№ 7563
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С. Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от С. Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело №
20241110166794 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 359572/08.11.2024
г., подадена от С. С. Г., ЕГН: ********** и Л. с Н., ЕГН ********** против Р.
З. К., ЕГН ********** и С. З. К., ЕГН: **********, с която са предявени
искове с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за
прогласяване нищожността на саморъчно завещание от ***, извършено от СС,
ЕГН **********, починал на 03.08.2000 г., в полза на Р. З. К., ЕГН **********
и С. З. К., ЕГН: **********, с което е направено завещателно разпореждане в
полза на Р. З. К., ЕГН ********** и С. З. К., ЕГН: ********** с недвижим
имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в землището на с. Н, Столична
община, Район „Н”, местност „К”, имот с идентификатор *** с площ 4838
кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 7, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, а в условията на
евентуалност – искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че С. С. Г., ЕГН: ********** и Л. с
Н., ЕГН ********** са собственици на по ¼ идеална част от недвижим имот,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в землището на с. Н, Столична община,
Район „Н”, местност „К”, имот с идентификатор *** с площ 4838 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
1
ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 7, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, придобити въз основа
на осъществено от тях давностно владение, продължило считано от 03.08.2000
г. до настоящия момент.
В исковата молба се твърди, че ищците санаследници по закон на СС с
ЕГН **********, починал на 03.08.2000г. Същият бил техен дядо по бащина
линия, като освен ищците оставил наследник по закон и Р К.а с ЕГН
********** - дъщеря.
Поддържа се, наследодателят СС с ЕГН **********, към момента на
смъртта си, е притежавал имущество, което е съдържало и следния недвижим
имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в землището на с. Н, Столична община,
Район „Н”, местност „К”, имот с идентификатор *** с площ 4838 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 7, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***.15, ***.
В тази връзка се излагат твърдения, че първоначално бащата на ищците -
С. Славев Георгиев с ЕГН **********, до момента на смъртта му на
21.08.2009г., а впоследствие и майка им Тотка Ралчева Г. до нейната смърт на
17.03.2011г., заедно с ищците, са упражнявали и упражняват от момента на
откриване на наследството на СС, а именно от 03.08.2000г., до настоящия
момент, в пълен обем правото си на собственост върху посочения недвижим
имот, съобразно идеалните части от него, които притежават, а именно по 1/4
идеална част за всяка една от ищците.
Поддържа се, че предвид характеристиките на имота, а именно, че същият
представлява земеделска земя, то от много години ищците сключват ежегодно
договор за отдаване под наем на частите им от имота с Иван Лазаринов Л с
ЕГН **********, като и двете получават уговорената в договора за наем
наемна цена от наемателя в пари или в натура под формата на селскостопанска
продукция. Това било така, включително от 2018 година до 2024 г. В началото
на месец октомври 2024г. от наемателя Л, ищците разбрали, че тази година
няма да им бъде платена наемната цена, поради това, че трети лица са заявили,
че са собственици на описания по-горе имот, на основание завещание.
След поредица от действия ищците се снабдили с препис от Служба по
вписванията с документ, наименуван „Саморъчно заявление” акт ***, т. I,
2
/2019г. по описа на Р - нотариус, вписан в регистъра на НК под ***. За автор
на този документ в същия е вписан СС, който както посочихме по-горе е
починал на 03.08.2000г. Този документ е обявен с Протокол от 12.02.2019г. за
обявяване на саморъчно завещание, съхранявано извън кантора от Р -
нотариус, вписан в регистъра на НК под ***. Образувано е нот. дело №
1/2019г. и per. № 2400/12.02.2019г. по описа на нотариус Радева. В протокола е
вписано, че това е станало по искане на лицето Р К.а, ЕГН ********** за
обявяване на съхраняваното в дома саморъчно завещание.
От датата на смъртта на СС, а именно 03.08.2000г. до датата, на която е
представено пред нотариус и обявено от същия саморъчното завещания, а
именно: 12.02.2019г. били изтекли приблизително 19 години. В тази връзка се
сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от СК - лицето, в което се
намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта
на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса. Предвид роднинските
връзки между завещателя и лицето, представило документа озаглавен
„Саморъчно заявление” за обявяване пред нотариуса, а именно: те са баща и
дъщеря, то се предполагало и е безспорно житейски логично дъщерята да е
узнала за смъртта на баща си в един значително по-ранен момент и да е
изпълнила задължението си по чл. 27, ал. 1 от СК.
На следващо място се сочи, че в началото и в края на документа са
посочени две различни дати. В началото на документа е записана датата ***, а
в края на документа е поставена дата ***, която дата предхожда с два месеца
датата, посочена в началото на документа, в който е обективирано
завещателното разпореждане. В тази връзка се твърди, че изложената
фактическа обстановска формира извод за равнозначност на липса на датата
по смисъла на чл. 25, ал.1 ЗН. Предвид горното поддържат, че изписването на
две различни дати, какъвто е настоящия случай, представлява съществен
порок на формата, водещ до нищожност на завещателното разпореждане.
В условията на евентуалност се заявяват претенции с правно основание
чл. 124 ГПК.
В тази връзка се сочи, че ищците владеят ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в
землището на с. Н, Столична община, Район „Н”, местност „К”, който имот е с
идентификатор *** с площ 4838 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при
3
неполивни условия: 7, при съседи:поземлени имоти с идентификатори: ***,
***, ***, ***, съобразно идеалните части от него, които притежават, считано
от 03.08.2000г. и към настоящия момент
Владението им било е явно, трайно, постоянно, непрекъснато и спокойно,
като то е било ясно демонстрирано, открито, продължило е над 23 години и е
намерило изява чрез външни конкретни действия, станали достояние на
лицата, в чиято полза е заветът, както и на останалите сънаследници, като част
от тези действия са именно сключването от страна на всяка една от нас, в
лично качество, на договор за наем с предмет имот с идентификатор ***,
както и получаване на наемна цена по него. В посочените договори наред с
нас фигурира поне от 2018г. до настоящия момент, а именно 2024г. и лицето Р
К.А - майка на Р. З. К. и С. З. К., представила на нотариуса документа
озаглавен „Саморъчно заявление” през 2019г.
По така изложените съображения, молят, за постановяване на решение, с
което на основание чл. чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН, да бъде
прогласена нищожността на саморъчно завещание/„Саморъчно заявление” акт
***, т. I, /2019г. по описа на Р - нотариус, вписан в регистъра на НК под ***,
оставено от СС в полза на Р. З. К. и С. З. К., обявено с Протокол от 12.02.2019г.
за обявяване на саморъчно завещание, съхранявано извън кантора от Р -
нотариус, вписан в регистъра на НК под ***, нот. дело № 1/2019г. и per. №
2400/12.02.2019г. по описа на нотариус Радева; а в условията на евентуалност,
съдът да постанови решение, с което да признаете за установено в в
отношенията между страните, че С. С. Г., ЕГН: ********** и Л. с Н., ЕГН
********** са собственици на по ¼ идеална част от недвижим имот,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в землището на с. Н, Столична община,
Район „Н”, местност „К”, имот с идентификатор *** с площ 4838 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 7, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, придобити въз основа
на осъществено от тях давностно владения, продължило считано от 03.08.2000
г. до настоящия момент.
Претендират се разноските в настоящото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на
исковата молба от името на ответниците в производството, с които се
4
извършва признание на заявения главен иск в производството с правно
основание чл. 42, б. "б" от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността
на саморъчно завещание от ***, извършено от СС, ЕГН **********, починал
на 03.08.2000 г., в полза на Р. З. К., ЕГН ********** и С. З. К., ЕГН:
**********, с което е направено завещателно разпореждане в полза на Р. З. К.,
ЕГН ********** и С. З. К., ЕГН: ********** с недвижим имот,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в землището на с. Н, Столична община,
Район „Н”, местност „К”, имот с идентификатор *** с площ 4838 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 7, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са главни искове с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН вр. чл.
25, ал. 1 ЗН и съединен в условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
По главния иск с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН
в тежест на ответника е да докаже, че процесното завещание е съставено при
спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН. По силата на чл.154, ал.1 ГПК
ползуващата се от частния документ страна е длъжна да установи
автентичността на документа и то по нетърпящ съмнение начин /в този
смисъл решение № 243/31.05.2011 г. по гр.д. № 976/2010 г., ВКС, І г.о./.
По евентуалния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че е владял процесния имот постоянно, непрекъснато,
несъмнително, явно и спокойно в периода 03.08.2000 г. – 08.11.2024 г., както и
че манифестирал намерението си за своене на вещта пред останалите
съсобственици.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на
исковата молба от името на ответниците в производството, с които се
извършва признание на заявения главен иск в производството с правно
основание чл. 42, б. "б" от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността
на саморъчно завещание от ***, извършено от СС, ЕГН **********, починал
на 03.08.2000 г., в полза на Р. З. К., ЕГН ********** и С. З. К., ЕГН:
5
**********, с което е направено завещателно разпореждане в полза на Р. З. К.,
ЕГН ********** и С. З. К., ЕГН: ********** с недвижим имот,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в землището на с. Н, Столична община,
Район „Н”, местност „К”, имот с идентификатор *** с площ 4838 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 7, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237,
ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е
постановил, че следва да се произнесе с решение, съобразно заявеното от
ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото ответникът в отговора си на исковата молба е заявил, че признава
иска и счита, че дължи претендираната сума. Ищецът, чрез процесуалния му
представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска,
което е заявено в съдебното заседание, проведено на 28.04.2025 г.
Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата
на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона
или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се
6
разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение -
чл. 339 ГПК.
Следователно предявеният главен иск, като основателен, следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора по главния иск, настоящият съдебен състав
намира, че с оглед естеството и начина на съединяване на главния и
евентуалния иск, предявени за разглеждане в настоящото производство, не
следва да се произнася по предявения евентуален иск.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените от последния
разноски в производството по делото, доколкото макар да признава
предявените искове, ответникът е дал повод за образуване на настоящото
производство, поради което и не следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Такива разноски не са претендирани, поради което и не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание 42, б. "б" от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН , по
предявените от името на С. С. Г., ЕГН: ********** и Л. с Н., ЕГН **********
против Р. З. К., ЕГН ********** и С. З. К., ЕГН: ********** искове, с правно
основание чл. 42, б. "б" от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, НИЩОЖНОСТТА на
саморъчно завещание от ***, извършено от СС, ЕГН **********, починал на
03.08.2000 г., в полза на Р. З. К., ЕГН ********** и С. З. К., ЕГН: **********,
с което е направено завещателно разпореждане в полза на Р. З. К., ЕГН
********** и С. З. К., ЕГН: ********** с недвижим имот, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в землището на с. Н, Столична община, Район „Н”,
местност „К”, имот с идентификатор *** с площ 4838 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята при неполивни условия: 7, при съседи: поземлени имоти с
7
идентификатори: ***, ***, ***, ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8