Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
***еч, 18.10.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
***ЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публичното заседание
на осемнадесети септември, през две
хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:***
при
секретар ***като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2534 по
описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:
осъдителен иск с
правно основание чл.415, ал.3 от ГПК във вр. с чл.240
от ЗЗД и ЗПК:
Постъпила
е искова молба от „***" ЕООД , ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***Чрез пълномощника си ***, редовно
упълномощен с пълномощно с peг. №2643/17.02.2017г. на
нотариус с peг. № 271, срещу:А.М.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***,Правно основание:чл. 422, ал. 1 във вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
Цена
на иска: 1538.18 лева (хиляда петстотин тридесет и осем лева и осемнадесет
ст.), от които: Номинал: 1091.17 лева Неустойка: 447.20 лева,и петитум: да се постанови решение, с което да установите със
сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „***" ЕООД
срещу длъжника А.М.А. в общ размер на 1538.18 лева (хиляда петстотин тридесет и
осем лева и осемнадесет ст.), включващи номинал в размер на 1091.17 лева
(хиляда деветдесет и един лева и седемнадесет ст.) и неустойка в размер на
447.20 лева (четиристотин четиридесет и седем лева и двадесет ст.), ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Моли
да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Изтъква
се от пълномощника, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в
изпълнение на Разпореждане № 3639 по ЧГД № 1742/2018г. по описа на PC гр. ***еч, получено от „***" ЕООД на 22.11.2018г., предявяват
настоящият установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя по ДРЗ № *** срещу А.М.А. в
общ размер на 1538.18 лева (хиляда петстотин тридесет и осем лева и осемнадесет
ст.), включващи номинал в размер на 1091.17 лева (хиляда деветдесет и един лева
и седемнадесет ст.) и неустойка в размер на 447.20 лева (четиристотин
четиридесет и седем лева и двадесет ст.) по ДРЗ № ***.
Твърдят
,че вземането на молителя „***" ЕООД произтича от следните обстоятелства: На
14.12.2011г. е сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № ***, между „***"
ЕООД като кредитор от една страна и А.М.А., като длъжник от друга страна. Договорът
е сключен при посочени от ответника параметри, посочени от същия в раздел V на
ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем". Съгласно т.2 от ОУ това е
молба от клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до
по-нисък размер, одобрен от кредитора.Параметрите на сключения Договор за
револвиращ заем са както следва:
I. Общо задължение по договора: 1841.17 лева,
включващо:
Сума
за изплащане на заема: 500 лв.;
Срок
на заема: 36 месеца;
Размер
на вноска: 50 лв.;
Дата
на погасяване: 10 ден от месеца;
Годишен
процент на разходите (ГПР %): 178.03;
Годишен
лихвен процент: 115.61;
Лихвен
процент на ден: 0.32
Сума
на револвинга: 348 лева
Договорно
възнаграждение при револвинг: 852 лева
Общо
задължение по револвинг: 1200 лева
Изтъкват
още ,че договорът е подписан при Общи ус***ия /по-нататък наричани за краткост „ОУ“. ОУ са неразделна
част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той е
декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към
тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б" от ДЗР/. Съгласно Буква
„Г" от ДРЗ клиентът декларира, че са му предоставени безвъзмездно на
хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на българки език - информация във
формата на стандартен европейски формуляр. Предоставени са му разяснения ,
които са му дали възможност да прецени доколко предлагания договор за заем
съответства на неговите потребности и финансово състояние. Твърди се ,че „***"
ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като превежда на 15.12.2011г. парична сума в общ размер
на 500 лв. по посочената от длъжника
А.М.А. банкова сметка, ***водно нареждане (документ за кредитен превод с
референция: BORD037044552 от дата: 15.12.2011г.).От
своя страна длъжникът поел задължение да погасяват предоставения заем с равни
месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е
неразделна част от Договора за револвиращ заем. Изготвен е погасителен план с
определени 36 равни месечни вноски в размер на 50 лв., с падежна дата - всяко
10-то число на месеца.
Ищецът
основава вземането си на обстоятелствата,
че длъжникът е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил петнадесет
пълни погасителни вноски, като последната е с дата 29.05.201Зг., видно от приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № ***,
след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в
чл.10.3.1 от Общите ус***ия
към Договора за револвиращ заем: " В случай, че клиентът просрочи 1
месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни настъпва автоматично
прекратяване на ДРЗ, без да е необходимо кредиторът да изпраща на
клиента/съдлъжника уведомление, покана, предизвестие или други.". ДРЗ е
прекратен от страна на „***" ЕООД на 05.08.201Зг. На същия ден на длъжникът е изпратено уведомително писмо, с
което е информиран, че договорът е едностранно прекратен, а задължението по
заема е обявено за предсрочно изикуемо.Съгласно
уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК размерът на кредита става предсрочно
изискуем, начислява се неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото
прекратяване на договора. Съгласно уговореното в чл.10.4 от ОУ, а именно
"След прекратяването на ДРЗ, на което и да е от основанията по чл.10.3 от
ОУ остава в сила задължението на КЛ/СД да заплатят всички дължими суми, като в
този случай върху целия размер на заема се начислява неустойка в размер на
50%". Остава в сила и задължението да се заплатят всички дължими суми, в
това число задължението по погасителен план, включващи възнаграждението при
закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Посочват
,че към настоящия момент плащанията от страна на А.М.А. по заема са в общ
размер на 757 лева (седемстотин
петдесет и седем лева). С част от тази сума е погасено задължение от номинала
на ДРЗ по погасителен план в размер на 750 лева (седемстотин и петдесет лева).
В общата сума на получените плащанията са включени и плащанията по начислените
лихви за просрочие на вноските по погасителен план в
размер на 7.00 лева (седем лева), поради плащане на вноски със забава. Това
задължение е възникнало съгласно уговореното в т.10.1 ОУ.В настоящето
производство „ ***" ЕООД се отказва да търси претендираните
с подаденото заявление лихви за забава в размер 5.81 лева (пет лева и осемдесет
и един лева), поради липса на материален интерес. Претендират само законна
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
В
съответствие с изложеното, считат, че предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен. От представеният по делото ДРЗ е видно, че същият е
сключен в рамките на исканите от ответника параметри, посочени от същия в
раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем". Съгласно ОУ,
попълнената до точка V и подписана бланка на проектодоговор за ДРЗ е искане от
клиента за отпускане на заем , одобрен от кредитора. След извършена преценка
съгласно вътрешни правила, попълненият и подписан от КЛ проектодоговор на ДРЗ е
подписан и от страна на кредитора, съответно влиза в сила. „***" ЕООД
изпълнява точно, съгласно ОУ към Договор за револвиращ заем № ***, задължението
си като превежда по посочена от КП в ДРЗ банкова сметка ***. По силата на
сключения Договор клиентът се задължава да върне на кредитора така поредосравените парични средства , заедно с договорното
възнаграждение. В т.2 от ОУ е описан начинът на попълване образеца за договора
за револвиращ заем, като е посочено, че същият се попълва съвместно от
потребителя с кредитния експерт до раздел V. Попълненият образец проекто - договор не представлява договор за кредит , а
съгласно ОУ това е искане от клиента за отпускане на заем до размер на
посочения или по-малък. При кандидатстване потребителят попълва желаните от
него финансови параметри в T.V, като подписаният от длъжниците
проектодоговор има роля на молба за отпускане на заем, т.е. за предоставяне на
парични средства по заема в размер до искания или по-нисък.Следва да се
отбележи също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от
кредита, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.2.4 ОУ.
Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е
плащания по заема, което считам за показателно относно наличието на съгласие за
получаване на заема при одобрените параметри.Ответникът се е съгласил с цената
на кредита на преддоговорния етап и със сключването
на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да
върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с
погасяването на кредита.По преценка на клиента, той може да се откаже от
сключения ДРЗ най-късно в 14 дневен срок въз основа на връчено писмено известие
за отказ от ДРЗ на адреса на кредитора. Длъжникът не се е отказал от сключения
договор, усвоил е паричните средства, които са отпуснати първоначално. Също
така е изпълнявал задълженията си по договора, като до един определен момент е
погасявал вноските си. Този факт ясно свидетелства, че клиентът е запознат с ус***ията на договора. Поради
неизпълнението на договорното задължение, „***" ЕООД подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр. ***еч.
По заявлението е образувано ч.гр.дело № 1742/2018г. На дружеството е изпратено
указание на основание чл. 415, ал. 1, т.2, че може да предяви иск за
установяване на вземането, получено от заявителя на 22.11.2018г.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК
, не е постъпил отговор от ответника по делото.
С
определение в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел като относими допустими представените писмени доказателства, и е
насрочил съдебно заседание.
В съдебно заседание, ищеца,редовно
призован , не се представлява от Ответникът
,редовно призован , не се явява .
Съдът
като съобрази приетите по делото по съответния
ред писмени доказателства: Договор за револвиращ заем № ***;Общи ус***ия на *** ЕООД, приложими
към Договор за револвиращ заем; Преводно нареждане нареждане
(документ за кредитен превод с референция: BORD037044552 от дата:
15.12.2011г.); Извлечение по сметка към ДРЗ
№ ***, удостоверяващо извършените погасителни вноски; Удостоверение за
актуално състояние на „***" ЕООД; Уведомително писмо; Пълномощно;ЧГД
№1742/18 на РС – ***еч, ч.гр.д. №1742/18г. , от
заключението на в.л. Р. Хр. , множеството молби и становища на ищеца , преценени
поотделно и в тяхната съвкупност , взаимна връзка и обус***еност , прие за установено следното:
Иска е
предявен във връзка с предоставения едномесечен срок по Разпореждане на осн. чл.415, ал.1 т.2
от ГПК във вр.
с чл.47, ал.5 от ГПК, т.е без възражение от страна на длъжника , който не е
подал и писмен отговор по делото.
По чгд №1742/2018 г., съдът е постановил Заповед №1013 за ИПЗ
по чл.410 от ГПК , с която е разпоредил длъжникът: А.М.А. , да
заплати на КРЕДИТОРА: „***” ЕООД гр. София , сумата общо 1 544,18 лева, от които : 1091,17 - главница; 0,00 лева - такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането,
начислени за периода: от 11.05.2012г. (дата на изпадане в забава) до
05.08.2013г. (дата на прекратяване на договора) и неустойка в размер на 447,20
лева; сумата 5,81 лева – лихва /законова лихва за забава/ от 11.05.2012г., дата
на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит №*** до
05.08.2018г., дата на прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху
главницата , начиная от подаване на заявлението –
28.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото : сумата
30,88 лева – държавна такса и 50,00 лева – юриск.
в-е, изчислено в минимален размер съгласно чл.26 от НЗПП-щ.
Посочил
е, че вземането произтича от следното: неизпълнение на задължение по договор за
потребителски кредит №*** от 15.12.2017г.
Ответникът
не оспорва изложеното по обстоятелствената част на исковата молба , нито подписите
върху процесните документите
или съдържанието им .
Или съдът
приема ,че въз основа на сключен на 14.12.2011г. Договор
за револвиращ заем (ДРЗ) № ***, между „***" ЕООД като кредитор от една
страна и А.М.А., като длъжник от друга страна, ищеца е предоставил на ответника
сума по кредита – 500,00 лева като доказателства за това е преводно нареждане
от 15.12.2011г. , удостоверяващ превода на заемната сума. Срока за връщане на
сумата е уговорен за 36 месеца ; размер на вноска 50,00 лева; лихвен процент на
ден 0,32 лева. Падеж на договора – 10 ден от месеца.Или дължима сума общо 1 841,17
лева.
Ответникът
, видно от заключението на в.л. различни
дни в забава и до 29.05.2013г. е направил 15 вноски в общ размер на 750,00 лева
, които ищеца приема по ИМ да са 757,00 лева платени.
Ищецът
твърди ,че договора е прекратен на 05.08.2013 г. , изпратено му е уведомително
писмо, а задължението обявено за предсрочно изискуемо , начислена неустойка по
чл.10.3 от ОУ във вр. с чл.10.4 от ОУ като според в.л
е претендирана в по – малък размер – 447,20 лева от
изчисления – 509,58 лева.
Установената
съдебна практика по чл.290 ГПК /Решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело №
3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съдът
съобрази ,че договора е сключен преди измененията на ЗПК през 2014г.
Независимо
от твърденията ,че е бил предоставен съответния Европейски формуляр, съдът
счита ,че Договорът на стр.8 е бланков . Макар да е посочен размер на годишен лихвен процент ,
следващото се договорно възнаграждение на кредитодателя
за предоставения заем , дневния лихвен процент на договорното възнаграждение ,
общо дължимия револвинг, както и общия размер на
задължението които в същност представляват основните и най-важни параметри
относно това каква реално печалба ще реализира кредитора при предоставянето на
този заем, както и какво е общото по размер задължение по заема, което следва
да заплати потребителя , според
съда Договорът е сключен при общи ус***ия версия 30.06.2011 г.
(приложени на л. 9 по делото на РС).
Съгласно
чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от
всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. При преценка действителността на тези клаузи
не могат да бъдат приложени критериите на чл.19, ал.4 от ЗПК,тъй като те са
въведени след сключване на процесния договор. Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване
е в чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват
добрите нрави. Съгласно установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл. 26,
ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна
преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите
на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да
прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което
накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане
на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод
дали договора е нищожен поради
накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на
друг. Ако уговорените престации са за предоставена
услуга и уговорената за това цена, ще бъде нарушен принципът на
добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете престации.
В
случая по процесния договор е предоставена в заем
сума от 500,00 лв. Лихвата по договора е възнаградителна
– за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерии за преценка дали с
клаузата за уговорената лихва е
нарушен принципът на справедливост и са създадени ус***ия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се
съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме
като максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна
практика по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от
2014 г. се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната такава дори при необезпечени кредити (в този
смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.
и др). В случая това съотношение не е налице.
Договорената между страните годишна лихва в размер 115,61 % надхвърля
значително размерa на законната такава, поради
което уговорката противоречи на добрите нрави и
е нищожна. Съотнесени тези критерии и към
клаузата с уговорения ГПР 178,03 %, също
обосновават нейната нищожност.
Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и
създават ус***ия за
неоснователно обогатяване на ответника. Ответникът не е съблюдавал принципите
на добросъвестност и справедливост по чл.9 от ЗЗД и чл.143 и сл. от ЗЗП, при
определяне на лихвен процент на възнаградителната
лихва и ГПР в размер, който да налага връщане на повече от пъти по-голяма сума
от отпуснатия кредит – при заем от 500,00
лв., е договорено в края на срока на
договора от ищцата, да върне сумата от 1841,17 лв. Налице е явна
нееквивалентност между двете престации, като данните
по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на
ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок
размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации
при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или
риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават
договарянето на такива високи проценти.
Съгласно
чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора,
когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи
на процесния договор относно определянето на процента
възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по
право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит
би бил сключен и ако в него не са
включени двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е
възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и
ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и
нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния
договор обуславя недействителността на
целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът
за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК – за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Предвид на това и след като
калузите в процесния
договор,като нищожни не пораждат правно действие, то договора на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 във вр.
с чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД се явява
недействителен.Съгласно чл. 23 ЗПК: „Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.“ В случая тази сума е вече
заплатена на ищеца.
Съдът намира, че в настоящия казус не са
налице и ус***ията за
присъждане на претендираната неустойка. Същата е предвидена в ОУ – чл.10 и сл.
от ОУ.
Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По делото не е спорно, че
ответникът е изпаднал в забава за
погасителните си вноски , което е видно и от извлечението по сметка . Действително,
принципът на договорната свобода/ чл.9 от ЗЗД / е основополагащ, но тази
свобода на договаряне във всички случаи е ограничена от повелителните правни
норми, вкл. от т.нар.добри нрави. Съдът е задължен служебно да провери
съответствието на неустоечната клауза с добрите
нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В
конкретния случай съдът приема, че по начина, по който е уговорена неустойката излиза извън присъщите й функции
– обезпечителна, обезщетителна и санкционна, в
каквато връзка са указанията, дадени с ТР №1/15.06.2010 г. по т.д.№1/2009 г.
ОСГТК на ВКС. Разпоредбата може да бъде
квалифицирана и като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките,
визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП. Легалната дефиниция на понятието неравноправна
клауза се съдържа в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. Според цитираната
разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя”, като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи
в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2
от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи ус***ия. Тези
нормативни разрешение са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета/чл.3/, според
която не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза
са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е
договор с общи ус***ия.
На
следващо място становището на ищеца е ,че уведомлението на кредитора за
обявената предсрочна изискуемосте връчено е
неоснователно , по делото , освен уведомително писмо от
05.08.2013г. няма доказателства за връчването му на длъжника . Съгласно т.18 от
Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи
и за небанкови финансови институции, които предоставят по занятие кредити,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл. 20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането,
предмет на заявлението по чл.410 ГПК /а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде
изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на
доказване в хода на исковото производство, тъй като за кредитора не съществува
задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната
предсрочна изискуемост на кредита.От доказателствата по делото не може да се
заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е
достигнало до длъжника преди подаване на заявлението. На второ място и Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и
до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Едва Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника – в
случая към нея е било приложено и УП ,т.е изрично съдържащо това волеизявление,
връчено на 21.02.2018г. с разпореждането
по чл.131 от ГПК. Тъй като ,в случая падежа на договора настъпва на 10.01.2015
г. , предсрочната изискуемост е обявена
на длъжника на 21.02.2018г.1.10.2018г. с
връчването на ИМ , към този момент
следва да се преценяват и задълженията на длъжника. На основание т. 11.б от посоченото
Тълкувателно решение е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение.
По
разноските:
При
този изход на делото следва да се отхвърли искането за присъждане на разноски
на ищеца по делото.
Воден
от горните съображения ,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „***" ЕООД , ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез пълномощника си ***, редовно
упълномощен с пълномощно с peг. №2643/17.02.2017г. на
нотариус с peг. № 271, срещу: А.М.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***,Правно основание:чл. 422, ал. 1 във вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК,Цена на иска: 1538.18 лева (хиляда петстотин тридесет и
осем лева и осемнадесет ст.), от които: Номинал: 1091.17 лева Неустойка: 447.20
лева,и петитум: да се постанови решение, с което да
установите със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „***"
ЕООД срещу длъжника А.М.А. в общ размер на 1538.18 лева (хиляда петстотин
тридесет и осем лева и осемнадесет ст.), включващи номинал в размер на 1091.17
лева (хиляда деветдесет и един лева и седемнадесет ст.) и неустойка в размер на
447.20 лева (четиристотин четиридесет и седем лева и двадесет ст.), ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането
и да им бъдат присъдени и направените по
делото разноски, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ЕШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: