№ 16512
гр. София, 29.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:.........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20221110126682 по
описа за 2022 година
Образувано е по молба, депозирана по реда на чл. 524 ГПК от АС. АЛ. П., като трето
лице, владеещо недвижим имот срещу ......... /взискател по изпълнително дело/ и ......... в
несъстоятелност /длъжник по изпълнително дело/ с искане за спиране на изпълнително дело
№ 1/2013г. по описа на ЧСИ ......... К., с рег. № ..........
В уточнителната молба от 07.06.2022г. се твърди, че на 25.11.2008г. молителят е
установил владение върху недвижим имот, находящ се в ........., с идентификатор ..........
Заявява, че е собственик на процесния имот на основание изтекла в негова полза
придобивна давност. Същевременно изтъква, че между страните по делото е налице висящо
гр. дело с № 14417/2021г. по описа на СГС, Първо гражданско отделение, 2 с-в с предмет
процесния имот. Релевира, че на 18.05.2022г. по изпълнителното дело бил насрочен въвод
във владение като ЧСИ К. установил, че са налице основанията на чл. 523, ал. 2 ГПК, поради
което отложил насрочения въвод и предоставил на ищеца 3-дневен срок, за да поиска от
СРС спиране на изпълнението.
Ответникът ......... /взискател по изпълнително дело/ намира предявената
молба за недопустима.
Ответникът ......... /длъжник по изпълнително дело/ не изразява становище по
депозираната молба.
Настоящият съдебен състав намира така депозираната молба за недопустима
като в тази връзка следва да изложи следните съображения:
Предпоставките, които кумулативно трябва да са налице за основателността на
молбата, съгласно чл. 524 вр. чл. 523, ал. 1 и, ал. 2 ГПК, и установяването на които в
процеса е в доказателствена тежест на молителя са следните: молителят - трето лице,
следва да владее имота след образуване на делото, решението, по което се изпълнява;
представените писмени доказателства следва да сочат вероятната основателност на
претендираното от молителя право, което следва да е такова, че да изключва правото
на взискателя. Съдебната практика приема, че този ред за защита на третото лице се
прилага само когато владелецът твърди, че е придобил владението върху процесния
имот след завеждане на делото, решението по което се изпълнява принудително.
По своята правна същност молбата по чл. 524 ГПК представлява молба за
1
допускане на обезпечение на бъдещ иск – отрицателен установителен иск на трето
лице, намерено в недвижимия имот при въвод, което заявява молителя самостоятелни
права върху имота, противопоставими на взискателя, чрез спиране на принудителното
изпълнение /в този смисъл е и мотивната част на т. 7 от Тълкувателно решение от
14.03.2014г. по тълк. дело № 6/2013г., ОСГТК/.
В настоящият случай молителят заявява, че между страните по делото е
налице висящо гр. дело с № 14417/2021г. по описа на СГС, Първо гражданско
отделение, 2 с-в за собственост с предмет процесния имот
Доколкото молбата по чл. 524 ГПК представлява молба за допускане на
обезпечение на бъдещ иск, то настоящият състав намира, че молителят няма правен
интерес от депозирането й, предвид висящото между страните по делото гр. дело с №
14417/2021г. по описа на СГС, Първо гражданско отделение, 2 с-в с предмет правото
на собственост върху процесния имот. Няма пречка молителят да поиска обезпечениe
на предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК чрез спиране на изпълнителното
делото. Същевременно действително и в настоящото производство предмет на
изследване е същият имот, на същото основание, между същите страни, както и във
висящото гр. дело с № 14417/2021г. по описа на СГС, Първо гражданско отделение, 2
с-в, поради което производството е недопустимо и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази и следното: от изложените
в молба твърдения и от представения протокол от дата 18.05.2022г., изготвен от ЧСИ
Валентин Василев, се установява, че на 18.05.2022г. съдебният изпълнител е пристъпил
към въвод във владение на купувача от проведена публична продан на процесния
недвижим имот. Като се съобрази, че взискател по делото е банка – ........., а длъжник –
юридическо лице – ......... в несъстоятелност, чийто имот е изнесен и продаден на
публична продан, може да се направи извод, че изпълнителното производство е
образувано за удовлетворяване на парично притезание. От това следва, че въводът се
извършва по реда на чл. 498 ГПК /посоченото обстоятелство е посочено и в
представения от самия молител протокол на л. 5/. Подлежащото на изпълнение на
основание чл. 498, ал. 1 ГПК постановление за възлагане не представлява
„изпълнявано решение” по смисъла на чл. 523, ал. 1 ГПК и не е приравнено на такова
нито от закона, нито в практиката на ВКС. По своя правен характер постановлението за
възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с
особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това
специфично изпълнително основание е регламентирано от закона, за да се удовлетвори
непаричното вземане на купувача на имота за установяване на фактическата му власт
върху него. То е различно от изпълнителното основание, въз основа на което е
образувано изпълнителното производство, в течение на което е извършена публичната
продан. Затова и съдебният изпълнител е овластен да проведе въвода по чл. 498, ал. 1
2
ГПК срещу всяко намерено във възложения имот лице (включително действителния
собственик), за разлика от въвода, провеждан по реда на чл. 522 ГПК. Въводът във
владение на купувача от публична продан се осъществява не само срещу длъжника, но
и срещу всички трети за изпълнителното производство лица, включително и срещу
действителния собственик, независимо от това дали са установили владение преди или
след предявяване на иска, решението по което се изпълнява. В тази хипотеза третите
лица не се ползват от защитата по чл. 523 и 524 ГПК. Посочените разпоредби уреждат
съвсем различна хипотеза, а именно на изпълнение на непарични вземания за
предаване на индивидуално определена вещ по вещен или облигационен иск, където
във владение се въвежда самия взискател, но не касае принудителното изпълнение за
събиране на парични вземания. В този смисъл е и константната съдебна практика
/Определение № 305 от 27.06.2013г. по ч. гр. д. № 1695/2013г., Г. К., І Г. О. НА ВКС,
Определение № 110/12.06.2018г. по дело №1194/2018г. на ВКС, ГК, II г.о./.
Съдът счита, че следва да съобрази и категоричното изявление на молителя в
депозираната на 07.06.2022г. уточнителна молба, че владението е започнало преди да
бъде заведено делото, решението по което се изпълнява в изпълнителното
производство, което обуславя извода, че молителят няма правен интерес от така
депозираната молба.
С оглед всички гореизложени съображения съдът намира настоящото
производство за недопустимо.
Предвид изложените мотиви, СРС, 34 с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената молба от АС. АЛ. П., с ЕГН
**********, като трето лице, владеещо недвижим имот срещу ......... /взискател по
изпълнително дело/ и ......... в несъстоятелност /длъжник по изпълнително дело/ с искане за
спиране на изпълнително дело №1/2013г. по описа на ЧСИ ......... К., с рег. № ..........
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 26682 по описа за 2022
година на СРС, I ГО, 34 с-в.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4