Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 322 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.
288, ал. 12, вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ (отм.) от Гаранционен фонд
срещу С.Б.К. за заплащане на сумата от 1245 лв., представляваща заплатено от
Гаранционен фонд обезщетение по щета № 110652/20.07.2015 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 25.06.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на основание чл. 288, ал. 1,
т. 2, б. „а” КЗ (отм.) изплатил по щета № 110652/20.07.2015 г. сумата от 1245
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „Рено
Клио” с рег. № К 5177 АХ, собственост на С.Ч., причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 29.12.2014 г. в гр. Кърджали. Поддържа, че виновен за катастрофата
бил ответникът С.Б.К., който управлявал лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № Х
5640 АХ, собственост на И.Й., тъй като поради неспазване на дистанция и
несъобразена скорост ударил изчакващия зелен сигнал на светофарната уредба лек
автомобил „Рено Клио”. Посочено е, че в нарушение на чл. 249, вр. чл. 259 КЗ
(отм.) ответникът управлявал лекия автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. Поканили ответника да възстанови изплатеното от
Гаранционен фонд, но до момента не бил погасил задължението си. По тези
съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.Б.К.. В съдебно
заседание ответникът признава дължимостта на исковата сума.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От представения протокол за ПТП № 1483404/05.01.2015 г., съставен от М.М.– мл. автоконтрольор при РУ – гр. Кърджали,
се установява, че на 29.12.2014 г., около 20 ч. на ул. „Републиканска” в гр. Кърджали е
настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № Х 5640 АХ, собственост на Й.М.Й., управляван от ответника С.Б.К., и управлявания от водача С.Р.Ч. лек автомобил „Рено Клио” с рег. № К 5177 АХ ВН, нейна лична собственост. От скицата в протокола се изяснява, че
ответникът, движейки
се с несъобразена скорост, изгубил контрол над автомобила и поради неспазване
на дистанция блъснал лекия автомобил „Рено Клио”, който изчаквал разрешителен
сигнал на светофарната уредба. Подробно
са описани настъпилите щети по двете превозни средства. Отбелязано е и че за управлявания
от ответника автомобил не била сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Съставеният протокол е подписан както от
полицейския служител, така и от двамата водачи. За това нарушение срещу ответника
С.Б.К. бил издаден акт за установяване на административно
нарушение сер. Т № 745292/05.01.2015
г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
Наказателно постановление № 15-1300-000002/16.01.2015 г., влязло в сила на 13.02.2015 г., като на ответника на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лв.
По делото е приложена преписка по щета № 110652/20.07.2015 г., образувана по уведомление от собственика на
увредения автомобил, към която са приложени уведомление за имуществени вреди,
доклад по щета и технически експертизи, установяващи размера на причинените
вреди по автомобила, възлизащи на сумата от общо 3086,16 лв., включваща нови части и материали, както и труд.
Видно от представеното платежно нареждане на
07.12.2015 г. ищецът е изплатил на С.Р.Ч. обезщетение в размер на 1245 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл. 288, ал. 12, вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ (отм.), е
необходимо да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно
доказване наличието на определените в закона предпоставки, а именно: настъпило
ПТП по вина на ответника, който е управлявал посоченото МПС без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, причинени щети на увреденото МПС и техния
размер, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, както и че
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер и полза на
увредения.
В
процесния случай съдът намира за безспорно установено, че за управляваното от
ответника МПС не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
На следващо място, от приложените по делото
писмени доказателства се изяснява, че настъпилото ПТП е причинено от ответника,
който при управление на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № Х 5640 АХ е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като се е движил с
несъобразена скорости и не е спазил необходимата дистанция. Вследствие тези
действие на ответника са причинени материални щети. Съдът намира осъщественото
от този водач деяние за противоправно, защото е извършено в противоречие с
изискванията на правилата, уредени в 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП. За да
достигне до този извод, съдът съобрази, че констативният протокол за ПТП
съставлява годно доказателствено средство, тъй като по своята правна природа
представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
който е съставен от компетентно длъжностно лице – разследващия орган, в кръга
на службата му по установената форма и ред, поради което този документ се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за обстоятелствата, които
това длъжностно лице е възприело непосредствено. Ответникът е подписал
документа и не оспорва това обстоятелството, а доколкото протоколът удостоверява
неизгодни за него факти (че именно той е нарушил правилата за безопасност на
движението), този документ следва да се ползва с доказателствена сила относно
тези неизгодни факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на виновния
водач. Материалната доказателствена стойност на протокола не е оборена, поради
което и следва да бъде зачетена, като съдът приема, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в него. С оглед всичко изложено и като се вземе предвид,
че ответникът е наказан по административен ред с влязло в сила наказателно
постановление, съдът приема, че деянието му е противоправно. От съвкупната
преценка на всички доказателства може да се направи еднозначен извод, че причинените
на лекия автомобил „Рено Клио” щети са в причинно-следствена връзка с това
противоправно поведение на ответника. Като съобрази всичко изложено и събраните
по делото доказателства, съдът намира, че се установява по безспорен начин, че ответникът
като водач на лек автомобил „Опел Вектра“ е нарушил правилата за движение по
пътищата, като това негово поведение се явява пряка и непосредствена причина за
причинените на лекия автомобил „Рено Клио” щети. Тъй като причинените вреди са
закономерна, необходима последица от противоправното поведение на делинквента,
настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав,
пораждащ деликтната отговорност на ответника са осъществени в обективната действителност.
От това следва, че е налице основанието на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за да се
ангажира гражданската отговорност на деликвента за причинените от него вреди.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
(отм.), съгласно които Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за нанесени имуществени
вреди, когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка. Поради
което са осъществени и предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 288,
ал. 12 КЗ (отм.), съгласно която след изплащане на обезщетението фондът встъпва
в правата на увредения собственик на МПС до размера на платеното – причинна
връзка между нанесения вредоносен резултат и противоправното поведение на
ответника, липса на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на управлявания от него автомобил
и заплатено застрахователно обезщетение на третото лице.
Наличието именно на описаните от ищеца щети по
автомобила вследствие на твърдения инцидент се доказа по категоричен начин от
представените писмени доказателства (вкл. техническите експертизи по щетата). При
тези данни съдът намира, че изплатеното обезщетение от 1245 лв. дори е в
по-малък размер от стойността на причинените щети съобразно приложените
експертизи. Тъй като обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното плащане, в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на заплатената сума, а именно 1245 лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковата
претенция се явява доказана по основание и размер, и следва да бъде уважена
изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца търсената сума от 1245
лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба – 25.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в
размер на 50 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.Б.К., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на
Гаранционен фонд, с административен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2,
ет. 4, по иска с правно основание чл. 288, ал. 12, вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„а” КЗ (отм.) сумата от 1245 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
от Гаранционния фонд по щета № 110652/20.07.2015 г. обезщетение за имуществени
вреди на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № К 5177 АХ, причинени вследствие на
ПТП, настъпило на 29.12.2014 г. в гр. Кърджали, в резултат на виновно поведение
на С.Б.К. като водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № Х 5640 АХ, който е
управлявал МПС, без да е имал сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 50 лв., представляваща
сторените пред първата инстанция разноски.
Присъдените в полза на Гаранционен
фонд, с административен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, суми
могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: