Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
Велико Търново, 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, VII–ми адм.състав, в открито
съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря - В.Г.и прокурора от Окръжна
прокуратура - ИЛИАН БЛАГОЕВ
като разгледа докладваното от съдия Дабкова адм. дело № 773/2020 г. по
описа на АСВТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по Искова молба вх. № 4796/17.12.2020г. в
АСВТ, подадена от името на търговско дружество „ДЕН И НОЩ“ООД с ЕИК *********
със седалище гр. Горна Оряховица, действащо чрез упълномощения адвокат.
Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди, които представляват заплатеното
адвокатско възнаграждение по два договора, съответно ДПЗС № 1172/21.10.2019г. и
ДПЗС № 1173/28.10.2019г. Сумите съответно от по 1 200,00лв. са заплатени
по банков път. Свързани са със защитата срещу незаконосъобразни действия на
органи на НАП-София по предварително обезпечаване на публични вземания при
движение на стоки с висок фискален риск/в случая палмово масло/. Действията на
администрацията са обективирани в Протокол № 080801367438_5/19.10.2019г. и
Протокол № 050901374000К3/25.10.2019г. Същите действия по обезпечаване като
незаконосъобразни са отменени съответно първите от съда, а вторите от директора
на ТД на НАП-В. Търново. В тази връзка ищецът претендира да бъде осъден
ответникът да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер общо
на 2 400,00лв./по 1 200,00лв. за всеки иск/, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на ИМ. Търси се и възстановяване на
сторените разноски за настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените искове по съображения
изложени в ИМ. Моли за уважаването им,
т.к. счита че са доказани по основание и размер. Претендира разноски като
представя списък на същите в общ размер на 350,00лв.
Ответникът по делото – Националната агенция за
приходите, чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск по
основание и размер по съображения, изложени в писмен отговор. Накратко същите
са съсредоточени върху това, че разноски в производство по ДОПК се присъждат
единствено в съдебно фаза, а при обжалване по административен ред такава
възможност не е предвидена. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове за имуществени вреди и законна лихва като неоснователни и
недоказани. Претендира за присъждане на разноски и възразява за прекомерност на
поисканите такива от ищеца.
Окръжна прокуратура – В. Търново, чрез участващия в
делото прокурор, дава заключение за частична основателност на предявените искове
за имуществени вреди. Счита, че същите следва да бъдат уважени само до размера
от 1 200,00лв., свързан със съдебната фаза на обжалване на действията по
обезпечаване при движение на стоки с висок фискален риск, т.к. за
административната фаза на обжалване такива разноски несе присъждат.
Съдът като взе предвид становищата на страните и приетите
по делото доказателства, приема за установено следното по фактите:
Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
срещу Национална агенция за приходите гр. София. Претенцията е за присъждане на парично обезщетение на ищеца за
претърпени имуществени вреди. Последните се изразяват в заплащане на адвокатско възнаграждение за защита по административен ред. Срещу незаконосъобразни действия по предварително
обезпечаване на публични вземания за данъци
и на доказателства по реда на чл.121а, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.40 от
същия кодекс, свързани с фискален контрол при движението на стоки с висок фискален риск. В
петитума на ИМ ищецът търси осъждане на ответника за обезщетение в общ размер
на 2 400,00лв., като сумата се
претендира ведно със законната лихва върху същата.
Органите на НАП са осъществили фискален
контрол на стоки с висок фискален риск, доставени на дружеството ищец.
Определените в тази връзка обезпечения
са внесени по сметка на ТД на НАП и впоследствие възстановени на дружеството,
за което са приложени доказателства. Действията на органите на НАП по
предварително обезпечаване на вземания
за данъци и на доказателства са били обжалвани по реда на чл. 41, ал. 1 от ДОПК, приложим
съгласно препращащата разпоредба на чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК пред директора на
ТД на НАП – В. Търново. В тази връзка при проведеното задължително
административно обжалване по отношение
на двата Протокола са постановени следните решения по чл. 41, ал. 1 от ДОПК от директора на ТД на НАП-В. Търново:
С Решение № 235/23.10.2019г. заместник-териториалният
директор на ТД на НАП В. Търново е
отхвърлил жалбата на дружеството срещу действията по обезпечаване на
доказателства и вземания при фискален
контрол на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол №
080801367438_5/19.10.2019г. В крайна сметка действията по обезпечаване на доказателства при движението на стоки с
висок фискален риск са отменени с Определение № 417/13.11.2019г., постановено
по АД № 678/2019г. по писа на АСВТ, влязло в сила на същата дата като окончателно.
С Решение № 251/06.11.2019г. директорът на ТД на НАП В. Търново е отменил действията на ОП по
обезпечаване на доказателства и вземания
при фискален контрол на стоки с висок фискален риск, обективирани в
Протокол № 050901374К3/25.10.2019г. Същото не
е обжалвано и е влязло в сила.
От съдържащите се по делото писмени доказателства е
видно, че в административните производства по обжалване на действията на
органите по приходите при извършване на фискален контрол по реда на чл. 127ж,
ал. 1, вр. с чл. 41, ал. 1 от ДОПК ищецът е бил представляван от адвокат, като
в договорите за правна защита по всяко едно производство е посочена сума на адвокатското
възнаграждение от 1 200,00 лв., която е посочена като внесена. В ДПЗС
изрично е посочено, че се следва изготвяне на жалба до директора на ТД на НАП и
защита именно срещу конкретно посочените протоколи. За реалното заплащане на
сумите за АВ са представени фактури и банкови извлечения/вж. л.13 и 14 , както
и л.31 и 32 от делото/.
При така установените факти, безспорни между страните
и подкрепени от приложените писмени доказателства, съдът прие следното от правна
страна:
Гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица по реда на чл.203
от АПК. Исковата защита срещу незаконосъобразна административна дейност е
възможна на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността
на държавата за дейността на администрацията се включват следните елементи,
посочени в чл. 4 от ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически
състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1
от ЗОДОВ.
Исковете са предявени в петгодишния давностен срок от
влизане в сила на решенията, с които са отменени действията на органите на
фискалния контрол. Тези въпроси не са спорни между страните, както впрочем и
обстоятелството, че във връзка със задължителното административно обжалване
дружеството е заплатило уговореното в ДПЗС адвокатско възнаграждение.
В случая действията на администрацията
са признати за незаконосъобразни и са отменени по съответния ред. Обективираните
в първия Протокол - при обжалване пред съда, а вторите от горестоящия
административен орган. Това удовлетворява изискването на АПК, предвидено в
чл.204, ал.1 от АПК, вр. с ал.4 от с.к. И в двата случая обаче,
административното обжалване е задължително по силата на специалния процесуален
закон. Съгласно ДОПК и константната съдебна практика в съдебното производство
по оспорване на актове на органите по приходите не се присъждат разноски,
направени за обжалване на тези актове по административен ред. ДОПК не предвижда
друг ред за възстановяване на разноски, направени във връзка с обжалването по
административен ред, което е абсолютна процесуална предпоставка за съдебното
такова. Следователно направените от страната разноски за АВ по повод
административното обжалване не подлежат на възстановяване от администрацията,
издала незаконосъобразния акт по нито един от предвидените в ДОПК и АПК
възможности, което обуславя приложението на исковата защита по чл.1 от ЗОДОВ,
съгласно чл.8, ал.3 от с.з.
Взаимовръзката между издадените
протоколи и предприетите действия от органите по проходите от една страна с
потърсената от ищеца адвокатска защита е пряка и непосредствена. Те се намират
в отношение на обуславяща причина и следствие – дружеството не би потърсило
адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни
права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар са
пряка и непосредствена последица от предприетите действия по налагане на
обезпечения, тъй като обжалването на тези действия е законово регламентирано и
е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са
накърнени неправомерно от актове или действия административния орган. В този
смисъл са мотивите, изложени в ТР №1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС, задължително
за настоящия съд при аналогична хипотеза, свързана с АВ, заплатено по АНД за
периода, когато ЗАНН не предвиждаше процедура за присъждането им от РС по реда
на процесуалния закон.
В тези производства по повод жалба пред
териториалния директор гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити. Хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази
защита е имуществена вреда, която е пряка последица от отменените действия на
администрацията по обезпечаване на вземания и доказателства при фискален
контрол. От една страна,
адресатът на акта не разполага с правото на избор за оспорване пред съд или
административен орган, тъй като в производствата по ДОПК е задължителен
административния контрол. От друга страна, полагането на дължима грижа от
управителя на търговското предприятие, чрез ангажиране на специалист за защита
на интересите на дружеството, не следва да води до увреда на предприятието,
чрез понасяне на разноските.
Съдът намира предявените искове за
имуществени вреди за доказани по
основание. Ищецът доказа, че незаконосъобразни действия при изпълнение на административна
дейност са довели до намаляване на имуществото му. При това причинената от
отменените действия на администрацията вреда за имуществената му сфера е пряка
последица от същите. Предвид това, настоящият
състав намира, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковите
претенции за претърпени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения при административно обжалване по реда на
чл.41 от ДОПК, във вр. с чл.127ж от ДОПК на двата процесни Протокола в общ размер на 2 400,00лв. са
основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение на размера на исковете, съдът прие следното:
На първо място не сподели виждането на
прокуратурата, че само АВ, свързано със съдебното обжалване следва да се присъди
и то в размер на 1 200лв. Действително в представените ДПЗС е записано, че
адвокатът дължи изготвяне на жалба, която следва да се депозира пред
съответната ТД на НАП, във връзка с конкретния протокол. Макар и трудно четими
и в двата договора като последно изречение е записано, цитирам: „Процесуално
представителство”. Но не е записано, че същото е свързано със защитата именно
пред съда. В собствен смисъл при административното обжалване също се развива
процес, където има място адвокатската защита. В подкрепа на извода, че
представените два броя ДПЗ от 21.10.2019г. и 28.10.2019г. не са свързани с
процесуалното представителство пред съда е обстоятелството, отразено в мотивите
на приложеното Определение № 417/13.11.2019г. по АД № 678/2019г. на АСВТ/вж.
л.20/. Видно е, че в рамките на съдебното производство, свързано с обжалване на
действията по обезпечаване, отразени в Протокол за извършване на проверка на
стоки с висок фискален риск № 080801367438_5/19.10.2019г. е представен друг
ДПЗС с № 1276 от дата 04.11.2019г. Предвид това, настоящият състав на съда
приема за доказано, че сумата в размер на 1 200лв., записана по всеки от
процесните два ДПЗС е свързана само с производството по обжалване по
административен ред пред директора на ТД на НАП В. Търново.
Въпреки че осъществяването на плащането е
доказано в посочения размер, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело №2/2016г., в мотивите на което е
отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.
В случая при материален интерес в размер
съответно на 36 799,20 лева и на 12 150 лева, АВ в размер на
1 200лв. е под минимума и в двата случая, изчислен съобразно чл.8, ал.1,
т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, преди начисляването на ДДС върху същото. АВ е съразмерно на
фактическата и правна сложност на делото и на действителните процесуални усилия
на адвоката. Поради това не е налице съпричиняване от ищеца, който е положил
грижата на добър стопанин за интересите си.
Предвид изложените мотиви, доколкото за
заплатеното АВ, свързано с административното обжалване не е налице друг
процесуален ред за възстановяването му, то исковете се явяват доказани и по
основание и по размер. Следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер от
общо 2 400 лева. Основателно е и искането за присъждане на за законната
лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на ИМ, като акцесорно
вземане.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ищеца за присъждане на разноски по делото. Разноските следва да се определят
като сбор от заплатената ДТ в размер на 50лв. и АВ в размер на 300 лв., т.к. са
приложени доказателства за заплащането му.
Воден от изтъкнатите мотиви, на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 от АПК Административен
съд – В. Търново, VІІ-ми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите гр.
София да заплати на дружеството „ДЕН И НОЩ“ООД с ЕИК ********* със седалище гр.
Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“№5 сумата от 2 400,00лв./две хиляди и четиристотин
лева/, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди – заплатено
адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред, произтекли от отменените
като незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателствата, предприети
от органи по приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
обективирани в Протоколи за извършена проверка на стоки с висок фискален риск с
№080801367438_5/19.10.2019г. и №
050901374000К3/25.10.2019г., ведно със законната лихва върху сумите от момента
на депозиране на ИМ /17.12.2020г./ до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите
да заплати на дружеството „ДЕН И НОЩ“ООД с ЕИК ********* със седалище гр. Горна
Оряховица разноски по делото в размер на 350,00лв./триста и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: