Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 15.07.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети
състав, в публично заседание на шести юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц.В.
при секретаря М.К., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 747/2009 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод постъпила искова молба от Д. Иванкова С. ***, чрез адв. М.В.
против “Държавно горско стопанство Ловеч” ДП за признаване незаконност на
уволнение и неговата отмяна, възстановяване на длъжността, заемане преди
уволнението и заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на
незаконно уволнение.
Навеждат твърдения, че
от 02.12.2005 г. ищцата била назначена на срочен трудов договор при ответника
на длъжност “горски стражар”, който впоследствие се трансформирал в безсрочен.
Твърди се, че с
допълнително споразумение към трудов договор на основание чл. 123, ал. 1, т. 5
КТр, същият бил изменен, като ищцата била преназначена от длъжност “горски
стражар” на длъжност “горски надзирател”.
Твърди се на следващо
място, че на 22.04.2009 г. на ищцата било връчено предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение, поради обективна невъзможност за изпълнение на
възложените трудови функции – липса на документ за носене на оръжие –
задължение по длъжностна характеристика връчена на 05.12.2005 г., като след
изтичане срока на предизвестие на ищцата била връчена заповед № 5 от 22.05.2009
г. за прекратяване на трудово правоотношение, издадена на основание чл. 335,
ал. 2, т. 1 КТр, с посочена причина за прекратяване “изтичане срока на
предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТр”.
Ищцата твърди, че
уволнението й е незаконно, като навежда следните основания за порочност:
- заповедта за
прекратяване на трудово правоотношение е без мотиви, като е отразено единствено
изтичане на срока на връчено предизвестие на основание чл. 328, т. 12 КТр, като
във връченото преди това предизвестие било отразено като основание за
прекратяване 328, ал. 1, т. 12 и ал. 2 КТр, като второто основание касае
прекратяването на трудово правоотношение с ръководни служители, поради сключване
на договор за управление;
- не е налице соченото
прекратително основание в предизвестието - “обективна невъзможност за
изпълнение на трудовите задължения”. Не са настъпили нови обстоятелства,
възникнали в хода на изпълнение на трудовата функция, които да препятстват
нейното изпълнение, като липсата на документ за носене на оръжие е резултат
изцяло на бездействието на работодателя – ответник, тъй като той не е изпратил
ищцата на курс за придобиване на това право.
Моли се съда да
постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени,
като възстанови ищцата на заеманата длъжност преди уволнението “горски
надзирател”; да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа
в резултат на незаконно уволнение в размер на 2 640,00 лв. за периода
22.05.2009 г. до 22.11.2009 г., в едно със законната лихва, начиная от
завеждането на делото до окончателното заплащане на обезщетението. Претендират
се сторените разноски в процеса.
Ответникът в
депозирания отговор навежда възражения по основателността на заявените искове.
Твърди, че заповедта за пректратяване на трудово правоотношение не е лишена от
мотиви, тъй като препраща към връченото на ищцата предизвестие, в коте е
посочено, основанието за прекратяване – обективна невъзможност за изпълнение на
възложените трудови функции, поради липса на документ за носене на оръжие.
Посочва, че работодателят не е инициирал покриване на разходите за издаване на
разрешително за носене на оръжие, тъй като ищецът – работник, не е предприел
действия по сезирането му в рамките на законовия 6 – месечен срок, което
приравнява на отказ за издаване на разрешително, поради бездействие. Оспорва
размера на претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа в
резултат на незаконно уволнение, като счита, че следва да се отчете срока,
изтекъл до постановяването на съдебното решение пред първа инстанция.
По делото ищцата
участва лично и с адв. М. В., която по същество застъпва становище за
основателност на претенциите, като развива доводи в тази насока. Претендира
сторените разноски в процеса. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Ответникът се
представлява по делото от адв. Т. Тихолов, който по същество излага становище
за неоснователност на исковите пренции, като моли същите да се отхвърлят и
развива доводи в тази насока.
След
преценка на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата
на страните,
съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
От трудов договор № 15 от 02.12.2005
г. се установява, че между Държавно лесничейство Ловеч, представлявано от инж.
Станимир Минков Пенчев от една страна и Д. Иванкова С. от друга, е постигнато
съгласие за сключване на договор, по силата на който Д.С. се назначава на
длъжност “горски стражар”, с охраняем участък с. Сливек. Като основание за
сключване на договора е посочен чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1
КТр със срок едно година до 05.12.2006 г. включващ срока за изпитване от 6
месеца. Страните са договорили индивидуално трудово възнаграждение в размер на
250,00 лв. В договора е удостоверено, че на 05.12.2005 г. работникът е постъпил
на работа.
От длъжността характеристика на
горски стражар и отговорник за горски разсадник с. Сливек при Държавно
лесничейство Ловеч и длъжностна характеристика на горски стражар, утвърдена от
директора на Държавно лесничейство Ловеч се установява, че като изискване за
заемане на посочените длъжности, знания, опит умения и компетентност, е
посочено да притежанието на документ за носене на оръжие. Двете длъжностни
характеристики са връчени на ищцата на 05.12.2005 г.
Видно от допълнително споразумение
от 29.06.2006 г. между Държавно лесничейство Ловеч, представлявано от инж.
Станимир Пенчев и Д. Иванкова С. е постигнато съгласие за изменение на
трудовото правоотношение, като считано от 01.07.2006 г. Д.С. премине на
безсрочен трудов договор на длъжност “горски стражар”.
С допълнително споразумение от
09.09.2008 г. Д. Иванкова Пенчева е преназначена от длъжност “горски стражар”
на “горски надзирател” в Държавно горско стопанство ДП Ловеч.
Видно от предизвестие изх. № I – 2 – 1533/21.04.2009 г. до Д.
Иванкова С., същата е предизвестена, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 и
ал. 2 КТР, след изтичане на един месец от получаване на предизвестието,
трудовия й договор с “Държавно горско стопанско Ловеч” ще бъде прекратен поради
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, а именно: липса на
документ за носене на оръжие – задължение по длъжностна характеристика, връчена
на 05.12.2005 г. Предизвестието е връчено на 22.04.2009 г.
Със Заповед № 5 от 22.05.2009 г.,
издадена от директора на “Държавно горско стопанство Ловеч”, издадена на
основание чл. 335, ал. 1, т. 1 от КТр трудовото правоотношение на Д. Иванкова С.
е прекратено, считано от 22.05.2009 г. Като причина за прекратяване е отразено
“изтичане на срока на връченото предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 12
КТр”.
От заключението на вещото лице по
допусната съдебно – икономическа експертиза се установява, че размера на
обезщетението за остававяне без работа на ищцата в резултат на незаконно
уволнение е в размер на 415,79 лв.
Посочената по – горе фактическа
обстановка съдът очерта на база приетите по делото писмени доказателства,
неоспорени от страните, изключае служебна бележка изх. № 764 от 04.06.2009 г.,
издадена от дирекция “Бюро по труда” Ловеч /този документ не установява
релевантен по делото факт, като от него може да се установи единствено, че
ищцата е регистрирана в Дирекция “Бюро по труда” Ловеч, като лице активно
търсещо работа, предпоставка за получаване на обезщетение за безработица по КСО,
но не и условие за основателност на иска по чл. 225, ал. 1 КТр/ и декларация от
24.06.2009 г., тъй като същата съдържа изгодни за издателя си факти, които като
твърдения подлежат на доказване в рамките на процеса с всички допустими
доказателства /наред с това документа е и не автентичен, като лицето сочено
като негов автор не е положило подпис, макар да е направено удостоверяване в
този смисъл от нотариус/. Съдът не ползва изцяло документите, приложени към трудовото
досие на ищцата, тъй като от тях не се установяват релевантни за спора факти. Изводите
си по фактите съдът основана и на заключението на вещото лице, което кредитира
като обективно и компетентно изготвено.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При условията на
първоначално обективно съединяване на искове съдът е сезиран с три искови
претенции: за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна – иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТр; възстановяване на предишната работа – иск по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТр; за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат
на незаконно уволнение – иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 връзка чл. 225, ал. 1 КТр.
По иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТр.
Искът за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна е предявени от лице, страна по трудовото
правоотношение, срещу работодателя, т. е. от и против лица, които са активно и
пасивно легитимирани да водят, респективно да отговарят по такива искове.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е издадена от
директора на предприятието - ответник, т. е. от овластено лице, носител на
работодателска власт, в кръга на неговите правомощия.
Между страните е сключен безслочен
трудов договор. На ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на туровото
правоотношение поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор,
изразяваща се в липса на документ за носене на оръжие. От изложените в
предизвестието причини за прекратяване може да се направи извода, че трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТр,
макар в същото като основание да е визирана и разпоредбата на чл. 328, ал. 2
КТр. Посоченото второ прекратитено основание не може да се приеме, че е
осъществено, тъй като не се съдържат твърдения в тази насока в предизвестието.
В него не се сочи, че е налице промяна у лицето представляващо работодателя,
изразяваща се в сключване на нов договор за управление, което за предполага
формирането на нов ръководен екип. За това свидетелстват и отразените в
оспорената заповед причини за прекратява на трудовото правоотношение “изтичане
срока на връчено предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТр”.
Изхождайки от казаното до тук, съдът следва да изследва дали е налице обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор от ищцата, основание за
прекратяване на трудовото и правоотношение.
Ищцата излага доводи за нарушаване
принципа на законоустановеност на основанията за прекратяване на трудовото
правоотношение. Сочи, че посоченото основание за издаване на оспорената заповед
не попада сред изрично изброените в кодекса. Това становище не се поделя от
съда. Действително, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на
работника/служителя в изрично посочени в закона случаи. При едностранно
прекратяване с връчване на предизвестие, трудовото правоотношение се счита
прекратено с изтичане срока на предизвестие, като издадената след това заповед
има само декларативен характер, т. е., тя констатира един вече настъпил факт. С
връчването на предизвестието, работодателят довежда до знанието на
работника/служителя причините, поради които възнамерява да прекрати трудовото
му правоотнотношение. В този случай не е важно на какъв законов текст ще се
позове той /как ще квалифицира фактите/, за да упражни едностранно правото си
на прекратяване на трудовото правоотношение, а какви причини ще изтъкне за
това. В тази връзка, видно от предизвестието, връчено на ищцата, същата е уведомена,
че с изтичане на 1 – месечния срок трудовия й договор ще бъде прекратен, поради
обективна невъзможност за изпълнението му – липса на документ за носене на
оръжие. От тук не може да се приеме, че заповедта за прекратяване е лишена от
мотиви, тъй като тя препраща към връченото предизвестие.
Прекратителните основания, посочени
в чл. 328 КТр, в частност това по т. 12 “обективна невъзможност за изпълнени на
трудовия договор”, са обективни, т. е. причините за прекратяването стоят вън от
страните по трудовото правоотношение. Прекратяването по чл. 328, т. 12 КТр
предполага след сключването на трудовия договор да е възникнала невъзможност за
изпълнение на работата, като същата да не зависи от волята на страните. В
конкретния случай не може да се приеме, че са налице визираните предпоставки.
Изискването за притежание на разрешително за носена на оръжие за лица заемащи
длъжностите “горски стражар” и “горски надзирател” на охранителни участъци е
законово закрепено. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 1 Правилника за прилага
на Закона за горите /ППЗГ/, лицата заемащи тези длъжности са длъжни в 6 –
месечен срок да предприемат действия за получаване на разрешение за носене,
съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. В алинея три на същия член е
предвидено, че при отказ да са издаде или поднови разрешителното, работодателят
прекратява трудовия договор със служителя на основание чл. 328, т. 12 КТр, а
последния възстановява на работодателя направените разходи във връзка със
снабдяването с разрешително. От тук може да се направи извода, че едва при
започнала процедура по издаване на разрешително, респективно подновяването на
такова, която не е завършила по причини, независещи от страните /неуспешно
издържан психотест от работника/служителя, влязла в сила осъдителна присъди и
др./ е налице обективна невъзможност, основание за прекратяване на трудовото
правоотношение. Бездействието на задълженото лице, не може да се приравни на
отказа за издаване на разрешително /в какъвто смисъл са възраженията на
ответника в отговора/. Отказът за издаване на разрешително или неговото
подновяване е индивидуален административен акт на компетнтен орган, с конкретно
посочени фактически и правни основания за издаването му. Доказателства за
започнала и завършила с отказ за издаване на разрешени процедура по делото не
са представени, като тежест на доказване, досежно този факти се носи от
ответника, тъй като той черпи права от него. Индикация, че само при тези
хипотези работодателят прекратява трудовото правоотношение на основание чл.
328, т. 12 КТр може да се почерпи и от второто изречение на разпоредбата на чл.
44, ал. 3 ППЗГ, Според нея работникът/служителят следва да възстанови на
работодателя направените разходи във връзка с издаването/подновяването на
разрешителното, т. е. ако процедурата не е приключи с позитивен акт, разноските
са за сметка на работника/служителя.
Бездействието на
работника/служителя, при вменено му задължение за активно поведение в рамките
на определен срок, може да бъде повод за ангажиране на неговата дисплинарна
отговорност, тъй като се касае за съзнателен, волеви акт, но не и за формиране
на извод за обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Последното винаги предполага наличието на причини вън от страните по трудовата
връзка.
С оглед на изложеното, съдът намира,
че основанието, на база на което е прекратен трудовия договор на ищцата, не е
осъществено, което води до незаконност на уволнението.
2. По иска с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 2 КТр.
Уважаването на втората обективно
съединена претенция е предпоставяно от признаването на уволнението за незаконно
и от неговата отмяна. В случая законовите предпостави са налице. Уволнението на
ищцата е признато за незаконно, като към момента на прекратяването на трудовата
връзка ищцата е работила по безсрочен трудов договор. С оглед на изложеното ищцата
следва да бъзе възстановена на длъжността, заеманата преди уволнението –
“горски надзирател”.
3. По иска с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 КТр.
Предпоставките за уважаване на
третата искова претенция за заплащане на обезщетение за оставане без работа в
резултата на незаконно уволенине са: 1/ незаконност на уволнението /уважаване
на иска по чл. 344, ал. 1 КТр/; 2/ претърпяна от работника/служителя вреда,
изразяваща се в пропусната полза; 3/ причинна връзка между незаконното уволенине
и претърпяната вреда от работника/служителя.
На обезщетяване подлежат само
действителните вреди, т. е. настъпилите към момента на предявяване на исковата
молба. Щети, които ще се появят евентуално в бъдеще /след завеждането на
исковата молба/, не могат да бъдат предмет на обезщетевяне предварително, като
същите могат да обусловят воденето на нова искова претенция, доколкото времевия
период е част от основанието на иска. С оглед на изложеното, съдът намира, че за
периода 02.06.2009 г. до 22.11.2009 г. за сумата от 2 478,63 лв.
претенцията е преждевременно заведена, което налага прекратяването на делото в
тази му част. По повод на тези вреди все още не съществува правен спор
/предпоставка за възникване на правото на иска/, те не са настъпили, а и не
представляват нови факти по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, настъпили в хода на
процеса, които да се вземат предвид от съда при постановяване на решението. В
останалата част, касаеща периода 22.05.2009 г. до 02.06.2009 г. за сумата от 161,37
лв., съдът приема, че претенцията е недоказана. По делото не се събраха
доказателства, от които да се установява, че ищцата е останала без работа в
резултат на незаконното уволнение. В мотивите си по – горе, съдът изложи
съображения, поради които не ползва при очертавана не фактите, представената
служебна бележка от Дирекция “Бюро по труда” Ловеч /в този смисъл са и мотивите
на решение № 483 от 18.05.2005 г. по гр. д. № 31/2003 г. на III ГО на ВКС/, както и декларация за
оставане без работа, като други доказателства в подкрепа на твърденията на
ищцата, че същата, в резултат на незаконното уволнение, е останала без работа,
по делото не са събрани.
С оглед, на изложеното съдът не
следва да изследва основателността на претенцията по размер.
Ищецът е заявил претенция за сторени
разноски, като с оглед изхода на делото следва да му се присъди сумата от
150,00 лв. /платено адвокатско възнагражнение/.
Искане за разноски е заявено и от
ответната страна. Видно от данните по делото тя е представляван от адвокат,
като с него е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 150,00 лв. В
договора за правна помощ не е посочено договорената сума за представителство по
кой иск се дължи и предвид изхода на спора по третия обективно съединен иск
/иска е отхвърлен за част от вземането, а за разликата производството е
прекратено/, тази сума следва да се присъди в цялост на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавни такси в размера на 100,00 лв. /по 50,00
лв. по всеки един от неоценяемите искове/. В тежест на ответника следва да се
възложат и направените разноски по делото - 40,00 лв. депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТр за НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Д. Иванкова С., с ЕГН ********** със Заповед
№ 5/22.05.2009 г. на директора на “Държавно горско стопанство Ловеч” ДП и я ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТр, Д. Иванкова С., с ЕГН ********** на заеманата от
нея длъжност преди уволнението – “горски надзирател” при “Държавно горско
стопанство Ловеч” ДП.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Иванкова С., с ЕГН
********** *** иск против “Държавно горско стопанство Ловеч” ДП, с ЕИК
*********, адрес: гр. Ловеч, ул. “Търговска” 56, представлявано от директора Георги
Митков Бочев с право основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал.
1 от КТр за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на
незаконно уволнение, в размер на 161,37 лв. за периода 22.05.2009 г. до 02.06.2009
г., като за разликата от 161,37 до сумата от 2 640,00 лв. за периода
02.06.2009 г. до 22.11.2009 г. ПРЕКРАТЯВА производството.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК “Държавно горско стопанство Ловеч” ДП, с ЕИК
*********, адрес: гр. Ловеч, ул. “Търговска” 56, представлявано от директора
Георги Митков Бочев да заплати на Д. Иванкова С., с ЕГН ********** *** сумата
от 150,00 лв., сторени разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.
Иванкова С., с ЕГН ********** *** да заплати на “Държавно горско стопанство
Ловеч” ДП, с ЕИК *********, адрес: гр. Ловеч, ул. “Търговска” 56,
представлявано от директора Георги Митков Бочев сумата от 150,00 лв., сторени
разноски в процеса.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК Държавно горско стопанство Ловеч” ДП, с ЕИК
*********, адрес: гр. Ловеч, ул. “Търговска” 56, представлявано от директора
Георги Митков Бочев да заплати в полза на Районен съд Ловеч държавна такса в
размера на 100,00 лв. върху уважените част от исковете и разноски в
производството в размер на 40,00 лв.
Решението
може да бъде
обжалвано
в 2 - седмичен срок от връчването му на страните
пред Ловешки
окръжен съд. В прекратителната
част решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба
в 1 - седмичен срок от връчване на страните пред Ловешки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: