РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2018
гр. Пловдив, 11 ноември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря
Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2230 по описа
за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 118 от Кодекс за
социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и сл. по
глава Х от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
2. Образувано е по жалба на Д.В.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-129/26.08.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставено без уважение възражение с
характер на жалба, подадена от П., срещу Разпореждане № РО-5-15-00782087/10.07.2020
г. за събиране на суми по ревизионен акт за начет в размер на 2141,29 лв., от
които главница в размер на 1593,64 лв. и лихва в размер на 547,65 лв., издадено
от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване
при ТП на НОИ – Пловдив и е потвърдено същото.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт и се иска неговата отмяна. Допълнителни съображения са
изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендират се сторени в
производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния
си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена. Подробни съображения са изложени в приложено по
делото писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена
срещу годен за оспорване административен акт в предвидения за това срок и при
наличието на правен интерес. Това налага извод за процесуалната й ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Със Заповед № ЗР-5-15-00761639/01.06.2020
г. /л. 64/ на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 107
от КСО и чл. 11, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е възложено извършването
на частична ревизия по разходите на ДОО от старши инспектор по осигуряването Д.Ц.К.на
Д.Т.Б., С.М.Ш., И.С.Р.и Д.В.П., във връзка с отменени актове на органите на
медицинската експертиза. Ревизираният период е от 01.06.2016 г. до 30.06.2017
г., като срокът за извършване на ревизията е определен в размер на 20 работни
дни, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 03.06.2020
г.
6. В хода на ревизията са проверени следните документи (стр.
1 от Анализ към РА за начет – лист 45 по делото): Експертно решение
№ 4159 от зас. № 152 от 20.09.2016 г. на Трети състав
на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД /код 1612/; Решение № 11640, от зас. № 583 от 11.10.2016 г. на Медицинската комисия при ТП
на НОИ - Пловдив; Експертно решение № 0186 от зас. №
053 от 19.04.2017 г. на НЕЛК специализиран състав по очни болести /код 0030/;
Разпореждане № **********/16.11.2016 г. на ТП на НОИ – Смолян (за отпускане на
лична пенсия за инвалидност на М.С.Д., ЕГН **********); Разпореждане № 620617/07.11.2019 г. на ТП на НОИ – Смолян (за прекратяване на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 98,
ал. 7 от КСО на М.С.Д., ЕГН **********); Справка № **********/07.11.2019 г. за неправилно
изплатена пенсия, с приложена справка по месеци, издадена от ТП на НОИ –
Смолян; Становище от д-р Д.И., председател на медицинската комисия в ТП на НОИ -
Пловдив от 04.09.2018 г. (относно надвзета пенсия, изплатена на М.С.Д.,
ЕГН **********).
7. Въз основа на тези документи, ревизиращият орган е
установил, че:
7.1. На заседание № 152 от 20.09.2016 г., 3-ти състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“
АД – гр. Пловдив /код 1612/ с председател д-р Д.Б.и членове: д-р И.Р., д-р С.Ш.и
д-р Д.П., се произнася с Експертно решение № 4159, с което на лицето М.С.Д. са
определени 75 % трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/ с
дата на инвалидизиране - 22.04.2015 г. и срок на
инвалидност – 01.09.2019 г.
7.2. На М.С.Д., въз основа на посоченото по-горе ЕР на ТЕЛК,
е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която е
изплатена за периода 06.06.2016 г. до 30.06.2017 г. Пенсията на лицето е
отпусната на основание чл. 74, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 98, ал. 7 от КСО, предвиждащи,
че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската
комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на
решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на
медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за
инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.
7.3. С Решение № 11640/11.10.2016 г. от зас.
№ 583, МК при ТП на НОИ – Пловдив обжалва ЕР № 4159/20.09.2016 г. от зас. № 152 на 3-ти състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ АД по
определения процент ТНР – 75 %, тъй като приема, че са налице неубедителни
данни относно визуса на двете очи.
7.4. На свое заседание № 053 от 19.04.2017 г. Специализиран
състав по очни болести на НЕЛК с председател д-р М. Д.и членове: д-р М. Г., д-р
Е. И.и д-р Цв. Ц., отменя оспореното ЕР на ТЕЛК и
издава ЕР № 0186/19.04.2017 г., с което отменя оценката на ТНР от 75 % и
определя краен процент на ТНР – 17 %, съгласно Методиката от Приложение № 2 на
НМЕ/2010 г., вкл. и 10 % по Раздел III от нея и потвърждава по останалите
поводи: по срок на инвалидност – 3 години, по дата на инвалидизиране
– установена в ТЕЛК, а по причинна връзка – няма.
7.5. Мотивирано е, че съгласно заключението в Становище от
04.09.2018 г., издадено от д-р Д.И. – Председател на МК при ТП на НОИ –
Пловдив, към ЕР № 4159/152/20.09.2016 г. на 3-ти състав на ТЕЛК към МБАЛ
„Пловдив“ АД като медицинска документация е приложен само амбулаторен лист за
преглед № 000621/20.05.2016 г., издаден от офталмолог, а прикрепената към него авторефрактометрия е от 25.05.2016 г. и без име на пациента
– в нарушение на изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от Наредбата за
медицинската експертиза /НМЕ/ 2010 г. В конкретния случай е прието, че лекарят
– офталмолог в ТЕЛК с код 1612 при МБАЛ „Пловдив“ АД неправилно е установил
функционалния дефицит на зрителния анализатор и оттам е постановена неправилна
оценка по отношение на ТНР на освидетелстваното лице.
7.6. На основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, а именно, след
отпадане основанието за получаване на пенсията, е постановено Разпореждане №
620617/17.11.2019 г. от ТП на НОИ – Смолян за прекратяване на личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, считано от 06.06.2016 г.
7.7. Въз основа на тези данни е направен извод, че в резултат
на издаденото ЕР № 4159/20.09.2016 г. от зас. № 152
на 3-ти състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ АД неправилно е изплатена на М.С.Д.
сума за периода от 04.06.2016 г. до 30.06.2017 г. включително.
Посочено е, че сумата представлява щета, която се
изразява в реално намаляване на имуществото на ДОО, поради извършените от
осигурителния орган разходи за неправилно изплатена пенсия.
7.8. При това положение, на основание чл. 110, ал. 1 от КСО,
е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-15-00764842/09.06.2020 г. /л.
43/, с който на ревизираните лица /Д.Т.Б., С.М.Ш., И.С.Р.и
Д.В.П./ е установено задължение за възстановяване в размер на 2141,29 лв., от които главница 1593,64 лв. и лихва в размер на 547,65 лв., начислени към 09.06.2020
г., произтичащи от неправомерно изплатена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, тъй като „С влязло в сила Решение
№ 0186 от 2017-04-19 г. на НЕЛК – специализиран състав по очни болести е отменено
Експертно решение № 4159 от зас. № 152 от 20.09.2016
г. на 3-ти състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ АД”.
8. След връчване на РА за начет, от страна на Д.П. е
подадено възражение вх. № 4022-15-240#7/12.06.2020 г. по описа на ТП на НОИ
Пловдив /л. 41/.
Ревизиращият орган - старши инспектор по осигуряването К.е
изготвил в тази връзка Мотивирано заключение изх. № 4022-15-240/10.07.2020 г. /л.31/, срещу което от П.
е депозирано Възражение с вх. № 4022-15-240#10/28.07.2020 г. /л.30/.
9. Въз основа на
посочения РА за начет, е издадено Разпореждане № РО-5-15-00782087/10.07.2020 г. на Ръководителя на контрола
по разходите на Държавното обществено осигуряване, с което е разпоредено Д.Т.Б., С.М.Ш., И.С.Р.и Д.В.П., да внесат определената с
ревизионния акт сума (в размер на 2141,29
лв., от които главница 1593,64 лв. и лихва в размер на 547,65 лв.) по сметка на ТП на НОИ – гр. Пловдив.
Това задължение е погасено, видно от представените по
делото 2 бр. Приходни касови ордери от 02.07.2020 г. и Справка за внесени суми
без връчено разпореждане за период от 01.07.2020 г. до 02.07.2020 г. /л.38-40/.
10. Този резултат е оспорен от Д.В.П. пред Директора на ТП
на НОИ – гр. Пловдив, който с Решение № 2153-15-129/26.08.2020 г. е оставил
без уважение жалбата й и е потвърдил процесното разпореждане.
ІV. За правото:
11. В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1, във
връзка с чл. 146 от АПК, съдът констатира, че оспореният административен акт е постановен
от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Оспореното Решение № 2153-15-129/26.08.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00782087/10.07.2020 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ
Пловдив обаче са постановени при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон, водещи до тяхната отмяна. В следващото изложение ще бъдат
конкретизирани съображенията за този извод.
12. Съобразно разпоредбата на чл.
110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт
съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите
ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено
осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от
неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от
актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на
нормативните разпоредби при издаването им.
Според последната хипотеза на цитираната норма, лекарите, участващи в състава на Териториална
експертна лекарска комисия, са носители на задължение за възстановяване на
причинените от техните действия щети на държавното обществено осигуряване,
произхождащи от неправомерно изплатени пенсии за инвалидност въз основа на
отменени впоследствие експертни решения за установяване на степен на трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, поради нарушаване на нормативни разпоредби по
издаването им. С РА за начет се поставя и начало на производството по
реализиране на имуществена отговорност по КСО като с него контролният орган
следва да установи размера на вредата и нейния произход, причинителя й и
дължимата обезвреда.
За събиране на сумите по РА за начет, длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в
съответното поделение на НОИ, издава разпореждания (чл. 110, ал. 3 от КСО). Съобразно разпоредбата на
чл. 110, ал. 1 от кодекса, актовете за начет не подлежат на самостоятелен
контрол за законосъобразност, а изпълняват функциите на мотиви за издаване на
разпореждането по чл. 110, ал. 3. Поради това, на основание общото правило на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, те следва да съдържат пълно изложение на фактическите и правните основания за определяне на задълженията.
13. Неправилна е
била преценката на решаващия орган за законосъобразност на оспореното пред него
разпореждане.
13.1. В конкретния случай се твърди щета за ДОО - фонд пенсии,
настъпила в резултат на отменено от НЕЛК (с ЕР № 0186 от 19.04.2017
г. на специализиран състав по очни болести на НЕЛК) експертно решение на ТЕЛК № 4159 зас. № 152 от 20.09.2016
г. на 3-ти състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ АД.
За да се направи правилен извод, че реализирането на
отговорността е по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО, то следва да са установени
вреди от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК, но само поради нарушаване на
нормативните разпоредби при издаването им. Това означава според съда, че е
необходимо да се докажат извършени нарушения на императивни норми относно процедурата
и работата на експертизата от формална страна, като например да е игнорирана
изобщо медицинска документация, каквато е била представена или относно
процедурата по издаване на решението. Изложеното води до извод, че не всяко
отменено решение на ТЕЛК, е основание за търсене на отговорност по чл. 110, ал.
1, т. 1 от КСО, а само това, което е постановено при нарушаване на нормативни
разпоредби при издаването му.
В тази връзка следва да се посочи, че актовете на
медицинската експертиза от една страна са експертни становища за заболяването и
неговото отражение върху работоспособността на освидетелстваното лице,
становище за установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения
функционален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност и от друга
страна – актовете на медицинската експертиза са индивидуални административни
актове, за които са приложими общите и специални разпоредби за издаването им.
Според нормата на чл. 61 от Наредбата за медицинската
експертиза /НМЕ отм. и сега действаща/, експертизата на трайно намалената
работоспособност включва определянето на обстоятелствата от т. 1 до т. 9, а
експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на
въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1 - т. 5.
Съгласно разпоредба на чл. 62 от НМЕ /отм./, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна
анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални
изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за
функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.
В чл. 63, ал. 1 от НМЕ /отм./ пък е предвидено,
че установеното
увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се
съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако
приетата точка предвижда диапазон „от ... до“, процентът на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на
установения дефицит.
В решението на ТЕЛК № 4159/20.09.2016 г. от зас. № 152 е прието, че се следват 75 % ТНР, при водеща
диагноза „Първична глаукома с отворен ъгъл“ и общо заболяване „ГЛАУКОМА АА
ЕВОЛУТУМ КЪМ ПРОГРЕСУМ КОМП ОК ДЕК ЕТ ФЕРЕ АБСОЛУТУМ КОМП ОК СИН. АСТИГМАТИЗМУС
МИКСТУС ОК ДЕК, СТРАБИЗМУС ДИВЕРГЕНС АЛТЕРНАНС ОК УТР“.
Мотивирано е, че за намаленото зрение на дясно око с
корекция и практическата слепота на лявото око, се следват 66 % по ч.V р.I; за липсващо
периферно зрение на ляво око се следват 35 % по ч.V, р.II, т.1; за страбизма се следват 10 % по ч.V, р.VI, т.6.1, или
краен ТНР 75 % за срок от три години, съгласно НМЕ 2010 г.
Решението е взето след преглед на освидетелстваното лице М.С.Д..
В решението на НЕЛК е прието, че се следват 17 % ТНР, при
водеща диагноза „Първична глаукома с отворен ъгъл“ и общо заболяване „Проста
развита компенсирана глаукома, алтерниращ дивергентен страбизъм и миопичен астигматизъм на двете очи“.
Решението си НЕЛК е мотивирала по следния начин: „За намаленото и с корекция централно
зрение на двете очи по част V, раздел I – 15 % ТНР; за стеснените периметри по част V, раздел II, т. 1 – 10 % ТНР; за страбизма по част V, раздел VI, точка 6.1 – 10 % ТНР“.
В заключение, НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК по оценка на ТНР и определя 17 %
съгласно Методиката по Приложение № 2 на НМЕ/2010 г., вкл. и 10 % по Раздел III от нея.
Съгласно цитираната и в двете решения - на ТЕЛК и НЕЛК, разпоредба на
Раздел І – Зрителна острота, Глава Пета – Очни заболявания, процентът на намалената
работоспособност при намаление на зрителната острота се определя по нарочна таблица,
в която в първия хоризонтален ред е посочена зрителната острота на дясното око,
а в първата колона е посочена зрителната острота на лявото око и в пресечните
точки на вертикалните и хоризонталните линии на различните стойности на
зрителната острота на лявото око е обозначен процентът на трайно намалена работоспособност,
като съставът на ТЕЛК е установил, че лицето е със зрителна острота на дясно
око 0,4, а за ляво под 0,05, т.е. практическа слепота, поради което и е
определил 66 % ТНР. От своя страна съставът на НЕЛК е установил, че лицето е
със зрителна острота на дясно око 0,7, а на ляво – 0,6, поради което и е
определил полагащият се в случая процент ТНР, а именно 15 %.
Следващата посочена от двата състава – на ТЕЛК и на НЕЛК разпоредба на
т.1 от Раздел II – Периферно зрение от същата
Глава Пета – Очни заболявания, отново регламентира изчисляването на процента
ТНР при стеснен периметър в табличен вид, където в първия хоризонтален ред е посочено
периферното зрение на дясното око, а в първия вертикален ред - на лявото око,
като в пресечните точки на вертикалните и хоризонталните линии на различните стойности
на периферното зрение на лявото и дясното око, е обозначен процентът трайно намалена
работоспособност. Посочено е, че при хемианопсии: биназална, битемпорална и хетеронимна при запазено централно зрение се следват 30 %; отпадане
на половина на периметъра при липса или пълна слепота на другото око се следват
80 %; при непълно отпадане на половината на периметъра в единственото око се
следват 65 %. В този случай, съставът на ТЕЛК е приел, че е налице липсващо
периферно зрение на ляво око, а периметър за дясно око не се прилага, поради
което същият не се обсъжда, като е приел, че тук се следват 35 % ТНР. Съставът
на НЕЛК пък е установил, че периметър дясно око е сумарно стеснен до 50
градуса, а на ляво сумарно стеснен до 30 градуса, за което се следват 10 % ТНР.
И най-сетне, съгласно т. 6.1 от Раздел VI – Болести на придатъците на окото и на очните мускули от Част Пета –
Очни заболявания, за съдружно кривогледство се
следват 10 % ТНР, до който извод са стигнали и двата състава - на ТЕЛК и НЕЛК.
Повече от ясно е, че в решенията си
както членовете на ТЕЛК, така и тези на НЕЛК изразяват експертно мнение, въз
основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на
вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и
лабораторни изследвания за дадено заболяване. Различният подход и субективизъм
на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият
на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната
медицинска документация, не може да обуслови ангажиране отговорността на
членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии.
Необходимо е нарушаване на нормативните разпоредби, като под „нарушения на
нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза“ следва
да се разбират нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по тяхното
издаване, съдържанието и формата на индивидуалния административен акт, но не и
разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената
професионална квалификация и опит. Нещо повече, в случая дори не става ясно в
какво конкретно се изразяват посочените нарушения на разпоредбите, касаещи
експертизата на работоспособността и конкретно чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ,
доколкото разпоредите съдържат общо предписание за начина на определяне на
работоспособността. В настоящия правен спор съдът приема, че няма такова
нарушение, доколкото различието на процента ТНР в двете ЕР на ТЕЛК се дължи на
различен субективен подход от съставите на ТЕЛК и НЕЛК.
В случая не е установено, нито се
твърди от ТЕЛК да е допуснато нарушение на процедурата и работата на
експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо
медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена
процедурата по издаване на решението или е налице действие или бездействие,
изискуемо според правната норма. Дейността на членовете на медицинската
експертиза е експертна, същата се извършва по правилата за медицинската
експертиза, но същевременно се изразява в независима субективна и според
вътрешните убеждения и медицински знания оценка на фактите и доказателствата
във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице.
Не е спорно също така и че
здравословното състояние на освидетелстваното лице не е константна величина, то
се подобрява или влошава, което е и основната причина освидетелстването да е с
определен срок, след изтичането на който лицето следва да се яви за
преосвидетелстване, именно с оглед преценка на здравословното му състояние от
гледна точка на наличието или липса на промени, настъпили през изминалия период
от време. Ето защо и напълно нормално е в конкретния случай в рамките на
половин година - от датата на прегледа при ТЕЛК до датата на прегледа при НЕЛК,
да са настъпили промени в състоянието на лицето, които са отчетени от НЕЛК като
такива, водещи до по-нисък процент ТНР. Това обстоятелство обаче няма как да
бъде вменено във вина на членовете на състава на ТЕЛК.
Все в тази насока следва да се посочи,
че и двата състава – този на ТЕЛК и този на НЕЛК, са установили една и съща
водеща диагноза, едни и същи са и разпоредбите, които са приели, че са
приложими в случая при определяне на конкретния процент ТНР. При това положение
и след като не са допуснали нарушения на нормативните изисквания, а са
обосновали извод във връзка с оценката на работоспособността при прилагане на
отправна точка от Приложение № 1 към НМЕ /отм./, лекарите - членове на ТЕЛК не
следва да носят отговорност за своята професионална дейност. При регламентиране
на отговорността на органите на медицинската експертиза на работоспособността
по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО законодателят е имал предвид да се
избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската
експертиза извън рамките на професионално вътрешно убеждение. Такива нарушения
не се установиха в настоящото производство.
До извод в обратната насока не води
посочването в анализа към РА за начет, че като медицинска документация към ЕР
на ТЕЛК е приложен само амбулаторен лист, издаден от офталмолог, а прикрепената
към него авторефрактометрия е без име на пациента, с
което са нарушени разпоредбите на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ, доколкото от
една страна цитираните документи не са представени по делото, въпреки дадените
на ответника в тази връзка нарочни указания с разпореждането за насрочване на
делото в открито заседание, поради което и тези твърдения съдът намира за
недоказани. От друга страна, дори и да се приеме за вярно това твърдение на
ответника, то ТЕЛК не е постановил своето решение единствено и само въз основа
на медицински документи, а след извършен преглед на лицето, което обстоятелство
е надлежно вписано в ЕР.
13.2. На следващо място, за да са причинени
щети на държавното обществено осигуряване, означава тези щети да са в следствие
от неправилно извършени осигурителни разходи.
В случая няма спор, че са направени
осигурителни разходи, но тези разходи са направени на основание на законовата
разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО, която предвижда, че ако решението на ТЕЛК и
НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112
от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на
съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска,
възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия
за старост. Т.е. предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен
акт е предвидено в закона, и следователно изплащането на личната пенсия за
инвалидност в определен размер е осъществено на правно основание, поради което
следва, че осигурителните разходи за изплатената пенсия, не са причинени пряко
от отмененото експертно решение на органа на медицинската експертиза - ТЕЛК.
14. С оглед гореизложеното, в случая не
е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1 от КСО и не са налице условия за
ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК. В изложения
смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС, шесто отделение, намерила израз
в редица постановени съдебни актове, като Решение № 4890 от 27.04.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 13842/2019 г., VI о., Решение № 1690 от 09.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2256/2016 г., VI о., Решение № 9108 от 21.07.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 9170/2015 г., VI о., Решение № 4297 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 9111/2015 г., VI о., Решение № 3364 от 24.03.2016 г. на ВАС по адм. д. №
8191/2015 г., VI о., Решение № 2672 от 06.03.2017 г. на ВАС по адм. д. №
12945/2016 г., VI о. и др.
15.
Изложеното
до тук, не е съобразено от горестоящия в йерархията административен орган при
постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, което е довело
до неправилната му преценка
за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане.
Тези
съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на Решение №
2153-15-129/26.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00782087/10.07.2020 г.,
издадено от Ръководителя по контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ –
Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат отменени.
V. За разноските:
16. С оглед изхода на спора,
на основание чл. 120, ал. 2 от КСО на жалбоподателя се дължат сторените
разноски по производството. Те се констатират в размер на 400 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение. По отношение на претендираните в допълнително представения
списък 10 лв. - заплатена държавна такса, следва да се посочи, че от една
страни такава не е била внесена от жалбоподателката, тъй като същата е
недължима на основание чл. 120, ал. 1 от КСО, а от друга, направеното искане е
след приключване на устните състезания.
Така мотивиран, на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ
отделение, ХVІІ състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 2153-15-129/26.08.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00782087/10.07.2020 г.,
издадено от Ръководителя по контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ –
Пловдив, за събиране на сума в размер на 2141,29 лв., от които главница в размер на 1593,64 лв. и лихва в размер
на 547,65 лв.
ОСЪЖДА Националния
осигурителен институт да заплати на Д.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 400 лв., представляваща сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: