Р
Е Ш Е Н И Е
493/9.4.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна - трети
наказателен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при секретаря Петя Великова, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 431
по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.Р.А. ***-11/15.01.2020 г., издадено от Началник на отдел в отдел «Рибарство и контрол-Черно море», ГД «Рибарство
и контрол» в ИА»РА»,
с което му е
наложено адм.наказание – глоба
в размер на 600 лева на основание чл.75 ал.1
от ЗРА;
отнети са в полза на държавата - 2 бр. риба от вида «сом» с размери 50
см. и 30 см.- върнати във водата, на осн. чл. 90 ал.1 от
ЗРА и е постановено
нарушителят да
плати обезщетение за причинени вреди на
рибните ресурси – в
размер на 20
лева, на осн. чл. 90 ал.2 от ЗРА.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт и се иска неговата отмяна, вкл. и на осн. чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата. По същество твърди, че установения размер на процесните риби, не е съпоставен с минималния
за вида „американски сом“ от Приложение
№ 2 към ЗРА.
В писмена молба до съда
процесуалният представител на административно наказващия орган оспорва
жалбата, твърди че нарушението е доказано, моли за
потвърждаване на процесния акт
и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата
по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 18.07.2019 год. служители на
ИА”РА”, сред които свидетелят М.П., извършвали рутинна проверка по река Камчия.
В 09.30 ч. били в района на землището на
с.Венелин, местност „Баража“. Наблюдавайки
бетонното съоръжение до реката, на 100 м. от него забелязали лице, което
ловяло риба. Проверяващите отишли при
него и след като се представили
установили, че това е Р. А., а уловените
от него риби са три броя. След като ги измерили с рулетка установили, че едната от тях – шаран, била в
допустимия размер 35 см., а другите две от вида сом, били с размери 50 см. и 30
см. Нарушителят представил валиден риболовен
билет.
На
място свидетелят П. съставил срещу Р.А. акт за установяване на административно
нарушение, а двете маломерни риби от вида сом били върнати обратно във водата. В
обстоятелствената част на АУАН, подробно е описано установеното от проверяващия, а на нарушението
била дадена правна квалификация по чл.38 ал.1 от ЗРА. В акта нарушителят не
вписал възражения и не депозирал писмено такова.
Въз основа на
АУАН било издадено НП № 03-11/15.01.2019 г., с което на Р.А. било наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лева., отнета е в полза на
държавата маломерната риба, с връщането й във водатата и е постановено плащане на обезщетение за
причинената вреда на рибните ресурси.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка съдът прие за установена от гласните и писмени доказателствени средства по делото,
които кредитира изцяло. Показанията на свидетеля П.
са последователни и обективни досежно фактите
, които е възприел
на посочените в АУАН и НП дата и час. Свидетелят добросъвестно и недвусмислено каза, че вида на уловените риби е установен по външни белези, размерът им е установен чрез измерване на място, а маломерните са били от вида «сом».
Въз основа на тази фактология, съдът
формира правно убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния
закон:
АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия със
Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. и № РД
09-1177/20.12.2019 на Министъра на земеделието, храните и горите. Правомощията
са делегирани на осн. чл.91 ал.1 и ал.4 от ЗРА на определен кръг лица, с оглед заеманата от тях
длъжност, поради което и непосочването им по именно не опорочава акта на
оправомощаване.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на производството
пред административно наказващия
орган. АУАН и НП са формално
редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира
адекватна защита. Жалбоподателят не е вписал в
АУАН и
не е депозирал възражение
в срока по по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че
НП е издадено при
неизяснена фактическа
обстановка. В АУАН нарушението е описано с необходимата конкретика
относно време, място, вид и размер на
процесните риби, поради което и АНО обективно е имал възможност да прецени
съставомерността му.
По
приложението на материалния закон:
Разпоредбата на чл.38 ал.1 от Закона
за рибарство и аквакултури въвежда забрана за улов, пренасяне, превозване и
продажба на риба и други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 с размери, по-малки от
минимално допустимите, съгласно приложение № 2. В настоящия случай безспорно се
установи, че жалбоподателят е извършвал
любителски риболов във водите на река
Камчия, която е рибностопански
обект по см. на чл.3 ал.1 т.1 от ЗРА.
Установените при проверката на
18.07.2019 г. уловени от него 2 бр. риби
от вида „сом“ са били с размери 50 см.
и 30 см., т.е. са под минимално
допустимия размер за улов на тази риба -
65 см. , съгл. т.37 от Приложение №
2 на ЗРА. С оглед на това съдът прие, че е извършено
нарушение на посочената императивна норма – чл.38 ал.1 от ЗРА, поради което
законосъобразно е ангажирана адм. наказателната отговорност на Р.А..
Съдът
не споделя наведеното за първи път пред настоящия състав възражение, че с
оглед разликата в минимално
допустимия размер за улов на риба от видовете
„сом „ и „американски сом“ (
съгл. т.38 от Приложение № 2) нарушението
не е доказано по следните съображения: Както беше посочено по-горе свид. П. с
необходимата конкретика посочи вида на установените като улов маломерни риби-
„сом“, каквато е формулировката на вида в
Приложение № 2. В нито един момент жалбоподателят не е оспорвал, че процесните риби са от този вид. За
това обстоятелството, че за вида „американски сом“ законодателят е предвидил
друг, по-нисък минимално допустим размер не може да бъде аргумент, за несъставомерност
на деянието.
Правилно е била приложена и
санкционната норма - чл.75 ал.1 от ЗРА, тъй като именно в нея е предвидена
санкцията за лицето, което лови риба с
размери или тегло под минимално допустимите в нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗРА. Наказващият орган е
наложил на Р.А. административно
наказание „Глоба” в минималния размер от 600 лв., поради което за съда е
налице законова забрана да го намали. Наказанието е съответно на извършеното нарушение и ще
изпълни целите на ЗАНН.
В обжалваното НП административно
наказващият орган е изложил аргументи за
неприлагане на чл.28 от ЗАНН. Съдът на
свое основание счита, че не са налице предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по следните
съображения: Нарушението, което Р.А. е извършил не се отличава по степен на
обществена опасност от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че
същата е явно незначителна. Както стана ясно той е притежавал валиден риболовен билет. Т.е.
преди да го получи е декларирал, съгл. чл.22 ал.2 от ЗРА, че познава
изискванията на нормативната уредба, приложима за любителския риболов, вкл. и
принципа за отговорния такъв. Фактът, че въпреки това Р.А. е уловил 2 бр.
маломерни риби и само проверката на контролните органи е препятствала той
да стане
техен собственик съгл. чл.13 т.1 от ЗРА, сочи на липсата на отговорно
поведение за спазване на законодателството свързано с опазването и развитието
на рибните ресурси в България.
Съдът като взе предвид, че настоящия
случай попада в хипотезата на чл.90 от
ЗРА, счете че законосъобразно АНО
е приложил и мерките визирани в ал.1 и
2 на
тази норма.
Изложеното до тук налага извод за
процесуална и материална законосъобразност на обжалваното НП, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото
и съобразно обективираното в
становището на АНО искане, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК, съдът намира, че на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
гр.Бургас следва да се присъди юристконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно
чл.27е от посочената Наредба за
защита по дела по ЗАНН е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността
на делото и неговата сложност, съдът присъди на ИА „РА“ гр.Бургас
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
Предвид гореизложеното съдът прие, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 03-11/15.01.2020 г., издадено от Началник на отдел в отдел «Рибарство и контрол-Черно море», ГД «Рибарство
и контрол» в ИА»РА»,
с което на
Р.Р.А. *** е наложено адм.наказание – глоба в размер на 600
лева на основание чл.75 ал.1 от ЗРА; отнети са в полза на държавата
– 2 бр. риба от вида «сом» с размери 50
см. и 30 см.- върнати във водата, на осн. чл. 90 ал.1 от
ЗРА и
е постановено Р.А. да плати обезщетение за причинени вреди
на рибните ресурси – в
размер на 20
лева, на осн. чл. 90 ал.2 от ЗРА.
ОСЪЖДА Р.Р.А. *** да
плати на ИА „РА“ гр.Бургас, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14- дневен срок от уведомяване
на страните.
СЪДИЯ: