№ 247
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
в присъствието на прокурора Ангел Атанасов Попколев (АП-София)
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600530 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.
С присъда от 17.12.2020г., постановена по НОХД № 2641/2018г., СГС, Наказателно
отделение, 26-ти състав е признал подсъдимият В. И. В. /с установена по делото
самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че за периода от 25.02.2011г. до неустановена дата в гр.
***, при условията на продължавано престъпление - със 17 деяния / подробно описани в
диспозитива на присъдата /, които осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите е съставил неистински официални
документи- свидетелства за професионална квалификация, като им е придал вид, че
представляват конкретно писмено волеизявление на Д. Б. Д., като председател на комисия за
придобиване на професионална квалификация, с цел да бъдат използвани пред Агенция по
заетостта, като предмет на деянието са документи за придобита квалификация, поради което
и на основание чл. 308, ла.2, пр.4, алт.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК го е осъдил на 1
година „лишаване от свобода“. На основание чл. 66, ал.1 от НК, съдът е отложил
изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Със същата присъда, съдът е признал подсъдимите В. И. В. и Д. Г. Ч. за невиновни,
както следва: подсъдимият В. И. В. за извършени престъпления по чл. 248а, ал.3 вр. ал.2,
1
пр.1 вр. чл.26, ал. 1 от НК и по чл.311, ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.4, пр.6 вр. чл. 26, ал.1 от НК и
Д. Г. Ч. за извършенo престъплениe по чл. 311, ал.1, пр. 1-во, вр. с чл. 20, ал.2, вр. чл. 26,
ал.1 от НК.
В законоустановения срок срещу постановения съдебен акт в оправдателните му
части е постъпил протест с допълнение към него с релевирани доводи за
незаконосъобразност и неправилност. Поддържа се, че при постановяване на присъдата в
протестираната част, съдът не е извършил всестранна и пълна преценка, тълкуване и
обсъждане на доказателствата, в резултат на което е извел неправилни правни изводи. Така,
по отношение на обвинението по чл. 248а, ал.3, вр. ал.2, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, съдът не
бил обсъдил показанията на св. Д., която в съдебно заседание многократно е заявила, че
никога не е чела лекции на бул. ***“, където е проведено обучението. Не били съобразени и
заключенията по изготвените графическа и тройна експертизи, съгласно които нито един от
подписите от името на Д., в издадените 17 свидетелства за професионална квалификация, в
качеството й на председател на комисията за придобиване на професионална квалификация,
не е положен от нея, а от подсъдимия В.. В този смисъл, съдът не бил изложил убедителни
аргументи относно това, каква е причината, толкова много документи да бъдат подписани от
други лица, в случай, че свид. Д. е чела лекциите и е присъствала при провеждане на
изпитите след приключване на обучението.
Изразява се несъгласие с изводите на съда да признае подсъдимия В. за виновен в това,
че е съставил неистинските документи, а същевременно да го оправдае за това, че лично е
представил същите тези документи пред Агенция по заетостта, осъществявайки признаците
на състава по чл. 248а, ал.3, вр. ал.2, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Намира присъдата за неправилна и в частта касателно оправдаването на подсъдимите
Ч. и В. по обвинението да са извършили престъплението по чл. 311, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от
НК, съответно като извършител и помагач. В тази връзка се поддържа, че подсъдимата Ч. е
съставила констативните протоколи в качеството й на длъжностно лице- Главен експерт в
Агенция по заетостта, като е била включена в екип за извършване на проверки, и същата е
удостоверила неверни обстоятелства, че доставчикът на обучение/услуги „Съксес-04“ ЕООД
провежда обучение с обучител-преподавател – Д. Д. и обучаемите лица, посочени в
констативните протоколи. На свой ред, подсъдимият В. улеснил подсъдимата Ч., като
изпълнил ръкописните текстове, изписвайки имената на преподавателя и обучаеми лица,
които не са присъствали при проверката.
Предвид горното се настоява за уважаване на подадения протест, като подсъдимите
В. и Ч. бъдат признати за виновни, както следва: подсъдимият В. за извършени
престъпления по чл. 248а, ал.3 вр. ал.2, пр.1 вр. чл.26, ал. 1 от НК и по чл.311, ал.1, пр.1, вр.
чл. 20, ал.4, пр.6 вр. чл. 26, ал.1 от НК, а Д. Г. Ч. по чл. 311, ал.1, пр. 1-во, вр. с чл. 20, ал.2,
вр. чл. 26, ал.1 от НК.
2
Постъпила е и жалба с допълнение към нея от защитника на подсъдимия В.В.- адв. З.
С., в която се изразява несъгласие с постановената присъда в частта, с която подс. В. е
признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 308, ал.2, пр.4, алт.2, вр. ал.1, пр.1,
вр. чл. 26, ал.1 от НК. Сочи се, че изпълнителното деяние по чл. 308 от НК се изразява в две
форми- съставяне и преправяне, като във всички случаи деецът трябва да придаде на
документа вид, че негов автор е длъжностно лице, действало в рамките на своята служебна
компетентност. В този смисъл, по делото останало изцяло недоказано качеството
„длъжностно лице“ на председателя на изпитната комисия, доколкото липсвали нормативни,
ненормативни източници или доказателства, от които да бъде изведен обема от задължения
и правомощия. Ето защо, след като председателя на изпитната комисия не притежава
качеството „длъжностно лице“, то и подписаните от него удостоверения за професионална
квалификация в тази им част нямали характера на официален документ, а на частен такъв,
поради което и подсъдимият В. следвало да бъде оправдан. Алтернативно, ако бъде прието
от съда, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност, се поддържа, че
свидетелствата за професионална квалификация имат смесен характер, като документа е
официален единствено в частта, в която подсъдимия, в качеството му на управител на
„Съксес-04“ ЕООД, е подписал свидетелствата като директор и ръководител, откъдето
следвало и неговото качество на „длъжностно лице“. Предвид това, евентуално
подсъдимият В. би следвало да носи отговорност по чл. 309 от НК. Същевременно,
разпоредбата на чл. 309 НК изисква, за да е довършено престъплението, да е налице и
използване на документа, а в конкретния случай В. не бил използвал процесните оригинали
на свидетелствата за професионална квалификация. Независимо от последното, в случай, че
съда се съгласи с тази правна квалификация, настоява по реда на чл. 334, ал.1, т.4, вр. чл. 24,
ал.1, т.3 от НПК присъдата да бъде отменена, като на основание чл. 81, ал.3, вр. чл.80, ал.1,
т.4 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН да не бъде налагано административно наказание по чл. 78а от
НК поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. Алтернативно, моли да
бъде приложен чл. 9, ал.2, пр. 2 от НК.
Страните не са взели становище по протеста и жалбата /с допълненията към тях/, при
изпратени преписи.
Пред въззивната инстанция, представителят на апелативна прокуратура сочи, че
спрямо подсъдимия В.В. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2 от НК, който санкционира
поведение насочено към получаване на средства от Европейския съюз или предоставени от
Европейския съюз на българската държава. Никъде в обвинителния акт това съставомерно
обстоятелство не било отразено, като същото рефлектирало и на присъдата на
първоинстанционния съд, с оглед което счита, че е налице съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване правата на подсъдимото лице и в този смисъл настоява
за отмяна на първоинстанционния съдебен акт с връщане на делото за ново разглеждане.
Алтернативно, поддържа подадения протест по съображенията в него.
3
Подсъдимият В., редовно призован, се явява лично и се представлява от
упълномощения си защитник- адв. Г.. Последната поддържа жалбата и допълнението към
нея. Моли да бъде съобразена разпоредбата на чл. 93, т. 5 и т. 6 от НК и изложените
аргументи, че председателят на изпитната комисия не е длъжностно лице и поради това
няма как и документa, който тя е разписала, да има характера на официален такъв. Иначе
казано, в тази му част, документът е частен, но доколкото няма използване на тези
оригинали от страна на подсъдимия В., моли да бъде прието, че няма извършено
престъпление по чл. 309 от НК. Относно подадения протест, настоява да не бъде уважаван,
тъй като на практика в него липсва анализ на мотивите на съда и като цяло преповтаря
изложеното пред първа инстанция. Намира присъдата в оправдателната част за изцяло
правилна, мотивирана и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена, а в
осъдителната й част отменена и постановена нова, с която подсъдимият бъде оправдан.
Подсъдимият В., поддържа казаното от защитата. В лична защита сочи, че неправилно
първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията му единствено в частта, в която
твърди, че не той, а Л. Г. е предала документите в Бюрото по труда. В тази връзка имало
доказателства, като на първо място, свидетелката Г. била твърде уклончива. Не било
обърнато внимание и на това, че подписите на свидетелката в разписката и в контролния
лист/който всъщност бил подменен/, не били нейни и това си личало от пръв поглед.
Настоява, че подписа на Д. Д. не е подправен, а по-скоро тя е дала разрешение да бъде
подписана и не само това, но е и указала как, по какъв начин може да бъде подписана, тъй
като монограмите, както е споделила лично в съдебно заседание, са полагани от нея
единствено между първи и втори страници, когато имало много документи за подписване. В
предоставената му последна дума, натоява да бъде оправдан по всички обвинения.
Подсъдимата Д.Ч., редовно призована, се явява лично и се представлява от
упълномощения си защитник- адв. Л. Г.. Последната намира присъдата за правилна,
законосъобразна и мотивирана изцяло със събраните по делото доказателства в частта,
касаеща подзащитната й. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че подс. Ч. не е извършила престъплението, в което е обвинена и правилно
първоинстанционният съд я е признал за невиновна, с оглед което настоява за
потвърждаване на постановената присъда.
Подсъдимата Ч., в лична защита, поддържа казаното от защитата. Счита, че е
изпълнявала служебните си задължения такива, каквито са били разписани в наръчника към
онзи момент, с оглед което в предоставената й последна дума, настоява за потвърждаване на
постановената оправдателна присъда.
Апелативен съд- София, след като се запозна с всички материали по настоящото
наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и в
съдебната фаза пред първата инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на
4
страните и служебно изцяло, съгласно чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че протеста и
жалбата са неоснователни.
Софийският градски съд е съблюдавал стриктно правилата на наказателния процес,
обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, анализирал е събраните в хода
на разследването и по време на съдебното следствие доказателства, извършил е всички
следствени действия, необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на
фактите по делото и след правилна преценка на наличния доказателствен материал, е приел
за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите към присъдата.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията
за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, съдържащи се в протеста и
жалбата, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея
изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата
от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаните
деяния. Анализирайки доказателствените източници, настоящата инстанция направи
следните фактически констатации:
Дружеството „Съксес-04“ ЕООД е регистрирано с решение на СГС от 20.07.2004 г. с
предмет на дейност - Курсове за квалификация, преквалификация и езици, компютърна
подготовка, услуги, търговия и всички други търговски дейности, незабранени със закон, с
управител и едноличен собственик на капитала В. И. В..
През 2010 год. и 2011 год., в качеството си на доставчик на обучение/услуги, дружеството
осъществявало дейност по обучение, включително обучение срещу ваучери на
представители на целевите групи по схема „Аз мога“ от Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ (2007-2013), Приоритетна ос 2 „Повишаване на производителността и
адаптивността на заетите“ на ОП РЧР (2007-2013).
Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" представлявала стратегически
документ- рамка за усвояване на финансови средства, съфинансирани от Европейския
социален фонд на Европейския съюз и националния бюджет в рамките на програмния
период 2007 - 2013 г. и обхващал територията на цялата страна под цел "Сближаване". За
посочения период тя била съставна част от Националната стратегическа референтна рамка,
една от основните цели на която била "развитие на човешкия капитал с цел осигуряване на
по-висока заетост, доходи и социална интеграция". Стратегическата цел на оперативната
програма била да се подобри качеството на живот на хората в България чрез подобряване на
човешкия капитал, постигане на високи нива на заетост, повишаване на
производителността, достъп до качествено образование и учене през целия живот и
засилване на социалното включване. Процесите на управление и контрол на ОП "РЧР" в
Република България се осъществявали посредством нарочно създадени институции и звена,
като Централно координационно звено, Сертифициращ орган, Одитиращ орган, Управляващ
орган и Междинни звена. За посочения програмен период, с Решение на Министерския
5
съвет № 965 т 16.12.2005 г. за Централно координационно звено била определена дирекция
„Управление на средствата от Европейския съюз” в Министерство на финансите.
Централното координационно звено като структура, координирала и следяла за
изпълнението на целите на Националната стратегическа референтна рамка в процеса на
усвояване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС в страната. С
Решение на Министерския съвет № 988 от 27.12.2005 г., дирекция "Национален фонд" в
Министерство на финансите била определена за единствен Сертифициращ орган и орган,
отговорен за получаване на средствата от Европейската комисия по Структурните фондове
и Кохезионния фонд на ЕС, като изпълнявала функциите, посочени в чл. 61 от Регламент №
1083/2006. За одитиращ орган била определена дирекция "Одит на средствата от ЕС" в
Министерство на финансите.
С Решение на Министерския съвет № 965 от 16.12.2005 г. Главна дирекция "Европейски
фондове, международни програми и проекти" на Министерство на труда и социалната
политика била определена за Управляващ орган на ОП "РЧР", който да отговаря за
ефективното и ефикасното управление и изпълнение на оперативната програма. С
подписани през месец юли и месец август 2007 г. Междуинституционални споразумения за
делегиране на правомощия по изпълнението на ОП РЧР, Управляващият орган делегирал
отговорности и задачи по управлението на съответни приоритетни оси на следните
Междинни звена: Агенция по заетостта - за приоритетни оси 1 и 2, на Министерство на
образованието, младежта и науката за приоритетни оси 3 и 4 и на Агенция за социално
подпомагане за приоритетна ос 5.
Сключено било Междуинституционално споразумение за делегиране на правомощия по
изпълнението на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" на междинно
звено, между Министерство на труда и социалната политика, действащо чрез Главна
дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" в качеството му на
Управляващ орган и Агенция по заетостта в качеството й на Междинно звено. С цитираното
междуинституционално споразумение, Управляващият орган делегирал на Междинното
звено функции и задачи, свързани с управлението, изпълнението и контрола по
изпълнението на приоритетни оси 1 и 2. Приоритетна ос 2 - „Повишаване на
производителността и адаптивността на заетите“ обхващала специфични цели от
стратегията на оперативната програма, свързани с повишаване на производителността и
адаптивността на работната сила и респективно нейната конкурентоспособност.
„Аз мога“ представлявала схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ -
процедура за директно предоставяне, осъществена в изпълнение на Приоритетна ос 2 -
„Повишаване на производителността и адаптивността на заетите“. Обучението се
осъществявало чрез предоставяне на ваучери за обучение.
Механизмът на предоставяне на ваучери бил нормативно уреден в Постановление № 251 на
Министерски съвет от 21.10.2009г., което определяло реда за изплащане на средства по
6
провеждани обучения по схеми „Аз мога“, „Аз мога повече“, „Развитие“ и „Адаптивност“.
При стартиране на схема „Аз мога“ бил изготвен Наръчник за работа с ваучери, приоритетни
оси 1 и 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (2007- 2013), а на
26.05.2010 г. била изготвена и Процедура за изплащане на средства на доставчици на услуги
за извършени обучения срещу ваучери по приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ (2007-2013), по която се осъществявали всички плащания
към доставчиците на обучение. За разлика от останалите механизми за директно
финансиране, ваучерите за обучение били поименни и се предоставяли на лицата, за да имат
те свобода да избират вида обучение и обучаващата институция. Право да предоставя
ваучери за обучение имала единствена Агенция по заетостта. Съгласно чл.5 ал.1 от ПМС 251
от 21.10.2009 г., ваучерите за обучение са поименни ценни книги с фиксирана номинална
стойност в лева, даващи право на притежателя им да премине определен вид обучение.
Съгласно чл.3 ал.1 от ПМС 251 от 21.10.2009 г., лицата от целевите групи, желаещи да
преминат определено обучение, можели да получат ваучери за обучение срещу подаване на
заявление по образец. Съгласно Наръчника за работа с ваучери, заявлението се подавало в
Дирекция „Бюро по труда“ по местоживеене или по месторабота. След това териториалните
поделения на Агенция по заетостта извършвали проверка на лицата относно съответствието
им с критериите за допустимост. Съобразно чл.6 ал.1 от ПМС 251/2009 г. на лицата, чиито
заявления са одобрени, се издавал ваучер при стартиране на обучението при избраната от
тях обучаваща институция. Съгласно Наръчника за работа с ваучери, лицата следвало да се
явят и да получат ваучерите си в съответната Дирекция „Бюро по труда“.
Обучение срещу ваучери можели да предоставят доставчици на обучение, които отговаряли
на условия, определени в ПМС №251 от 21.10.2009 г. Одобрените доставчици на обучение,
които отговаряли на условията били включвани в списък, утвърден от изпълнителния
директор на Агенция по заетостта. Съгласно чл.7, ал.7 от ПМС 251/2009 г., доставчиците на
обучение, чиито заявления са одобрени, подписвали споразумение с Агенция по заетостта,
по силата на което последната като възложител- възлагала, а доставчикът на обучение
приемал да извършва обучение срещу ваучери на представители на целевите групи.
Одобрените лица, на които били издадени ваучери, следвало да се явят при доставчика на
обучение в срок от 20 дни. Периодично, в определен срок, доставчикът на обучение
следвало да представя в Дирекция „Бюро по труда“ списък на лицата, депозирали ваучерите
си за обучение.
Преди започване на обучението, в срок от 7 дни преди неговото стартиране, доставчикът на
обучение представял в Дирекция „Бюро по труда“ график за провеждането му. При
провеждане на обучението, ежеседмично, доставчикът на обучение/услуги следвало да
представя в Дирекция „Бюро по труда“ справка за провежданите учебни часове и
присъствалите на тях лица. Тези задължения били уредени в раздел III и раздел IV от
Наръчника за работа с ваучери.
7
Раздел VI от Наръчника уреждал контролната дейност, осъществявана от Агенция по
заетостта и териториалните и поделения. През периода на обучението, Дирекция „Бюро по
труда“ по местопровеждане на обучението извършвала проверки на учебния процес на всеки
конкретен курс. Проверките се извършвали при започване на всяко обучение, по време на
обучението и при завършване на всяко обучение. Проверките следвало да се извършват в
присъствието на преподавателя и без да бъде прекъсван учебния процес. При извършване на
проверките се съставял констативен протокол по образец. Образците на съставяните в
процеса на обучение документи били неразделна част от Наръчника за работа с ваучери,
приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (2007-
2013). За констатациите от извършваните от Дирекция „Бюро по труда“ проверки, се
съставял Констативен протокол - Образец 17. Така били регламентирани формата и редът за
издаване на констативните протоколи. Самите проверки се извършвали ежемесечно по
предварително изготвен график с отразени дата и час на бъдещата проверка. В хода на
същите, проверяващият предоставял анкетни карти, в които обучаемите лица имали
възможност да дадат мнението си от обучението или да отправят препоръки и следвало да се
подпишат. Проверяващият нямал право да изисква лични карти от обучаемите лица, поради
което и за него не съществувала възможност да удостовери самоличността на обучаемите
лица. В съставяния констативен протокол /Образец № 17 /се подписвал представител на
доставчика на обучението или преподавател, проверяващия и поне едно от обучаемите лица
от проверяваната група. В него предварително се описвали кой е обучителя, на кой адрес се
провежда обучението, кой е представителя, учебната дисциплина, името на преподавателя,
има ли присъствена форма, респ. броя лица и има ли отсъстващи. Същият се съставял в два
екземпляра, единият от които оставал при доставчика.
След успешно завършване на обучението, доставчикът на обучение следвало да представи в
Дирекция „Бюро по труда“, издала ваучера, определени документи, изрично посочени в
Постановление № 251 на Министерски съвет от 21.10.2009 г. /чл.11 ал.2/, Наръчника за
работа с ваучери /Раздел V т.2 и т.3/ и Процедура за изплащане на средства на доставчици
на услуги за извършени обучения срещу ваучери /т.З и т.4/. Съгласно посочените
разпоредби, след успешно приключване на обучението на лица, приносители на ваучери,
доставчикът на обучение следвало да представи в Дирекция „Бюро по труда“ заявление
„Искане за плащане от доставчик на услуги /Образец 12 от Наръчника/. Към искането за
плащане било необходимо да бъдат приложени двата екземпляра на ваучерите,
предоставени на доставчика на обучение от техните приносители, присъствени списъци за
целия курс на обучение /Образец 13/, справка за предоставените услуги /образец 14/ и
заверено копие на документ, удостоверяващ завършеното обучение от съответното лице.
След приключване на обучението, съгласно чл.11, ал.1 от ПМС № 251/09 г. Агенция по
заетостта изплащала на доставчика на обучение средства в размер на стойността на ваучера
за съответното обучение.
На 05.01.2010 г. между Агенция по заетостта, представлявана от изпълнителния директор, в
8
качеството й на възложител и „Съксес-04“ ЕООД, представлявано от подс. В. И. В. -
управител, в качеството на доставчик на услуги било подписано споразумение на основание
чл.7 ал.7 от ПМС 251/2009 г. С така цитираното споразумение, възложителят възлагал, а
доставчикът на обучение „Съксес -04“ ЕООД приемал да извършва обучение срещу ваучери
на представители на целевите групи по процедури за директно предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ (2007-2013). Както в ПМС № 251/2009 г., така и в самото
споразумение било предвидено, че след завършване на обучението, доставчикът на
обучение/услуги може да получи номиналната стойност на ваучерите. Номиналната
стойност на ваучера за обучение на едно лице за придобиване на професионална
квалификация трета степен, с продължителност не по-малко от 960 учебни часа била 1800
лева.
Свидетелите Ц. П. И., Н. М. Е., Н. А. Е., М. Е. Р. - Б., С. А. Ч., К. К. З., Й. Е. Д., Р. .Н. Т., Г.
Н. С., Г. В. И., К. Д. С. и В. Д. Т. подали заявления, били одобрени и получили от Дирекция
Бюро по труда „Сердика“ гр. *** ваучери за обучение по специалност „Икономика и
мениджмънт“, код 3451204, като всеки ваучер бил с номинална стойност 1800 лева.
Свидетелите Е. Й. М., В. И. М., Е. Х. М., Н. Д. Ц. и Т. К., след като подали заявления и след
като били одобрени, получили от Дирекция Бюро по труда „Сердика“ гр. *** ваучери за
обучение по специалност „Бизнес администрация“, код 3460101, като всеки ваучер бил с
номинална стойност 1800 лева.
Съобразно нормативните изисквания, изброените лица избрали за обучаваща институция
„Съксес-04“ ЕООД, където представили ваучерите си. Обучението, както по професия
„Икономист“, специалност „Икономика и мениджмънт“, така и по професия „Офис -
мениджър“, специалност „Бизнес администрация“ било проведено през периода от
27.07.2010 г. до 25.02.2011 г. в сградата на фирма „Емко”ЕООД на бул.”Джейм Баучер”
№76 в гр.София от различни преподаватели, между които подс.В., св.Д. и други. На
откриването присъствали, както обучаемите лица, така и подс.В., св.Д. и св.Л. С., първият от
тях като доставчик на услугата и преподавател, а втората в качеството си на преподавател.
По време на обучението, курсистите се подписвали на месечни и седмични присъствени
форми за посетените лекции, като прага на отсъствие от тях бил 20 %. В някои от
присъствените форми част от обучаемите били подписвани от други обучаващи се лица по
различни причини.
Проверки за провеждането на двата курса били извършвани от подс.Ч., която със заповед №
196 от 13.05.2009 г. била назначена на длъжност Главен експерт (Б6) в Агенция по
заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ - „Сердика“ гр. ***, отдел „Активна политика на
пазара на труда“, Звено „Мониторинг на изпълнението на международни проекти и
програми“, а със заповед № 60 от 09.07.2010 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ -
„Сердика“ гр. София била включена в екип за извършване на проверки на доставчиците на
9
услуги по реда на ПМС 251/21.10.2009 г. по схема „Аз мога“.
В процеса на обучението, осъществявано от „Съксес-04“ ЕООД по специалностите
„Икономика и мениджмънт“ и „Бизнес администрация“, от страна на Дирекция „Бюро по
труда“ - „Сердика“ били извършвани проверки от подс.Ч. и били съставени констативен
протокол № 739 от 27.07.2010 г., констативен протокол № 746 от 27.07.2010 г., констативен
протокол № 780 от 12.08.2010 г., констативен протокол № 751 от 12.08.2010г., констативен
протокол № 999 от 15.10.2010 г., констативен протокол № 998 от 15.10.2010 г. и констативен
протокол № 1399 от 13.01.2011г.
Констативен протокол № 739 от 27.07.2010 г., съдържал констатации, че на 27.07.2010 г.
подсъдимата Д.Ч. е извършила проверка, при която било установено, че доставчикът на
обучение/услуги провежда обучение по професия „Икономист“, специалност „Икономика и
мениджмънт“, с обучител-преподавател - Д. Б. Д. и присъстват 11 обучаеми лица,
включително обучаемото лице Г. В. И., който бил подписал протокола.
Констативен протокол № 746 от 27.07.2010 г., съдържал констатации, че на 27.07.2010 г.
подсъдимата Д.Ч. е извършила проверка, при която било установено, че доставчикът на
обучение/услуги провежда обучение по професия „Офис - мениджър“, специалност „Бизнес
администрация“, с обучител-преподавател - Д. Б. Д. и присъстват 4 обучаеми лица,
включително обучаемото лице Е. Й. М., която подписала протокола.
Констативен протокол № 780 от 12.08.2010 г. съдържал констатации, че на 12.08.2010 г.
подс. Д.Ч. е извършила проверка, при която било установено, че доставчикът на
обучение/услуги провежда обучение по професия „Икономист“, специалност „Икономика и
мениджмънт“, с обучител-преподавател - Д. Б. Д. и присъстват 10 обучаеми лица,
включително обучаемото лице Г. Н. С., който подписал протокола.
Констативен протокол № 751 от 12.08.2010 г. съдържал констатации, че на 12.08.2010 г.
подс. Д.Ч. е извършила проверка, при която било установено, че доставчикът на
обучение/услуги провежда обучение по професия „Офис - мениджър“, специалност „Бизнес
администрация“, с обучител-преподавател - Д. Б. Д. и присъстват 5 обучаеми лица,
включително обучаемото лице В. И. М., която подписала протокола.
Констативен протокол № 999 от 15.10.2010 г. съдържал констатации, че на 15.10.2010 г.
подс. Д.Ч. е извършила проверка, при която било установено, че доставчикът на
обучение/услуги провежда обучение по професия „Офис - мениджър“, специалност „Бизнес
администрация“, с обучител-преподавател - Д. Б. Д. и присъстват 5 обучаеми лица,
включително обучаемото лице Е. Х. М., който подписал протокола.
Констативен протокол № 998 от 15.10.2010 г. съдържал констатации, че на 15.10.2010 г.
подс. Д.Ч. е извършила проверка, при която било установено, че доставчикът на
обучение/услуги провежда обучение по професия „Икономист“, специалност „Икономика и
10
мениджмънт“, с обучител-преподавател - Д. Б. Д. и присъстват 11 обучаеми лица,
включително обучаемото лице В. Д. Т., който бил подписал протокола.
Констативен протокол № 1399 от 13.01.2011 г. съдържал констатации, че на 13.01.2011 г.
подс. Д.Ч. е извършила проверка, при която било установено, че доставчикът на
обучение/услуги провежда обучение по професия „Икономист“, специалност „Икономика и
мениджмънт“, с обучител-преподавател - Д. Б. Д. и присъстват 12 обучаеми лица,
включително обучаемото лице М. Г. Р. - Б., която подписала протокола.
След приключване на обучението, обучаемите лица положили изпит пред комисия, в състава
на която били подс.В. ,св.Д. и Л. С., след което били издадени свидетелства за
професионална квалификация по професия „Икономист“, специалност „Икономика и
мениджмънт“ на лицата Ц. П. И., Н. М. Е., Н. А. Е., М. Г. Р. - Б., С. А. Ч., К. К. З., Й. Г. Д., Р.
.Н. Т., Г. Н. С., Г. В. И., К. Д. С. и В. Д. Т., както и такива за професионална квалификация
по професия „Офис - мениджър“, специалност „Бизнес администрация“, на лицата Е. Й. М.,
В. И. М., Е. Х. М., Н. Д. Ц. и Т. К. Г..
Редът за съставяне и издаване на свидетелства за професионална квалификация бил уреден в
Закон за професионалното образование и обучение /приложима редакция от 15.09.2009 г./ -
чл.33, чл.37, чл.39. Формата на свидетелството за професионална квалификация била
изрично уредена в действалата в сила към инкриминирания период Наредба № 4 от
16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета /отм./. Съгласно чл.52, ал.1,
т.3 от цитираната наредба, задължителни реквизити от втората страница на свидетелството
за професионална квалификация са име, фамилия и подпис на председателя на комисия за
придобиване на професионална квалификация.
Във всичките посочени 17 свидетелства за професионална квалификация в графата за
председател на изпитната комисия за придобиване на професионална квалификация е
изписано „Д. Д.“, а срещу името е положен подпис. В графа директор/ ръководител е
изписано „В.В.“ и е положен подпис.
Изхождайки от разпоредбите на Закон за професионалното образование и обучение
/приложима редакция от 15.09.2009 г./ и Наредба № 4 от 16.04.2003 г. за документите за
системата на народната просвета /отм./, автори на свидетелството за професионална
квалификация, като официален документ, са председателя на комисията за придобиване на
професионална квалификация и директора/ръководителя на обучаващата институция.
На 01.08.2011 г., подсъдимият В. подал в Агенция по заетостта, Дирекция Бюро по труда
„Сердика“ гр. *** искане за плащане вх. № на ДБТ 2111- 01-073113/01.08.2011 г. Към
искането за плащане били приложени справка за предоставените услуги от доставчик на
обучение, констативните протоколи от извършени проверки на място № 739 от 27.07.2010
г., № 780 от 12.08.2010 г., № 998 от 15.10.2010 г. и № 1399 от 13.01.2011 г., както и заверени
копия на свидетелства за професионална квалификация на името на Ц. П. И., Н. М. Е., Н. А.
11
Е., М. Е. Р. - Б., С. А. Ч., К. К. З., Й. Г. Д., Р. .Н. Т., Е. Н. С., Е. В. Н., К. Д. С. и В. Д. Т..
Искането за плащане било прието от длъжностното лице Г. И. Б. - Главен експерт (Б6) в
Агенция по заетостта, Дирекция Бюро по труда „Сердика“ гр. ***, отдел „Активна политика
на пазара на труда“, Звено „Мониторинг на изпълнението на международни проекти и
програми“. За внасянето на представените документи била съставена разписка,
удостоверяваща, че в Бюрото по труда е входирано искане за плащане. Същата била
подписана от подс.В.. Към искането бил приложен комплект от документи за проведеното
обучение и бил съставен контролен лист, в който било отразено отляво какви документи са
приложени, а от дясно се подписвал приемащия документите като потвърждение, че даден
документ е наличен. След това, искането ведно с приложенията се изпращало на Дирекция
„Регионална служба по заетостта”, която също извършвала проверка на документите и от
своя страна го препращала на Дирекция „Европейски фондове и международни проекти”
към Агенция по заетостта, която нареждала плащането.
В така описаните документи било посочено, че дружеството, в качеството си на доставчик
на обучение/услуги, през периода от 27.07.2010 г. до 25.02.2011 г. е провело обучение по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (2007-2013), Приоритетна ос 2
„Повишаване на производителността и адаптивността на заетите“ на ОП РЧР (2007-2013),
схема „Аз мога“, по професия „Икономист“, код 345120, специалност „Икономика и
мениджмънт“, код 3451204 на изброените 12 лица, с хорариум 960 учебни часа и с
преподавател Д. Б. Д., че подс. Ч. е извършила проверки на място по време на обучението на
27.07.2010 г., 12.08.2010 г., 15.10.2010 г. и на 13.01.2011 г., при които било установено, че се
провежда обучение в присъствието на преподавателя Д. Д. и съответните обучаеми лица Г.
В. И., Г. Н. С., В. Д. Т. и М. Г. Р. - Б.. В искането за плащане и приложените към него
документи, подс. В. също удостоверявал, че включените в обучението 12 лица са го
завършили успешно и са им издадени свидетелства за професионална квалификация по
професия „Икономист“, код 345120, специалност „Икономика и мениджмънт“, код 3451204,
с председател на комисията за придобиване на професионална квалификация Д. Б. Д..
На 01.08.2011 г. подс. В. подал в Агенция по заетостта, Дирекция Бюро по труда „Сердика“
гр. *** искане за плащане вх. № на ДБТ 2111- 01-073114/01.08.2011 г. Към искането за
плащане били приложени справка за предоставените услуги от доставчик на обучение,
констативните протоколи от извършени проверки на място № 746 от 27.07.2010 г., № 751 от
12.08.2010 г. и № 999 от 15.10.2010 г., както и заверени копия на свидетелства за
професионална квалификация на името на Е. Й. М., В. И. М., Е. Х. М., Н. Д. Ц. и Т. К. Г..
Искането за плащане било прието от длъжностното лице Г. И. Б. - Главен експерт (Б6) в
Агенция по заетостта, Дирекция Бюро по труда „Сердика“ гр. ***, отдел „Активна политика
на пазара на труда“, Звено „Мониторинг на изпълнението на международни проекти и
програми“. За внасянето на представените документи била съставена разписка.
В така описаните документи било посочено, че дружеството, в качеството си на доставчик
12
на обучение/услуги, през периода от 27.07.2010 г. до 25.02.2011 г. е провело обучение по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (2007-2013), Приоритетна ос 2
„Повишаване на производителността и адаптивността на заетите“ на ОП РЧР (2007-2013),
схема „Аз мога“, по професия ?,Офис - мениджър“, код 436010, специалност „Бизнес
администрация“, код 3460101 на изброените 5 лица, с хорариум 960 учебни часа и с
преподавател Д. Б. Д., че подс. Ч. е извършила проверки на място по време на обучението на
27.07.2010 г., 12.08.2010 г. и 15.10.2010 г., при които било установено, че се провежда
обучение в присъствието на преподавателя Д. Д. и съответните обучаеми лица Е. Й. М., В.
И. М. и Е. Х. М.. В искането за плащане и приложените към него документи, подс. В.
удостоверявал, че включените в обучението 5 лица са го завършили успешно и са им
издадени свидетелства за професионална квалификация по професия „Офис - мениджър“,
код 436010- специалност „Бизнес администрация“, код 3460101, с председател на комисията
за придобиване на професионална квалификация Д. Б. Д..
От постъпилата информация от Национална агенция за професионално образование и
обучение е установено, че няма данни за лицензиран център за професионално обучение към
„Съксес -06”, но има такъв към дружество „Съксес-04” ЕООД с лицензионен № *********
от 21.06.2006 год. За периода от 27.07.2010 год. до 25.02.2011 год. център за професионално
обучение към „Съксес -04” ЕООД има регистрирани квалификационни курсове с
придобиване на степен на професионална квалификация по професия 345120 Икономист,
специалност 3451204 Икономика и Мениджмънт, трета степен на професионална
квалификация и професия 346010 Офис-мениджър, специалност 3460101 „Бизнес-
администрация“. Приложени са справки за тези два квалификационни курса, в които са
посочени обучаваните лица, състава на изпитната комисия и годината на провеждане на
съответния квалификационен курс. От тези справки е видно, че началото на курса по „Офис-
мениджър” е поставено на 27.07.2010 год. и край на обучението 25.02.2011 год., с обучаеми
лица В. И. М., Е. Х. М., Е. Й. М., Н. Д. Ц. и Т. К. Г.. Изпитната комисия е била в състав Д. Д.
в качеството си на председател и членове В.В. и Л. Г..
Квалификационният курс по „Икономика и мениджмънт” е бил проведен в същия времеви
период с курсисти Н. М. Е., Н. А. Е., М. Г. Р.-Б., Ц. П. И., К. Д. С., К. К. З., С. А. Ч., Г. В. И.,
В. Д. Т., Г. Н. С., Й. Г. Д. и Р. Т., с изпитна комисия в същия състав.
От приложените по делото писмени доказателства е установено, че Д. Д. на 30.11.2010 год. е
получила от дружеството „Съксес 04”ЕООД два пъти сумата от 2000 лв.; че дружеството
„Съксес 04” е инвестирало средства за организиране на курсовете, предоставени на
„Интеграл 08”ЕООД с МОЛ Л. С.; че на 31.07.2011 год. в полза на последната е изплатена
сумата от 1000 лв. по граждански договор за същия месец, сумата от 2100 лв. на 31.01.2011
год. хонорар по този граждански договор, а от справка за физическите лица, получили
доходи, различни от трудови правоотношения и пенсии за 2010 год. на „Съксес 04” е видно,
че Л. С. е получила по гражданския договор сумата от 3000 лв., както и 5200 лв. през 2011
13
год. От справката за същата година е видно, че Д. Д. е получила сумата от 2000 лв. от
посоченото дружество. Самият граждански договор между „Съксес 04”ЕООД и Л. С. е
подписан на 01.12.2010 год. и има за предмет обучение на бенефициента по оперативни
програми срещу сумата от 3000 лв. Към този момент дружествата на Л. С. и подс.В.
осъществявали идентична дейност, а самите те живеели заедно. С. оформяла документите на
„Съксес 04” и ги подавала в различните институции, за което получавала
възнаграждение. Към 2011 год. част от документите на дружеството, които следвало да се
занесат в Бюрото по труда и Агенция по заетостта за проведените обучения били изгубени
от С., което породило напрежение между подс.В. и С., тъй като бил даден краен срок до
доставчиците на обучения да представят документите си по всички програми до 01.08.2011
год. поради последваща промяна на образците на техническите и отчетните документи, след
която дата нямало да се приемат старите образци. Тогава подс.В. наредил на С. да ги изготви
наново, като за целта събере необходимите подписи, за да могат да спазят определения срок.
Впоследствие отношенията им се разпаднали, а от страна на С. последвали многобройни
жалби до компетентните институции за проверка дейността на дружеството на подсъдимия,
вкл. и до Районна прокуратура-София, с твърдения за отправени от него обиди, клевети и
заплахи за саморазправа.
В хода на производството е изготвена съдебно-почеркова експертиза по протокол 375 от
05.10.2016 г., като предмет на изследване са били 15 бр.свидетелства за професионална
квалификация-оригинали и електрофотографски копия. Установено е, че заверените копия
са такива на оригиналите на свидетелствата за професионална квалификация. Подписът,
положен в графа „Личен подпис” в свидетелство за професионална квалификация № 066559,
издадено на името на Ц. П. И. е положен от него, но на копието не е положен от Ц. И..
Идентични са изводите на експертите и по отношение на свидетелствата за професионална
квалификация, издадени на Е. Й. М. с № 066532, на В. И. М. с № 066258, на Е. Х. М. с №
066563, Н. Д. Ц. с № 066564, Н. М. Е. с № 066531, Н. А. Е. с № 066533, М. Г. Р.-Б.
с №066558, С. А. Ч. с № 066562, К. К. З. с № 066561, Й. Г. Д. с № 066570, Р. .Н. Т. с №
066571, Г. Н. С. с № 066568, Г. В. И. с № 066566, К. Д. С. с № 066560.
Установено е още, че ръкописния текст и подписите в графите с текст „Д. Д.”, съотв. „Д. Д.,
преподавател” в констативни протоколи с №№746/27.07.2010 год., 751/12.08.2010 год.,
999/15.10.2010год., 739/27.07.2010год., 780/12.08.2010 год., 998/15.10.2010 год. и
1399/13.01.2011 год., не е изпълнен от св. Д. Д., а е изпълнен от подс. В.В., с изключение на
текста в протокол № 998/15.10.10 г., който е изпълнен от друго лице.
Според експертното заключение, подписите в графата „Председател на комисията за
придобиване на професионална квалификация” в свидетелствата за професионална
квалификация са положени от В.В.. Подписите в графата „Директор /Ръководител”, както и
подписите към заверките „Вярно с оригинала” в заверените копия на всички свидетелства за
професионална квалификация, както и в искане за плащане от Доставчик на обучение вх.№
на ДБТ ESF2111-01-073114/01.08.2011 год., разписка от 01.08.2011 год. към това искане за
14
плащане в графата „Предал” и подписа под текста „Разписката получена на ръка”, в
констативните протоколи №№ 746/27.07.2010 г., 739/27.07.2010 г., 751/12.08.2010 г. и
780/12.08.2010 г. в графата подпис на управител, в искане за плащане вх.№ ДБТ 2111-01-
073113 от 01.08.2011 год. и в разписка от същата дата в графите „Предал” и „Разписката
получена на ръка” са положени от подс. В.В..
Установява се от заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза, че подписите
във всичките седем констативни протокола от името на Д.Ч. са положени от нея.
Ръкописните текстове от името на обучаемите лица Г. В. И., Е. Й. М., Г. Н. С., В. И. М., Е.
М., В. Т. и М. Г. - Б. в седемте констативни протокола са изписани от подс. В.В.. Подписите
в седемте констативни протокола от името на обучаемите лица Г. В. И., Е. Й. М., Г. Н. С., В.
И. М., Е. М., В. Т. и М. Г. - Б. не са положени от тях, положени са от друго лице, като не
може да се даде отговор от кого са положени.
На изследване в хода на съдебното следствие са подложени и оригиналите на Протоколи на
комисията за придобиване на професионална квалификация и изводите на експерта са в
насока, че подписите, положени срещу „Председател” в Протокол № 8 от 25.02.2011 год. не
са на Д. Д..
Съгласно заключението на изготвената съдебно-графическа експертиза №239-Е/2020 год.,
подписите, произхождащи от името на Д. Д. в графи „Преподавател” и „Председател” на
Комисията за придобиване на професионална квалификация в констативните протоколи,
свидетелствата за професионална квалификация и копия на последните на В. Т. и Т. Г. не са
положени от Д. Д., а от подс.В., с изкл. на констативен протокол №998 от 15.10.2010
год.,подписът върху който за „Преподавател” не е положен от нито един от двамата.
Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се различава от приетата в мотивите
на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция своя преценка на
наличните доказателствени източници съвпада с тази на първостепенния съд.
Съображенията, които този съд е изложил относно доказаността на фактите, относими към
настоящите обвинения и средствата за тяхното установяване са убедителни и изчерпателни.
Въззивната инстанция се присъединява към тях и не е необходимо да ги възпроизвежда
детайлно в настоящото решение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че горните
фактически положения се изясняват най-вече от писмените доказателства, между които
протоколи на комисията за придобиване на професионална квалификация-за окончателните
резултати от държавните изпити за придобиване на професионална квалификация от
25.02.2011 год.; справки за проведени обучения от Национална агенция за професионално
образование и обучение; Наръчник за работа с ваучери, приоритетни оси 1 и 2 на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 -2013 год.“Процедура за
изплащане на средства на доставчици на услуги за извършени обучения срещу ваучери по
посочените приоритетни оси; Процедура за организация на дейността и отчетността на
доставчиците на услуги, които провеждат дистанционно обучение по ключови
15
компетентности и професионална квалификация срещу ваучери, по схеми, реализирани по
приоритетни оси 1 и 2 на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”; Методика
за подбор на заети и самонаети лица за включване в обучения за придобиване на ключови
компетентности по проект „Обучение и кариерно развитие, схема „Аз мога”; писма и
заповеди, свързани с реализацията на тази схема; сметки за изплатени суми на св.Д. и С. и
справки в този смисъл; граждански договор между последната и „Съксес 04” ЕООД от
01.12.2010 год.; жалба от Л. С. до СРП от 19.11.2014 год.; писмо от Агенция по заетостта за
промяна на образците на техническите и отчетни документи, считано от 01.08.2011 год.;
изготвените по делото експертни заключения; оригинали и копия на първоначални учебни
графици и окончателни такива, анкетни карти от обучаеми, присъствени форми, договори за
обучения, списъци на обучителите, свидетелства за професионална квалификация,
споразумения между Агенция по заетостта и фирма „Съксес 04” ЕООД, искания за плащане
ведно с приложения, справки за съдимост и характеристики за подсъдимите, жалби от В.В.,
а също и от устните доказателствени средства.
Всички тези документи изчерпателно са изброени и са анализирани в мотивите към
присъдата, поради което е безполезно да се повтарят във въззивното решение. Достатъчно е
да се отбележи, че като писмени доказателства са приложени редица документи /оригинали
и копия/ във връзка с провежданите обучения, анкетни карти от обучаеми, присъствени
форми, договори за обучения, списъци на обучителите, свидетелства за професионална
квалификация, споразумения между Агенция по заетостта и фирма „Съксес 04”ЕООД, а
също и Наръчник за работа с ваучери,приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси 2007 -2013 год.”, Процедура за изплащане на средства на
доставчици на услуги за извършени обучения срещу ваучери по посочените приоритетни
оси, Процедура за организация на дейността и отчетността на доставчиците на услуги, които
провеждат дистанционно обучение по ключови компетентности и професионална
квалификация срещу ваучери, по схеми, реализирани по приоритетни оси 1 и 2 на
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, от които несъмнено се извеждат
обстоятелствата около сключеното между Агенция по заетостта и „Съксес 04“ ЕООД
споразумение за провеждане на обучение срещу ваучери по специалности „Икономика и
мениджмънт” и „Бизнес администрация; факта че такова обучение действително е
проведено в периода от 27.07.2010 год. -25.02.2011 год. в сградата на „ЕМКО”ЕООД на
бул.”Джеймс Баучър” № 76 в гр.София с преподаватели подс. В. и св. Д. Д.; че са
извършвани периодични проверки от представител на Агенция по заетостта в лицето на
подс. Ч., както и че след края на курса обучаемите лица са положили изпит пред комисия и
са получили свидетелства за професионална квалификация по професия
„Икономист”,специалност „Икономика и мениджмънт”-12 лица и по професия „Офис
мениджър”, специалност „Бизнес администрация”-5 лица. Относно факта, че подсъдимият
В. лично е подал исканията за плащане в Агенция по заетостта/ведно с приложените справки
за предоставените услуги от доставчик на обучение, констативните протоколи от извършени
проверки на място, както и заверени копия на свидетелствата за професионална
16
квалификация на лицата/ свидетелтстват както показанията на свид. Б., а така също и
съставената за внасянето разписка, подписана лично от подс.В., и почерковата експертиза.
Въззивната инстанция се солидаризира напълно с оценката на първата такава за
достоверността на показанията на свидетелите Е. М., Ц. И., В. М.,Н. Е., М. Б., С. Ч., К. З., Й.
Д., Р. Т., Г. С., Г. И. и К. С., и също ги постави в основата на изводите си за обстоятелствата
къде се е провеждало обучението, кои са били обучаващите; че от фирма „Емко“ е била
създадена организация за изготвянето и представянето на набора от документи
/уведомителни писма за одобрение и декларациите/ пред Бюрото по труда, така че не е било
необходимо всяко от обучаемите лица да ги занесе лично; че по време на обучението са
били извършвани периодични проверки от подс. Ч.; че след края на курса обучаемите лица
са държали изпит пред комисия, за да получат свидетелство, както и че подписите на
оригиналите на свидетелствата за квалификация са положени лично от обучаемите лица.
Показанията на свидетелките Г. Б. и Я. Т. пък внасят яснота по въпроса относно
регулярността на извършваните проверки, начина на попълване на протоколите, в това
число практиката- данните за обучителя, адреса, на който се провежда обучението,
представител на последния, име на преподавателя и на едно от обучаемите лица, да се
описват предварително, а така и обстоятелството, че проверяващите не са имали правото да
проверяват самоличността на обучаемите по лична карта. Показанията на горните две
свидетелки са в пълен синхрон с обясненията на подсъдимите, а така и с писмените
доказателства по делото и правилата, разписани за извършването на този вид дейност.
На свой ред, съдът е подходил с особено внимание към показанията на свидетелките Д. Д. и
Л. С., като след комплексната им оценка и съпоставка с останалите писмени и гласни
доказателства, обосновано е посочил в кои части и относно кои обстоятелства ги кредитира.
По аналогичен начин е процедирано и с обясненията на подсъдимите лица, като
контролираният съд аргументирано ги е анализирал, акцентирайки на двуяката им същност,
и в тази връзка настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изложените съображенията
да ги цени като доказателствени средства в по-голямата им част, намирайки ги за
изчерпателни и законосъобразни.
Направеният от въззивния съд анализ и оценка на доказателствената съвкупност, които
съвпадат с тези на първата инстанция, подкрепят изложените по-горе изводи по фактите и
същевременно позволяват заключението за обоснованост на присъдата.
Въз основа на тази напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
направил законосъобразни и обосновани правни изводи за недоказаност, респективно
несъставомерност на разгледаните обвинения за извършени престъпления, както следва: за
подсъдимия В. И. В. - по чл.248а,ал.3 във вр.ал.2 пр.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.311 ,пр. 1
във вр. с чл.20,ал.4,пр.6 във вр. с чл.26,ал.1 от НК и за подсъдимата Д. Г. Ч. по чл. 311 ал.1
пр.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК, към които изводи се присъединява и въззивният съд.
17
Така, по отношение на подсъдимия В. и по повдигнато му обвинение за извършено
престъпление по чл.248а,ал.3 във вр.ал.2 пр.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, правилно е разсъждавал
градският съд, че за да бъде осъществен престъпния състав на това престъпление в
конкретния случай, трябва да бъде категорично установено, че подсъдимият В. съзнателно и
целенасочено е предоставил неверни сведения в исканията за плащане и приложените към
тях справки за предоставените услуги от доставчик на обучение, заверени копия на
свидетелства за професионална квалификация и констативни протоколи от извършени
проверки на място, относно следните обстоятелства – проведено ли е обучение с хорариум
от 960 часа и с преподавател Д. Д.; извършвани ли са проверки на място от подс.Ч. на
инкриминираните в констативните протоколи дати, а така също и била ли е Д. Д.
председател на комисията за придобиване на професионална квалификация. По делото
категорично е установено, че обучение и по двете специалности е било проведено, като са
извършвани проверки на място от подсъдимата Ч., което се доказва, както от устните, а така
и от приложените множество писмени доказателства, обсъдени малко по-горе в
изложението. Що се отнася до въпроса за хорариума от 960 часа, правилно първата
инстанция е наблегнала на факта, че по делото така и не са събрани достатъчно
доказателства дали този хорариум е бил изпълнен от свидетелката Д.. Същевременно, от
останалите доказателства по делото – учебни графици, показанията на свидетелите В. М., Н.
Е., К. З., Р. Т., Г. С., обясненията на подс. В., както и гражданските договори между Д. и
„Съксес 04“ ЕООД се извежда извода, че Д. е водила обучение в сградата на бул. „***“,
макар и самата тя да няма конкретни спомени /същата е категорична само, че е присъствала
на официалното откриване на курса и още най-много веднъж/. Това колебание и липсата на
конкретика, съдът отдава най-вече на изминалия дълъг период от време /повече от 10
години/. В подкрепа на горния извод, настоящият състав взе предвид и факта, че
свидетелката не прави ясно разграничение между дейността и фирмите на подс. В. и св. С.,
като подчертава в показанията си, че предвид познанството си със свид. С., напълно се е
доверявала на всички документи които последната й е давала да подписва във връзка с
провеждани от двете фирми обучения, като не се е формализирала с кого сключва
гражданските договори, тъй като бизнеса на подс. В. и
С. бил общ, както и заявеното от нея, че лекциите си можела да изчете както в рамките на 1
месец, или през цялото 6-месечие да ходи по 1-2 пъти месечно. Така, при условие, че е била
ангажирана да преподава и на други места, както и факта, че голяма част от обучаемите лица
сочат, че жената, която се редувала с подсъдимия е идвала от време на време, логично е Д.
да е избрала втория вариант на преподаване на материала /по 1-2 пъти месечно за цялото 6-
месечие/, ето защо и с оглед изминалия дълъг период от време, е напълно възможно да няма
ясни спомени по въпроса колко пъти е ходила в сградата на бул. „***“. В тази връзка,
доводите прокарани в протеста касателно недооценяване на показанията на тази свидетелка
от първата инстанция, не се споделят от този съд.
По горните съображения, недоказано се явява и твърдението, че Д. Д. не е била председател
на комисията за придобиване на професионална квалификация. Това от една страна се
18
опровергава от писмените доказателства- окончателните учебни графици и за двете
специалности, от показанията на свидетелите-обучаеми лица, в това число и на свид. С.,
която не отрича, че Д. е участвала в изпитната комисия. Единствено, е установено, че
подписите, произхождащи от името на Д. Д. в графи „Преподавател” и „Председател” на
Комисията за придобиване на професионална квалификация в констативните протоколи,
свидетелствата за професионална квалификация и копия на последните на В. Т. и Т. Г. не са
положени от нея. Но в тази насока следва да се има предвид заявеното от подсъдимия В. и
св.Л. С., че голяма част от документите, които е трябвало да бъдат представени пред
Агенцията по заетостта, са били изгубени от Л. С. и след това възстановявани от нея, като тя
е организирала повторното им подписване и оформянето им за представяне пред Агенция по
заетостта. Последното в известна степен отговаря на въпроса на държавното обвинение
На свой ред, съвсем резонно градският съд е подчертал, че в Общите условия към
Доставчиците на услуги, съгласно реда на ПМС № 251/21.10.2009 год.-Приложение 1, към
момента на провеждане на инкриминираните обучения не е било предвидено съставянето на
констативни протоколи за извършените проверки. Едва с Анекс от 29.07.2011 год. към
споразумението между Агенция по заетостта и фирма „Съксес 04” ЕООД /тоест след
приключване на двете обучения/ е предвидено в чл.3, ал.1, т.2 възложителят- в лицето на АП
да съставя констативни протоколи от извършените проверки, без да са посочени реквизитите
на същите. Иначе казано, след като доставчикът на услуги не е имал задължение да прилага
констативен протокол от извършени проверки-арг. от чл.5 от Общите условия и раздел У,т.З
и сл. от Наръчник за работа с ваучери, приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси” 2007- 2013 год., освен недоказано, деянието, изразяващо
се в предоставяне на неверни данни в инкриминираните констативни протоколи, се явява и
несъставомерно.
Не на последно място, съдът е обсъдил и особената цел- получаване на средства от фондове,
принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската
държава, като в тази връзка законосъобразно е подчертал, че освен, че по делото не са
представени каквито и да е доказателства за предоставяне на тези средства по Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси” на Агенция по заетостта, но липсва и посочване
какво е съотношението между българските и европейските средства, т.е. каква именно сума
подс. В. е искал да получи от предоставените средства от ЕС. С оглед всичко изложено
дотук, законосъобразно подсъдимия В. е бил оправдан по това обвининие.
Не е налице осъществен състав на поддържаното от прокуратурата обвинение по пункт
втори срещу подсъдимите Д.Ч. и В.В. за извършено престъпление, съответно: за подс. Ч. по
чл. 311 ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК и за подс. В. по чл. 311 ал.1 пр.1 вр.чл.20
ал.4 вр.чл.26 ал.1 от НК. И това е така, доколкото от една страна, както правилно е
разсъждавал първоинстанционния съд, инкриминираните констативни протоколи не могат
да бъдат предмет на престъплението, тъй като не са официални документи. Напълно се
споделят съображенията на първия съд, че независимо, че подс. Ч. е била длъжностно лице,
19
то съставените от нея констативни протоколи имат характера на частни документи, тъй като
тя е действала като равнопоставен субект от гражданския оборот. Последното е изводимо от
сключеното между „Съксес 04“ ЕООД и АЗ споразумение за предоставяне на услуги, което
по своята същност има чисто договорен характер. Вън от горното, резонно е отбелязано, че
обвинението срещу двамата подсъдими се явява и недоказано, доколкото има редица гласни
доказателства, в подкрепа на отразените в констативните протоколи обстоятелства, а
именно- показанията на свидетелите Д., С., М., И., М. и С., които не само потвърждават
факта на извършени от страна на подс. Ч. проверки, но и съответните обучаеми лица/ М.,
М., И./ удостоверяват, че подписите в присъствените форми са положени от тях. По тези
съображения, неоснователни са твърденията, застъпени в протеста относно
доказателствената обезпеченост на така повдигнатите обвинения. Ето защо, при направения
извод за несъставомерност, а така и за недоказаност на обвиненията, законосъобразно
подсъдимите лица са били признати за невиновни и оправдани.
Същевременно, обвинението за извършено престъпление по чл. 308 ал.2 пр.4 алт.2 вр. ал.1
пр.1 вр.чл.26 ал.1 от НК от подс. В., настоящият състав, както и първата инстанция, намира
за безспорно доказано. За престъпното съставяне на документ по чл.308 НК е достатъчно да
се установи, че соченият за автор на текста, се различава от действителния такъв. В
разпоредбата на чл.308, ал.2 НК законодателят е предвидил завишено наказание за
осъществено престъпление с предмет определени видове официални документи, като сред
тях фигурират и документите за завършено образование или квалификация, каквито се
явяват инкриминираните 17 бр. свидетелства за професионална квалификация.
Законодателят е преценил, че посочените официални документи са относими към
определени категории обществени отношения, свързани с права да бъде осъществявана
определена дейност (обичайно свързана със завишена опасност) и е приел, че когато те са
предмет на престъплението по чл.308 НК, извършителят му трябва да носи завишена
наказателна отговорност, като му бъде налагано наказание със специален максимум по-
висок от този по основния състав.
След като законодателя изрично е въздигнал като възможен предмет на квалифицирания
състав по чл. 308, ал.2 от НК този вид документи, то очевидно спор касателно правната им
природа не може и да има. Същественото обаче е, че за осъществяване на изпълнителното
деяние по ал.2 от чл. 308 НК е от значение единствено дали авторът, посочен в документа, е
действително съставилият го. Законът свързва неистинността единствено с автора на
документа - с произхода на документа, като не е предмет на изследване качеството на
лицето, от чието име е придаден вид, че изхожда документа. Ето защо, несъстоятелни се
явяват развитите в жалбата на подс. В. твърдения в тази връзка, респективно претенцията на
жалбоподателя за преквалификация на деянието, не може да бъде удовлетворена.
В случая, безспорно е установено, че подписите в графа „Председател на комисията за
придобиване на професионална квалификация” в свидетелствата за професионална
квалификация не са на Д. Д., а са положени от подс.В., с оглед което правилно
20
първостепенният съд е приел, че деянието е осъществено от обективна страна.
Възраженията на защитата, касаещи изготвената тройна съдебно-графическа експертиза, не
се споделят от този съд, тъй като по въпроса дали подписите в графа „Председател на
комисията за придобиване на професионална квалификация“ и „Преподавател“ са положени
от Д. Д. има изготвени няколко експертни заключения, в които достатъчно пълно са описани
използваните методи, като всички експерти са категорични, че независимо от вариантността
при изписване на елементите, в образците устойчиво са съхранени изградените писмено
двигателни навици на лицето. Посочено е още, че въпреки вариативността, се установяват
съществени различия в общите и частните графически признаци, като –сложност и форма на
движение при изписване и свързване на елементите, направление на движенията,
количество на движенията и относително разположение на елементите, с оглед което няма
как подписите да са положени от Д. Д.. Нещо повече, в съдебно заседание вещото лице,
изготвило СПЕ и допълнителната СПЕ е уточнила, че в практиката се е случвало да се прави
сравнение на толкова отдалечени във времето обекти сравнителен материал /имайки
предвид свойството на почеркова устойчивост/, и в тази връзка съображенията на защитата,
че образците от подписа на Д. са дадени от 3 до 9 години след издаване на въпросните
документи, са ирелевантни. В този смисъл, настоящата инстанция счита, че въпроса за
авторството на въпросните документи е намерил правилен отговор в мотивите на
първоинстанционния съдебен акт.
Споделят се изцяло и аргументите относно субективната съставомерност на извършеното от
подсъдимият В. деяние.
При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия В., първостепенният
съд е обсъдил и прецизно е посочил релевантните по чл.36 и чл.54 НК обстоятелства за
инкриминираното деяние. Всички установени по делото обстоятелства, както за личността
на подсъдимия, така и за обществената опасност на деянието, са обсъдени и правилно
оценени. Наказателната отговорност на подсъдимия е пропорционално и законосъобразно
индивидуализирана. Вярно са отчетени смекчаващите обстоятелства – необремененото
съдебно минало, липсата на криминални регистрации, съдействието за разкриване на
обективната истина посредством даването на обяснения, изтеклия период от време от
извършване на престъплението, и отегчаващи - броя на съставените неистински
документи-17. Предвид тези, принципно възприети и от въззивната инстанция
съображения, последната приема, че освен посочените, в хода на процеса не са установени
(или останали недооценени или пък изобщо необсъдени) и други, относими към
отговорността обстоятелства, които да провокират разсъждения относно евентуално
намаляване на постановения срок на наказанието. Правилно е отчетено, че степента на
обществена опасност на конкретното престъпно посегателство, изразяващо се в съставянето
на 17 бр. официални документи- неистински свидетелства за професионална квалификация,
при условията на продължавано престъпление, изключва извода за малозначителност или
явна незначителност на деянието, с оглед което не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от
НК.
21
Съставът намира за правилно и приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като са налице и
трите изискуеми предпоставки за това – наложеното наказание е в рамките на 3 години
„лишаване от свобода“, деецът е с чисто съдебно минало, а характеристичните данни на
подсъдимия и цялостното му поведение по време на наказателното производство водят до
констатацията, че поправянето му би могло да бъде постигнато и без да бъде откъснат от
нормалната социална среда.
Съобразно постановения осъдителен диспозитив, законосъобразно съдът е възложил в
тежест на подс. В. сторените по делото разноски, както и сумата от по 5, 00 лв. държавна
такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Предвид всичко по-горе изложено, въззивният съд направи извода, че първоинстанционната
присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, постановена е при пълнота на
доказателствата и без процесуални нарушения, поради което тя не страда от такива
недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат отменяване или изменяване на
съдебния акт.
С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл.338 от НПК, въззивният съд счита, че
следва да потвърди изцяло атакуваната присъда.
По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Апелативен
съд- София, НО, 5-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17.12.2020г., постановена по НОХД № 2641/2018 год. на
Софийски градски съд, НО, 26-ти състав.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22