Решение по дело №2292/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 948

 

гр.Бургас,17.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД,                                                    V–ти наказателен състав,

 в публично заседание на десети юли                                   две хиляди и двадесета година

 в състав:

                                                                    

          

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА 

 

при секретаря Райна Жекова

като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 2292 по описа на БРС за 2020г.,   за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „Д.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул ..., с управител Н. В. Х., против наказателно постановление № 429-F 538803/22.04.2020 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради маловажност на нарушението. Конкретни доводи се релевират и не се сочат доказателства.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Т., надлежно упълномощен, която оспорва жалбата. Посочва, че вменено нарушение е доказано по безспорен начин, като са спазени процедурите на ЗАНН и в частност срокът по чл. 34, ал.1 ЗАНН. Застъпва, че нарушението е формално, като посочва, че самият жалбоподател не го оспорва. Допълва, че в случай че жалбоподателят е имал проблем при поддаване на електронна декларация, не е съществувала никаква пречка да подаде декларацията на място в ТД на НАП. Акцентира върху обстоятелството, че санкцията е определена в минимален размер, поради което и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 20.02.2020г. на дружеството-жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация Образец 6 в ТД на НАП-Бургас за месец октомври на 2019 г. Мястото на подаване на декларация Образец 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас в гр.Бургас, ул.”А.” № ...

            Декларация Образец 6 с данни за дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения, следва да се подаде в срока за подаване на декларация Образец 1, както следва – а/ до 25–то число на медеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частични плащания в случаите по чл. 42, ал.6 ЗДДФЛ – в случая този срок е до 25.11.2019г.

            Датата, посочена в декларацията на удържан данък по чл. 42 ЗДДФЛ е 31.10.2019г.   Декларацията е подадена по интернет на 16.12.2019г. и е била приета с вх.№ 02000193411965.

            До лицето е била изпратена покана с изх. № 02000193411965/14.02.2019 г. за явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В указания срок се е явил управителят и актът е бил съставен в негово присъствие.

            Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО и във връзка с чл.2, ал.2 и чл.4  ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/2019г. на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. Видно от приложеното по делото копие от възражение, във връзка със съставения АУАН, жалбоподателят признава, че е извършил вмененото му нарушение, но оправдава същото с технически проблеми за подаване на електронна декларация.

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материално правни норми.

Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 6 е регламентирано в чл.2, ал.2 от Наредбата. Според разпоредбата на чл.4, ал.3, т.1 от Наредбата - декларация Образец 6 с данни за дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения, следва да се подаде в срока за подаване на декларация Образец 1, както следва – а/ до 25–то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частични плащания в случаите по чл. 42, ал.6 ЗДДФЛ – в случая този срок е до 25.11.2019г.

Датата, посочена в декларацията на удържан данък по чл. 42 ЗДДФЛ е 31.10.2019г.  

Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на осигурител по смисъла на чл. 5,ал.1 КСО, като е следвало да подаде декларация Образец 6 в ТД на НАП-Бургас до 27.02.2017 г. Същият е бездействал и е сторил това чак на 16.12.2019г., като по този начин е осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което правилно е ангажирана отговорността му. Това деяние е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на  чл. 5, ал.4, т.2 КСО вр. чл. 2, ал.2 вр. чл. 4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/2019 г. на МФ и правилно подведено под санкционната разпоредба на чл. 355, ал.1 КСО, съгласно, която който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50,00 до 500,00 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500,00 до 5000,00 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Съдът не може да сподели доводите на жалбоподателя изложени във възражението по акта, касаещи технически проблеми, довели до неподаването на декларацията. Нарушителят е търговец, който следва да организира дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията си в срок. Както правилно посочва процесуалният представител на АНО – в случая, ако действително търговецът е изпитвал технически затруднения да подаде декларацията по електронен път – за същия е съществувала възможност да стори това лично в ТД на НАП.

Съдът намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Процесуалният представител на АНО излага в съдебно заседание мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с които мотиви съдът се съгласява напълно.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.

В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени отношения, които са предмет на правна уредба от КСО и Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. Целта на тези нормативни актове е да установи такива правила за поведение, които да осигурят своевременното деклариране на правно значими обстоятелства. Нарушението, извършено от дружеството е чрез "бездействие". То е формално нарушение, на просто извършване и продължителността на закъснението, в случая, е без значение за обществената опасност на деянието. Отделно, липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи за установяване на признаците на "маловажност", защото във фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието. Според настоящия съдебен състав, извършеното деяние не разкрива признаците на "маловажност", поради което и не са налице основания за отмяна на НП. В този смисъл е и константната практика на АдмС-Бургас по сходни казуси - Решение № 1015 от 26.05.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 628/2016 г.; Решение № 1625 от 4.11.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 1496/2015 г.; Решение № 459 от 11.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 213/2015 г. и др.

От друга страна АНО е взел предвид малкия срок на закъснението, както и липсата на предишни нарушения на жалбоподателя при индивидуализацията на имуществената санкция, като е определил санкция в минималния възможен размер.

С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.

С оглед изложеното и направеното искане от представителя на административнонаказващия орган, дружеството дължи на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размера на 80 лева, което да заплати в полза на НАП.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 429-F 538803/22.04.2020г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Д.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Бургас и адрес на управление ул. ..., с управител Н. В. Х. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

 

ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Бургас и адрес на управление ул. ..., да заплаит на нап-София ЮК възнаграждение от 80 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                                 СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.