Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… / …………….
2018 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на пети
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Марияна
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 1946 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Енерго-про
продажби” АД – Варна против решение
№ 3332 от 16.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 5905 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Варна, двадесет и шести състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че КД
„Стил – Елси продакшън“ – Добрич не дължи на въззивника сумата
от 4 881,98
лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия за периода от 06.10.2016 г. до
05.10.2017 г. за обект, находящ се в град Добрич - ул. „Д-р Иван Пенаков“ № 15
вх.Г, абонатен № **********, клиентски № **********, на основание член 124, алинея 1 от ГПК;
както и е осъден въззивника да заплати на КД
„Стил – Елси продакшън“ – Добрич сумата от 801 лева,
представляваща направени в производството пред първата инстанция разноски.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност
на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна
на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска. В съдебно заседание
пред въззивната инстанция жалбата се поддържа. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от
ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба, с който същата се окспорва и
се иска потвърждаване на атакуваното решение като законосъобразно и правилно.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва
първоинстанционния съдебен акт като неизгоден за него. Правото си на жалба то е
упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и член 261 от
ГПК.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се
излага, че ищецът и ответникът са в договорни отношения за продажба на електроенергия,
тоест ищецът има качество на потребител. На 05.10.2017 г. бил сменен
електромерът му и поставен нов, за което бил съставен констативен протокол /КП/.
При проверка разбрал, че е издадена фактура на стойност от 4 881,98 лева. Оспорва
дължимостта на посочената сума, начислена му съобразно становище от 13.04.2018
г. Твърди, че това количество не е било потребено от него, а също така не са
били спазени предпоставките и процедурата по извършване на проверката и
корекцията.
В срока по член 131 от
ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Посочва, че процесната сума в случая представлява цена на
количество пренесена електроенергия на основание член 50 от ПИКЕЕ. Твърди, че
корекционната процедура е извършена на база извършена проверка досежно изправността
на електромера и измервателната система и изготвен констативен протокол.
Оспорва твърденията корекционната процедура да е лишена от основание и сочи, че
такова е именно договорната обвързаност между страните, ЗЕ и ПИКЕЕ. Твърди, че
в случая при извършване на корекцията е спазена процедурата на ПИКЕЕ. В този
смисъл излага, че на 05.10.2017 г. е извършена проверка на изправността на СТИ,
за която е съставен КП. Въз основа на протокола е съставено становище за
начисление на доставеното количество електроенергия, с която е определено
допълнително количество електрическа енергия при спазване съответната методика
за изчисление, което впоследствие е остойностено с издадената фактура.
Няма спор между
страните, че
ищецът е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че
имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към
електропреносната мрежа.
От КП от 05.10.2017 г.
се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ, отчитащо
потреблението в обекта на ищеца, като предвид констатираните показания в регистър
1.8.3 е извършена подмяна на електромера и монтиране на нов при посочени нулеви
показания за дневна и нощна тарифа.
Изготвена е
метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Варна, за което е съставен
КП № 577 от 12.04.2018 г., в който е документирано, че е осъществявана външна
намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала
електроенергия по трета тарифа /1.8.3/, отразило се и в общата тарифа /1.8.0/ -
30 247,1 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при
меренето, но не и на техническите изисквания.
Със становище за
начисление на електроенергия от 13.04.2018 г. е одобрено начисляването на
допълнително количество електроенергия в размер на 30 247 кВтч за периода 06.10.2016
г.-05.10.2017 г. Корекцията е извършена на основание член 50 от ПИКЕЕ. Въз
основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително
количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за
остойностяване на която е издадена фактура от 13.04.2018 г. за сумата от 4 881,98
лева. По делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на
която е, че начисленото количество електроенергия е с посочено основание
„служебно“.
От заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, включително с
обясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание,
проведено на 26.06.2018 г., се установява, че СТИ е от одобрен тип, в
метрологична годност. Практически е невъзможно да се определи началният момент,
от който е започнало натрупването на електроенергия по трета тарифа, още повече
че абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи. Наличието
на данни, записани в регистър 1.8.3. и регистър 1.8.0. се дължи на неправомерно
софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и
по-точно в тарифната схема.
Предявен е иск с
правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за установяване недължимостта на
процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника
е да докаже дължимостта на начислената
сума,
а именно, че в резултат на извършената
проверка законосъобразно и при спазване на
предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска -
в правилен размер, като количество
електроенергия е реално доставено на ищцата.
Съществуващите
договорни отношения между страните се регламентират от действащите Закон за
енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени
с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от
разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013
г.
След изменението на ЗЕ
от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по член 98а, алинея 2, точка 6
и по член 83, алинея 1, точка 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при
налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
На съда е служебно
известно решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г.
от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на член 48 –
член 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от
14.02.2017 г. Съгласно член 195, алинея 1 от АПК подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест няма
обратно действие. Според член 195, алинея 2 от АПК правните последици от акта
се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от
влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила
правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед
действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 05.10.2017 г.
проверка на средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не представляват
приложим закон.
Съгласно изменението
на член 98а, алинея 2, точка 6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е
предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки съгласно член 83, алинея 1, точка 6 от ЗЕ,
каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са представени по делото,
но на съда е служебно известно тяхното съдържание/.
Като извод се налага,
че едностранната корекцията на оператора е допустима при наличието на следните предпоставки:
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата
за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява
обаче наличието на първата и третата предпоставки.
Предвид изложеното,
съдът намира, че ответното дружество не е провело успешно пълно и главно
доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички
изисквания едностранна корекция на сметката на ищцата-потребител, което води до
извод, че искът е основателен и следва да се уважи.
Поради съвпадане на правните изводи на двете
инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и съобразно изхода на
спора и разпоредбата на член 78 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да му
заплати и направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 600
лева, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, за което са
представени доказателства.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3332 от 16.07.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 5905 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, двадесет
и шести състав.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. Владислав
Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати на
КД „Стил – Елси продакшън“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град
Добрич - ул. „Д-р Иван Пенаков“ № 15 вх.Г ет.1, сумата от 600
/шестстотин/ лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски
пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.