О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 27
Гр.П.,20.01.2020г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. С.
като
постави на разглеждане гр.д. №264/2019г.
по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 248 от ГПК и по чл.250 от ГПК.
Постъпила
е молба от адв.З.П. ***-пълномощник на
отвитника по делото С.Ж., с която молба иска от съда да допълни постановеното по делото решение, тъй
като съда не се е произнесъл по
направеното от тях искане за присъждане на разноски, а такива били поискани,
както и да бъде допълнение решението по направеното от ищеца с исковата молба
искане за признаване за установено, че недвижимия имот в с.В., общ.П. била
негова собственост.
Съдът е
съобщил на другата страна по делото постъпилата молба,
като в едноседмичния законов срок от получаване на съобщението, ведно с молбата,
не
е постъпил отговор.
Съдът,
като се запозна с постъпилата молба и с материалите по гр.д. № 264/19г., прие
за установено следното:
Производството
по делото е образувано молба от С.Г.С. ***,
против С.Й.Ж. *** и против М.С.Г. от гр.В.Т., с която е поискал от съда да признае за установено, че описаните движими
вещи по изп.д.№96/2018г. на ДСИ при
ПпРС, не принадлежат на длъжника –М.Г..
С Решение №199/14.11.2019г., съдът е признал за установено, че
бензиновата резачка, електрическата резачка и храстореза, не са
собственост на длъжника по изп.дело №96/2018г. по описа на СИС при ПпРС-М.Г.,
като за останалите вещи: 2 бр. Телевизори, гардероб с надстройка, спалня с
ракла, тоалетка, 2 бр. нощни шкафчета, печка
на дърва, алуминиеви радиатор, вентилатор, газова
печка, водоструйка, шевна машина, стълба и ъглошлайф,
иска е отхвърлен като неоснователен. В решението си, съдът не се произнесъл по искането на ответната страна, за присъждане на разноските делото.
По отношение
на искането по чл.248 от ГПК.
Предвид установеното,
съдът намира, че молбата, с която се иска допълване на решението в частта му за
разноските, е допустима, тъй като : 1. липсва произнасяне от съда в решението относно
разноски, направени от страните, 2. молбата изхожда от легитимирано лице – страна по делото и 3.подадена е в срока за
обжалване на решението.
Разгледана по
същество, молбата е и основателна. От представения договор за правна защита и съдействие
№0149622 от 19.07.2019г., се установява, че отв. Ж. *** са сключили договор за
оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на отговор и
процесуално представителство по гр.д. №264/2019г. по описа на ПпРС. В договора е посочено, че договореното възнаграждение е безплатно, на
осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С отговора
е представен и списък с разноските, в
който е вписано адвокатско възнаграждение-безплатно по чл.38 от ЗА, в размер на
1000 евро.
Така
приложения договор не е оспорен от противната страна, поради изявлението за наличието на конкретното основание за
оказаната безплатна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА , обвързва съда и той не
дължи проверка за съществуването на това обстоятелство. В този см. Определение
№163/13.06.2016г. по ч.гр.д. №2266/2016г. на ВКС, I
г.о.
Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА в случаите на оказана безплатно адвокатска
помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя. Адвокатът
следователно е легитимиран да сезира съда с искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА и съответната сума се присъжда в
негова полза. Разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА е функция на установените в чл.
78 ГПК правила за дължимост на направените разноски, и след като такива
разноски се присъждат съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция,то съдът намира
така депозираната молба за изменение на решението в частта за разноските
за основателна.
По отношение на размера съдът
намира, че същия следва да бъде
определен, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размени на адвокатските възнаграждения, към
която препраща разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА.
В конкретния случай е предявен иск по чл.440 от ГПК, с цена на същия
-2552.00лв. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
минималното адвокатско възнаграждение по
така предявения иск е в размер на 408.64лв. С решението си съдът е уважил предявения иск за вещи на стойност от
830.00лв., и е отхвърлил иска за
останалите вещи, които са на стойност 1722.00лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че на осн. чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.38,
ал.2 от ЗА, на адв.П. се дължат разноски от ищеца в размер на 275.74лв.,
съразмерно с отхвърлената част на иска, и за тази сума следва да бъде осъден
ищеца. В този смисъл решението на съда следва да бъде допълнено.
По отношение
на искането по чл.250 от ГПК.
Молбата за допълване на решението е допустима, защото е
подадена в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК и
от страна по делото, но разгледана по същество е неоснователна, а мотивите за
този правен извод за следните:
По
смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК,
непълно е само това решение, с което съдът не се е произнесъл по част от
спорното право, по един от съединените искове и/или по допълните искания
свързани с главния спорен предмет. Следователно молбата за допълване на
постановено по делото решение ще бъде основателна само тогава, когато съдът не
се е произнесъл по цялото искане на подалата я страна. Случаят обаче не е
такъв.
Ищецът
с исковата си молба и с уточняващите я молби от 16.04.2019г. и от 20.05.2019г.
е поискал от съдът да признае за
установено че
описаните движими вещи по изп.д.№96/2018г.
на ДСИ при ПпРС, не принадлежат на длъжника –М.Г.. В този смисъл е Определение №245/21.06.2019г. по в.ч.гр.д.
№198/2019г., образувано по жалба на ищеца срещу Определение на съда за
прекратяване на производството. Изрично в мотивите си ОС-Т. е приел, че съдът е
сезиран с искова молба за установяване , че описаните движими вещи не
принадлежат на длъжника по изпълнението. С постановеното по делото решение № 199/14.11.2019г. съдът се е
произнесъл по така заявеното искане,
като е признал за установено, че част от движимите вещи, предмет на изп.дело не
принадлежат на длъжника по него, а за
останалите движими вещи иска е отхвърлен
Поради
изложеното съдът намира, че така
постановеното решение не е непълно по смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК,
защото с него съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран. При това
положение молбата на ответника в
частта за допълване на решението, с
което да се признае за установено, недвижимия имот е собственост на ищеца по делото, се явява неоснователна, и
като такава следва да се отхвърли.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Решение №
199/14.11.2019г., по гр.д.
№264/2019г. по описа на ПпРС, В
ЧАСТТА за дължимите разноски, както следва:
ОСЪЖДА
С.Г.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат З.Д.П. ***лв. (**** и **ст.),представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално
представителство по гр.д. №264/2019г., по описа на ПпРС, осн. чл.78,
ал.3 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА.
ОТХВЪРЛЯ
депозираната молба от адв.З.П. ***, като
пълномощник на ответника по делото -С.Й.Ж., ЕГН**********
*** В ЧАСТТА с която се иска допълване на Решение № 199/14.11.2019г.,
по гр.д. №264/2019г. по описа на ПпРС,
за признаване за установено, че недвижим имот в с.*******
е собственост на щица по делото С.Г.С., ЕГН
**********
Определението подлежи на
обжалване, подлежи на
въззивно обжалване, в двуседмичен срок,
от връчването му на страните, пред
Окръжен съд - Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: