Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 23.07.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
МЛ.С-Я
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 2067 по описа
за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по депозирана от Г.С.Л., ЕГН **********,***, срещу решение
№2567/04.06.2018г., посТ.овено по гр.д. №19149/17г. по описа на ВРС, 48-ми с-в,
в частите, с които: е прието, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака между възизвника и М.В.Т., родена на ***г., сключен на 22.09.2007 г. в
гр. Уман, обл. Черкаси, Украйна, за което е съставен акт № 1778 от 14.11.2007
г. от длъжностното лице по гражданското състояние в гр. Варна, има и въззивника
Г.Л., предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето М. Г. Л., ЕГН **********, на майката М.В.Т.,
като е определено местоживеенето на детето М. Г. Л., ЕГН ********** при майката
М.В.Т., с адрес: ***, определен е режим на лични отношения на бащата с детето
детето М. и е осъден Г.С.Л., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето М.,
чрез неговата майка и законен представител М.В.Т., месечна издръжка в размер на
150 лв., считано от предявяване на иска-19.12.2017г., ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи,
до настъпване на основание за изменение или прекратяване, на основание чл.143
от СК. Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът не е коментирал всички събрани доказателства.
Сочи, че е безспорно установено, че той е положил усилия за възстановяване на
нарушените отношения и е имал готовност за това и при разглеждане на делото
пред ВРС. Твърди, че е продължил да полага грижи за М. и след напускане на семейното
жилище от майката. Сочи, че издаденото от кризисния център удостоверение е с
невярно съдържание. Твърди, че свидетелските показания са интерпретирани
неправилно. По отношение на родителските права излага, че съдът не е съобразил посочените в ППВС №1/74г.
критерии. Твърди, че е установено от приложените и писмени, и гласни
доказателства, че бащата има по-добри родителски качества от майката. Твърди,
че съдът не е съобразил, че детето е оставяно без надзор три нощи. Твърди, че
не е съобразено, че бащата има по-добри материални възможности да отглежда
детето, че осигурява по-добри условия и в близост до училището на детето, има
подкрепяща среда /майката е лишена от такава в РБългария/, бащата предлага на
детето по-добри възможности за развитие- образователни и културни развлечения,
спорт. Не е съобразено и обстоятелството, че детето желае да живее с баща си,
има силна емоционална връзка с него, както и че желае да живее в дома, в който
е отгледано. Твърди, че детето се отдалечава от българската среда- говори на
руски или украински, гледа такива програми по телевизията, когато майката я
няма, контактува с хора, които не говорят български език. Сочи, че майката не
разполага с родителски капацитет да отглежда детето, няма подкрепяща я среда,
няма добри материални възможности, а детето иска да живее при бащата. Моли
решението да бъде отменено в атакуваните части, като бъде посТ.овено, че само
майката има вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, да
бъде предоставено упражняването на родителските права на бащата, при когото да
е и местоживеенето на детето, на майката да бъде определен разширен режим на
лични отношения с детето.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна М.В.Т..
Последната оспорва жалбата и сочи, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено в атакуваните части.
Контролиращата страна ДСП гр.
Варна не е изразила становище по
жалбата, изготвила е социален доклад по конкретно поставени от съда въпроси.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл. 56 ал.3 СК се
излагат следните твърдения от страните:
Ищцата М.Т. излага в исковата молба, че на 22.09.2007г. са сключили
граждански брак, от който имат родена дъщеря М. Г. Л., ЕГН **********.
След сключване на брака, поради липса на възможност за самостоятелно
жилище, се наложило да живеят в дома на родителите на ответника. Твърди, че три
години по-късно започнали разногласия помежду им, повлияни от недобро отношение
от съжителството с родителите. Ответникът не пожелал да живеят самостоятелно. След
раждането на детето взаимоотношенията им се усложнили. Съпругът й не разрешил
на дъщеря й, която била на една година и
осем месеца, да отиде с нея на гости в Украйна за повече от две седмици. Ответникът
не работел и не желаел да търси работа. Отношението му към ищцата ставало все
по-агресивно и невъздържано. Забранил й да говори с детето на родния й език.
Постоянно била принудена да търпи упреци, затова че гледа рускоезични
предавания по телевизията. По всякакъв начин съпругът й се опитвал да прекъсне
връзката й с нейната родина. Отделно от това проявявал с нищо непредизвикана
ревност, която особено се проявила, когато започнала да преподава български
език на чужденци (руско говорящи) и естеството на работата налагала чести срещи
с хора.
Ищцата твърди, че през цялото време е работила, никога не е оставала без
работа, защото трябвало да осигурява средства за семейството си. Ищцата излага,
че през лятото на 2016г. на гости дошли баща й и брат й, но ответникът не ги
приел в дома и те отседнали в хотел.
Когато дъщеря й я прегръщала, съпругът
грубо я дърпал от нея с ругатни и обиди. Всячески се стремял да прекъсне
силната емоционална връзка с детето. По тези причини се наложило да се обърне
към Фондация „SOS-семейство в риск". Имало моменти, в които се обаждала в
полицията, за да търси съдействие. Твърди, че ответникът е асоциален - не желае
контакти, никога не иска да се среща с приятелски семейства.
Ищцата Т. твърди, че психическият тормоз над нея бил непоносим, което
наложило да се изнесе от дома преди около година. Ответникът я изгонил и тя
спала две седмици в друга стая, което наложило изнасянето й на квартира с
детето на 07.10.2016г. - на адрес ул. "Пейо Яворов" № 19. Сочи, че е
направила опити да се споразумеят относно развода, но ответникът не пожелал.
Водила детето на срещи с бащата, но почти винаги той отказвал да го върне,
което налагало да се обръща за съдействие към полицията.
Ищцата твърди, че от месец октомври 2016г. до настоящия момент само и
единствено тя се грижи за издръжката и възпиТ.ието на детето. Детето е в
предучилищна възраст и посещава детска градина, осигурява й средствата за
организираните от детското заведение групови посещения на конкретни
мероприятия, като например: детски концерти, театри, екскурзии и други, а
отделно от това са забавленията в почивните дни, от които детето се нуждае.
Излага, че потребностите на детето продължават да нарастват с оглед неговата
възраст, както и с непрестанните промени в стандарта на живот в страната.
Твърди, че от момента на раздялата, бащата не е давал никакви средства за
издръжка.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод, като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника Г.С.Л., ЕГН **********. Желае
да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето
М. Г. Л., ЕГН ********** на майката М.В.Т., ЕГН **********, при която да бъде определено
и местоживеенето на детето.
Моли съда да определи режим на лични отношения на бащата Г.С.Л., ЕГН **********
с детето М. Г. Л., ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта събота
от месеца от 10.00 часа до 20.00 часа, както и 5 дни през зимния и 20 дни през
летния сезон, когато майката не ползва платения си годишен отпуск. Моли съда да
осъди ответника Г.С.Л., ЕГН ********** да заплаща в полза на малолетното дете М.
Г. Л., ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка М.В.Т., ЕГН **********,
ежемесечно до пето число на месеца, за който се дължи, издръжка в размер на
150,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на
законови основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от деня на забавата -правно осн. чл. 143 от СК. Моли съда да осъди ответникът Г.С.Л., ЕГН ********** да заплати на
малолетното дете М. Г. Л., ЕГН ********** чрез неговата майка и законна
представителка М.В.Т., ЕГН ********** издръжка за минал период от време в
размер на 150.00 (сто и петдесет) лева месечно, считано от 19 декември 2016г.
до датата на депозиране на настоящата искова молба или общо 1800.00 / хиляда и
осемстотин / лева, ведно със законната лихва за забава до окончателно изплащане
на сумата - правно осн. чл. 149 от СК. Претендира съдебно деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г.Л. представя писмен отговор. Оспорва изложеното в
исковата молба. Твърди, че още в самото
начало на брака ищцата знаела, че ще живеят заедно с родителите му. Тя
предявила претенции да закупят или наемат жилище, но той не виждал смисъл в
такова действие и нямали финансова възможност за това. Сочи, че са имали на
разположение прекрасно жилище в идеален център. Счита, че това искане е
продиктувано само от факта, че според съпругата му, тя не се разбирала с майка
му. Твърди, че единственото неразбирателство било поради невъзможността да
закупи самостоятелно жилище. Оспорва твърденията на ищцата, че не е полагал
труд. Излага, че държал детето да научи добре български език, едва след което
да усвоява други езици. Счита, че бракът
им не е изпразнен от съдържание и желае със съпругата му да се съберат.
Разбрали се и спазват режим на срещи с детето, като ответника се грижи за
детето М. като го взима и води на градина от сряда до събота, а майката през останалото
време. Твърди, че при последния сериозен разговор с жена му преди по-малко от
година, тя му казала, че все още не е готова да се върне и оттогава той
търпеливо чака да се помирят и прави всичко възможно за това. Счита, че жена му
става все по изолирана и уморена, сменяйки вече трета работа, а най-голямата
жертва е и най-много страда детето М.. Твърди, че отношенията между детето и
майката са непостоянни, тъй като тя няма време за нея и не разполага и със
средства, за да покрие дори нуждите й за храна и облекло. Твърди, че двамата
родители съвместно упражняват
родителските права по отношение на детето М.. Моли, ако родителските права
бъдат предоставени на майката, да му бъде определен разширен режим на лични
отношения с детето. Твърди, че е предоставял средства за издръжката на детето.
Той полага непосредствените грижи за детето от сряда до събота включително.
Заплаща детската градина и предоставя средства за мероприятия. Г.Л. е предявил
и насрещни искове. Моли да бъде прието, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е на съпругата му. Излага, че Т. внезапно през есента на
2016г. напуснала семейното жилище. Наела си квартира и към момента живее в нея.
Предявил е и иск за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на детето М., като се определи и местоживеенето при бащата, с адрес в
град Варна, ул. "Цариброд" № 15.
Желае на майката да бъде определен режим на лични отношения с детето - всяка седмица от месеца във вторник и в
четвъртък от 18:00 часа до 20:00 часа, като майката ще взема детето от учебното
заведение и ще го връща обратно в дома на бащата; всяка първа и трета седмица
от месеца от 18:00 часа в петък до 12:00 часа в неделя, като майката ще взема
детето от учебното заведение и ще го връща обратно в дома на бащата; на
рождения ден на детето М. 20.01. (двадесети януари) от 18:30 часа до 21:30 часа
двамата родители заедно ще организират детския празник и ще присъстват на него;
на рождения ден на майката 04.07. от 18:30 до 20:00 часа на 05.07. , като
майката ще взема детето от дома, в който се отглежда и ще го връща обратно; през
пролетната ваканция първата половина на обявената от МОН ваканция от 10:00 часа
на първия ден до 18:30 часа на последния ден, като майката ще взема детето от
дома, в който се отглежда и ще го връща обратно; през коледната ваканция, всяка
четна година от 10:00 часа на 24.12. до 18:30 часа на 29.12. и всяка нечетна
година от 10:00 часа на 30.12. до 18:30 часа на 03.01., като майката ще взема
детето от дома, в който се отглежда и ще го връща обратно; през великденската
ваканция всяка нечетна година от 10:00 на първия ден до 18:00 часа на последния
ден като майката ще взема детето от дома, в който се отглежда и ще го връща
обратно; през лятната ваканция от 10:00 часа 01.07. до 18:00 часа на 15.07 и от
10:00 часа на 12.08. до 18:00 часа на 30.08., като майката ще взема детето от
дома, в който се отглежда и ще го връща обратно. Предявил е иск майката М.Т. да
заплаща месечна издръжка в полза на детето М. в размер от 160,00 лева, считано
от датата на депозиране на насрещната искова молба, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване. Счита, че исканата издръжка няма да затрудни по никакъв начин
ответницата, тъй като същата работи и реализира доходи от трудовото си
правоотношение. Моли семейното
жилище, находящо се в град Варна, ул. "Цариброд" № 15 да му бъде
присъдено за ползване. Претендира разноски.
Дирекция социално
подпомагане –Варна изразява становище, че налице са ресурс и възможности и
двамата родители да се справят с грижите за детето.
Решението е влязло в сила в частта, с която бракът между страните е
прекратен, за което вина има и съпругата М.Т., както и в частта, с която е постановено
да продължи да носи фамилното име Т., както и семейното жилище е предоставено
на бащата Л..
ВОС като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
На 22.09.2007 г. Г.С.Л. и М.В.Т. са сключили граждански брак в Уман,
Черкаси, Украйна, за което е съставен акт за гр. брак № 1778 от 14.11.2007г. в
гр. Варна.
Видно от копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт №
І-158 от 27.01.2011 г., М. Г. Л. е родена на *** г. от майка М.Т. и баща Г.С.Л..
Видно от представена сл.бележка от 06.12.2017г., М. Г. Л. е записана в
четвърта група 2017/2018г. учебна година на ДГ №4 Теменужка-Варна.
Представени са писмени доказателства относно доходите на М.Т., като видно
от удостоверение изх.№ 374/07.12.2017г. изд. от „Берьозка България“ ООД за
месец септември - месец ноември 2017г., като продавач-консулТ.т М.Т. е получила
нетно възнаграждение в размер на 1 118,81 лв. За периода м.октомври
2017г.-м.март 2018г. е получила общо 2 610,54 лв. нетно възнаграждение.
М.Т. е сключила договор за наем на 07.10.2016г., като е наела апартамент
№8, находящ се в гр.Варна, ул. П.Яворов № 19, състоящ се от две стаи,
трапезария и сервизни помещения, срещу наемна цена от 300 лева месечно.
Видно от свидетелство за съдимост № 6527, изд. на 16.02.2018г., от ВРС Г.Л.
не е осъждан.
Видно от Диплома на Технически университет Варна № /не се чете/ Г.Л. е
придобил висше образование - образователно –квалификационна степен магистър по
специалност Топлинна и масообменна техника/хладилна и климатична техника/.
Видно от диплом за средно образование
серия А-95, № 0048025 на Първа езикова гимназия, Г.Л. е завършил
средното си образование през 1995г., профил немски език.
Представена по делото е трудова книжка №851 на Г.Л. относно трудовата му
ангажираност до 2011г. По делото са ангажирани и подадените от Г. Л. годишни
данъчни декларации за доходите му в периода 2012-2017г.
Видно от договор за доброволна делба от 07.02.2002г. С.Г. Л. и С. Г. М.,
като наследници на Т.М.Л. са поделили наследството, като С. Л. получава в дял и
собственост апартамент, находящ се на втори етаж от сграда в гр. Варна
ул.Цариброд №15, застроен на 112,19 кв.м., както и изба с 19,92 кв.м. и
¼ ид.ч. от общите части на сградата и ¼ ид.ч. от дворното място,
в което сградата е построена.
По делото са изготвени протоколи от проведени срещи с детето М. в ЦОП
„Усмивка“, които са изготвени във връзка с ползването от майката и детето на
социална услуга, предоставена от ДСП Варна.
От приложения по делото социален доклад, възложен с изрично посочени от
съда задачи, се установява, че при двукратно инцидентно посещение в дома на
майката, в който се отглежда детето, социалният работник е констатирал, че
детето се отглежда при добри условия- има самостоятелна стая, в която има кът
за игра и учебен такъв, има играчки, ученически пособия и т.н. Посочено е, че
жилището е снабдено с всички необходими вещи и електроуреди за едно
домакинство. Констатирано е, че е добре отоплено. Детето е било в жилището
заедно със своята баба по майчина линия, която е готвела. Социалният работник е
посочил, че е посетил училището на детето и се е срещнал с класния ръководител
и учителя от занималнята. Същото е било водено и вземано предимно от своята
майка, а понякога и от баба си. Не са констатирали белези от упражнено по
отношение на детето насилие. Детето е обличано адекватно, осигурена му е храна-
понякога носена от дома, а понякога се храни на стол. Педиатърът също е
посочил, че детето е добре обгрижвано от своята майка. Не е често боледуващо дете, но се усеща, че е
стресирано от наличия конфликт между родителите. Социалният работник е посочил,
че във връзка с издаденото направление от към ЦОП, с детето се работи със
съдействието на неговата майка. Във връзка с предприетото от страна на
въззивника оспорване на изготвения социален доклад във връзка с неговата
автентичност, а именно- че липсва подпис на изготвилото го лице, е допуснато
изслушване на соц. работник С.П.. В открито съдебно заседание същата е
потвърдила изложените в доклада констатации, като е посочила, че детето е било
с хрема и е гледано вкъщи от баба си. С последната са разговаряли на български
език. Изяснила е дните на двете посещения, както и разговорите с детето.
Посочила е, че посещенията са били ненадейни, каквато е била и поставената от
съда задача. Социалният работник е описал детето на външен вид, както и е
посочил, че при разговор със същото е установил близките топли отношения на
детето и майката. Отношението към бащата описва като притеснение.
По делото е представено медицинско удостоверение №161/2018г., издадено
от д-р Димитър Ганчев, лекар в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.
Анна-Варна“ АД, на 22.12.2018г., от което се установява, че при извършен
преглед на детето М. Л. се констатира по задната повърхност на гръдния кош,
непосредствено под шията и в дясно от средната линия кръвонасядане с червеникав
цвят, неправилна форма, диаметър около 15 мм. Околовръст е установена
палпараторна болезненост. Описаните са дадените предварителни данни от детето,
че всяка вечер е било бито от майка си с ръце по задната повърхност на гръдния
кош и са налице болки при движение и докосване. В заключение е посочено, че се
касае за кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош, което е резултат
на действието на тъп предмет и би могло да бъде получено по указаните време и
начин.
Приложен е и сигнал, изпратен от въззивника Л. до АСП във връзка с
упражненото насилие.
Представеното медицинско удостоверение е оспорено от въззиваемата Т.
досежно неговата истинност, като е твърдяно, че съдържанието му не отразява
обективното състояние на детето. Сочи се, че детето не е било бито от неговата
майка и не се е оплаквало от болки на
посочените дати. Твърди се, че същото е било принудено от бащата да твърди
неверни обстоятелства. Сочи се, че удостоверението е издадено във връзка с
процеса- прегледът е извършен в празничен ден, в навечерието на Коледните
празници, прегледът е бил частен.
За установяване истинността на представеното удостоверение и твърдените
актове на физическо насилие по отношение детето са допуснати до разпит свидетелите
Т.Т.и С.Г. Л.. И двамата свидетели са в близки родствени отношения със страните
по делото, респективно майка на въззиваемата и баща на въззивника, поради което
и показанията им следва да бъдат ценени по реда на чл.172 ГПК.
Св. Т. излага, че е пристигнала в България първоначално на 16.12.2018 г.
и заминала на 26.01.2019г. Дошла е за Коледа и другите празници, ваканцията, за
да ги прекара заедно с внучката и дъщеря си. Дъщеря й я е повикала, тъй като по
празниците е било напрегнато на работа и е трябвало някой да й помага с детето.
Сега е пристигнала, защото дъщеря й е заета и детегледачката е в отпуска и
трябва да гледа М.. През януари също я е гледала, тъй като е имало грипна
ваканция. Излага, че когато дойде във Варна живее при дъщеря си и внучка си в
тяхното жилище на адрес ул.“Пейо Яворов“ № 19. Разказва, че отношенията между
дъщеря й и детето са като между майка и дъщеря- много топли, дружески, защото
майката е много грижлива, полага всички грижи за дъщеря си. Сочи, че никога не
е виждала насилие да се упражнява от М. по отношение на детето М.. Детето
комуникира с майка си, а тя й обяснява всичко, затова и детето приема майка си
като авторитет. Свидетелката излага, че е нямало такъв случай, когато внучката
й да е оставала сама вкъщи.Ако не е била тя при детето, то тогава са идвали
приятелки на въззиваемата. Свидетелката идва, когато е било нужно. Била е в
България и през месец май 2018 г.- от 09.05. до 17.06.2018 г. Идвала е тук и през 2008 г., 2011 г., идвал е
и съпругът й, докато е бил жив, а семейството тогава е живеело на ул.
„Цариброд“. Свидетелката сочи, че е присъствала
на среща между детето и бащата на 07.01.2019 г., когато Л. се е появил неочаквано и детето много се е изплашило.
Двете- детето и свидетелката, са били в къщи и бащата е дошъл неочаквано.
Детето се е стреснало, като го е видяло и е застанало като статуя, вцепенена.
Бащата е влязъл в апартамента и започнал да задава на детето някакви въпроси на
тих глас, а М. отговаряла само с „да“. На
въпрос на бабата защо детето така се държи, то е отговорило, че каквото и да
каже, бащата ще крещи и затова се страхува.
Тя не знае каква ще бъде реакцията му, на това, което тя ще му каже,
затова подбира отговори, които ще му се харесат, за да избегне това, той да
крещи.
Детето казва, че бащата си измисля, каквото си измисля, това говори. Свидетелката
обяснява, че декември месец тя е водила М. на училище. Детето е било на училище
сутрин, а след това - занималня до три часа, когато пак свидетелката я е
вземала. Детето е можело да се храни в училище или да си носи храна от вкъщи,
която му е приготвяна от майката или бабата. Когато свидетелката е била през
декември месец, не е виждала никакви белези, следи, синини по тялото на детето.
Твърди, че детето обикновено не прави нищо нередно, послушно дете е, няма за
какво да бъде наказана, но когато понякога се налага, то тогава и се спира за
известно време гледането на телевизия, взема ѝ се телефона, не ѝ се
дават бонбони. По- крути мерки майката не е вземала, защото детето е послушно,
няма защо да бъде наказвано. Знае, че през
ноември детето паднало и си наранило
крака. За декември не знае детето да е падало, не се е оплаквало. Свидетелката
излага, че когато е тук, спи в кухнята, детето си спи в своята стая, за майката
също има стая. Жилището се отоплява с климатик и радиатор. В стаята на детето
има радиатор. В жилището е топло. Свидетелката сочи, че М. се грижи за детето, средствата са ѝ
достатъчно, помага й и свидетелката. Съща сочи, че е пенсионерка и може да идва
да помага на дъщеря си, когато я повика. Сочи, че през май и юни 2018г. идвала
също, защото трябвало да гледа внучката си, тъй като М. била натоварена в
работата. Свидетелката е водила детето на детската градина и след това я
вземала. Като украински гражданин можела да идва, когато си иска, има
биопаспорт и е без виза. Когато е била през юни месец 2018г., М. я е регистрира
на ул.“ Пейо Яворов“. При последните ми посещения също била регистрирана от
дъщеря си. Докато гледала детето през декември и януари, идвали социалните
работници. След Нова година детето имало хрема и ходила на лекар с майка си, свидетелката
била с тях. Лекарят издал бележка на детето и го освободил от училище за три
дни. Болничен на майката не е издаван, защото свидетелката го гледала. Не помни
дали детето поради болестта е било у дома при посещението на социалните. През
грипната ваканция свидетелката се грижела за детето, а когато си е тръгнала са
идвали приятелки на дъщеря й - Т., О. и Н.. Свидетелката общува с детето на
руски, украински, на български. Коледните и новогодишните празници са ги
празнували трите- свидетелката, дъщеря й и внучката й, седяли си у дома, ходили
на разходки, гледали украсата. Когато се връщали от училище, свидетелката и
детето минавали през работното място на М., за да ѝ кажат, че са добре.
На 31.12.2018г. около 17-18 часа били вкъщи. Докато свидетелката е била там
през периода, не е забелязала детето да е проявявало интерес и желание да се
види с баща си. През цялото време детето звъняло по телефона на баща си, а на рождения
ден на баща си му се обадило, за да го поздрави, даже му нарисувало рисунка. Свидетелката
не знае дали майката дава детето на бащата извън режима на лични отношения,
защото не знае бащата да го е искал извън режима. По телефон не е чувала дъщеря
й да забранява на детето да говори с баща си. Когато иска и колкото иска говори
с баща си по телефона. Свидетелката сочи, че майката къпе детето, но когато се
преоблича и си слага пижамката, тя го вижда съблечено и не е виждала белези и
синини по тялото на детето.
По делото е изслушан като
свидетел и С.Г. Л., който излага, че той и въззивникът виждат детето М. само в
рамките на постановените по решението
привременни мерки. По телефона се чуват рядко само когато М. даде
телефона на детето, тъй като то няма телефон. Излага, че майката обикновено не
вдига телефона. Когато върнах детето на 23.12.2018 г. попитал въззиваемата може
ли да видят детето през празниците, тя отговорила, че има решение на съда. Свидетелят
излага, че когато взема детето, то е добре облечено, чисто, вчесано. Но то
често се оплаквало от отношенията на майка си към него. От лятото се оплаквало,
че когато иска да се чуе с баща си по телефона, майка му го удря и го затваря в
стаята му. Детето не дава да го прегръщат и докосват по гърба, защото казва, че
го боли, тъй като майка му го бие и го заключва в неговата стая за час и
половина – два. Бие го с ръка. Това се е
случвало няколко пъти през лятото и през есента- около два-три пъти детето се е
оплаквало. Свидетелят твърди, че последния път, когато това е станало е било, когато
е имало личен режим с бащата на 21.12. Бащата Г.Л. е споделил на свидетеля, че
детето се оплаква много, че го боли гърба, и бащата бил видял, че има синина на
гърба. Свидетелят лично не е видял синината, но синът му е казал. Завели детето
на другия ден на лекар, защото го е бО.ло. Завели го на съдебен лекар, за да
констатират травмата, а не защото го боли. Лекарят казал това, което е написано
в удостоверението. Свидетелят не е присъствал в кабинета, бил в коридора и чул
детето като изохкало два пъти. Твърди, че прегледът е извършен от дежурен
лекар, тъй като „Съдебна медицина“ в събота и неделя имат такъв. Първо отишли в
болница „Света Марина“, то там нямало лекар и след това в Окръжна болница, но
лекарят беше излязъл и се върнал след час. Платили са за извършване на
освидетелстването. На 31.12. 2018 г. свидетелят отишъл да занесе подарък на
детето, понеже разбрали, че на Бъдни вечер изобщо не е празнувало. Отишъл към 18:30-19:00
часа, но никой не му отворил. По телефона не се бил обаждал предварително, тъй
като М. нямало да му вдигне телефона. Свидетелят знае, че свидетелката Т.Т.не е
била при детето от средата на декември до 07.01.2019г., тъй като детето в
периода 21.12.- 23.12., е казало, че бабушка я няма. Детето разказало как е
прекарало ваканцията, а именно- само́ вкъщи, майка му го е оставяла там и
то е било само́ от 23.12.2018 г., откакто са го върнали от дома на бащата до
03.01.2019 г. Свидетелят знае, че детето е боледувало след Нова година. Разбрали
го от личния лекар, след като отишли да го уведомят за медицинското
удостоверение за побоя над детето. Знае, че е издаден амбулаторен лист, тъй
като детето десет дни не е ходило на училище. Свидетелят излага, че според него
детето М. е оставяно без надзор от неговата майка през цялата коледна ваканция.
Майката определено упражнява физическо насилие върху детето М.. Виждал е,
когато семейството е живеело в дома при свидетеля, агресия у майката, но не към
детето
С оглед преценка достоверността на ангажираните гласни доказателства са
събрани писмени такива.
Съдът е извършил справка с представения паспорт на свидетелката Т. и е констатирал,
че в същия има поставени печати за пристигане във Варна на 10.05.2018г., след
което такъв положен за излизане на 17.06.2018г., за излизане на 26.01.2019г.,
влизане 16.12.2018г., и влизане на
10.02.2019г. Не е спорно между страните, че адресна регистрация за временно
пребиваване на св. Т. не е извършвана на адреса на ул. „Пейо Яворов“. Неверните
изявления на свидетелката, че знае, че е била регистрирана, са без значение,
доколкото самата ищца не твърди подобен факт. Затова и доколкото липсват данни
свидетелката да има някакви други близки роднини в България, съдът намира, че
същата е пребивавала в посочените интервали от време именно на адреса на
въззиваемата страна. Дали е била регистрирана там или не, е ирелевантно, тъй
като от значение е фактическото й пребиваване. Следва да бъде съобразено и усТ.овеното
от социалния работник при посещението в дома на майката, че именно бабата е
заварена с детето- в жилището е било топло и е приготвяна храна. Затова и
следва да бъде прието за доказано, че детето е гледано през Коледните празници
от средата на месец декември до 26.01.2019г. от своята баба по майчина линия. Не
е усТ.овено и обстоятелството, че детето М. винаги се храни на училищен стол,
за който закупува купони, предвид липсата на справка от страна на учебното
заведение, както и фирмата-подизпълнител, отговаряща за доставките на храна.
Предвид това и не са опровергани твърденията на свидетелката, че тя и майката
понякога са приготвяли храна, която детето да носи в училище. Съдът намира, че
следва да бъде дадена вяра и на показанията на св. Т. във връзка с
обстоятелството, че по отношение на детето не е упражнявано физическо насилие
от страна на майката. Свидетелката е гледала детето продължителен период от
време и нито е била очевидец на такова поведение, нито е виждала синини и
белези по тялото на детето. Горното важи и за периода 21-23.12.2018г., за
когато е издадено медицинското удостоверение.
От друга страна, показанията на св. С. Л. в обратния смисъл, съдът
намира за непреки и опосредени. Свидетелят твърди, че от сина си знае, че
детето е било бито и има следи по тялото. Нелогично звучи изявлението, че
въпреки че двамата са завели детето на лекар, дядото лично не е видял синините,
нито пък е присъствал на прегледа. Същият само излага, че чул детето да охка
при прегледа. Показанията на този свидетел следва да бъдат съобразени и с твърдо
изразената от него лична увереност, че майката малтретира детето. Горните свои
твърдения свидетелят не подкрепя с факти, че е констатирал лично такова
поведение, а е налице съмнение у него, тъй като е констатирал агресивно
поведение у майката /без да уточнява към кой/, но не към детето и то в период,
в който семейството е живеело в дома на свидетеля. Свидетелят споделя
впечатления, че детето лично е казвало, че е бито от майка си, както и около
два-три пъти се е оплаквало при докосване и движение от болки в гърба.
Свидетелят обаче освен на разказите на детето, за които не става ясно дали са
лично споделени пред свидетеля или отново са пресъздадени от въззивника, т.е.
опосредени, не е ставал очевидец нито на упражнено насилие, нито на белези от
такова по тялото на детето. Следва да бъде съабразен и изготвения социален
доклад, от който също не се установява нито личната лекарка, нито класния
ръководител на детето да са ставали свидетели на някакви признаци на упражнено
по отношение на детето М. насилие. Затова и като съобрази събраните
доказателства в тяхната съвкупност, съставът приема, че верността на
съдържанието на медицинското удостоверение е опровергана. Следва да се
отбележи, че в частта, в която удостоверението съдържа казаното от детето М.
във връзка с начина на причиняване на травмите, удостоверението има характера
на обективирани в писмен вид свидетелски показания на лекаря. А заключението,
че са констатирани кръвонасядания в областта на задната част на гръдния кош, не
могат да бъдат интерпретирани еднозначно, че същите са причинени именно от
травми, нанесени по описания начин. Лекарят е констатирал наличие на травми,
което е било безспорно в областта на неговите компетенции, но начина на
причиняването им, описан от д-р Г., е съществуваща възможност, но не и установен
с категоричност факт. И като се съобрази, че констатация за упражнено насилие
върху детето от страна на майката не е направена и в допусната именно с оглед
уточняване на това обстоятелство СПЕ, съдът намира, горният факт за недоказан.
В заключението по допуснатата комплексна СПЕ вещите лица са посочили, че
психическото състояние на детето към настоящият момент е с елементи на
тревожност и страхови очаквания спрямо родителският обект баща. Във физическото
състояние не се идентифицират проблеми. Емоционалното състояние на детето
съответства на психическото, детето има по-силна емоционална връзка със своята
майка, и по-слаба със своя баща. Интелектуално детето се намира в норма за
съответната календарна възраст. Детето има изградена триангуларна връзка
дете-майка-баща, въпреки, че към момента на раздялата е била в ниска възраст.
Детето споделя за предпочитан родителски обект своята майка и показва много
силна емоционална връзка с нея. Към бащата споделя за страхове и проявява
тревожност. Желанието на детето е да живее със своята майка. Детето категорично
сподели пред в.л., че неговият баща упражнява психически натиск върху М., за да
говори лоши неща за майка си и да казва, че иска да живее при него. Емоционално
детето е възприело до голяма степен раздялата между своите родители. Дори в
рисувателните методики или проективните методики М. не се е опитало да
„обедини" семейството в едно цяло, което децата в такива ситуации правят и
е нормално. След наблюдение на детето с двамата му родители и поотделно може да
се обоснове извода, че детето споделя за натиск, който неговият баща оказва
върху него. Също така М. споделя, че баща й много се кара и вика и дори на дядо
С. също вика. По време на наблюдението на детето и неговият баща, когато бяха
заедно, детето М. е било леко тревожно и дистанцирано, изключително внимателно
при въпроси, които са й задавани от в.л. и даваните от нея отговори. Коренно
различно е било поведението на детето в присъствието на майка му - детето е
било отпуснато, сгушено в майка си и в постоянен диалог без да се притеснява от
казаните от него неща. Липсват данни върху детето да е упражняван натиск от
страна на неговата майка, както и насилие под каквато и да е форма.
Родителите се стремят да осигурят възможно най-доброто за своето дете.
Те имат изградена ценностна система. Всеки от двамата родители има своите
личностови особености, като те са описани подробно в настоящата експертиза.
Следва да се отбележи и факта, че тези особености имат отношение и към семейното
функциониране и участват в процеса на възпитание при детето. И двамата родители
притежават необходимия капацитет да полагат грижи за детето, като се вземат под
внимание и особеностите на авторитарния и авторитетния стил на възпитание.
Вещото лице е обяснило подробно какви са спецификите и опасностите от
авторитарния тип възпитание и разликите с авторитетния такъв.
Не са идентифицирани агресивни склонности у майката на детето, а при
бащата те са по-скоро в резултат от високата невротичност и ниският фрустрационен
толеранс.
Вещото лице е посочило, че детето се намира в сериозен конфликт на
лоялност - иска да има любовта и на двамата си родители, но спрямо неговия баща
това се случва с известни негови условия. Детето споделя, че ако баща му не се
държи така с него, ако не вика и не крещи и не го кара да говори неверни неща
за майка му, не би имала нищо против да прекарва време с него. Когато детето
говори за това е ситуативно вътрешно напрегната, с негативен емоционален
резонанс. Детето желае да получава любов и подкрепа и от двамата си родители.
В открито съдебно заседание заключението се поддържа, като вещото лице
обосновано и аргументирано е посочило на какви методики и посредством какви
способи е стигнало до извода. Съдът приема, че заключението на вещото лице,
макар и оспорено от въззивника, като обосновано, изчерпателно, компетентно
дадено следва да бъде кредитирано като доказателство по делото.
На основание чл.15 ал.5 ЗЗДт ВОС е пристъпил към изслушване на детето М.
Л. именно с оглед твърденията за наличие на „дете в риск“- неполагане на грижи,
неглижиране потребностите на детето, упражняване на психически и физически
тормоз, забрани за общуване с бащата. Изслушването е проведено в специална
среда и условия, подходящи за изслушване на малолетното дете. Детето е било
спокойно и по преценка на съда освен присъстващия социален работник, не се е
налагало присъствие на психолог. Пред съдията детето е споделило, че желае да
живее при мама. Разказва, че в ежедневието тя се грижи за него, води го на
училище, приготвя му храна, учи с него, четат книжки и гледат филмчета заедно.
Твърди, че и когато е с татко си прекарва добре- забавляват се, четат, играят
на игри, учат, пишат домашни. Не желае татко й да я взема от занималня, защото
трябва да остане да спи при него вечер, а тя иска да е при майка си. Сочи, че с
татко си се разбира, но не й харесва това, че той много вика, кара се. Детето
не може да обясни защо, но излага, че бащата вика и на дядо й също. Твърди, че
той постоянно се сърди за нещо и когато го попитат, не казва защо. Сочи, че
майка й я води по празници, детски рождени дни, срещат се с приятелки. Когато
желае, майка й я пуска да отиде при бащата, няма нищо против. Ако е при баща си
и иска да се върне при майката, баща й ще й се обиди. Детето сочи, че
предпочита да пише домашни с майка си, защото тя повече й обяснява. Знае
български език, но майка й я учи и на руски. Детето споделя, че когато е била
непослушна, майка й се кара, но не я наказва. Случва се обаче да й вземе
телефона и да я лиши от телевизия, когато се е провинила. Категорично отрича да
е била бита като наказание.
Въззивникът категорично е оспорил верността на изготвения протокол за
изслушване на детето. Съдът намира предприетото оспорване за неоснователно.
Съдебният протокол не е оспорен досежно верността на обективираните в него
изложения в срока по чл. 151 ал.1 ГПК. Предвид горното и доколкото същият е
изготвен от длъжностно лице в рамките на възложените му компетенции и подписан
от съдията, удостоверил верността на обективираните в протокола изявления,
съдебният протокол има характера на официален удостоверителен документ.
Направените в него от детето изявления, имащи отношение към спорния предмет на
делото, не са опровергани. Както вече се коментира, твърдението на въззивника,
че детето е обект на физическо и психическо насилие от страна на майката, не се
установи от от останалите събрани доказателства по делото, кредитирани в
тяхната съвкупност. Поради което и не е налице противоречие между изложеното от
детето при изслушването и установеното от останалите доказателства. Също така
категорично се установява и желанието на
детето да бъде отглеждано от майка си. Това желание детето е изразило и
пред социалните работници, изготвили социалния доклад, пред психолозите,
работили с него в ЦОП „Усмивка“, както и пред вещото лице по допуснатата СПЕ.
Желанието, изразено пред съдебния състав също е било категорично и настоятелно.
Ирелевантни са наведените от въззивника твърдения, че е налице манипулация от
страна на майката, която последна била установила контакт с детето преди
изслушването, тъй като за заявено желание в обратния смисъл, а именно че детето
предпочита баща си като отглеждащ родител, ангажирани доказателства по делото
няма. Това се твърди единствено от въззивника и в свидетелските показания на
неговия баща С. Л., за който съдът вече коментира защо смята за дискредитирани.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявени
са брачни и небрачни искове за прекратяване на брака, предоставяне
упражняването на родителските права, семейното жилище, както и за присъждане на
издръжка в полза на детето М., фамилното име на съпругата след прекратяване на
брака.
Решението
е влязло в сила в частите, с които е прекратен бракът между страните, като е
прието, че вина за разстройството му има и съпругата, досежно фамилното име и
предоставяне на семейното име на съпруга.
В частта за вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения:
Безспорно
е между страните, че след сключване на брака през 2007г. същите са заживели в
семейното жилище на родителите на Г.Л.. Безспорно е, че след раждането на
детето М. през 2011г. отношенията между съпрузите са се влошили по повод
желанието на съпругата да се преместят в самостоятелно жилище. В насрещната
искова молба въззивникът сам излага, че същият не е бил съгласен, тъй като
жилището на родителите му е било на централно място, с голяма площ,
газифицирано, удобно. Несъгласието на съпругата му и влошените отношения с
майката на Л. са допринесли за влошаване отношенията между съпрузите. Видно от
представеното по делото удостоверение изх.№Ф-1979/23.03.2018г., издадено от
Фондация „SOS-
семейства в риск“, М.Т. е ползвала консултативните услуги на Центъра за
социална рехабилитация и интеграция на жертви на насилие при Фондацията. На
16.07.2015г. същата е сигнализирала Фондацията за проблеми в семейството й,
изразяващи се в незачитането й като съпруга- обиди от страна на съпруга й,
контролиране, налагане на забрани, прояви на изискващо отношение. Макар и
представеното удостоверение да е оспорено с твърдения, че е съставено с оглед
процеса, тъй като е издадено три години след събитието, съставът приема, че
истинността на документа не е оспорена. Процесното удостоверение е издадено от
надлежно регистрирана организация, подписано и подпечаано е. Със същото се установява
факта, че ищцата е потърсила помощ във Фондацията на посочената дата, както и
че е проведен консулт. Какви данни са изнесени от ищцата, както и какво е
твърдяното от нея насилие са обстоятелства, които следва да бъдат установени по
друг ред. От ангажираните по делото гласни доказателства- свидетелката Ц., се
установява, че ищцата е споделяла за проблеми със съпруга си, изразяващи се в
нежеланието му да контактува с приятели на съпругата си, да споделя нейните
занимания. През лятото на 2016г. свидетелката е станала очевидец на споделено й
от Т., че е била изгонена от съпруга си от семейната спалня, като я е изпратил
да си търси друг мъж., а детето да остане при него. Свидетелката сочи, че
ищцата е била много разстроена и плачела през цялото време. Свидетелката
Задурян няма преки и непосредствени впечатления от семейния живот на съпрузите.
Ищцата след раждането на детето не е ходила на гости у свидетелката, а
свидетелката сочи само, че не е чувала Г.Л. да говори лошо за съпругата си,
както и че мислела, че нещата между съпрузите са добре. Не знае дали ищцата е
водила детето в Украйна и колко пъти са пътували.
Видно от
приложеното удостоверение, изходящо от 28.10.2016г., издадено от МВР Варна е,
че на 24.10.2016г. е постъпило заявление
от Г.Л., с което е изразено нотариално заверено несъгласие детето М. Л. да
пътува извън страната.
При преценка
на описаните доказателства, съдът намира, че и двамата съпрузи имат вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Вината по
принцип представлява субективното отношение на всеки един от съпрузите към
брачната връзка и изпълнението на поетите брачни задължения. В случая се
констатира, че съпругът не е положил достатъчно усилия за съхраняване на
чувството уважение, любов и споделяне желанията на съпругата си. Същият е
изхождал от собствената си гледна точка, че обезпечавайки семейството си чрез
осигуряване на дом в централната част на града, спестявайки му разходи за
заплащане на квартира и осигурявайки помощта на своите родители, е гарантирал
сигурността му. Въпреки дадените от съпругата знаци, че това се разминава с
нейните представи за семейство- тя е желаела самостоятелност, уважение,
съобразяване с нейната позиция, ответникът не е предприел съответните действия.
Същият е започнал упражняването на психически тормоз, изразяващ се в
неглижиране на желанията и потребностите на ищцата, налагане на забрани, дистанциране
от интересите й, несподеляне на семейното ложе. Демонстрираното отношение към
бащата на ищцата - неприемането му в семейното жилище като гост /което се установява
от показанията на св. С. Л./, отказът на ответника да придружава съпругата си
при пътуването й до родината й, също могат да бъдат ценени като актове, с които
ответникът е показал незачитане на семейните ценности.
Не само
ищцата, напускайки семейното жилище, но и мъжът, с поведението си е, неосъзнавайки
сериозната криза в брачните отношения, е до фактическата раздяла между съпрузите
и до опразване на брачната връзка от съдържание. Както съпругата, така и
съпругът не са изпълнявали задълженията вменени им от разпоредбите на СК, не са
положили необходимите усилия за запазване на брака чрез взаимни отстъпки и
компромиси. Изразеното от ответника становище в отговора на исковата молба, че
не желае прекратяване на брака, както и заявеното желание за медиация, не
променя горния извод, тъй като това коригиращо поведение е проявено едва след
като отношенията са били трайно и дълбоко разстроени. Затова и съдът намира, че
ответникът Л. също има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Решението в атакуваната част следва да бъде потвърдено.
По отношение на предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето М.:
При
решаване на въпроса кому да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на родените ненавършили пълнолетие деца съдът преценява
всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Тези
обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой да
упражнява родителските права. Под “интереси на децата”, както е разяснено в
ППВС № 1/1974 год., чиито указания запазват силата си и при действащия СК -
2009 г.,/ следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина,
подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Обстоятелствата, които са от значение при решаването на
този въпрос са от най-разнообразно естество – възпитателски качества на
родителите; грижи и отношение на родителите към децата, като под грижи за
децата се имат предвид личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им,
надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на децата; желанието
на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на
децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други
материални условия на живот. Изброяването на обстоятелствата в чл. 59, ал. 4 СК, намиращ приложение и при преценката по чл.127 ал.2 СК, е примерно, а не
изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г. Изброените в
Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид
при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето.
Затова и
съобразявайки всички предвидени в цитираното ППВС и чл.59 ал.4 СК критерии,
съставът намира, че висшият интерес на детето М. налага упражняването на
родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на неговата
майка М.Т.. Тези изводи се налагат поради следното:
И майката,
и бащата имат добри родителски качества и желаят да се грижат за детето си. И
двамата родители до настоящия момент са полагали добри грижи за детето М., като
майката е тази, която е полагала ежедневно преките и непосредствени грижи по
детето в резултат на определените от съда привременни мерки. И двамата родители
разполагат с материални възможности да отглеждат детето. Вярно е, че при бащата
същите са по-големи, доколкото последният разполага със собствено жилище и
реализира по-високи доходи. Майката обаче също осигурява нормални условия за
отглеждане на детето- дом, който е отоплен и обезпечен с добри битови условия,
детска стая за детето, храна и облекло за отглеждането му. Майката, независимо
от получаването от нея близо до минималната работна заплата трудово
възнаграждение, осигурява потребностите на детето. Затова и независимо от
разликата в сТ.дарта следва да бъде прието, че и двамата родители могат да
обезпечат отглеждането на детето в материално отношение. Бащата може да разчита
на помощта на своя баща при отглеждане на детето, а ищцата на своята майка,
както и на приятелски кръг около нея. Социалното обкръжение на родителите е
различно, доколкото майката е тази, която поддържа контакти с по-широк кръг
лица- приятелки с деца, майки на съученици на детето М.. Майката организира
партита и рождени дни на детето, на които присъстват негови приятели. Майката
поддържа връзки и с широк кръг нейни приятели, които помагат при отглеждането
на детето М., респективно детето контактува с тях. От своя страна бащата не се
установява да има социално обкръжение. Същият няма приятели с деца, с които
детето да контактува при осъществяване на режима на лични отношения.
Посещенията се изчерпват чрез гостуванията инцидентно при семейни приятели на
родителите на бащата – св. Задурян. Установява се, че при посещенията при баща
си детето живее и контактува единствено с ответника и дядо си С. Л.. Може да
бъде направен извод, че е налице ограничена социална среда при бащата.
Детето М.
е от женски пол. Същото е на осем години и предстои период на съзряване и
полова идентификация. Горното
обстоятелство води до извод, че през този период не е в интерес на детето
същото да бъде откъсвано от прекия и непосредствен контакт със своята майка. Понастоящем
именно тя е тази, която има възможност да води и взима детето си от училище и
да прекарва повече време заедно с него, нещо което е изключително необходимо с
оглед възрастта му, формирането на работни навици, научаването на правила и
отговорност. Установено е от изготвените социални доклади, а и изявленията на
детето са, че майката, макар и не винаги да може лично да посреща детето от
училище предвид работните й ангажименти, то след връщането си от работа
извършва проверка на домашните работи и подпомага детето за подготовката му за
училище. Двете имат общи занимания и се забавляват заедно. Освен това детето
има близка връзка с майката, което се установява и от ангажираните гласни
доказателства, както и от психологическата експертиза. Детето се чувства
спокойно и в кондиция в компанията на майката си. Не се установиха наведените
твърдения за упражнявано от страна на майката психическо и физическо насилие
над детето. Както социалните доклади, така и заключението на вещото лице, разпитаните
свидетели не установиха данни детето да е било обект на физическо насилие от
страна на майката. Същото категорично и недвусмислено заявява желание да живее
при своята майка. Това е заявено и при изслушването на детето от настоящия
състав, и пред вещото лице, както и пред социалните работници. Няма данни това
желание да е в резултат на манипулация.
С бащата
детето М. също има емоционална връзка. Това се установява както от
свидетелските показания, така и от изготвената СПЕ. Но следва да се отбележи,
че детето в компанията на бащата е напрегнато и неспокойно. Същото изпитва
страхове какво трябва да каже и да покаже в присъствието на бащата, за да се
съобрази с изискванията му. Детето чувства безпокойство и конфликт на лоялност,
доколкото не желае да се противопостави на баща си в опитите му да дискредитира
майката. Пред бащата рисува рисунка на своето семейство, включваща бащата и
дядото по бащина линия, но по своя инициатива след напускане стаята от бащата,
детето рисува нова рисунка, на която е само то и майка му. /част от
заключението на вещото лице/. Детето категорично споделя за натиск от страна на
бащата- последният много вика и се кара, дори и на дядо й С.. Детето не може да
посочи на какво се дължи това поведение на бащата, но същото е тревожно и дистанцирано
в негово присъствие и внимателно при отговорите, които дава. Такова поведение
на детето се установява и от разпита на св. Т., която сочи, че детето е
изпаднало в „ступор“, когато ответникът ненадейно е посетил квартирата им,
както и е отговаряло само едносрично на въпросите на бащата. И при изслушването
пред съда детето М. заяви, че не желае да бъде вземано от училище от своя баща,
тъй като ще трябва да остане при него през нощта, а то иска да бъде при майка
си. Твърди, че баща му постоянно се кара и вика за нещо, сърди се, а на детето
не е ясно за какво. Не оспорва, че приятно прекарват игрите и забавленията с
него. Вещото лице е посочило, че способностите на детето да отграничава и
анализира поведението и на двамата си родители го поставят в ситуация на
съпротиви. Детето започва да възприема „личните чувства и отношения" на
майка си спрямо неговия баща и съответно „личните чувства и отношения на
бащата, спрямо майката", което го поставя в сериозен конфликт. При детето М.
се наблюдава блокиране на автентичното емоционално преживяване и детето се
стреми да се предпази от грешно поведение . М. защитно и целенасочено се
въздържаше от проява на отношение и трудно се довери да идентифицира по-любима
родителска фигура. Споделя привързаността и предпочитанията към майчината
фигура. Детето няма страхови очаквания или реакции спрямо своята майка, но има
такива изградени към своя баща. Детето се притеснява да осъществява активен
физически и емоционален контакт с него“. Така изложените изводи на вещото лице
се аргументират и от описаното от вещото лице държание на детето при
обследването- детето е споделило, че бащата го кара да говори лоши неща за
майката, уговарял го е какво да говори на интервюто. Категорично е заявил, че
ако детето не му бъде дадено още предния ден, той отказва да се подложи на
интервю. Такова изискване въззивникът е поставил и към прежденазначеното вещо
лице, както и към съда с молба от 01.04.2019г. – детето да бъде разпитано в
дома на въззивника, в негово присъствие. Прегледът, извършен на детето от
лекаря по „Съдебна медицина“ с цел не облекчаване страданията на детето, а
освидетелстването му /видно от показанията на св. С. Л./, е отново извършен по
желание на бащата и в негово присъствие са и записаните изявления на детето, че
травмите са в резултат побой от майката. Всички описани по-горе обстоятелства
разгледани в тяхната съвкупност, водят настоящия състав до извод, че е налице
манипулативно поведение у бащата, с което същият цели дискредитиране фигурата
на майката в живота на детето, налагане на личните чувства и отношение на
бащата към майката у детето, обезличаване като личност, както и контрол върху
чувствата и желанията на детето. Тези действия не са в интерес на детето М.. Не
е в интерес и демонстрираното от бащата и то особено в присъствието на детето М.
поведение на агресия и грубост, което се установява от поведението му към
вещото лице Ц.С., описано в молба от 19.04.2019г., поведението му към вещото
лице Ц., описано в уточнение към заключението, депозирано на 11.06.2019г., така
и в молба от вещото лице Р. от 02.05.2018г. пред ВРС. Демонстрираното
нападателно и вербално агресивно поведение на въззивника Л. към вещите лица във
връзка с поставена им от съда задача, както и категоричният отказ на
въззивника, ако не се изпълнят неговите условия детето да му бъде предоставено
преди деня на интервюто, отказът му да се яви за изслушване пред настоящия
състав в изпълнение на задължението по чл. 59 ал.6 СК, мотивиран с нанесена му
от съда обида, въпреки че трикратно е задължен да го стори и предупреден за
последиците, мотивират настоящия състав да приеме, че въззивникът демонстрира и
пълно незачитане към спазване на определените порядки и изпълнение на вменените
му от държавните институции задължения. Това поведение е недопустимо да бъде
демонстрирано пред детето. Същото представлява сериозен дефицит в родителския
капацитет на въззивника. Това поведение намира проява и в установения от
въззивника авторитарен стил на възпитание на детето, контриран от прилагания от
майката авторитетен с признаци на либерален стил на възпитание. Безспорно
последният има превес, доколкото успява да съхрани индивидуалността на
подрастващия, а същевременно въвежда правила и рамки на поведение, които следва
да се спазва, налага определени трудови навици. Установи се по безспорен начин,
че детето не е настройвано от майката срещу баща си по никакъв начин, като
последната не е препятствала срещите на бащата и детето дори и преди определяне
на привременните мерки. Спазван е впоследствие определения режим на лични
отношения. Осигуряването на срещи между бащата и детето извън режима на лични
отношения може да бъде вменено като пасив на родителския капацитет на майката,
само ако се установи, че тя е препятствала желание на детето за осъществяване
на контакт с бащата. Безспорно обаче от събраните по делото доказателства-
заключението на вещото лице, социалните работници, както и показанията на
свидетелката Т., се установява, че детето не е имало желание да се вижда с баща
си. Чувало се е по телефона, но желание за срещи е нямало. Затова и
твърденията, че майката е причина за неосъществяване на срещите между бащата и
детето, не се установиха. Предвид горното и може да бъде направен извод, че майката
със своето поведение демонстрира осъзнаване и зачитане на ролята на бащата в
живота на детето.
Като съобрази всички критерии в тяхната съвкупност, настоящият състав стигна до извода, че най-добрият интерес на детето е налице, ако също продължи да бъде отглеждано от своята майка, при която да бъде определено и местоживеенето на детето. Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
Възражението,
че съдът не се е произнесъл по предявения насрещен иск, съдът намира за
неоснователно. Доколкото съдът с решението си разрешава със сила на пресъдено
нещо въпроса досежно упражняване на родителските права по отношение на детето М.,
то и е налице произнасяне по предявения насрещен иск.
Отчитайки
интереса на детето и изградената емоционална връзка с бащата, съдът приема, че
следва да бъде определен следния режим
на лични контакти между бащата и детето М.. Съдът намира, че следва да бъде
дадена възможност на бащата да взима детето при себе си, както следва: всяка
втора и четвърта седмица от месеца от 17.00 часа в петък с преспиване до 17.00
часа в неделя, на рождения ден на бащата 30 януари от 10.00 часа до 21.00 часа,
а ако е учебен ден- от 10,00ч. до 21.00ч. на първия следващ 30 януари почивен
ден.
До
навършване на 10-годишна възраст на детето бащата да може да присъства на
организираните партита по повод рождения ден на детето съвместно с майката,
както и да взима и вижда детето М. всяка година в деня, следващ рождения му ден
- 21 януари от 17,00ч. с преспиване до
9,00 ч. на следващия ден, като осигури присъствието му в учебни занятия, ако
денят е учебен.
всяка
четна година по време на Великденските празници за времето от 10:00 часа на
първия ден до 14:00 часа на последния ден на празника;
всяка нечетна година за времето от 10:00 часа
на 24.12. до 18:00 часа на 26.12., с приспиване;
всяка четна година за времето от 10:00 часа на
31.12. до 18:00 часа на 02.01., с приспиване;
-по 20 дни
през лятната ваканция, когато майката не ползва платения си годишен отпуск.
Този режим
на лични отношения е подходящ предвид запазване и развиване на съществуващата
между бащата и детето емоционална връзка.
Решението
на ВРС следва да бъде изменено, като бъде определен посочения по-горе режим на
лични отношения.
Досежно
претенцията с правно основание чл. 143 СК:
Детето е на осем години, като се обучава в първи клас, редовна форма на
обучение. Установява се, че освен типичните за възрастта му и социалните
ангажименти нужди, свързани със закупуване на облекло, храна, консумативи,
пособия, лекарства, играчки и др., детето няма специални нужди във връзка с
негови извънкласни изяви. Ето защо и съставът приема, че като се отчетат
типичните за възрастта и социалните ангажименти потребности, на детето следва
да бъде определена месечна издръжка в размер на
250 лв. Като се отчете факта, че майката полага преките и непосредствени
грижи по отглеждането на детето, съставът намира, че майката следва да заплаща
издръжка от 100 лв. месечно, а бащата да поеме разликата от 150 лв. месечно.
Бащата има възможност да заплаща такава издръжка, тъй като е в работоспособна
възраст, работи по постоянен трудов договор /по негови твърдения/, няма
здравословни проблеми, които да му пречат да реализира доходи и притежава
образование и способности, гарантиращи му доходи, над средните за страната.
Издръжката следва да се присъди, считано от подаване на исковата молба-
19.12.2017г. и с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване
на законово основание за прекратяването или изменението й.
Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и предвид направеното искане с правно основание
чл.78 ал.3 ГПК съдът намира, че в полза на въззивницата следва да бъдат
присъдени разноски за настоящата инстанция съобразно изхода на спора.
Претендирано е възнаграждение в размер на 1 200 лв. за адвокатска защита.
Направено е възражение за прекомерност. Съдът намира същото за неоснователно.
Пред настоящата инстанция предмет ан разглеждане за били четири иска, един от
които във връзка с вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака и останалите за разрешаване въпроси досежно родителските права по
отношение на детето М.. Проведени са общо девет открити съдебни заседания,
ангажирани са множество писмени, гласни доказателства, изготвяне на експертизи,
изслушване на дете. Откритите съдебни заседания са били продължителни като
времетраене и с множество доказателствени искания. Процесуалният представител
на въззиваемата е присъствал лично на всяко от тях. Ето защо и настоящия състав
намира, че претендираното възнаграждение в размер на 1 200 лв. не е прекомерно.
Освен него в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени и направените
разноски за платен депозит за вещо лице и преводач- общо 260 лв. Или
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сума в
размер на 1 460 лв.- направени пред настоящата инстанция разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №2567/04.06.2018г., посТ.овено по гр.д. №19149/17г. по описа на
ВРС, 48-ми с-в, в частите, с които: е прието, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака между Г.С.Л., ЕГН **********,***, и М.В.Т.,
родена на ***г., сключен на 22.09.2007 г. в гр. Уман, обл. Черкаси, Украйна, за
което е съставен акт № 1778 от 14.11.2007 г. от длъжностното лице по
гражданското състояние в гр. Варна, има и мъжът Г.Л.; в частта, с която е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето М. Г. Л., ЕГН **********, на майката М.В.Т.,
като е определено местоживеенето на детето М. Г. Л., ЕГН ********** при майката
М.В.Т., с адрес: ***, както и е осъден Г.С.Л., ЕГН ********** да заплаща в
полза на детето М., чрез неговата майка и законен представител М.В.Т., месечна
издръжка в размер на 150 лв., считано от предявяване на иска-19.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на
месеца, за който се дължи, до настъпване на основание за изменение или
прекратяване, на основание чл.143 СК.
ИЗМЕНЯ режима на
лични отношения, определен между бащата Г.С.Л., ЕГН **********,***, и детето М.
Г. Л., ЕГН **********, КАТО ГО ОПРЕДЕЛЯ
В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
Бащата Г.С.Л., ЕГН **********,***, да взема и вижда детето М. Г. Л., ЕГН
**********, КАКТО СЛЕДВА:
-
всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17.00 часа в петък с преспиване
до 17.00 часа в неделя;
-
на рождения ден на бащата 30 януари от 10.00 часа до 21.00 часа, а ако е
учебен ден- от 10,00ч. до 21.00ч. на първия следващ 30 януари почивен ден;
-
до навършване на 10-годишна възраст на детето бащата да може да присъства
на организираните партита по повод рождения ден на детето съвместно с майката,
както и да взима и вижда детето М. всяка година в деня, следващ рождения му
ден - 21 януари, от 17,00ч. с преспиване
до 9,00 ч. на следващия ден, като осигури присъствието му в учебни занятия, ако
денят е учебен;
-
всяка четна година по време на Великденските празници за времето от
10:00 часа на първия ден до 14:00 часа на последния ден на празника;
-
всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на
26.12., с приспиване;
-
всяка четна година за времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа на
02.01., с приспиване;
- по 20 дни през лятната
ваканция, когато майката не ползва платения си годишен отпуск.
ОСЪЖДА Г.С.Л.,
ЕГН **********,***, да заплати на М.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 1 460 /хиляда
четиристотин и шестдесет лева/, представляваща направените пред настоящата
инстанция разноски, от които 260 лв.- депозит за вещо лице и преводач и
1 200 лв.- заплатен адвокатски хонорар на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.