителят не е запознат с тази оценка.
10. По отношение задълженията на служителя по
длъжностна характеристика съдът установи, че не са налице съществени различия
между съдържанието на тези за длъжността, заемана по ТПО, непосредствено преди
преминаването на държавна служба/вж. л.59 и сл./ и тези като държавен служител/вж. л.46 и сл./. Този извод е основан на представените
длъжностни характеристики и формуляри за оценка на изпълнението на длъжността/вж.
л.188 и сл./. Видно е от съдържанието на длъжностните характеристики, че в
раздела основни цели на длъжността, области на дейност и отговорности няма
никакви различия. Длъжността е свързана с упражняване на контрол на транспортните средства , движещи се във
вътрешността на страната по отношение на общо тегло, осови натоварвания и
габаритни размери; контрол на таксите за ползване на пътната инфраструктура по
време/винетни стикери/ и таксите за превишаване
на максимално допустимите стойности за тегло и габарити на ППС; контрол
на дейността по специално ползване на републиканските пътища. Показателно е
това, че никакви различия не съществуват и в рамките на преките задължения/вж.
л.47 и л.60/. Такива се установиха в рамките на раздел „необходими
компетентности“ като гл. инспектор има две допълнителни изисквания, а именно:
да работи компетентно и професионално с техническите средства, с които
осъществява контролната дейност и да може да анализира информацията, с която
разполага и да я представя във вид, подходящ за вземане на управленски решения/вж.
л.49/.
11. Още на 13.06.2019г. на председателя на УС
на АПИ е представен доклад с изх.№ 93-01-4972/13.06.2019г., относно
освобождаване на служители от отдел „Контрол по РПМ“ в изпитателния срок. Между
тези служители фигурира и жалбоподателя. Предложено е тези служители да бъдат
освободени, т.к. са в изпитателен срок, а не се справят своевременно и компетентно
с поставените задачи. Показвали значителна липса на знания относно дейностите в
отдела. Не приемали др. гледни точки. Нито напътствия от прекия си ръководител.
Не можели да планират работата си и трудно се справяли със самостоятелни
задачи. Не работели в екип. Не били склонни да споделят информация, знания и
опит с колегите. С тези съображения Николай Бояджиев е подписал и представил
този доклад. Съгласно представената на л.187 Заповед №РД-11-996/02.11.2016г.
същият е началник отдел „Служебен контрол“, но е замествал директора на
дирекция АРОК – Живко Боговски, за отсъствието на когото няма доказателства.
Върху доклада има резолюция от същата дата :“г-жа В. Герова - За процедури“.
12. Във връзка с горното е издадена Заповед №
ЧР-СП-876/19.09.2019г. на председателя на УС на АПИ за прекратяване на СПО на
жалбоподателя, считано от 24.09.2019г.
Същата е предмет на съдебната проверка по настоящото дело. Фактическите
основания на Заповедта са посочения по-горе Доклад изх.№ 93-01-4972/13.06.2019г.
и прекратяване на СПО в изпитателния срок. Правно основание на Заповедта е
чл.12, ал.1 от ЗДСл., т.е. прекратяване на СПО без предизвестие в срока за
изпитване.
При така приетите за установени факти, съдът
достигна до извода, че е възникнало на 01.10.2018г., служебно правоотношение
между жалбоподателя и АПИ. Жалбоподателят постъпва за пръв път на държавна
служба. СПО е прекратено в рамките на една година от възникването му. Без
предизвестие, т.к. е със срок на изпитване, макар да не е посочено изрично в
акта за назначаване, доколкото това условие е нормативно закрепено и не е част
от реквизитите на акта за назначаване, видно от чл.11 от ЗДСл.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен за това орган, в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен
ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява
целесъобразността на административния акт, но дължи цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
от АПК, независимо от основанията, посочени от оспорващия. В тази връзка като прецени
направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши дължимата проверка
съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Приложим материален закон при издаване и
обжалване на акта е Закона за държавния служител/обн. ДВ бр.67 от 1999г., в
сила от 28.08.1999г./ с посл. изменения, а процесуален АПК/обн. ДВ бр.30 от
2006г., в сила от 12.07.2006г./ с посл. изменения.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган. Същата е подписана от лицето Георги Терзийски, който съгласно данните от
публичния регистър БУЛСТАТ на Агенция по вписванията е вписан от 31.01.2019г.
като председател на УС на АПИ. Предвид това, съгласно чл.21г, ал.2 от Закона за
пътищата, последният назначава и освобождава служителите в Агенцията. Поради
което, на основание чл.108 от ЗДСл., има правомощието да прекрати служебното
правоотношение на служителя. Предвид това, оспорената Заповед е валиден
административен акт и съдът не установи наличие на отменително основание по
смисъла на чл.146, т.1 от АПК.
Оспорената Заповед е постановена в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, съгласно специалната
разпоредба на чл.108, ал.1 от ЗДСл. Съдържа правното основание за прекратяване,
дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, като е отразено, че
същият не се запазва на основание чл.12, ал.4 от ЗДСл. Заповедта е мотивирана
от фактическа и правна страна. Въпросът дали посочените от административния
орган факти са се осъществили и породили ли са разпоредените правни последици е
въпрос на материалната законосъобразност на акта. Съдът не установи наличие на отменително основание по
смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
Настоящата инстанция не установи да са
допуснати съществени процесуални нарушения от страна на административния орган
при издаване на процесната Заповед. Доколкото от органа по назначаването се твърди
да е възникнало СПО със срок за изпитване, то не е необходимо отправяне на
предизвестие при прекратяването му. Липсва основание за отмяна по чл.146, т.3
от АПК.
Съдебният контрол за материална законосъобразност
на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са сочените от
компетентния адм. орган/АО/ релевантни
юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно -
следват ли се разпоредените с акта правни последици. В тази връзка съдът прие
следното:
Жалбоподателят е постъпил за пръв път на
държавна служба на 01.10.2018г. Предвид това, макар да не е изрично посочено в
акта за назначаване, СПО е възникнало като такова със срок на изпитване,
съгласно чл.12, ал.1 от ЗДСл., т.к. това условие не е реквизит на заповедта,
съгласно чл.11 от с.з. В този смисъл е практиката на касационната инстанция.
СПО е прекратено на 24.09.2019г., т.е. в
рамките на едногодишния срок, броен от датата на встъпването в длъжност/01.10.2018г./.
Това обстоятелство не се спори, а съдът взе предвид, че служителят е ползвал и
платен отпуск, в който период от време, съгласно чл.12, ал.3 от ЗДСл.,
срокът за изпитване не тече.
В рамките на този едногодишен срок за
изпитване органът по назначаването може да прекрати без предизвестия СПО,
възникнало за пръв път. При това без да излага мотиви защо предприема тази
стъпка. Според върховните магистрати с нормата на чл.12 от ЗДСл. е дадена
възможност на органа по назначаването да
прецени качествата на държавния служител/професионални и делови/. При
това става въпрос за преценка по целесъобразност, която съдът не контролира в
съществото й. Според ВАС в отклонение на общото изискване за мотивиране на
административните актове, в Заповедта за прекратяване на СПО на основание чл.12
от ЗДСл., такова не е необходимо. По силата на чл. 108 от ЗДСл служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт,
който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Така
формулираната разпоредба на специалния закон дерогира приложението на общата
норма на чл. 59 АПК относно задължителното съдържание на индивидуалния
административен акт.
При съдебен контрол на акт, издаден при упражняване
на дискреционна власт, съдът съгласно чл.169 от АПК проверява само дали АО е
разполагал с такава и спазени ли са изискванията за законосъобразност на акта.
Поради това съдът не следва да обсъжда въпроса как се е справял със служебните
си задължения жалбоподателя и неговите оценки, според представените формуляри.
Въз основа на събраните доказателства съдът прецени,
че не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на нормата на
чл.12 от ЗДСл., т.к. са налице условията за приложението на привилегията по § 36, ал.2, изречени 2-ро
от ДР на ЗИД ЗДСл., обн. В ДВ бр. 24
от 2006г.
Жалбоподателят е изпълнявал по безсрочно ТПО от
01.01.2018г. длъжността „инспектор“ в Дирекция АРОК на АПИ-централна
администрация, а трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.327,
ал.1, т.9 от КТ, считано от 01.10.2018г., т.е. поради постъпване на държавна
служба. От находящото се на л.95 от делото заявление се подкрепя извода, че
лицето е заемало длъжност в същата администрация, която е определена за заемане
от държавен служител. При сравняване на длъжностните характеристики на
длъжността „инспектор“ в Дирекция АРОК на АПИ-централна администрация и „главен
инспектор“ в същата дирекция няма съществено различаващи се функции, задължения
и изисквания за длъжността. На практика в хода на съдебното следствие този
факта на преобразуване на ТПО на жалбоподателя в служебно не се оспорва. Подкрепя
се от факта, че със Заповед № ЧР-ТП-79/18.09.2018г., на основание чл.327, ал.1,
т.9 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Д., считано от 01.10.2018г.,
поради постъпване на държавна служба.
Съгласно § 36, ал. 1 от ДР на ЗИД на ЗДСл
(ДВ, бр. 24 от 2006 г.) когато една длъжност, която се изпълнява по трудово
правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен
служител, в едномесечен срок от влизането в сила на акта лицето се назначава за
държавен служител. Назначаването се извършва, ако служителят отговаря на
изискванията на чл. 7 и подаде заявление по чл. 8 в 14-дневен срок от влизането
в сила на нормативния акт. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба изтеклият до
момента на преобразуване на правоотношението срок за изпитване, определен с
трудовия договор, се включва в срока по чл. 12. За лица, заемали длъжността по безсрочно трудово правоотношение,
разпоредбата на чл. 12 не се прилага.
От приложението на второто изречение на ал.2
на посочената разпоредба следва извод, че макар да постъпва за пръв път на
държавна служба служителят не следва да бъде изпитван в срок от една година,
т.к. вече е доказал своите качества да изпълнява същите задължения по служба
при същия работодател. С оглед спазване принципа на процесуална целесъобразност
и този на предвидимост, АО е следвало да се съобрази със забраната за
приложение на чл.12 от ЗДСл., т.е. за изпитване на този служител, основана на
приложението на разпоредбата на §36, ал.2, изр.2-ро от ДР на ЗИД ЗДСл. Тази
забрана лишава органа по назначаването от правомощието му по чл.12, ал.1,
изреч.1-во от ЗДСл. Следователно председателят на УС на АПИ не е разполагал с
оперативна самостоятелност при издаването на оспорената Заповед, т.е. условията на чл. 169 от АПК не са спазени от
издателя на акта.
В този ред на мисли съдът счита, че не са
спазени и изискванията за законосъобразност на акта, в частност Заповедта
е несъответна на целта на закона и в частност тази, преследвана с нормата на
§36, ал.2, изр.2 от ДР на ЗИД ЗДСл. Превратно упражняване на власт е това да
учредиш срок за изпитване на служител, който вече е доказал своите
професионални и делови качества, изпълнявайки успешно същите функции в същата
администрация. Съдът прие наличието на отменително основание по чл.146, т.5 от АПК.
В заключение по изложените мотиви съдът
достигна до решаващ правен извод, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед
следва да бъде отменена.
При този изход на делото разноски се следват на
оспорващия. Същите са своевременно поискани и доказани в размер на 560,00лв. за
АВ, внесени в брой съгласно ДПЗС на л.163 от делото.
Воден от посочените мотиви, на основание чл.
172, ал.2, предложение 2-ро от АПК, настоящият състав на Административен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на И.Й.Д. Заповед № ЧР-СП 876/19.09.2019г., издадена от председателя на Управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура, с която е прекратено служебното му
правоотношение в рамките на срока за изпитване.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима, ЧАСТТА от
жалбата на същото лице, свързана с искането за
възстановяване на жалбоподателя на заеманата длъжност и за вписване на поправка на основанието за
прекратяване на правоотношението в
служебната му книжка.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София с
БУЛСТАТ ********* да заплати на И.Й.Д. с ЕГН ********** съдебни разноски за
настоящото производство в размер на 560,00лв./петстотин и шестдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд. Жалбата се подава чрез ВТАС.
Решението да се съобщи на страните
посредством изпращане препис от същото, съобразно чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: