Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1367/13.3.2020 г. 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

   ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,   четиринадесети състав  в публично съдебно заседание, проведено на 14 февруари  две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                      Районен съдия: Даниела Павлова 

 

 

   при участието на секретаря Кичка И. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14776 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

   

     Подадена е молба с която е предявен иск с пр.осн.чл.150 СК и чл.86 ЗЗД за увеличение на  издръжката, дължима от М.А.Е.  с ЕГН ********** в полза на малолетния му син Томислав Мигленов Е.  с ЕГН **********, действащ чрез  неговата майка и  законен представител Е.В.И.,  определена по гр.д.№ 4009/08 г. на РС Варна  от 80.00 лева на 200 лева, считано от подаване на молбата – 17.09.2019 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно със законна лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание процесуалният представител моли за постановяване на решение за увеличение на  издръжка в  размер на минималния такъв.

    Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че с влязло в сила решение от 21.12.2009 г.,  постановено по гр.д.№ 4009/2008 на РС Варна е ответникът М.А.Е. е осъден да заплаща в полза на детето Томислав Мигленов Е. чрез неговата майка и законен представител Е.В.И. месечна издръжка в размер на 80.00 лева, считано от 13.06.2007 г., на падеж първо число на месеца за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска  до окончателното й изплащане.

    От определянето на издръжките са изминали десет години и нуждите на детето са нараснали с увеличаване на възрастта му. Предвид инфлационните процеси в страната и увеличението на стоките и услугите, за задоволяване нуждите на непълнолетния  се е увеличила и неговата издръжка. През този период бащата е заплащал два или три пъти издръжка. Последния път, когато е видял сина е през м.септември 2019 г. 

     Ищецът моли за уважаване на молбата и за заплащане на разноски за производството. 

     В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на молбата от ответника чрез назначения му представител по чл.47, ал.6 ГПК. Същият не еоспорва предявеният иск по основание, а само по размер за горницата над 152.50 лева. Оспорва твърденията, че ответникът живее и работи в гр.Лондон и получава високи доходи. 

     В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа молбата и моли да се уважи.

     Ответникът чрез процесуален представител поддържа отговора.

     Д „СП“ Варна изразяват становище за основателност на молбата, като молят за постановяване на решение с което съдът увеличи издръжката на ищеца, като съобрази доходите на бащата.

     Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение,  намира за установено следното от фактическа страна:

            С влязло в сила решение от 21.12.2009 г.,  постановено по гр.д.№ 4009/2008 на РС Варна е ответникът М.А.Е. е осъден да заплаща в полза на детето Томислав Мигленов Е. чрез неговата майка и законен представител Е.В.И. месечна издръжка в размер на 80.00 лева, считано от 13.06.2007 г., на падеж първо число на месеца за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска  до окончателното й изплащане.

             От удостоверение за раждане,  издадено въз основа на акт за раждане № 199 от 20.4.2006 г. се установява, че ответникът  М.А.Е. е баща на ищеца Томислав Мигленов Е..

             От справка от ТД на НАП Варна се установява, че за ответника няма данни за регистрирани трудови договори.

             При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

             Законодателят е обусловил основателността на претенцията за изменение размера на присъдена издръжка от доказване наличието на трайно и съществено изменение на обстоятелствата, а именно във възможностите на задълженото по изплащане на издръжката лице и на нуждите на издържаното дете.

      В настоящия  случай от присъждането на последната издръжка до иницииране на настоящото производство са изминали десет години, през който период неминуемо са настъпили съществени изменения в нуждите на детето, което към момента е на 13 години и е ученик.

     В тази връзка съдът приема, че са настъпили изменения в неговите  нужди, които са обусловени, освен от посоченото обстоятелство, така и от по-голямата възраст,  но и от променената икономическа обстановка  в страната през изминалия период от време.  Съдът приема, че непълнолетният  има нужда  от средства за образование, което е предпоставка и база за пълноценното му  развитие. По изложените съображения се налага извода, че са настъпили изменения в потребностите на детето  от облекло, храна и други текущи разходи, налагани от ежедневието и неговата  възраст. Безспорно е че разходите на едно момче на 13 години са се увеличили в сравнение с разходите през предходните години. В интерес на малолетния  ищец е той да посещава образователни курсове, свързани с неговото обучение, както и да посещава други форми на образователни и развлекателни занимания, които биха допринесли за неговото физическо и психическо здраве, както и за доброто му емоционално състояние. От изложеното,  съдът намира, че предявения иск е основателен. 

      По отношение размера на претендираната издръжка съдът намира следното:

             По делото не са представени доказателствата за доходите на ответника. Липсват твърденя и доказателства същият да има  задължения за издръжка към  лица, имащи право  на издръжка от него на основание чл.140 СК и по реда на чл.141 СК.  

             Даването на издръжка  към други  лица на които ответникът дължи издръжка  не го освобождава  от задълженията му по чл. 143, ал.2 СК към ненавършилото пълнолетие негово дете, независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. 

             От събраните в производството доказателства, съдът намира, че бащата предвид неговата възраст, здравословно състояние и образование е в състояние да реализира доходи в размер на средната работна заплата за страната. Предвид изложеното, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че необходимата месечна издръжка на детето е в размер на 360 лева,  от които ответникът следва  да  заплаща  200 лева в полза на непълнолетния си син.  Бащата следва да участва с по-голям дял в издръжката на сина си,  тъй като  майката участва в издръжката на детето като предоставя непосредствени и  постоянни  грижи, както за храна и облекло, така и за отопление, лекарства, лечение  и други необходими текущи разходи.  Размерът на издръжката е определен съгласно императивната норма на чл.142 СК. Предявеният иск е основателен  и следва да се уважи.

             Увеличеният размер на издръжката се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 17.9.2019 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи същата.

 

   Съгласно разпоредбата на чл.242 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

 

   На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22/28.02.2008 г. в сила от 01.03.2008 г., ответникът следва да  заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 187.20 лева.

 

   

     Мотивиран от  изложеното, съдът 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

            ИЗМЕНЯ размера на определената по гр.д.№ 4009/2008 г. на РС Варна   издръжка,  дължима от  М.А.Е.

с ЕГН ********** в полза на сина му  Томислав Мигленов Е.  с ЕГН **********,  чрез  неговата майка и  законен представител Е.В.И. като УВЕЛИЧАВА издръжката  от 80.00 лева на 200 /двеста/ лева, считано от подаване на молбата – 17.9.2019 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно със законна лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на сумата, на падеж първо число на месеца за който се дължи издръжката, на осн.чл.150 СК и чл.86 ЗЗД.

 

            Постановява предварително изпълнение на решението, на осн.чл.242 ГПК.

 

 

            ОСЪЖДА  М.А.Е. с ЕГН ********** да заплати държавна такса за производството по сметка на РС Варна  в размер на 187.20 /сто осемдесет и седем лева и 20 ст./ лева на осн. чл.78, ал.6 ГПК, вр.с чл.7, т.2 от Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

           Решението  подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                            

                                         Районен съдия: