№ 1579
гр. Бургас, 28.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501588 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 618б от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „КИМТЕХ - БЪЛГАРИЯ “ ООД
ЕИК *********, представлявано от управителя Иван Вълков Костов, чрез
пълномощника Айлин Фикретова против Определение № 2244/18.08.2021г. по ч.гр.д.
5107/2021г. по описа на РС-Бургас, с което е постановен отказ по молба на въззивника
да се издаде европейска заповед за запор на банкови сметки на „ВЕРКОНД“,
дружество с ограничена отговорност с Идентификационен номер ********** на
Словенския търговски и съдебен регистър, по реда на Регламент (ЕС) № 655/ 2014 на
Европейския парламент за сума в размер от 21 709, 71 лева, представляваща главница;
сумата от 2 332, 42 лева, представляваща лихва до датата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба на 12.07.2018г.до окончателното й плащане, както и сумата 3 418 лева,
представляваща разноски, направени по водене на делото на основание Решение №
321 от 01.03.2021 година, постановено по въззивно гражданско дело № 1 835 по описа
на Бургаски окръжен съд за 2020 година.
Определението се обжалва като необосновано и неправилно поради противоречие
с материалния закон. Счита, че в конкретния случай са налице изискуемите от
регламента предпоставки за издаване на исканата заповед, а интерпретацията им в
обжалвания съдебен акт е неправилна и като такава е довела до неправилен краен
извод. Навежда, че при наличието на съдебно решение не е изискуем „автентичен акт“,
посочва, че неправилна е преценката на БРС за липса на „спешна необходимост“, като
твърди, че такава може да бъде изведена от съдебния акт, с който е била уважена
1
исковата претенция на молителя, както и поради това, че длъжникът не е извършил
погашения на задължението си; в тази връзка счита, че настоящата процедура стои по-
близо до изпълнителното производство, отколкото до обезпечителното, поради
наличието на влязло в сила решение, което подлежи на принудително изпълнение. По
тези причини моли обжалваното определение да бъде отменено, а молбата – уважена.
Съдът, след преценка на изложените в частната жалба съображения и
материалите по приложеното ч. гр. д. № 5107/2021 г. по описа на РС-Бургас, по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по ч.гр.д.5107/2021 г. по описа на Районен съд Бургас е
образувано по молба от частния въззивник за издаване на европейска заповед за запор
на банкови сметки на „ВЕРКОНД“, дружество с ограничена отговорност, установено в
Република Словения, регистрирано в Словенския търговски регистър и Съдебния
регистър на Република Словения, Идентификационен номер на Търговски и Съдебен
регистър: **********, с адрес: Селовска сеста 264, 1000 Любляна, Република
Словения, по реда на Регламент (ЕС) № 655/ 2014 на Европейския парламент за сума в
размер от 27 460, 13 лева, от която сумата 21 709, 71 лева, представляваща главница,
сумата 2 332, 42 лева, представляваща лихва до датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба на 12.07.2018г. до окончателното й плащане, както и сумата 3 418 лева,
представляваща разноски, направени по водене на делото на основание Решение №
321/01.03.2021г., постановено по въззивно гражданско дело № 1 835/2020г. по описа на
Бургаски окръжен съд.
С обжалваното определение БРС е постановил отказ за издаване на исканата
заповед, тъй като е преценил, че не са налице предпоставките на чл.7 от Регламента, а
именно не е представен автентичен акт, не е налице изискуемата спешна необходимост
и липсват данни за актуалното състояние на ответното дружество, като по делото са
налични данни към 22.11.2017г.. В мотивите на определението е посочено, че с оглед
посочените в молбата причини за подаването й се обосновава по-скоро наличие на
интерес от образуване на изпълнително производство, но не и наличие на изискуемата
оп регламента спешна необходимост от налагане на искания запор, още повече, че
страната не представя каквито и да било доказателства, за да се увери съдът, че
действително е налице спешна необходимост от посочената мярка, тъй като
съществува реална опасност без точно тази мярка последващото изпълнение на иска на
кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено.
При тези обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. По същество тя е неоснователна.
Съгласно чл.7, т. 1 от регламента съдът издаване заповед за запор, когато
2
кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че е налице
спешна необходимост от мярка за защита под формата на заповед за запор, тъй като
съществува реална опасност без такава мярка последващото изпълнение на иска на
кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено. В конкретния
случай е налично твърдение по т.10 от заявлението, че посоченият длъжник не
изпълнява парично задължение към молителя, а постановеното съдебно решение
подлежи на изпълнение“. Липсват доказателства, а и съображения по см.на чл.7, т.1
обосноваващи извод за наличието на „спешна необходимост“ от конкретната мярка.
Правилна е преценката на решаващият съд, че страната отправила искането трябва да
представи доказателства, че вземането й се нуждае от исканата спешна мярка под
формата на запор, тъй като съгласно т.32 от регламента, ако вземането на кредитора не
се нуждае от спешна мярка
за защита под формата на заповед за запор, тъй като не е установено да съществува
опасност последващото изпълнение на вземането
да бъде възпрепятствано или съществено затруднено, искането за издаване на заповед не
следва да бъде уважавано. С оглед твърденията на заявителя, споделя се становището на
БРС, че в случая молителят желае изпълнение и следва да пристъпи към процедура по
признаване и принудително изпълнение на съдебното решение в Р.Словения по регистрация
и седалище на ответното дружество, какъвто интерес се обосновава в молбата.
При посочената липса на основание за издаване на исканата заповед за запор на
сметки, правилно е постановен отказ в обжалваното определение.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване съобразно
разпоредбата на чл.618в ГПК/в т.см.вж.Определение № 296 от 31.05.2018 г. на ВКС по
ч. т. д. № 621/2018 г., II т. о., ТК/.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2244/18.08.2021г. по ч.гр.д. 5107/2021г. по
описа на РС-Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3