№ 53
гр. Пловдив, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330205844 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Н. К. ЕГН:**********, с адрес – ***,
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 3545187 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата и е наложено административно наказание
- глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/, за извършено нарушение на чл.21,
ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен, като се
излагат аргументи по същество и се предлага същият да бъде отменен, както и
да бъдат присъдени направените съдебни разноски. Същото становище се
излага и в допълнително становище от 14.11.2022г. на процесуалния
представител на жалбоподателя – адвокат Г. – Г..
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен, излага аргументи по съществото на спора. Предлага
жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде
потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а
1
също и в условията на евентуалност - присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени до минималното възнаграждение по
Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид
следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от електронния фиш от
жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда
включително изрично с Разпореждане от 24.10.2022г.. Още неотносими в
случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни
за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната
система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото,
съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения
срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
2
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 31.03.2020г., в 09:20 часа, в
град Стамболийски, на ул.„Тракия“ № 16, с автоматизирано техническо
средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение - № TFR1-M № 530 било заснето движение на лек автомобил марка
„Пежо 307“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 63 км./ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 66 км./ч. – било посочено превишение с 16 км/ч. Като дата и час на
нарушението били изведени показанията за дата 31.03.2020г. и час -
09:20:31ч., като място на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя П. Н. К..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа се твърди нарушение, извършено в населено място, а именно – град
3
Стамболийски, на ул.„Тракия“ № 16, като съгласно същата разпоредба е
забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 11 km/h до 20 km/h
- с глоба в размер на 50 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се
отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. -
съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 3-32-19 от 16.08.2019г. за лабораторна проверка,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M 530 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „Пежо 307“ с регистрационен номер „***“ се
установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че
последното е собственост на жалбоподателя П. Н. К..
4
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка лек автомобил марка „Пежо 307“ с регистрационен номер
„***“ към момента на твърдяното нарушението – 31.03.2020г..
Въпреки това, в случая по делото се установи, че съгласно представения
Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на
вътрешните работи от дата 31.03.2020г. – на същата дата и място – град
Стамболийски, на ул.„Тракия“ № 16 с посоченото техническо средство е
контролирано движението на МПС в посока от Север към Юг.
Същевременно, в обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №
3545187 на ОДМВР няма посочена посока на движение на лек автомобил
марка „Пежо 307“ с регистрационен номер „***“.
Предвид това е невъзможно Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 31.03.2021г.
да бъда отнесен към твърдяното нарушение, доколкото в обжалвания
Електронен фиш липсва твърдение лек автомобил марка„Пежо 307“ с
регистрационен номер „***“ да се е движил в посока от Север към Юг.
Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо,
доколкото не се установява, че същата е издадена при съблюдаване на
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи, а именно – липсва предвидения в чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи Протокол , доколкото
представения такъв от дата 31.03.2020г. не може да бъда отнесен към
твърдяното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя биха могли да
бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство,
включително – за заплатено възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство.
Въпреки горното и макар че в жалбата е формулирано такова искане,
жалбоподателят не е представил никакви доказателства по делото за
извършени разноски, включително – за процесуално представителство. Не е
5
приложен договор за правна защита и съдействие и/или каквото и да е друго,
от което да е видно факта и размерна на извършените разноски.
Ето защо, такива разноски не могат да бъдат присъдени на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3545187 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на П. Н. К. ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението
по пътищата и е наложено административно наказание - глоба в размер на
50лв. /петдесет лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6