Мотиви към Присъда от
26.03.2015год., постановена по НЧХД №2471/14г. по описа на Районен съд – гр.Русе, ХI-ти наказателен състав
Частният тъжител И.Н.Х.,***, е обвинил К.Т. ***, в това, че на 28.08.2014 г., в гр.Русе чрез депозиране на
жалба до Община – Русе, разгласил позорно обстоятелство за И.Н.Х.,*** - че е „педофил”
и има „педофилско държане” – престъпление по чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.147, ал.1 от НК.
Съвместно с наказателното
производство е приет за разглеждане и предявеният от тъжителят граждански иск против
подс. Т., с който се претендира
обезщетяване на неимуществени вреди от престъплението в размер на 5 000 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на деликта
- 28.08.2014год.
до окончателното
й изплащане, както и направените по делото разноски.
Тъжителят и граждански ищец
е редовно призован, явява се лично и с упълномощен повереник, като поддържат обвинението
и предявеният граждански иск.
Подсъдимият е редовно
призован, явява се лично и с упълномощен защитник. Защитникът моли подсъдимият
да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, алтернативно наказанието да бъде
наложено по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а гражданският иск да бъде
отхвърлен или уважен в минимален размер.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, установи следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият К.Т.Т. е
роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неосъждан, с ЕГН-**********.
В началото
на мес.06.2014г. подс.К.Т.Т.
и св.И.И. З. се нанесли да живеят под наем в
жилище находящо се в гр. Русе, по ул. „Д-р Петър
Берон”№13,
вх. 1, ет.
4. Същите са
многодетно семейство -според свидетелските показания по делото на св.З. и подс.Т. и имат от съжителството си
10 деца, най-голямото от които е допуснатата свидетелката по делото Н.Т. /на 15г./, като през лятото на 2014г. всички живеели в посоченото
по-горе жилище. Към средата на
месец юни 2014г. тъж.И.Х.,
живущ на ет.3, под
жилището на Т., се оплакал на няколко пъти на домоуправителя на входа затова, че от сутрин до
вечер, без прекъсване, от жилището на подс.Т. се
вдига значителен
шум, създаващ безпокойство на семейството му, повече от необходимото,
което му пречело да почива, като същевременно на няколко
пъти /3 пъти според св.Х. – през почивните дни, събота или неделя/ тъж.Х. лично ходил на четвъртия
етаж, позвънявал на вратата семейството на подс.Т.,
след което му отваряли св.З. или
св.Н.Н. и се провеждал разговор относно вдиганият шум
от страна на наемателите – семейството на подс.Т., респективно нарушаване на спокойствието на живущите във
входа. С оглед подадени от тъжителя оплаквания спрямо семейството на подс.Т., домоуправителя на входа свикал общо събрание, на което
присъствали всички, без семейството на подс.Т., които не отишли,
въпреки, че били поканени. На събранието съкооператорите взели решение, семейството на подс.Т., да бъде предупредено да спазват
вътрешния ред на входа, като
им бъде предоставено
копие от решението. В този период, средата на мес.06.2014г., починало едно от децата
на подс.Т.. Поради тази причина предоставянето
на копие от протокола от това събрание домоуправителят предоставил на подс.Т. на по-късен етап. Известно време по-късно през
лятото на 2014г. тъж.Х. отново се жалвал на домоуправителя на входа затова, че шумът
от жилището на подс.Т. продължава, съответно се нарушава спокойствието на
неговото семейство, като на 27.08.2014г. отново било свикано
общо събрание на живеещите във входа
съкооператори, на което същите взели решение, семейството на подс.Т. да
бъде предупреден официално, по чл.
6 от ЗУЕС и да
им бъде
връчена покана по чл. 38
от ЗУЕС - да спазват вътрешния
ред във
входа на кооперацията. Същевременно, на 28.08.2014г. в деловодството на Община – Русе
постъпила жалбата вх.№94К-162-2, подадена от подс.К.Т.,
предмет на настоящото производство, която била адресирана до Кмет на Община –
Русе. В нея подсъдимият изразил лично становище /позиция/, описвайки неговата
гледна точка на съседските взамиоотношения между
неговото семейство от една страна и другите съкооператори от друга страна, като
описал в какви конфликти и с кого от съседите си е имал разговори, касаещи
вдигането на шум от страна на неговото семейство и предприетите действия от
съкооператорите от друга страна спрямо тях. В процесната
жалба подс.Т.
заявил и следните изречения, фрази и изрази /цит./ : „След това И.Н. се явява на 3 пъти пред вратата ми. Първият път
съпругата ми е отворила без да погледне. И.Х. е стоял
гол по долни гащи, като са му се виждали половите органи …. Показал се е пред
съпругата и децата ми, които са на различна възраст…. Смятам И.Х.
за педофил с неговото държание спрямо семейството ми,
в частност спрямо децата ми. Имам свидетели за това негово педофилско
държание…. Г. Л. като толкова харесва държанието на Х. да го вземе в тях и да
се съблича пред жена му и децата му ….. Е щом педофилите са на почит добре …..мястото не е добро, щом
живият педофили и техните поддръжници….”. След като
се запознал със съдържанието на процесната на
настоящото производство жалба, кметът на Община – Русе изпратил на 03.09.2014г.
същата до ОДМВР – Русе за предприемане на действия по компетентност, поради
което и била отпочната полицейска проверка по
образуваната въз основа на жалбата преписка
вх.№21409/2014г., по описа на ОДМВР – Русе /материалите от която приобщени по
настоящото дело/. В последствие след извършване и приключване на полицейската
проверка и въз основа отправените допълнителни молби от тъж.Х. до районна
прокуратура, с постановление, прокурор от РРП отказал да образува наказателно
от общ характер дело, мотивирайки се с това, че престъпленията „обида” и
„клевета” по смисъла на Раздел 6 от Глава 2 от НК, на основание чл.161 от НК се инициират чрез завеждане на наказателно
производство от частен характер от пострадалото лице, поради което и на
09.12.2014г. тъж.Х., чрез упълномощения от него
защитник подал частна тъжба до районния съд и образувано настоящото наказателно
от частен характер производство.
Изложената
фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от
доказателствения материал – гласни свидетелски показания от св.св.И. Х., И. З., Н.Т., Б.А., писмени доказателства – приобщените
като писмени доказателства преписка № 5891/14 и № 5510/14 и двете
по описа на РРП /в материалите по тях налична и процесната жалба
вх.№94К-162-2 от 28.08.2014г., депозирана в деловодството на
Община – Русе/, постановление
на РРП, копие на служебна бележка № 258/20.03.2015г.,
копие на договор за предоставяне
на социални услуги и копие на направление за ползване на
социални услуги, договори за правна помощ,
квитанция за внесена д.т., справка съдимост.
Съгласно
чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление
и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства,
безспорно се установи факта на извършено престъпление, в което е обвинен подс. К.Т.. Съдът е постановил осъдителна присъда
срещу подс.Т.,
тъй като след анализ на обсъдените по-горе доказателства, е достигнал до единствено
възможният извод за основният факт по делото - относно
авторството на престъплението, виновността на подсъдимия, както и за характерът на вредите,
причинени на пострадалата от престъплението. Съвкупно преценени, тези доказателства
според съда, водят до един единствен възможен извод за виновността на подс.Т.
относно престъплението за което му е повдигнато обвинение от частния тъжител.
Според съда, несъмнено е доказано
по делото, че думите и фразите употребени от подс.Т. в
жалба вх.№94К-162-2 вх.№94К-162-2,
адресирана до кмет на община – Русе и входирана в
деловодството на община – Русе, а именно /Цит./ : „След това И.Н. се явява на 3 пъти пред вратата ми. Първият път
съпругата ми е отворила без да погледне. И.Х. е стоял
гол по долни гащи, като са му се виждали половите органи …. Показал се е пред
съпругата и децата ми, които са на различна възраст…. Смятам И.Х.
за педофил с неговото държание спрямо семейството ми,
в частност спрямо децата ми. Имам свидетели за това него педофилско
държание…. Г. Л. като толкова харесва държанието на Х. да го вземе в тях и да
се съблица пред жена му и децата му
….. Е щом педофилите са на почит добре …..мястото не е добро, щом живият педофили
и техните поддръжници….”, безспорно
са били насочени към личността на тъж.Х. и са целяли умишлено да се разгласи до държавни институции –
Кмет и кметство на община – Русе, позорно обстоятелство спрямо него. Това е станало чрез подаване на процесната жалба в деловодството
Община – Русе, слез което съдържанието на същата безспорно е стигнало до
знанието на общинската администрация, кмета на община – Русе, на неустановен
кръг от служители на
ОДМВР – Русе, както и на близките и познатите на тъж.Х.,
на които той е споделил съдържанието й. Макар и да няма официална дефиниция
/каквито са посочени в чл.93 от НК например/, в правораздаването терминът „педофил“ се употребява свободно
и без формално определение за описание на намерените
за виновни в извършването на сексуална злоупотреба с деца или непълнолетни,
в това число деца в предпубертетна възраст, деца в пубертетна възраст и младежи в следпубертетна възраст. В
ежедневието терминът „педофилия“ се
употребява за означаване на всеки
възрастен индивид, който е сексуално привлечен към малки
деца или който сексуално злоупотребява с дете или младеж. По делото липсват обективни
данни и годни доказателства от които да е видно, че държанието на тъж.Х.,
при посещенията си пред входната врата на семейството на подс.Т., е било насочено към извършване на каквито и да е действия с цел сексуална
злоупотреба с и спрямо малолетни или непълнолетни лица, по голяма част от които
безспорно е съставено семейството на подс.Т.. По делото не са налице доказателства за личностно
поведение в този смисъл на тъж.Х. в предходен на инкриминирания период или последващ го
такъв. Единствано доказано по делото е, че тъж.Х. предвид високите температури /лятно време/ е посетил
неколкократно пред входната, не влизайки в него,
жилището обитавано от подс.Т., не в негово присъствие,
като е провел разговори със св.И.З. и св.Н.Т., единствено и само насочени към това да се
преустанови вдигането на шум в апартамента, водещ до нарушаване реда и спокойствието
му като съкооператор и съсед, обитаващ жилището находящо се под това наето от
семейството на подс.Т..
Установената фактическа
обстановка по-горе дава основание на съда да приеме
за несъмнено и
безспорно доказано, че със своите действия подс.К.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т.2 вр.
с чл.147, ал.1, тъй като на 28.08.2014г., в гр.Русе, чрез депозиране на жалба до Община – Русе, разгласил
позорно обстоятелство за И.Н.Х.,*** - че е „педофил” и има „педофилско
държане”.
От
субективна страна подс.Т. е действал при пряк умисъл - съзнавал е
противообществения характер на извършеното и неговите
общественоопасни последици, целял настъпването именно
на това, което е било обективирано в поведението му депозирайки
до Община – Русе процесната жалба, а именно да
разгласи позорно обстоятелство спрямо тъжителя – че е „педофил”
и има „педофилско държание”.
Причини за извършването на престъплението
–незачитане на установените в обществото правила за морално поведение, изразяващо
се в ненакърняване честта и достойноството
другиму чрез разгласяване на позорящи личността обстоятелства.
При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено
на подс. Т., Съдът на първо място съобрази, че са налице
формалните предпоставки за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, а
именно : към момента
на извършване на деянието обвиняемият
е пълнолетен, не е осъждан, към
момента на извършване на престъплението
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел
IV на Глава VIII от НК, от престъплението
не са причинени
вреди, които да подлежат на
възстановяване, както и всички други предпоставки са налице.
При определяне размера
на наказанието „Глоба”, Съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства за подс. Т. – липсата на предходни осъждания, тежкото имотно
положение и имуществено състояние, предвид семейното положение – грижата, която
полагат със св.З. за
многодетното си семейство. Съдът не намира отегчаващи вината обстоятелства
извън квалификацията по обвинението. Съобразявайки посочените обстоятелства, Съдът
счита, че наказанието „Глоба” следва да се определи в минимално предвидения размер
от 1000 лева, съобразявайки чл.36, чл.35, ал.3 от НК, а именно - личната и
генералната превенция – да се въздейства предупредително върху подсъдимия и
членовете на обществото.
По гражданския иск :
Гражданският иск е доказан по своето
основание.
Деянието на подс.Т. представлява
непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД и той следва да възстанови
вредите, които е причинил на пострадалия – тъж.Х..
Съдът, като взе предвид свидетелските
показания на св.св.И.Х. относно
неимуществените вредите причинени на нейния съпруг – тъж.Х.,
а именно притесненията, неудобствата, тревогите, унижението, че се уронва
самочувствието и достойнството на съпруга й, предвид, че двамата /св.Х. и тъж. Х./
са дългогодишни брачни партньори, имат 3 деца от брака си, внуци и
правнуци, тъжителят е бил дълги години на ръководни длъжности къч БРП, фактът, че
тъжителя е сезирал и РРП за съдействия по повод случилото се, но преценявайки
от друга страна и смекчаващите и посочени по-горе вината обстоятелства за подс.Т. касаещи тежкото финансово положение на семейството
му предвид полагане грижа за издръжка за отглеждането на многодетното му семейство, намира за подходящ
размер на обезщетението– сумата от 500 лева, която сума следва да се дължи ведно
със законната лихва, считано от датата на деликта - 28.08.2014год., до
окончателното плащане, а за останалата сума
от 500 до
5000 лева иска следва да се
отхвърли като недоказан. Подс.Т. следва да заплати
и направените по делото разноски от частния тъжител в размер на 212 лева – за
завеждане на дело и адвокатско възнаграждение, както и сумата
от 50 лв. за държавна такса в полза на
Районен съд – Русе, съобразно уважения
размер на граждансия
иск.
Мотивиран
така, Съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия: