РЕШЕНИЕ
№ …18
гр.
Самоков, 25 януари 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през
две хиляди и двадесет и първата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 804-Н по описа на същия съд за 2020
г.
въз основа на доказателствата по делото и закона
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА
ЗАЩИТА по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ по
молба на Р.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу И.Г.П., ЕГН **********, с
адрес ***, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, И.Г.П.,
ЕГН **********, да се въздържа от домашно насилие, изразяващо се в какъвто и да е акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
от опит за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, по отношение на Р.К.П., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, ЗАБРАНА за И.Г.П.,
ЕГН **********, ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 20 метра Р.К.П.,
ЕГН **********, както и жилището й на адрес ***, местоработата й и местата за
социалните й контакти и отдих – за срок от 1 /една/ година, считано от издаване
заповедта за защита по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.К.П., ЕГН **********
за постановяване на забрана за И.Г.П., ЕГН ********** да осъществява с нея
контакт под каквато и да е форма, включително и по телефона и за задължаването
му да посещава специализирани програми.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед
за защита за постановените мерки за защита, която подлежи на незабавно
изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И.Г.П.,
ЕГН **********, че при неизпълнение на издадената по силата на настоящото
решение заповед за защита, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, полицейските
органи са длъжни да го задържат и незабавно да уведомят органите на
прокуратурата.
ПРЕПИС от
издадената заповед за защита да се връчи на страните и да се изпрати на
Началника на РУ – Самоков.
НАЛАГА на И.Г.П.,
ЕГН **********, ГЛОБА в размер 200
лв. /двеста лева/ на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, И.Г.П., ЕГН **********,*** 25 лв. /двадесет и
пет лева/, представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на молбата.
След влизане в сила на решението да се издаде служебно изпълнителен лист за
присъдените глоба и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок,
считано от връчването на препис от него, заедно с мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ
към решение № 18 от 25.01.2021 г. по гражданско
дело № 804-Н/2020 г.
по описа на Самоковския районен
съд
Р.К.П., с постоянен и настоящ адрес ***, е
подала до съда молба за защита от домашно насилие срещу И.Г.П. ***.
В молбата се сочи, че ответникът
е син на молителката и че от години той упражнява физически и психически тормоз
спрямо нея. На 14.10.2020 г. около 02,00 ч. Д. Д., който живеел заедно с
молителката в къща на адрес с. Д., ул. .“ № .., видял, че ответникът е влязъл в
къщата и го изгонил. По-късно същия ден, около 11,00 ч. ответникът отново дошъл
в дома на молителката и тя се принудила да го пусне в къщата. Заявил й, че няма къде да живее и иска да остане за
зимата при нея, но молителката му отвърнала, че къщата не е нейна, а и той е
вече голям, след което ответникът си тръгнал.
Около 15,00 ч. същия ден ответникът отново дошъл в дома на молителката.
Изглеждал неконтактен и агресивен и се заключил в стая на втория етаж, а след
като по настояване на молителката отключил вратата, тя видяла, че на масата има
наркотици под формата на топчета. Молителката му казала да напусне къщата и
тогава ответникът се нахвърлил върху нея, започнал да я удря с ръце и крака,
съборил я на земята и й причинил много болки и страдания, а също така я
заплашил, че ще я убие, каквито заплахи многократно отправял и преди. За случая
било сезирано РУ – Самоков и ответникът бил задържан за 24 часа.
В молбата е отправено искане съдът
да постанови мерки за защита от домашно насилие, изразяващи се в задължаване на
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката;
забрана за ответника да я приближава на определено разстояние, както и да
приближава къщата й в с. Д.и местата за социални контакти и отдих; забрана за
ответника да осъществява с молителката контакт под каквато и да е форма,
включително и по телефона; задължаване на ответника да посещава специализирани
програми.
В съдебно
заседание молителката поддържа молбата.
Ответникът,
редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
молбата.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е
сезиран с молба за постановяване на мерки за защита от домашно насилие, която е
допустима. Същата е подадена от Р.К.П. с твърдения, че е пострадала от акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, като насилието е извършено
от И.Г.П., който е неин син. Тези твърдения надлежно обосновават процесуалната
легитимация на молителката съгласно чл. 8, т. 1 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН) да поиска издаване на заповед за защита. Молбата е
подадена пред компетентния районен съд по постоянния и настоящ адрес на
молителката в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН с оглед твърденията, изложени в нея
за времето на осъществяване на фактите, съставляващи домашно насилие.
По
съществото на молбата съдът намира следното:
По делото
не е спорно, а и се потвърждава от събраните доказателства, че ответникът е син
на молителката, като двамата живеят отделно – молителката живее заедно със св.
Д. Д. в къща на адрес с. Д., Община С., ул. „..” № .., а ответникът живее
заедно с баща си Г. П. в къща на адрес ***.
С влязло в
сила на 05.04.2018 г. решение по гр. д. № 152-Н/2018 г. по описа на РС –
Самоков по отношение на ответника по молбата са постановени мерки по ЗЗДН по
молба на дядо му по бащина линия И.Г.П..
По НОХД №
261/2016 г. и по НОХД № 20/2017 г., двете на РС – Самоков, ответникът е осъждан
за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл.
първо от НК, съответно за престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, и двете извършени от него като
непълнолетен, като за първото престъпление същият е реабилитиран по право на
основание чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК, а осъждането за второто престъпление и последиците
му са заличени независимо от предвиденото в закон или указ на основание чл.
88а, ал. 1, вр. чл 82, ал. 1, т. 5 от НК на 15.08.2019 г.
От детайлната
и съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че на 14.10.2020 г. около 15,00 ч. в с. Д.,
Община Самоков, ответникът влязъл в къщата, обитавана от молителката и след
като тя видяла в негово държане топчета с вид на наркотични вещества и му
казала да напусне къщата, той се нахвърлил върху нея, започнал да я удря с ръце
и крака, съборил я на земята и я заплашил, че ще я убие. Молителката се
свързала по телефона с майка си – св. Л. М. и я уведомила за случилото се, а тя
от своя страна подала сигнал в РУ – Самоков. На място пристигнали полицейски
служители, сред които и св. З.Г., които задържали ответника.
Описаното
по-горе деяние на ответника пряко е засегнало телесната неприкосновеност на
молителката, поради което представлява акт на физическо насилие – домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 3, т. 5 от ЗЗДН.
Извършването
на този акт на домашно насилие се установява от приложената към молбата
декларация на молителката по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която то, макар и
синтезирано, е описано и която представлява съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН
доказателствено средство. При липсата на свидетели – преки очевидци на
инцидента, тази декларация следва да се цени като достоверен източник на
доказателства за фактите и обстоятелствата от предмета на доказване по делото,
тъй като съдържанието й се подкрепя, макар и косвено, но устойчиво и за
различни обстоятелства, от показанията на свидетелите З.Г., Л. М. и Д. Д. и от
приобщените писмени доказателства – извлечение от книгата за постъпили сигнали
в ОДЧ на РУ – Самоков за 14.10.2020 г., заповед за задържане на ответника и
протокол за обиск на ответника от същата дата. Нещо повече, тази
доказателствена съвкупност не е опровергана от никакви други доказателства.
С оглед вида и интензитета на осъщественото от
ответника домашно насилие, а и предвид данните за неговата личност, съдът
постанови следните мерки за защита от домашно насилие:
На основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН съдът задължи
ответника И.Г.П. да се въздържа от извършване на домашно насилие, изразяващо се
в какъвто и да е акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и от опит за такова насилие, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права по отношение на молителката
Р.К.П..
Спрямо ответника са постановявани мерки за защита от
домашно насилие в предходно производство по ЗЗДН. Това обстоятелство,
съпоставено с осъжданията му, макар и за престъпления, извършени от него като
непълнолетен, го характеризира като лице, склонно към агресивно поведение и
противоправни деяния. Тук е необходимо да се подчертае, че реабилитацията на
ответника по осъжданията му не се отрича, нито игнорира от съда, но в
настоящото производство тези осъждания следва да се вземат предвид като лоши
характеристични данни за личността на ответника. Затова и предвид естеството на
деянието – предмет на разглеждане в настоящото производство, което представлява
акт на физическо насилие спрямо молителката, съдът на основание чл. 5, ал. 1,
т. 3 от ЗЗДН постанови и забрана за ответника да приближава на по-малко от
При определяне на срока на забраната по чл. 5, ал. 1, т.
3 от ЗЗДН съдът взе предвид, че ответникът е склонен към агресия спрямо лица от
близкия си роднински кръг, а също така отчете, че той е извършил деянието
спрямо жена в дома й при обстоятелства, при които ефективната й самоотбрана или
навременната външна помощ са били невъзможни. Поради това съдът определи срока
на забраната за ответника да доближава молителката с продължителност над
средната, предвидена в закона.
Съдът остави без уважение искането на молителката за
налагане на забрана за ответника да осъществява с нея контакт под каквато и да
е форма, включително и по телефона. Такава мярка не е предвидена в ЗЗДН, а и би
представлявала съдебна намеса за пълен разпад на отношенията между майка и син.
Искането на молителката за постановяване на мярка за
защита, изразяваща се в задължаването на ответника да посещава специализирани
програми, не е конкретизирано от нея в хода на производството относно
насочеността на такива програми, а и с оглед естеството на извършения от
ответника акт на домашно насилие не би допринесло за ефективната защита на
молителката. Ето защо съдът остави без уважение и това нейно искане.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН
съдът наложи на извършителя на домашното насилие – И.Г.П., глоба в размер 200
лв. – в минималния законоустановен неин размер. Този размер на глобата е съобразен
най-вече с липсата на данни за реализирани от ответника доходи, включително и
от трудова дейност, които да обосноват негова възможност да заплати по-голям
размер на глобата.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН съдът осъди ответника да заплати на РС – Самоков сумата 25 лв.,
представляващи разноските по делото за държавна такса за разглеждане на
молбата.
По
изложените съображения съдът постанови решението си и на основание чл. 15, ал.
2 от ЗЗДН въз основа на него издаде заповед за защита със съдържание съгласно
чл. 16 от ЗЗДН, която с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН подлежи на
незабавно изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: