РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 14.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 553 / 2019 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, чл. 220 ал. 1 от Закона за митниците, вр. чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/.
В Ловешкият административен съд е постъпила жалба от „****“ ООД, ЕИК ****, гр. ****, ул. „****“, представлявано от Р.А.Ч., чрез адв. С.Ж., срещу Решение рег. № 32-312080/30.10.2019 г. към MRN ******/17.07.2019 г. на с.д. Директор на Териториална дирекция „Северна морска“.
В жалбата си оспорващото дружество излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалваният административен акт. Твърди се, че не е ясно защо органът е пристъпил към прилагане на чл. 74 параграф 2 б. „б“ от МК, доколкото дружеството е представило договор за покупко – продажба, фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи, с което е доказал декларираната митническа стойност. Счита, че решението е немотивирано, а търговецът не е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията, в която връзка е следвало да се изиска обосновка на договорната стойност. Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 141, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, като органът се задоволил само с упоменаване на 4 бр. митнически декларации, послужили му като основание за определяне на по – високата митническа стойност. Моли съда да отмени оспорения акт, както и да присъди разноски в полза на жалбоподателя по списък на разноските.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят не се представлява, като не е представена и писмен защита от жалбоподателя. Жалбоподателят е представляван само в едно съдебно заседание на 02.12.2020 г. от адв. С.Ж. ***, която поддържа жалбата, както и искането за присъждане на разноски съгласно списък на разноските на л. 325 от делото.
Ответникът - Директор на Териториална дирекция /ТД/„Северна морска“, гр. Варна, се представлява от юрк. Т. К., който в съдебно заседание и писмена защита намира жалбата за неоснователна, като излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното решение в писмено становище вх. № 1863/04.06.2021 г., като моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., както и евентуално поддържа искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
С обжалваното Решение рег. № 32-312080/30.10.2019 г. към MRN ******/17.07.2019 г. на с.д. Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МКС), вр.чл. 140 и 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от МКС, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, е решено: 1. Отказвам да приема митническата стойност на декларираните стоки № 7, 38 и 39 по МД с MRN ******/17.07.2019 г.;
2. Определям митническата стойност на внасяната от „****“ ООД, с ЕИК: ****, стока, както следва:
- Стока № 7 - „текстилни накитници, налакътници, наколенки“-2700 комплекта и 800 бр., нето тегло - 267 кг по съответните артикули:
RG7160 WRIST SUPPORT - 0.66 лв./бр. изделие, 1.32 лв. на брой комплект
600 бр. комплекти х 1.32 лв./бр. к-т - 792 лв.
RG7161 PALM SUPPORT - 0.66 лв./бр. изделие, 1.32 лв. на брой комплект
600 бр. комплекти х 1.32 лв./бр. к-т - 792 лв.
RG7162 ANKLE SUPPORT-0.59 лв./бр. изделие, 1.18 лв. на брой комплект
600 бр. комплекти х 1.18 лв./бр. к-т - 708 лв.
RG7163 ELBOW SUPPORT - 0.66 лв./бр. изделие, 1.32 лв. на брой комплект
600 бр. комплекти х 1.32 лв./бр. к-т - 792 лв.
За гореизброените артикули база за определяне на митническата стойност МД:
19BG002002001387R5/28.01.2019 г.;
RG7164 KNEE SUPPORT - 0.43 лв./бр. изделие, 0.86 лв. на брой комплект 300 бр. комплекти х 0.86 лв./бр. к-т - 258 лв.
За горния артикул база за определяне на митническата стойност по МД 19BG002002008919R0/04.05.2019 г.;
RG7I65 WAIST SUPPORT - 800 броя. - декларирана стойност в размер на 469.40 лв. не е оспорена.
-Стока № 38 - „чорапи от синтетика“ - 68910 чифта, нето тегло - 1812 кг.; 0,49 лв./чифт
33765.90 лв., установено по МД 19BG001007005578R8/24.06.2019 г.;
- Стока № 39 - „чехли с горна част и ходила от пластмаса“ - 3960 чифта, нето тегло - 2070 кг.; 1 лв./чифт- 3960 лв., установено по МД 19BG002002010925R1/02.07.2019 г.
3. Да се коригира МД с MRN №******/17.07.2019 г.:
Стока № 7 - декларирани „текстилни накитници, налакътници, наколенки“-1800 комплекта и 1700 бр., нето тегло - 267 кг;
„Описание на стоките" текстилни накитници, налакътници, наколенки „да се чете 2700 бр. комплекта и 800 бр.
„Митническа стойност“ вместо 1044,41 лв., да се чете 3811,40 лв.;
Стока № 38 „чорапи от синтетика“ - 68910 чифта, нето тегло - 1812 кг;
„Митническа стойност" вместо 15870,97 лв., да се чете 33765.90 лв.
Стока № 39 „чехли с горна част и ходила от пластмаса“ - 3960 чифта, нето тегло - 2070 кг;
„Митническа стойност" вместо 2971,30 лв., да се чете 3960,00 лв.
4. Да се вземе под отчет начисленият с настоящото решение размер на държавните вземания.
5. Начислените и взети под отчет с ВПО № 246561/17.07.2019 г. суми са:
Вносни мита(А00) - 4184,05 лв.
ДДС (B00) - 12049,75 лв., които са заплатени на 28.06.2019 г.
6. Дължими суми за доплащане:
Вносни мита (А00) - 2645,53 лв.
ДДС (В00) - 4859,22 лв., ведно с лихва за забава върху размера на вносните мита и на другите държавни вземания на основание чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 г., вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
В оспореното решение е прието следното:
На 28.06.2019 г. на МП 002002 „Варна Запад“ при ТД „Северна морска“, са представени документи за режим „Допускане за свободно обращение“ на следните стоки: стока № 3-„кош за играчки от текстил и пластмаса“-1020 бр., стока № 7-„текстилни накитници, налакътници, наколенки“-1800 комплекта и 1700 бр., стока № 38-„чорапи от синтетика“-68910 чифта и стока № 39-„чехли с горна част и ходила от пластмаса4-3960 чифта. Произход на стоките Китай.
Митническата декларация е регистрирана с MRN №19BG002002010691R5/ 28.06.2019 г. Към МД са приложени: фактура за покупко-продажба № ******/08.05.2019 г., опаковъчен лист, коносамент №MEDUN2602880 от 15.05.2019 г., 553 колета, с място на натоварване - пристанище NINGBO, декларация за данни, свързани с митническата стойност D.V.1. Дружество износител от Китай - ******. Условие на доставка CFR Варна. Място на натоварване на стоката пристанище NINGBO Китай.
Извършена е частична физическа проверка от служител на МРР, поради съмнения относно декларираната митническа стойност във връзка с рисков профил № 7338-05.02.2019 г. в система МИСВ, за проверката е съставен протокол № 19BG9940M027853/9940//02.07.2019 г., като са взети мостри с цел определяне на тарифното класиране и митническата стойност на стоката.
Извършен е документален контрол, целящ да се установи, приемлива ли е декларираната митническа стойност за горепосочените стоки.
Поради възникнали съмнения, относно декларираната митническа стойност на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от вносителя са изискани допълнителни документи с писмо peг. индекс № 32-202069/11.07.2019 г., относно представяне на допълнителна информация, необходима в потвърждение на това, че декларираната стойност на стоките представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза.
След разглеждане на представените мостри от всеки вид стока е установено следното:
Стока № 3 „кош за играчки от текстил и пластмаса“ - 1020бр., 223 кг. нето, 12 колета.
В съответствие с Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, заб.7 д) дял XI и заб. 1 към гл.63 от МТ, и текстовете на кодовете по КН 6307, 630790 и 63079010:
- стоката, описана във фактурата със сериен № RG7109-100 бр., 1 колет, следва да се класира в декларирания код по ТАРИК ********** - със ставка на митото 6,3%;
- стоката със сериен № RG7I03-RG7108-920 бр., 11 колета, следва да се класира в ТАРИК код ********** - със ставка на митото 12%.
Стоката със сериен № RG7103-RG7108-920 бр., 11 колета, е декларирана под № 41 по митническа декларация с MRN № ******/17.07.2019 г.
Стока № 7-„текстилни накитници, налакътници, наколенки“-1800 комплекта и 1700 бр., нето тегло - 267 кг., ТАРИК код **********.
Декларираната митническа стойност - 1044,41 лв. Съгласно фактурата артикулите за спорт със серийни номера са със стойност както следва:
RG7160 WRIST SUPPORT, RG7161 PALM SUPPORT, RG7162 ANKLE SUPPORT са c декларирана митническа стойност - 0,20 лв./бр.
RG7163 ELBOW SUPPORT-0,23 лв./бр.
RG7164 KNEE SUPPORT - 0,27 лв./бр.
RG7165 WAIST SUPPORT - 0,59 лв./бр.
Представени са мостри от 6 - те вида стоки по стока №7:
Мостра № 1 RG7160 WRIST SUPPORT - представлява комплект от два броя еластична текстилна лента, предназначена да се носи около областта на китката. Изработена е от текстилни материали, трикотажни платове.
По фактура описани 600 бр. комплекта по 2 бр. в комплект.
Мостра № 2 RG7161 PALM SUPPORT - представлява комплект от два броя еластична лента, предназначена за носене около дланта, с отвор за палеца. Изработена е от текстилни материали, трикотажни платове.
По фактура описани 600 бр. комплекта по 2 бр. в комплект.
Мостра № 3 RG7162 ANKLE SUPPORT - представлява комплект от два броя еластична лента, предназначена за носене около областта на глезена, с отвор за петата. Изработена е от текстилни материали, трикотажни платове.
По фактура описани 600 бр. комплекта по 2 бр. в комплект.
Мостра № 4 RG7163 ELBOW SUPPORT - представлява комплект от два броя еластична лента, предназначена за носене около областта на лакътя. Изработена е от текстилни материали, трикотажни платове.
По фактура описани 600 бр. комплекта по 2 бр. в комплект.
Мостра № 5 RG7164 KNEE SUPPORT - представлява комплект от два броя еластична лента, предназначена за носене около областта на коляното. Изработена е от текстилни материали, трикотажни платове.
По фактура описани 600 бр. комплекта по 1 бр. в комплект. Представената мостра на артикула представлява комплект от 2 броя.
Мостра № 6 RG7165 WAIST SUPPORT - представлява комплект един брой колан, предназначена за носене около талията. Изработена е външен слой от горната страна едноцветна трикотажна тъкан, вътрешен слой от каучук. В единия край има велкро за регулиране на размера.
По фактурата описани 800 бр. от артикула.
Стоките са за осигуряване на допълнителна стабилизация по време на спорт. Не са ортопедично устройство. Опаковките са картонени кутии с надпис SBK sports goods.
В съответствие с Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, заб. 1 към гл. 63 от МТ и текста на кодовете по КН 6116, 61161020 стоката следва да се класира в ТАРИК код ********** - със ставка на митото 12%, а не в декларирания ТАРИК код ********** - със ставка на митото 12%.
Стока № 38 - „чорапи от синтетика“- 68910 чифта, нето тегло - 1812 кг., ТАРИК код **********. Декларираната митническа стойност е в размер на 15870,97 или 0,23 лв./чифт. Представената мостра представлява един чифт мъжки чорап, тип терлик. Съдържанието на състава по етикет е 85 % памук.
В съответствие с Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, както и с обяснителните бележки към позиция 6115 стоката следва да се класира в ТАРИК код ********** - със ставка на митото 12%, а не в декларирания ТАРИК код ********** - със ставка на митото 12%
Стока № 39 - „чехли с горна част и ходила от пластмаса“ - 3960 чифта, нето тегло - 2070 кг., ТАРИК код **********. Декларираната митническа стойност е в размер на 2971,30 лв. или 0,75 лв. на чифт. Чехлите са с горна и долна част от пластмаса, като горната лицева част представлява лента, изрязана на повече места, така че пръстите и петата остават открити. Закрепването между горната и долната част е чрез залепване. Височината на тока, включително ходилото, не превишава 3 см.
На основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, стоката се класира в декларирания код по ТАРИК.
На 17.07.2019 митническата декларация за режим допускане за свободно обращение с MRN №19BG002002010691R5/28.06.2019 г. е анулирана от служител на МП Варна Запад. Деклараторът е подал нова митническа декларация за режим допускане за свободно обращение с MRN № ******/17.07.2019 г. В нея стоките са декларирани с определените от отдел „Митническа дейност“, сектор „Митнически процедури“ кодове по ТАРИК, но със старите митнически стойности.
В митническата декларация е посочена същата фактура за покупко-продажба № ******/ 08.05.2019 г. от същия износител.
В отговор на поисканата от митническите органи информация, е получено писмо с peг. № 32-214947/23.07.2019 г. от дружеството-вносител с обяснения и приложено банково извлечение за плащания към доставчика- ******. Твърди се, че дружеството не е свързано лице с продавача, както и че не е връщало част от прихода на продавача или на трето лице. Дружеството не разполага с договор, оферти или други документи, с които да бъде проверена истинността на договорната стойност.
След разглеждане и преценка на представените документи и обяснения, е установено, следното:
Представеното банково извлечение не доказва по категоричен начин, че направеното плащане е единствено за процесната пратка. Липсва информация по приложените документи за начин и срок на плащане.
Във връзка с горното вносителят не представя достатъчно допълнителни сведения за установяване на точността на декларираната митническа стойност.
Декларираната договорна стойност е по-ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при сходни стоки, включително по внос от същото дружество – износител, като и от други износители при положение че не се оспорва автентичността на фактурата. Митническата стойност следва да отразява в максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в момента и около вноса.
Когато истинността на договорната стойност не може да бъде проверена се прилагат други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в момента и около вноса.
Съгласно разпоредбата на чл. 140 пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
Съгласно чл. 74, пар. 1 от МКС - когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
За приблизително същият период не са установени декларирани митнически стойности по реда на член 70 от МКС за „идентични стоки“. Съгласно разпоредбите на член 1, пар. 2, т. 4 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447 на Комисията „идентични стоки“ означава — в рамките на определянето на митническата стойност — стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им.
В случая откритите „идентични стоки“ от същия износител са с посочени различни артикулни номера и следва да ги приемем за сходни стоки.
В този случай след разглеждане на единичните цени, по които останалите вносители са закупували сходни стоки, които са взаимозаменяеми и изпълняват същите функции, като внесените, митническата им стойност следва да се определи въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“, посочена в член 74, пар.2 буква б) от МКС.
Съгласно разпоредбите на член 1, пар. 2 т. 14 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447 на Комисията „сходни стоки“ означава — в рамките на определянето на митническата стойност — стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
При прилагане на член 141 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447, връзка член 74, параграф 2, буква б) от Кодекса - цената на сделката на „сходни стоки“ трябва да се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Когато не може да се открие подобна продажба, използва се стойността на сделката със „сходни стоки“, продадени на различно търговско равнище и/или в различно количество, като се извършат корекции за различното тьрговско равнище и/или количество. Прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт при необходимост.
Когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
След направена справка в „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи –МИС3А“, за стоки внос от Китай и с произход Китай, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както и остойностяваните стоки, продадени на същото търговско равнище - на едро се установиха декларирани и приети митнически стойности за „сходни стоки“, без търговска марка предвид разпоредбите на чл. 74 , пар. 2, буква „б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Изследвани са приети договорни стойности за стоки, които са взаимозаменяеми в търговско отношение и имат характеристики, които им позволяват да изпълняват едни и същи функции.
За стока № 7 се установиха приети договорни стойности на сходни стоки от същото дружество износител ******, както и от друг износител, които са в диапазона от 0.43 лв. до 0.66 лв. на брой артикул с условие на доставка CFR.
За изделието по стока № 7 с артикулен номер RG7165 WAIST SUPPORT се установиха приети договорни стойности на сходни стоки в диапазона на декларираните.
За стока № 38 се установиха приети договорни стойности на сходни стоки в диапазона от 0.49 лв. до 0.70 лв. на чифт, с условие на доставка FOB Шанхай Китай.
За стока № 39 се установиха приети договорни стойности на сходни стоки в диапазона от 1 лв/чф. до 6.93 лв./чф.с условие на доставка FOB NINGBO Китай
Във връзка с гореизложеното, до получаване на допълнително документи, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври за създаване на МКС, е определена временна митническа стойност, за стоките описани по-горе, декларирани за „свободно обращение“, която гарантира /обезпечава/ размера на митническото задължение, който би могъл да се получи в резултат на извършената проверка.
Във връзка с горното и в съответствие с нормата на чл. 22, пар 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза е изпратено уведомление с peг. № 32-218135/26.07.2019 г. до управителя на дружеството „****“ ООД относно мотивите, на които ще се основава решение към митническа декларация с MRN 19BG002002010691R5/28.06.2019 г. Писмото е получено на 01.08.2019 г., видно от известие за доставяне PS 9028 003S89 С. В определения в писмото 30-дневен срок, дружеството не е изразило становище.
На 08.07.2019 г. е представено обезпечение в размер на 8345,00 лв. за евентуално бъдещо вземане, което би възникнало, за да бъде дадено разрешение за вдигане на стоките.
На 20.09.2019 г. е изпратено писмо до вносителя „****“ ООД, по реда на чл. 22, пар 6 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза с peг. № 32-272106/20.09.2019 г., относно мотивите, на които ще се основава решение към митническа декларация с MRN ******/17.07.2019 г. Писмото е получено на 27.09.2019 г., видно от известие за доставяне PS 9028 003SS9 W. В определения в писмото 30-дневен срок, дружеството не е изразило становище.
С писмо peг. № 32-299942/17.10.2019 г. дружеството е отправило искане за възстановяване на внесения депозит.
На 30.10.2019 г. е издадено оспореното в настоящото производство Решение рег. № 32-312080/30.10.2019 г. към MRN ******/17.07.2019 г. на с.д. Директор на Териториална дирекция „Северна морска“.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваното решение е съобщено на оспорващото дружество на 05.11.2019 г., а жалбата е подадена на 14.11.2019 г., което е безспорно между страните и се установява от изричните изявления на двете страни – на жалбоподатея с молба вх. № 497/29.01.2020 г. и на ответника с писмо вх. № 978/26.02.2020 г./, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Съгласно чл. 220 от ЗМ всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК - по административен и по съдебен ред.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19 ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ). Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на СД Директор на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, видно от представената на л. 174 и л. 183 от делото Заповед № 7296/11.07.2019г. на Директора на Агенция „Митници“, е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл.101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл.19 ал 1 и чл 15 ал. 2 т.8 от ЗМ, вр. чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.
Следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва компетентността на издателя на обжалваното решение, а с оглед гореизложеното съдът приема, че липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна. От страна на жалбоподателя не се твърдят пороци относно формата на административния акт.
Съдът ще изложи подробни аргументи относно отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК по-нататък в мотивите на настоящото решение.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на правото на изслушване, което е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение - Решение от 13 март 2014г., ******, по обединени дела С-29/13 и С-30/13, EU:C:2014:140, т.49.
При преценка на съответствието на обжалваното решение с материалния закон съдът съобрази следното:
Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения.
Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга след като вдигането на стоките е разрешено.
Разпоредбата на чл.15 параграф 1 от Регламента поставя изискването за всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, да предостави на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. В правомощията на митническите органи съгласно чл. 46 от Регламента е извършването на всякакъв вид контрол, който считат за необходим, включително и проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в декларация. Такава проверка е била извършена относно верността на данните за реално платената цена за стоките, релевантно за определеляне на митническата им стойност, съответно и на дължимите публични държавни вземания- мито и ДДС.
В конкретния случай възникналите съмнения и упражнения митнически контрол са във връзка с митническата стойност на декларираните за режим „Допускане за свободно обръщение“ стоки.
Съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г., ******, C-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.
Разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.
Според правилото на чл. 74, параграф 1 от МК, когато митническата стойност на може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно букви от а)до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, параграф 3 МК, когато митническата стойност не може да се определи по пар. 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МК.
Предвид посочените по-горе правни норми, настоящият състав приема, че те са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 параграф 1 от МК, те могат да поискат от декларатора да представи допълнително информация – съгласно чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140 пар. 2 от Регламента за прилагане митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1 от Кодекса.
В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки. В случая предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност.
Разпоредбата на чл. 141, параграф 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2 букви а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. Съгласно параграф 2 на чл. 141 от Регламента за прилагане прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Според чл. 1, пар. 2, т. 4 от Регламента за прилагане, идентични стоки в рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл. 1, пар. 2, т. 4 „сходни стоки” означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, които са произведени в същата държава и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
В настоящия случай административният орган е определил различна митническа стойност на три вида стоки по процесната митническа декларация: на стока № 7, стока № 38 и стока № 39.
Правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай /Така решение № 15962/25.11.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8396/2019 г./.
Според трайната съдебна практика на административните съдилища и ВАС първо трябва да се установи наличието на съмнения и след това да се провери дали е спазена процедурата по определяне на по-високата митническа стойност съобразно изискванията на чл. 74, параграф 2 т. „б“ от МК.
В тази връзка, следва да се отбележи, че проверка в счетоводството на дружеството не е извършвана от ответника, за да се твърди наличието на съмнение относно достверността на декларираната митническа стойност, като не са спазени изискванията за приложението на този вторичен метод за определяне на митническата стойност.
С оспореното решение е определен нов, по – висок размер на дължимите публични вземания по митническа декларация на жалбоподателя.
Ответникът не ангажира доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност.
В оспореното решение е записано, че съмненията им възникват след преглед на рисковите прагови стойности, като там те са цена на килограм. От една страна процесните стоки са индивидуално определени и имат цена на брой, поради което не може да се съпоставят с цени на килограм, респективно тази съпоставка да бъде основание да твърдят, че имат съмнения относно верността на митническата стойност. От друга, няма дефиниция в митническия кодекс на Общността какво са това рискови правни стойности. По своята правна същност тези рискови прагови стойности представляват минимални митнически стойности, което е забранено в чл. 144 от Митническия кодекс на Общността.
С писмо рег. № 32-202069/11.07.2019г. административният орган изисква от дружеството допълнителна информация, но същевременно е определена по-висока митническа стойност. При това на дружеството вече е определено обезпечение в размер на 8345 лв. за евентуално бъдещо вземане, представено на 08.07.2019 г.
В тази връзка няма изложена информация за определената по-висока митническа стойност, въз основа на която са изчислени тези допълнителни държавни вземания. Отделно от това, посочената сума не е определена по вид - колко е размера на митото и колко е размера на ДДС. Не е посочено и основанието, на което е определена по-високата митническа стойност, както и информация относно източниците, които са ползвани митническите органи за нейното определяне.
Съгласно трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което следва да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че жалбоподателят е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката, като и допълнително е представил такива.
В процесния случай от обжалваното решение не става ясно защо административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл. 74 параграф 2 б. „б“ от МК, тъй като оспорващият е представил на митническите органи: фактура за покупко-продажба № ******/08.05.2019 г., опаковъчен лист, коносамент №MEDUN2602880 от 15.05.2019 г., 553 колета, с място на натоварване - пристанище NINGBO, декларация за данни, свързани с митническата стойност D.V.1. Дружество износител от Китай - ******, а впоследствие е представил и банково извлечение за плащане към доставчика, с което е доказал декларираната митническа стойност, като според доказателствата и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, митническите органи не са извършвали проверка в счетоводството на дружеството относно платената или подлежаща на плащане цена, а само са изложили твърдение, че тя била недоказана, защото не били убедени, че това било единственото плащане по приложената фактура.
Относно процедурата по определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава.
На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пap. 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му - арг. от Решение от 28 февруари 2008г., ******, С- 263/06, EU:C:2008:128, т.52.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по определяне на митническата стойност и впоследствие на издаването на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, пар.7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 20018г., Soprope, С-349/07, EU:С:2008:746, т.36.
По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл.141 от Регламента за прилагане, лицата - адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение.
Доколкото производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение - Решение от 13 март 2014г., ******, по обединени дела С-29/13 и С-30/13, EU:C:2014:140, т.49.
Това императивно изискване в случая не е спазено, т.к. с изпратеното писмо се иска информация, но в същото време е събран определен размер на депозит, което означава, че вече е налице определена по-високата стойност за стоките.
Правото на защита на дружеството е нарушено тъй като не е информирано обосновано на какво почиват съмненията и неприемането на декларираната митническа стойност, за да има реална възможност да даде становище, вместо което предварително е определена сума за внасяне, която не е уточнена по вид вземане.
При прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава, а лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митническите формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изискана документация и информация в подходяща форма и оказва цялостно съдействие за извършването на тези формалности или контрол – чл. 15, § 1 от МК.
В тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл. 141, пар.1 от Регламента за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки. Лицата, които са адресати на решенията за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си досежно елементите, на които административният орган възнамерява да обоснове своето решение. За целта адресатите следва да са надлежно уведомени за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., ******, по обединени дела С – 29/13 и С – 30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.
Само в случай, че митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74 пар., букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Действително разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар.2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.
В конкретния случай митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл.74 пар. 2 б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност, като в тежест на митническите органи е да обосноват определената по чл. 141, пар.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки.
Съгласно предвиденото в чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 „сходни стоки” са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като „сходни” е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка.
В тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със "сходни" стоки. В случая административният орган в обжалваното решение не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимостта на §2 б. „а” и е останало неясна причината, поради която е приложен методът по чл. 74, пар. 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 за "сходни" стоки.
В настоящия случай административният орган е приел в оспорения акт, че разпоредбата на пар. 2 б. „а“ не може да се приложи, поради което органът е приел, че митническата стойност следва да бъде определена съгласно последващ метод, а именно - предвид митническата стойност на сходни стоки.
Така изложеното от органа обаче не е подкрепено с никакви доказателства и от същото не става ясно по какви причини е приложен именно методът по чл.74 пар. 2 буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни“ стоки. Липсват доказателства, а и изложените от органа доводи за идентични стоки, изпратени от същия изпращач до същия получател не съответстват на заложения в пар. 2 б. „а“ смисъл.
Това налага извода, че при издаване на оспорения акт, административният орган не е извършил анализ на сходните стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесиите стоки по отношение подобни характеристики и подобни съставни материали, което да обуславя възможността да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Митническите органи не са извършили анализ в съответствие с изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и без да е налице пълен анализ за сходството на стоките, каквото е изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение.
Според заключението на извършената съдебно - счетоводна експертиза от ВЛ М.С.К., което като компетентно, безпристрастно и неоспореното от страните съдът кредитира, по процесната фактура е налице реално заплатена цена за доставка на стоките и общата цена напълно съответства на декларираната такава пред митническия орган, като фактура ******/08.05.2019 г. към МД № ******/17.07.2019 г. е на стойност 27 857.12 евро и е платена с валутен банков превод на 19.07.2019 г. чрез ******АД.
Предвид това не може да се приеме, че правилно и законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата на чл. 74, пар. 2 б. „б“ от МКС, приемайки че стойността не може да се определи по реда на чл. 70 пap. 1 от Кодекса. Възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава същата от задължение да мотивира решението си, което в процесния случай не е сторено.
На следващо място настоящата съдебна инстанция намира, че при издаване на оспорения акт е допуснато и друго нарушение. При прилагане на чл. 74, пар. 2 б. „б“ от МКС административният орган се позовава на митнически декларации за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без посочването на други данни за този анализ и без мотиви защо не може да се приеме митническа стойност на стоките, декларирани от дружеството-вносител, по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или по реда на чл. 74, пар. 2 буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, като административният орган не обосновава приложението на чл. 74, пар. 2 буква „б“ от цитирания Регламент за определяне митническата стойност на процесните стоки.
Само са посочени номерата на митнически декларации, които са послужил за определяне на по-високата митническа стойност. Всичко това нарушава правото на защита на жалбоподателя и прави невъзможно съдът да провери дали са били налице предпоставките на закона при определянето на по-високата митническа стойност точно по реда на чл. 74, прагарф 2 б. „б“ от Регламент 952/2013 г., още повече, че според трайната съдебна практика - митническата декларация е частен документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила и следва да се преценява с оглед събраните по делото доказателства, а такива не са събрани от административния орган преди издаване на оспореното решение.
Наред с това неправилен е подходът на органа по прилагане на цитираната норма и предвид обстоятелството, че липсва пълен анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за това в чл. 1, пар. 2 т. 14 от Регламента за изпълнение. Съобразно тази норма, сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 141, пар. 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, какъвто е процесният случай, противоречи на материалния закон.
Трябва да се отбележи, че стоките, внесени от трети лица, които митническите органи са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност, са със различен състав от процесните.
При това, на оспорващият е нарушено правото на защита, защото освен номера на митническата декларация, няма изискуемите данни за търговското равнище, за произхода на стоката, транспортните разходи, застраховки, както кой е производителя, датата на сключения договор за продажбата на тези стоки, датата и стойността на фактурата, за да може оспорващият адекватно да организира защитата си, доколкото всички тези елементи са обуславящи за извода дали стоките по тази декларация отговарят за дефиницията за „сходни стоки“ и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки.
Отделно, както беше посочено по-горе, видно от съдебно-счетоводната експертиза, е налице съответствие между подлежащата на плащане и реално заплатената цена на стоките, като общата цена напълно съответства на декларираната такава пред митническия орган, като фактура ******/08.05.2019 г. към МД № ******/17.07.2019 г. е на стойност 27 857.12 евро и е платена с валутен банков превод на 19.07.2019 г. чрез ******АД.
Както беше посочено по-горе, съдът кредитира заключението на ВЛ, като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните.
Както се посочи по-горе митническата стойност е договорената стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. В случая стоките по процесната митническа декларация, отразена в дневника за покупки на дружеството-жалбоподател за м. юли 2019 г., са осчетоводени по групи в счетоводството на дружеството-жалбоподател.
Митническите органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица. Цените са изчислени съобразно количеството и стойността на различни митнически декларации, като в обжалваното решение не са посочени вносителите по тях, както и не е извършен анализ на условията по доставката съгласно ******и как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговска марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение.
Посочените в оспорения акт номера на митнически декларации на други вносители и единични покупни цени, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15.
Обжалваното решение не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, пар. 2 б. „б” от Регламент № 952/2013 г., а липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.
На следващо място, според чл. 141, пар. 1 от Регламента за изпълнение при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74 параграф 2 б. б) от Кодекса се използва договорната стойност на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, т. е. тези изисквания следва да са налице по отношение на сходните стоки, отговарящи на цитираното по-горе определение. Сходството на стоките по процесната MRN ******/17.07.2019 г. и по използваните от ответника митнически декларации за стойност на „сходни стоки” не е доказана, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено. Не е направен анализ на данните от анализните сертификати, вкл. чрез назначаването на експертиза, която да обясни по какъв начин разликите в показателите влияят на качеството на двата продукта.
В хода на процеса ответникът не представи доказателствени източници за сходство на стоките по процесната митническа декларация с митническите декларации на други вносители по критериите за също търговско равнище и за количества.
Върховният административен съд в свое решение № 9228/18.06.2019 г. по адм. дело № 3456/2019 г. посочва, че в тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със „сходни” стоки. Съдът квалифицира като незаконосъобразен административен акт решение, в което липсва анализ на характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките и при отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите функции, изпълнявани от внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им в търговската дейност. Разликата в цените на стоките по делото не е достатъчна сама по себе си за формиране на противен извод.
За да определи по-висока митническа стойност на част от описаните стоки в процесната митническа декларация, ответникът се е позовал на данни за декларирана митническа стойност на различни по вид стоки, на различни по количества стоки и на стоки с различно търговско равнище стоки, но без да извърши корекции съобразно императивното правило на чл.114 ал.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а това нормативно предписание не е самоцелно, защото обслужва идеята за обективност по определяне на реална митническа стойност, основа за митническото облагане.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или на фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009 г., *******, C-256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., ******, C-354/ 09, EU: C: 2010: 439.
Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в тарифното класиране/ без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки.
В същия смисъл е
практиката на ВАС: решение № 16811/10.12.2019 г. на ВАС по адм.
дело № 9341/2019, решение № 16405/03.12.2019 г. на ВАС по адм.
дело 8139/2019 г. /, решение № 9228/18.06.2019 г. по адм.
дело № 3456/2019 г. и др.
С оглед гореизложеното съдът намира, че като не е приел
декларираната договорна стойност на процесните стоки
и е определил нова такава съобразно митнически декларации на трети лица,
директорът на ТД „Северна морска” към Агенция „Митници” е постановил
незаконосъобразен административен акт.
При определянето на новата митническа стойност не е спазен
принципа на прозрачност съгласно чл. 12, ал. 1 от АПК. В хода на производството
пред административния орган жалбоподателят не е разполагал с информация за
сравняваната стока, нейния произход, производителя, датата на продажбата и т.н.
и в този смисъл не е могъл да ангажира адекватно защитата си. Единствено е бил
уведомен за размера на определената митническа стойност, но това представлява
само една цифра, зад която не стоят никакви показатели.
По така изложените съображения съдът приема, че от страна на
митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140, вр.чл. 141 от Регламента за прилагане, вр.
чл.ъ74, параграф 2 буква б) от МК, поради което като е определил митническа
стойност, по декларация на трето лице, без да извърши анализа съгласно чл. 141,
парараграф 1 от Регламента за прилагане, с.д.
директорът на Териториална дирекция /ТД/ „Северна Морска“ е постановил
незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.
При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, като жалбоподателят е представил списък на разноските на л. 325 от делото, които са своевременно претендирани още в с.з. на 02.12.2020 г. В същото съдебно заседание, както и в съдебно заседание на 26.05.2020 г. ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя.
Видно от списъка на разноски на жалбоподателя на л. 325 от делото, претендират се разноски за адвокатски хонорар на жалбоподателя в размер на 840, лв., като същият размер на адвокатски хонорар на жалбоподатея е доказан, видно от договор на л. 12 от делото и фактура на л. 13 от делото. Жалбоподателят е представляван само в съдебно заседание на 02.12.2020 г., като не се е явил процесуален представител на жалбоподателя в други съдебни заседания, вкл. не е представена писмена защита, но съдът следва да посочи, че размерът на адвокатско възнаграждение на жалбоподателя от 840 лв. /видно от договор на л. 12 от делото и фактура на л. 13 от делото/ е минималният такъв съгласно материалния интерес по настоящото дело и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с § 2а от ДР на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид това, че видно от фактура на л. 13 от делото данъчната основа е 700 лв., върху която е начислен ДДС в размер на 140 лв. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото съдът няма как да уважи възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, предвид това, че адвокатският хонорар на адв. Ж. е в минималния, предвиден в същата разпоредба, размер. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалоподателя сумата от 50 лв. - д.т., сумата от 390 лв. - депозит за вещо лице и сумата от 840 лв. – адвокатски хонорар, или общо сумата от 1280 лв. разноски по делото.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „****“ ООД, ЕИК ****, гр. ****, ул. „****“, представлявано от Р.А.Ч., чрез адв. С.Ж., Решение рег. № 32-312080/30.10.2019 г. към MRN ******/17.07.2019 г. на с.д. Директор на Териториална дирекция „Северна морска“.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“ да заплати на „****“ ООД, ЕИК ****, гр. ****, ул. „****“, представлявано от Р.А.Ч., сумата от 1 280 лв. /хиляда двеста и осемдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: