Р Е Ш Е Н И
Е № 113
09.05.2019г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 176 по описа на ВнАпС
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивни жалби на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София и „АКСИС“ ООД - гр. Търговище, срещу решение № 58/20.08.2018г.,
постановено по т. д. № 48/2018г. по описа на ОС – гр. Търговище.
Въззивната жалба на НАП е насочена
срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от агенцията
специален установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, за
признаване за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в
производството по несъстоятелност на „Аксис“ ООД, съществуването на публични
вземания както следва: главница 11 343.23лв.- корпоративен данък за
2006г., 119.56 лв. - лихви по авансови вноски и 3 753.52 лв.- лихви върху
главница. Оплакванията са за неправилен извод на окръжния съд по отношение
изтичането на абсолютната десетгодишна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Твърди
се неприложимост на чл. 171, ал. 2 ДОПК за предявени публични вземания в
производството по несъстоятелност, както и прекъсване на давността по смисъла
на чл. 685 а ТЗ, с предявяване на процесните вземания с молба от 11.10.2017г.
С въззивната жалба на „Аксис“ ООД се
атакува решението на ТОС в частта, с която са уважени предявените от НАП искове
за съществуване на публични вземания както следва: сумата 12 870.49 лв. -
вноски за ДОО от осигурител за периода от м. 02 до м. 11.2007г., и
6 322.24 лв. - лихви върху тази главница; сумата 2 438.36 лв. -
вноски за здравни осигуровки от осигурител за периода от м. 02 до м.11.2007г.,
и 784.33лв. - лихви върху главницата; главница от 722.54 лв. - вноски за ДЗПО -
УПФ от осигурител за периода от м.02 до м.11.2007г.
и 386.81лв. - лихви върху главницата; главница от 191.57 лв. - вноски за ГВРС
от осигурител и 85.53лв. за периода от м. 02. до м. 11.2007 г. и 274.50лв.-
юрисконсултско възнаграждение. Твърди се недопустимост на решението в частта, с която е прието за
установено съществуване на вземане за юрисконсултско възнаграждение. За
останалата обжалвана част основните оплаквания са за неправилно
приложение на закона по отношение началната дата на абсолютния давностен срок
по ДОПК. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваните
части и отхвърляне на исковете изцяло.
Процесуалният представител на „Аксис“
ООД е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено
становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени
доводи и съображения. Становище на синдика Г. С. също да неоснователност на
жалбата на НАП.
Жалбите са подадени в срок, от
легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването
в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са
процесуално допустими.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе
предвид следното:
С решение от 08.09.2017г. по т. д. № 34/2017г. по описа
на ТОС е открито производство по несъстоятелност
на „Аксис“ ООД. В съставения от синдика списък на приетите вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен на 20.11.2017г. в ТР, по
партидата на „Аксис“ ООД, са били включени
публични вземания, предявени от НАП с молба от 11.10.2017г. общо в размер на
412 007.75лв., от които 218 994.91 лв. - главници и 193 012.84
лв. - лихви. С определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ от 22.03.2018г., обявено в ТР
с рег. № 20180323102810, съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на
приетите вземания с корекция, по направено писмено възражение от длъжника по
чл. 690 ТЗ, като от списъка са изключени част от предявените от НАП публични
вземания общо в размер на 39 018.19лв. – главници и лихви, поради
погасяването им с изтичане на абсолютната десетгодишна давност по чл. 171, ал.
2 ДОПК.
В срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ съдът по несъстоятелността е бил сезиран със специален положителен
установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, предявен от НАП срещу „Аксис“ ООД, за установяване съществуването
на изключените от списъка с определението по чл. 692, ал. 2 ТЗ публични
вземания. Ищецът счита, че тъй като разпоредбите на чл. 685а, ал. 1 и
ал. 2 от ТЗ са специални, абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК не се
прилага за предявени публични вземания в производство по несъстоятелност.
Ответното дружество, представлявано от управителя Р.Г.,
оспорва иска изцяло по основание, като се поддържат релевираните твърдения и
доводите във възражението по чл. 690 ТЗ, за погасяване на процесните публични
вземания с изтичане на десетгодишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОК.
Основателността на претенцията се оспорва и от синдика на
„Аксис“ ООД, конституиран в
производството съгласно чл. 694, ал. 4 ТЗ.
В обхвата на служебната проверка по чл.
269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ТОС, с което искът е
частично уважен и съответно отхвърлен, е валидно като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални
пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и
специалните такива по чл. 694, ал. 1 ТЗ.
Решението е допустимо, с изключение тази част от диспозитива, с
която е установено съществуването на парично вземане на НАП към „Аксис“ ООД за сумата 274.50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Подобно вземане не е предявявано, не е предмет
на възражението по чл. 690 ТЗ и на предявения иск по чл. 694 ТЗ. Решението в
тази част следва да се обезсили.
От фактическа страна е безспорно
установено, че сумата 39 018.19 лв., съставляваща общ размер на
изключените от списъка на приетите вземания публични задължения по чл. 162, ал.
2, т. 1 ДОПК, е формирана от следните вземания: сумата 11 343.23лв. -
корпоративен данък за 2006 г., заедно с 119.56лв.- лихви по авансови вноски, и
3 753.52лв. - лихви върху главницата; сумата 12 870.49 лв. - вноски
за ДОО от осигурител за периода от м. 02 до м. 11.2007г., и 6 322.24 лв. -
лихви върху тази главница; сумата 2 438.36 лв. - вноски за здравни
осигуровки от осигурител за периода от м. 02 до м.11.2007г., и 784.33лв. - лихви
върху главницата; сумата 722.54 лв. - вноски за ДЗПО - УПФ от осигурител за
периода от м.02 до м.11.2007г., и 386.81лв. -
лихви върху главницата; сумата от 191.57 лв. - вноски за ГВРС от осигурител за
периода от м. 02. до м. 11.2007 г. и 85.53лв. – лихви.
Процесните публични вземания са установени
с ДРА № *********/06.07.2009г., издаден от ТД на НАП Варна. С решение №
845/02.02.2010г. на Директора на Дирекция „ОУИ“ Варна при ЦУ на НАП, потвърдено
от АС – Варна и ВАС, жалбата на „Аксис“ ООД
срещу ДРА, е оставена без разглеждане.
Настоящият състав приема, че по
отношение на всички процесни вземания е изтекъл предвиденият в чл. 171, ал. 2 ДОПК давностен срок за погасяване на публични вземания, като съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено,
или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Няма твърдения и данни по
делото да са налице посочените като изключение обстоятелства по отношение на
процесните вземания - отсрочване или разсрочване на задължението или спиране на
производството по искане на длъжника.
Установените
с ДРА публичните задължението на ответното дружество за корпоративен данък за 2006г.
е следвало да се платят в срок до 31 март на следващата година - чл. 93 ЗКПО,
т. е. до 31.03.2007г. Давностният срок за тези публични вземания е започнал да
тече от 01.01.2008г.
Главните публични вземания за вноски за
ДОО; вноски за ЗО; вноски ДЗПО–УПФ и вноски ГВРС са за период от м. 02. до м.
11.2007г. Съгласно чл. 7, ал. 1 КСО и чл. 20 от ЗГВРСНР, осигурителните вноски
и вноските във фонд ГВРС е следвало да се внесат от осигурителя до 25-о число
на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Т. е. вноските за последният
месец от периода – м. 11.2007г, за ДОО, ЗО, ДЗПО–УПФ и ГВРС, е следвало да се
внесат до 25.12.2007г. Давностният срок за тези процесни вземания също започва
да тече от 01.01.2008г.
Погасяването на публични вземания
поради изтичане на абсолютната погасителна давност настъпва автоматично с
изтичането на 10 години от началото на течене на давностния срок, независимо от
спирането или прекъсването на давността през този период. Давността за
процесните вземания, установени с ДРА № *********/06.07.2009г., издаден от ТД
на НАП Варна, е спряла да тече на основание чл. 171, ал. 1, т. 1 ДОПК - когато
е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването
на акта, но за не повече от една година, прекъсната е с издаване на ДРА, на
основание чл. 172, ал. 2 ДОПК, както и с предявяване на публичните вземанията в
производството по несъстоятелност, по силата на чл. 685а, ал.1 от ТЗ. Спирането
и прекъсването на давността обаче, независимо от това дали основанието за
спиране и прекъсване е от кръга на предвидените в ДОПК или друг закон, в това
число ТЗ, е без значение за настъпването на автоматичния погасителен ефект при
изтичане десетгодишния срок на абсолютната давност по чл. 172, ал. 2 ДОПК.
По
изложените съображения въззивният съд прави крайния правен извод, че към
01.01.2018г., с изтичането на десетгодишния срок на абсолютната давност по чл.
172, ал. 2 ДОПК, са погасени всички публични вземанията, предмет на спора.
Следователно предявеният от НАП иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване
съществуването на публични задължения е изцяло неоснователен. Поради противоречивите правни изводи на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът е уважен, като се постанови друго, съобразно изводите на въззивната
инстанция. В останалата, отхвърлителна част първоинстанционното решение следва да
се потвърди.
С
оглед резултата от въззивното обжалване, не е налице основание за ангажиране
отговорността на ответното дружество по чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК.
Следователно решението следва да се отмени и в частта за разноските, с която „Аксис“ ООД- гр. Търговище е осъдено да заплати на НАП
сумата 274.50лв.– част от юрисконсултско възнаграждение съобразно
уважената част от иска.
Предмет на настоящото производство е и
въззивна частна жалба на „Аксис“ ООД- гр.
Търговище срещу определение № 409/04.12.2018г., постановено по т. д. № 48/2018г. по описа на ОС – гр. Търговище,
с което е оставено без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248, ал.
1 ГПК, за изменение на решение № 58/20.08.2018г. в частта за разноските. Жалбоподателят твърди, че сумата от 274.50лв., която е осъден да заплати на НАП, не съотства на
уважената част от исковете и не отговаря на Наредбата за правната промощ.
Частната жалба подлежи на разглеждане
по реда на чл. 278 във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Същата е подадена в срок, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Тъй като обаче, съобразно резултата от въззивното обжалване ответникът
не дължи разноски на насрещната страна, искането по чл. 248 ГПК, което е висящо
пред въззивния съд, става недопустимо поради липса на предмет като последица от
отмяната на първоинстанционното решение в частта за разноските. Определението
следва да се обезсили поради последващо постановяването му отпадане на
предпоставките за сезиране на съда с искане по чл. 248 ГПК.
Ответникът не е
направил искане за присъждане на разноски за нито една от инстанциите.
На основание чл. 84 ГПК ищецът НАП не
дължи държавна такса по чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 58/20.08.2018г.,
постановено по т. д. № 48/2018г. по описа на ОС – гр. Търговище, в частта, с
която е прието за установено по отношение
на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на
„Аксис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище,
ул. „Трайко Китанчев“ № 12, по предявен от Национална агенция за приходите иск
с правно основание чл. 694, ал.2, т.2 ТЗ съществуването на вземането на ищеца в
размер на 274.50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
ОТМЕНЯ решение № 58/20.08.2018г.,
постановено по т. д. № 48/2018г. по описа на ОС – гр. Търговище, в частта, с
която е прието за установено по отношение
на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на
„Аксис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Търговище,
ул. „Трайко Китанчев“ № 12, по предявени от Национална агенция за приходите
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 694, ал.2, т.2 от ТЗ, съществуване на вземане на ищеца в размер на сумата 12 870.49 лв. -
вноски за ДОО от осигурител за периода от м. 02 до м. 11.2007г., и
6 322.24 лв. - лихви върху тази главница; сумата 2 438.36 лв. -
вноски за здравни осигуровки от осигурител за периода от м. 02 до м.11.2007г.,
и 784.33лв. - лихви върху главницата; главница от 722.54 лв. - вноски за ДЗПО -
УПФ от осигурител за периода от м.02 до
м.11.2007г. и 386.81лв. - лихви върху главницата; за сумата 191.57 лв. - вноски
за ГВРС от осигурител и 85.53лв. за периода от м. 02. до м. 11.2007 г., както и
в частта, с която АКСИС“ ООД е осъдено да заплати на НАП направените разноски
по делото в размер на 274.50лв. съразмерно с уважената част от иска, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковете,
предявени от Национална агенция за
приходите, с правно основание чл. 694, ал.2, т.2 от ТЗ, за установяване
съществуване на публични вземания на ищеца към ответника, както следва: за
сумата 12 870.49лв.- вноски за ДОО от осигурител за периода от м. 02 до м.
11.2007г., и 6 322.24 лв. - лихви върху тази главница; за сумата
2 438.36 лв. - вноски за здравни осигуровки от осигурител за периода от м.
02 до м.11.2007г., и 784.33лв.- лихви върху главницата; за сумата 722.54 лв. -
вноски за ДЗПО - УПФ от осигурител за периода от м. 02 до м. 11.2007г. и 386.81лв. - лихви върху главницата;
за сумата 191.57 лв.- вноски за ГВРС от осигурител и 85.53лв. за периода от м.
02. до м. 11.2007 г.
ОБЕЗСИЛВА определение № 409/04.12.2018г., постановено по т. д. № 48/2018г. по описа на ОС – гр. Търговище, и
ПРЕКРАТЯВА производството по молбата
на „Аксис“ ООД, ЕИК *********, по чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на решение № 58/20.08.2018г. по
т. д. № 48/2018г. по описа на ОС – гр. Търговище в частта за разноските, поради
липса на предмет.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на
чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.