Р Е
Ш Е Н И Е
№ 71
гр.Сливница 06 август 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание на десети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: АНГЕЛИНА
ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета Божилова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №817 по описа на съда за 2017 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
„******" ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. район М., ж.к. „М. *", бул. „А.М." № **, „А.Ц.", ет. *, офис **, представлявано от управителя В.Ю.Т., Представлявано от АД „Т.С.", чрез С.Н., адвокат от ***, Съдебен адрес:*** против „******" ООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., бул. „Е." № **, представлявано от управителите Й.С.Г. и М.Й.Г. с правно основание чл.79 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че двете дружества са в установени търговски отношения, в изпълнение на които, ищцовото дружество извършило доставка на стоки на ответното на 15.06.2017г., за което е издадена фактура № ******** за продажба на стоки на купувача – ответното дружество, като е описал вида и количеството на продадените стоки на стойност 2 688, 00 лв. с ДДС. Във издадената фактура изрично е посочен срок да 30.06.2017г., до който следва да бъде извършено плащане от ответното дружество. Твърди, че нито на падежа, нито към подаването на исковата молба , плащане не е получено.
Моли да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от
2 688,00лв., представляваща изискуемо и непогасено вземане по фактура № ********/15.06.2017г., ведно със законната лихва за забава върху
претендираното вземане от датата на подаване на исковата молба до окончателното
му изплащане. Претендират се направените разноски по производството,
включително и адвокатски хонорар.
Прави доказателствени искания. В съдебно заседание, редовно призован, ищецът не
се явява, не се представлява.
Ответникът, „******" ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Б., бул. „Е." № **, представлявано
от управителите Й.С.Г. и М.Й.Г., не е представил в
срока писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, съдебните книжа са му връчени по
реда на чл.50, ал.4 от ГПК. В съдебно
заседание не се явява не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа страна:
Представена е фактура № ***/15.06.2017г. с продавач
ищцовото дружество, за продажба на стоки на купувача, „******" ООД, с ЕИК ********* за сумата от 2 688,00лв. с ДДС.
От
изготвената и приета по делото счетоводна експертиза се установява, че
вземането по фактура № ***/15.06.2017г.е включено в дневник
за продажбите по ДДС на ищцовото дружество за данъчния период м.06.2017г. с
данъчна основа 2 240,00лв. и начислен ДДС по продажбата за сумата от
448,00лв. Вещото лице е извършило проверка в данъчната служба при ТД НАП София
област , поради неоткриване на получателя на стоката, „******" ООД, с ЕИК *********,
на обявения адрес. При проврката , експертизата е установила, че процесната
фактура е отразена в дневник покупки за данъчния период м.07.2017г. на „******" ООД, с ЕИК *********, като
основание на процесната фактура е доставката на полиестерна прежда 75D/36F SD ТЕКТУРИР, количество 700кг., при единична цена 3,20лв.
без ДДС. Размерът на изискуемата и непогасена сума по процесната фактура е общо
за сумата от 2 688,00лв. с ДДС.
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема
че е сезиран с обективно съединени искове за изпълнение на договорно задължение
за заплащане на цена на продадена стока по договор за търговска продажба, и за заплащане
на цена 2 688,00лв. с ДДС, и правна
квалификация с правно основание чл. 318 и сл., вр. чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
По отношение на главния иск с правно основание чл.318
и следващите от ТЗ във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, съдът намира следното: В
тежест на доказване на ищцовата страна е проведе пълно главно доказване относно
обстоятелството за наличието валидно облигационно отношение между него и
ответника, както и неизпълнение от страна на ответника на задълженията му
възникнали във връзката с облигационното
му отношение с ищеца.
За основателността на предявения иск ищецът
следва да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника,
възникнало от договор за покупко-продажба, по което е
изпълнил задължението си за доставяне на уговорените стоки, в резултат на което за ответника е възникнало задължение
за плащане на продажната
цена в претендирания размер.
Съдът намира, че ищецът проведе успешно доказване на сключването на договор за покупко-продажба, чието изпълнение претендира. Представената фактура не обективира съгласие на
страните, което да формира фактическия състав на сключен договор за покупко-продажба, тъй като не носят подпис на ответника.
Съставената фактура, която не е подписана за „получател", представлява
частен документ, който се ползва само с формална доказателствена сила и поради
това сам по себе си не установява фактите, предмет на съдържащото се в
документа изявление, а следва да бъде ценен съобразно всички събрани по делото
доказателства.
Съгласно уеднаквената практика, изразена в
решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от
27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се
приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между
страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на съществените
елементи на договора, начин на плащане, наименованията на страните и време и
място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството
на ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.).
При положение, обаче, че процесната фактура е осчетоводена от ответника, фигурира в дневника за покупки и подадените справки-декларации по ЗДДС и е ползван данъчен кредит, което е установено от изготвената и прета счетоводна експертиза, поведението на ответника може да се квалифицира като признание за сключването на твърдения от ищеца договор за покупко-продажба, както и задължение, възникнало от този договорен източник.
Предвид изложеното, намира за основателен и доказан предявеният главен иск, поради което същия следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото , направените претенции за
възлагане на разноските, и представеният списак по реда на чл.80 ГПК, съдът
намира че същите следва да бъдат възложени на ответната страна страна, а именно
сумата от общо 949,00 лв. представляваща:
държавна такса – 108,00лв., държавна такса за допускане на обезпечение –
40лв., адвокатско възнаграждение –
501,00лв. с ДДС и 300 лв. депозит за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „******" ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Б., бул. „Е." № **, представлявано от управителите
Й.С.Г. и М.Й.Г., ДА
ЗАПЛАТИ на „******" ЕООД, вписано в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район М., ж.к. „М. *", бул. „А.М." № **, „А.Ц.", ет. *, офис **, представлявано от управителя В.Ю.Т. сумата
от 2 688,00лв.с ДДС, представляваща изискуемо и непогасено
вземане по фактура
№ ******/15.06.2017г, ведно със
законната лихва считано от 13.11.2017г., подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, чл. 318 и сл., вр. чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД
,както и сумата от 949,00. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му.
Районен съдия: