Р Е Ш Е Н И Е № 260061
гр.Пловдив,
07.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Милена
Левашка, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 591 по описа за 2019 година, намери за установено
следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Л.Г.Н., Н.Л.Н. и В.Л.Н., чрез
процесуалните си представители адв. Д. Г. и адв. О.Т., съдебен адрес:*** ********,
твърдят, че на 28.09.2018 г. в град Пловдив Д.М.К., при управление на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Лупо“ с рег. № ********, като е нарушил
правилата за движение по пътищата, на пешеходна пътека на кръстовището на улици
„П.“ и „П.С.М.“, е причинил смъртта на наследодателя им Л.В.Н.. Вината на
водача била установена с влязла в сила присъда № 34/15.04.2019 г. по НОХД
519/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Твърдят също, че виновният водач има валидна застрахователна полица към ответното дружество „Групама застраховане“ ЕАД с № 66761921 и със срок на действие 14.09.2018 г. – 14.09.2019 г. На основание посоченото, и предвид постъпило заявление от наследниците на починалия до дружеството, за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на техния съпруг и баща, пред застрахователното дружество била образувана преписка щета № 66001900613-1/2/3. По нея на всеки от тримата наследници била изплатена сумата 90 000 лева. Ищците твърдят, че са им причинени изключителни болки и страдания от загубата на техния наследодател, описани подробно за всеки от тях, съответно съпруга, дъщеря и син, които вреди оценяват на 150 000 лева за всеки от тях. Претендират ответното дружество да бъде осъдено да им изплати разликата от изплатеното до момента по 90 000 лв. за всеки от тях до пълния размер от 150 000 лв. или по 60 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва от 15.06.2019 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.
Предявен е и иск за заплащане на
имуществени вреди, в размер на 980 лв., представляващи направени от ищцата Л.Г.Н.
разходи по погребението на съпруга й.
Ангажират писмени и гласни
доказателства.
Ответното дружество „Групама
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. Цариградско шосе 47А,
оспорва исковете по размер. Не оспорва наличието и валидността на
застрахователно правоотношение по отношение на посочения водач, както и
задължителната сила на присъдата по отношение на неговата вина за настъпване
смъртта на наследодателя на ищците.
Твърди, че исковете са предявени в
изключително завишен размер като претендираното обезщетение е в противоречие с
установените размери в сходни случаи, както и със социално-икономическата
обстановка в страната. Прави възражение за съпричиняване на настъпилия
вредоносен резултат с поведението на пострадалия, поради което моли да се
намали обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че починалият е
бил в пияно състояние, поради което не е бил в състояние да възприема обективно
пътната обстановка, предприел е внезапно пресичане на пътното платно ведно с
промяна на скоростта си.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че с влязла
в сила присъда № 34/15.04.2019 г., постановена по НОХД № 519/2019 г. на ПОС, Д.М.К.,
**** е признат за виновен за това, че на 28.09.2018 г. в гад П., на
кръстовището на ул. П. и улица С.М., при управление на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Лупо“, с рег. № ********, е нарушил правилата за движение
по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Л.В.Н. ЕГН **********,
като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Последно
констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да
приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието,
извършено от водача Д.К. и неговата вина.
Цитираното НОХД е приложено по
настоящото дело.
Въз основа на данните от
констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица,
фотоалбум, съставени във връзка с досъдебно производство, както и от
заключението на изслушаната в настоящето производство, неоспорена от страните комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, събрани в настоящето
производство, се установява следния механизъм на пътнотранспортното
произшествие:
Водачът Д.М.К. е управлявал
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Лупо“, с рег. № ********, по
дясната лента на западното платно за движение на ул. П. в град П., в посока от
север на юг. През това време пешеходецът Л.В.Н. е пресичал платното за движение
по пешеходната пътека в посока от изток на запад, отляво надясно пред
автомобила. Когато лекият автомобил е бил на около 81-82 метра, пешеходецът е
навлязъл от разделителния остров в западното платно за движение. Водачът на
автомобила е реагирал след 0.5 секунди като екстрено е задействал спирачната
система, но въпреки това след около 2.8 сек. е настъпил удар, който е бил
неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна част на автомобила и в дясната
страна на пешеходеца Н.. След удара автомобилът се установил на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед, а тялото на пешеходеца паднало на
тротоара, вдясно зад автомобила.
Посочените изводи, не са оспорени от
страните, като съдът намира изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза за
компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите събрани по делото писмени
и гласни доказателства, поради което я кредитира изцяло.
Предвид така посочените
доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, причините за това,
както и участниците в него. Същите напълно кореспондират с твърденията в
исковата молба, които съдът намира за доказани.
Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие, пешеходецът починал на място.
Не се спори между страните, че починалият е наследодател на ищците
В открито съдебно заседание, проведено
на 18.11.2019 г., е изслушан свидетеля В. Г. К., брат на ищцата Л.Н.. Заявява,
че със семейството на починалия живеят заедно в общ парцел, където са обособени
самостоятелни къщи за семейството на Л.,
за семейството на неговия син, както и за дъщеря му. Свидетелят пресъздава
шока, който са изпитали близките на починалия при новината за смъртта му. След
нея, ищцата Л.Н. дълго време не могла да спи спокойно и се стряскала, поради
което спяла на светната светлина. Всички разговори с нея неминуемо водели до
липсата на съпруга й. Свидетелят установява, че между съпрузите е била
изградена изключително силна емоционална връзка. Съпругата на починалия била с
онкологично заболяване, като Л. непрекъснато бил с нея за всички изследвания и
процедури, а когато се налагало – оставал вкъщи, за да се грижи за внуците си. Л.
бил опора за съпругата си във всяко отношение.
Свидетелят заявява, че между бащата
и неговите дъщеря и син са съществували изключително близки отношения. След
смъртта на баща им, разговорите с тях били изключително трудни и винаги
споменавали баща си. Той участвал лично в изграждането на къщите им.
Семействата винаги се събирали заедно по празници – Великден, Коледа, както и
всички семейни празници.
Съдът намира,
че описаните свидетелски показания, установяват по несъмнен начин, че всеки
един от ищците е преживял изключителни душевни болки и страдания, вследствие
загубата на много близък човек. Същите по своя характер са неимуществени вреди,
които съдът приема, че са пряко и непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.
При това
положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на автомобила,
е била застрахована при ответното застрахователно дружество със сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № 66761921.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно
легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Съдът намира за недоказано възражениието
за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от поведението на ищеца,
направено от ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Ответното дружество твърди
конкретно, че починалият е бил в пияно състояние, поради което не е бил в
състояние да възприема обективно пътната обстановка, предприел е внезапно
пресичане на пътното платно ведно с промяна на скоростта си.
Тези твърдения
категорично се опровергават от установената по-горе фактическа обстановка и
механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и от заключението по
допуснатата съдебна автотехническа и медицинска експертиза. Установява се, че
концентрацията на алкохол в кръвта на починалия Л. Н. е 0.74%, която се отнася
до ниска стойност на лека степен на алкохолно опиянение от приетите в
практиката степени. Нагледно, вещото лице д-р Б. е посочил при изслушването му,
че се касае до максимално изпито количество от пострадалия в размер на „бира и
половина – две“. При посочената степен на алкохолно опиянение, според експерта,
започват да се проявяват някои ефекти на алкохола – нарушена двигателна
координация, лесна уморяемост, отслабване на концентрацията и т.н.
Въпросът е доколко
именно посочения факт на ниска степен на приет алкохол е допринесъл конкретно
за настъпване на произшествието. Според съда, отговорът на този въпрос е
отрицателен. Установява се, че лекият автомобил се е движил със скорост от 96
км./ч., поради което е нямам каквато и да е техническа възможност да избегне
удара. Такава възможност би била налице при управление на автомобила със
скорост до 75 км/ч. При това, пешеходецът Н. е пресичал пътното платно на
обозначена пешеходна пътека, имал е техническа възможност да възприеме бързо
приближаващия автомобил, и е бил изправен пред три възможни направления – да се
върне, да спре или да продължи движението си. Н. е избрал третия като е
увеличил скоростта си и е побягнал в опит да избегне удара. В същото време,
водачът на автомобила е навлязъл в дясната лента и ударът, при тази скорост, е
бил неизбежен.
Съдът намира, че не се
установява, каквато и да е конкретна причина в поведението на пострадалия
пешеходец, която да е довела до настъпване на произшествието. Забързаният му
ход след достигане средата на пътното платно, е резултат не на погрешно
възприета пътна обстановка, вследствие на алкохола в кръвта му, а на реален
инстинкт за самосъхранение и напълно правилна преценка от негова страна, че при
такава скорост на приближаващия автомобил, би настъпил удар. Последният
практически е бил неизбежен. Тези изводи на съда, се подкрепят напълно и от
заключението на експертизата, което не бе оспорено.
Ето защо, според съда,
не се установява, какъвто и да е конкретен принос на пострадалия за настъпване
на вредоносния резултат, поради което направеното възражение за съпричиняване е
недоказано. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на
увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само
предполагаем.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това
понятие не е абстрактно,
а е свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап
от развитието на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват живота му за определен
по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита
обективно съществуващите, конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с
вида и характера на причинените на ищците психически и емоционални травми,
както и интензитета на причинените им душевни болки и страдания и тяхната
продължителност.
Установява се по несъмнен начин, че
починалият е имал изградена дългогодишна, дълбоко емоционална връзка със
съпругата си и с двете си деца. По отношение на съпругата му, починалият е
проявявал непрестанни грижи, подкрепа и любов. Те са били видимо изразени и
подчертани, както при необходимостта,
свързана с влошеното здравословно състояние на съпругата му, така и при всички
семейни и традиционни празници.
Установява се също, че тези
отношения са били изградени и съхранени и с двете му деца, като практически
семействата са живели заедно, макар и в отделни къщи, но едни до други. Всяко
от децата, макар и пораснали, със свои семейства и домакинства, е разчитало и е
получавало от баща си подкрепа, любов и грижи.
Според съда, от изслушаните
свидетелски показания се установява наличието на съхранени и задълбочени
семейни връзки между родители и деца, независимо от възрастта им, израз на
което са и съхранените семейни традиции.
Ето защо, съдът
намира, че смъртта на наследодателя на ищците е донесла изключителни по своя
интензитет душевни болки и страдания. Същите нямат временен характер, а напротив
– те са особено подчертани и се възобновяат при всеки повод, свързан по един
или друг начин с обичайния до момента живот на семейството, традиционни и
семейни празници, както и в обикновеното ежедневие. Смъртта е настъпила
внезапно, неочаквано, при физически и психически здрав човек, който е работил и
е полагал грижи за семейството си, както и за своите деца. Ето защо и шокът от
настъпването й, е бил изключителен. Пряка последица от това е и необратимата
промяна в живота, както на съпругата му, така и на децата, които загубват
най-близкия си човек, неговата любов и подкрепа, ежедневното му присъствие.
При така установените душевни болки и страдания, съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което според настоящия състав кореспондира и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 150 000 лева за всеки от ищците. Няма спор между страните, че ответното застрахователно дружество е изплатило по отправената пред него претенция, на всеки от ищците по 90 000 лв. Ето защо, с настоящото решение, дружеството следва да бъде осъдено да заплати на всеки от ищците допълнително по 60 000 лв., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от 15.06.2019 г. до окончателното плащане.
Предявен е и иск за заплащане на имуществени вреди, в размер на 980 лв., представляващи направени от ищцата Л.Г.Н. разходи по погребението на съпруга й. Съдът намира този иск също за основателен. Представена е фактура с касов бон относно заплатените разходи, които съдът намира, че са в пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищците направените от тях разноски в размер на 4 000 лв. за всеки от тях или общо 12 000 лв. – заплатен адвокатски хонорар. В тази насока, съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищците, който е заплатен в брой, съобразен е с фактическата и правна сложност на спора, както и с минималния размер на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК,
ответното дружество следва да заплати по сметка на ПОС държавна такса съобразно
уважената част от исковете в размер на 7239.20 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл.432, ал.1 от КЗ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. Цариградско шосе 47А, да заплати на Л.Г.Н. ЕГН **********, Н.Л.Н. ЕГН ********** и В.Л.Н. ЕГН **********, съдебен адрес: *** ********: адв. Д. Г. и адв. О.Т., обезщетение в размер на 60 000 лв. за всеки от ищците, за неимуществени вреди – преживени душевни болки и страдания от смъртта на наследодателя им Л.В.Н. ЕГН **********, настъпила на 28.09.2018 г. в град П., вследствие на пътно транспортно произшествие, причинено по вина на Д.М.К., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Лупо“ с рег. № ********, на пешеходна пътека на кръстовището на улици „П.“ и „П.С.М.“, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 15.06.2029 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 12 000 лв.
ОСЪЖДА „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. Цариградско шосе 47А, да заплати на Л.Г.Н. ЕГН ********** сумата 980 лв., обезщетение за имуществени вреди, разходи за погребението на съпруга й, настъпили в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 29.09.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Групама застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. Цариградско шосе 47А, да заплати по сметка
на Окръжен съд Пловдив държавна такса съобразно уважената част от исковете
в размер на 7239.20 лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: