Решение по дело №7480/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260302
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20205330207480
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

260302/25.02.2021г., гр.Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, VI н.с., в публичното заседание на 21.01.2021 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КАЛИБАЦЕВ

 

при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7480/2020г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К    3533251, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Е.Н.В., ЕГН: ********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в депозираната до съда жалба, моли за отмяна на процесния електронен фиш по посочени в нея съображения. В съдебно заседание не се явява лично, а се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата и прави същото искане, като моли и за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител, но по делото е постъпило писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление и се моли същото да бъде потвърдено, като се претендират и разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателят е издаден Електронен фиш за нарушение, извършено на 18.04.2020 г. в 10:45 часа в гр.Пловдив, бул. „Найчо Цанов“ – пътен възел „Родопи“, посока бул. „Освобождение“, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта  TFR1-M № 546, за превишаване на разрешената скорост с 20 км/ч при управление на МПС „Тойота Аурис” рег. № *******Автомобилът се движел с установена стойност на скоростта 70 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч от измерената стойност, в резултат на което превишил разрешената скорост с 20 км/ч.

Констатациите били определени като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, въз основа на което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание  чл. 189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Е.Н.В., вписан като собственик, на когото е регистрирано заснетото МПС, е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се е възползвал от правото си да обжалва така издадения против него фиш.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол "TFR-1M“,  Протокол за използване на АТСС, снимка на АТСС, които Съдът кредитира като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният Електронен фиш следва да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните съображения:

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил „Тойота Аурис” рег. № *******, тъй като на посочената в ЕФ дата и час същият се е движил със скорост от 70 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от категория В за населеното място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч.

Безспoрно установени по делото, видно от приложения снимков материал, са и датата и часът на нарушението, измерената и превишена скорост, действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението, географските координати, както и посоката на движение на автомобила и неговите идентификационни данни. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения толеранс от 3 км/ч, в резултат на което от посочената във фотоснимката измерена скорост на движение на процесния лек автомобил от 73 км/ч са извадени 3 км/ч и така установената стойност на скоростта, указана в ЕФ е 70 км/ч, явяваща се в полза на нарушителя.

В случая законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, вписан като собственик, на когото е регистрирано МПС, видно и от справка за промяна на регистрация и предвид липсата на декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа всички законоустановени реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП и не страда от пороците, твърдени в жалбата. Посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство /предвид липсата на подадена декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП и приложената по преписката справка за промяна на регистрация на МПС /, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В тази връзка необосновано е оплакването на жалбоподателя за липса на задължителни атрибути доколкото законовоопределените са налице, а  липсата на допълнителна информация по никакъв начин не се е отразило на правото му на защита и възможността му да го реализира в пълен обем и не е довело до ограничава възможността му да узнае какво точно нарушение му е вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и респективно, които следва да опровергава, както и кои са нарушените правила за поведение.

 Нарушението е установено и заснето от мобилно автоматизирано техническо устройство, тип TFR1-M, използването на което е допустимо съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Посочената мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване и е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835, съгласно приложеното по преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване  № 10.02.4835 от 24.02.2010 г.  Мобилната система за видеоконтрол е преминала последваща проверка на 13.03.2020г. със заключението, че съответства на одобрения тип, за което е съставен Протокол № 4-32-20/13.03.2020г.

По делото е представен и Протокол за използване на АТСС, съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол съгласно приложение на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно мястото и датата за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.

По отношение на възражението за липса на данни за изготвена снимка на мястото, на което е бил разположен уредът, така както изисква ал.3 от чл.10 на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., настоящият съдебен състав го намира за неосонователно, тъй като снимка на АТСС е налице, а отделно от това всички факти по извършване и установяване на нарушението са обективирани в писмени доказателства, които не са оспорени.

С изменението на ЗДвП в сила от 05.07.2017 г. отпадна изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, а именно контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет-страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.

Наложеното на жалбоподателя наказание съответства на предвиденото в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, където административното наказание „глоба“ е определено в абсолютно установен размер от 50 лв., което препятства възможността за ревизирането му.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Поради горните съображения, обжалваният Електронен фиш се явява законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон и  следва да бъде потвърден от решаващия съд.

Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, но на основание чл. 63д, ал.4 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени такива в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът 

Р  Е  Ш  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К    3533251, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Е.Н.В., ЕГН: **********  на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

        ОСЪЖДА Е.Н.В., ЕГН: ********** *** с БУЛСТАТ 129 009 870  юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

 

                                               

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала1

М.Г.