РЕШЕНИЕ
№ 1496
гр. Пловдив, 08.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет
и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ШЕЙРЕТОВА като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1499 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 66 от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по жалба на С.Д.И., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвор – Пловдив, срещу Заповед № А1227/10.05.2019
г., издадена от гл. инспектор З.И.– зам. - началник, действащ в качеството на началника
на Затвор – Пловдив по заповед № Л-1615/25.03.2019г. на директора на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска
отмяната му от съда. Оспорват се фактическите констатации на административния
орган. Твърди се, че жалбоподателят отговаря на изискванията за промяна на
режима от „строг“ на „общ“. Поддържа се, че обсъдените в мотивите на заповедта
аспекти от поведението на оспорващия – липсата на желание да полага труд и
отношението му към правонарушението, не могат да бъдат основание за отказ, тъй
като са породени от обективни обстоятелства, а именно влошеното му здравословно
състояние и правото му да поддържа и изразява убеждението си, че наложеното му наказание
е незаконосъобразно.
3. Ответникът - Началника на Затвор – Пловдив е на
становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че оспорващият не отговоря
на изискванията за замяна на режима на изтърпяване на наложеното му наказание.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата срещу оспорената заповед е
подадена в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА
ІІІ. За
фактите:
6. Оспорващият е
подал молба рег. № ВТР-158/10.05.2019 г. до Началника на Затвор – Пловдив за
замяна на режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от „строг“
на „общ“, тъй като до момента е изтърпял повече от две години от присъдата.
7. Според
приложената по делото справка, на оспорващия е наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на осем години с присъда по НОХД № 398/2006г. на Окръжен съд
– Хасково, за престъпление по чл. 115 от Наказателния кодекс, влязла в сила на
08.04.2011г. Начално на наказването е от 22.12.2016 г. Съгласно становище от
11.04.2019г. на Никола А. – инспектор РД
при ГД „Изпълнение на наказанията“ към МП лишеният от свобода е придобил право
за смяна на режима в по – лек от 06.09.2018г. и няма законова пречка за
разглеждане и даване на становище по подадената молба.
8. Във връзка с
молбата са изготвени: становище от 10.04.2019г. на Т.Ц.– ИСДВР; експертна
оценка на актуалното и психическо състояние на лишения от свобода и становище на
главен инспектор К.С.– НС СДВР. Експертите са посочили, че лишеният от свобода
е крайно безкритичен по отношение на престъплението, с мотива, че не го е извършил
и не е получил справедлив процес. Автономен е, брани своите позиции и интереси,
като запазва опозиционната си зареденост. Не се заема пряко с проблемите си,
импулсивен, не осъзнава последствията от действията си. Не участва в общопенитенциарните дейности, не е мотивиран да полага труд
в условията на МЛС, като изтъква медицински противопоказатели.
Отказва предлаганата му групова програма. До момента няма наложени наказания и
награди. Не е анализирал досегашното си поведение и липсва целеполагане.
Отношението към НОС и служителите към настоящия момент е дистанцирано и
недоверчиво. Некомуникативен и претенциозен, егоцентричен, честолюбив и
манипулативен. По – трудно допуска близко общуване. Първоначалният риск от
рецидив е нисък – 26 т., със следните
изразени проблемни зони: отношение към правонарушението и умения за мислене. Предвид упоритото отричане
на вината, неприемането на осъждането и нежеланието да работи за някаква
промяна в себе си, по отношение на лишения от свобода не са реализирани
дейности, които биха подпомогнали по – алтернативно възприемане и решаване на
трудности и проблеми, поради което няма достатъчно основания и факти за
отчитане на добро поведение, а при поощрения на лишения от свобода следва да се
прилага прогресивната система. В този смисъл са изразени становища, че режимът
на изтърпяване на присъдата не следва да се заменя със следващия по-лек.
По делото е приобщена цитираната в становищата оценка на риска, извършена от служител от ИСДВР и психолог.
9. Началникът на
Затвор – Пловдив, възприемайки
изцяло мотивите по извършената оценка на риска, е издал Заповед № А1227/10.05.2019
г., с която е отказал на оспорващия замяна на режима на изтърпяване на
наказанието от „строг“ на „общ“. Като мотиви в заповедта е посочено, че в
резултата на провежданата корекционна работа рискът
от рецидив е намален на 24 т., като промяната е единствено в зоната
„междуличностни проблеми“ – от 5 точки е намалена на 3 точки. Рискът от
сериозни вреди е среден, на база извършеното правонарушение. Необходимо е корекционната работа с лишения от свобода да продължи към
повишаване на правната култура, въздействието върху нагласите в положителна
посока и укрепване на трудовите навици. Посочено е, че лишеният от свобода не
отчита в пълна степен вероятните последици от действията си и както и вредите,
които е нанесъл на себе си и обществото. В заключение е прието, че доколкото
прогресивната система за поощрения на лишения от свобода все още не е
започнала, през изминалия период от време не са постигнати достатъчно положителни
промени, които да се стимулират със замяна на режима.
10. За да
удостовери компетентността си длъжностното лице – издало обжалвания
административен акт, представа заповед № Л-1615/25.03.2019г. на директора на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, с
която на главен инспектор З.Й.И.– заместник началник в Затвор – Пловдив е
възложено да изпълнява функциите на началник на затвора до завръщане на
титуляря.
IV. За правото:
11. Правилата на Раздел
I от ЗИНЗС уреждат реда за изготвяне на програми за въздействие, за намаляване
на риска от рецидив и риска от вреди. Осъдените се включват в програма за
адаптация към условията в затворите непосредствено след постъпването им в тях. По
време на престоя в приемното отделение всеки осъден се включва в програмата за
адаптация, изготвя се оценка на риска от рецидив и от вреди и първоначален
доклад. Оценката на осъдения се променя в зависимост от поведението на лишения
от свобода. Въз основа на оценката на осъдения се правят предложения за: промяна
в режима на изтърпяване на наказанието; преместване в затворническо заведение
от по-лек или в съответно по-тежък тип; условно предсрочно освобождаване.
След
приключване на програмата за адаптация за всеки осъден се изготвя индивидуален
план за изпълнение на присъдата, който включва дейности и програми за
въздействие за ресоциализация на осъдения. Индивидуалният
план за изпълнение на присъдата се изготвя въз основа на: вида и характера на
извършеното престъпление; размера на наложеното наказание; оценката на осъдения
и факторите, които формират риска от рецидив и от вреди; първоначалното място
за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Индивидуалният
план за изпълнение на присъдата има за цел: включване на осъдения в програми и
дейности за личностна промяна и отстраняване на факторите, които формират риска
от рецидив и от вреди; превеждане за изтърпяване на наложеното наказание в
затворническо заведение от по-лек тип; условно предсрочно освобождаване. За
всеки осъден се изготвя годишен доклад за резултатите от работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата.
Специализираните
програми за индивидуална и групова работа се реализират от инспекторите по
социална дейност и възпитателна работа съвместно със служителите от останалите
направления на дейност, доброволци и външни експерти с подходяща подготовка. Специализираните
програми имат за цел: мотивиране и насърчаване на законосъобразно поведение; повишаване
на социалната компетентност и изграждане на поведенчески умения; преодоляване
на зависимости. Участието на осъдените в специализирани програми е доброволно. Сътрудничеството
им в процеса на ресоциализация се насърчава.
Индивидуалната
работа с осъдените включва: информиране относно правния и социалния статус и
възможностите за облекчаване на условията за изтърпяване на наказанието; подпомагане
за решаване на проблемни ситуации и изграждане на умения за преодоляване на
трудности; насочване и посредничество към външни организации за решаване на
конкретни проблеми; мотивиране към активно участие и сътрудничество в
подготовката за живот на свобода.
Според
чл. 65, ал. 1 от ЗИНЗС режимът в местата за лишаване от свобода спомага за
осъществяване целите на наказанието. По правилото на чл. 66, ал.1 от ЗИНЗС определеният
първоначален режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на
затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една
четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание,
ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя.
Началникът
на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на
ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на
съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
12. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма,
при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Повдигнатите от оспорващия възражения за незаконността на наложеното му
наказание са недопустими за разглеждане в настоящото съдебно производство,
чийто предмет цели да установи налице ли са предпоставките да бъде извършена
замяна в режима на изтърпяваното наказание, за което е налице влязла в сила
присъда. По аргумент от чл. 128, ал. 1 от АПК на административните съдилища не
са подведомствени спорове във връзка с издадените актовете по хода на
наказателното преследване и произнесените съдебни актове за реализиране на
наказателната отговорност. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси за невинността
му са и правно ирелевантни за настоящия спор,
доколкото правилото на чл. 16 от Наказателно – процесуалния кодекс НПК/ предвижда, че обвиняемият се смята за невинен
до установяване на противното с влязла в сила присъда. След този момент
обвиняемият придобива качеството на осъден, а след привеждането му в
съответното пенитенциарно заведение - на лице лишено
от свобода. Според чл. 413, ал. 1 от НПК влезлите в сила присъди, решения,
определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически
лица, длъжностни лица и граждани. По аргумент на ал. 2 от същ. правна норма във
вр. чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове влезлите
в сила присъди и решения са задължителни за гражданските/административните съдилища
по въпросите: 1. извършено ли е деянието; 2. виновен ли е деецът; 3. наказуемо
ли е деянието.
Контрол
върху влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания по
наказателни дела може да бъде извършван единствено по реда на Глава тридесет и
трета от НПК чрез възобновяване на наказателни дела пред съответния наказателен
съд.
На следващо
място съдът намира релевираните от оспорващия
възражения за липсата на мотиви в обжалвания административен акт са
неоснователни. Фактът на
неангажираност към трудова дейност в мястото за лишаване от свобода и вътрешните
убеждения на лишения от свобода не са причината за постановения отказ, който по
своя характер не представлява санкция, целяща да породи неблагоприятни правни
последици за оспорващия. Каза се, по делото няма спор, че с изтърпяване на
повече от една четвърт от наложеното наказание лишеният от свобода жалбоподател
е добил формално право за смяна на режима към момента на подаване на молбата от
10.05.2019 г. Това право обаче не налага задължителна промяна в режима, а гарантира
единствено възможността да бъде разгледан въпросът налице ли са предпоставките
за такава промяна. Замяната не се извършва автоматично, а по преценка на административния
орган, след получаване на становища от пенитенциарната
администрация на затвора, в който лишеният от свобода изтърпява наложеното му
наказание. Изразеното от длъжностните лица отрицателно становище за промяна на
режима, базирано на съществуващия среден риск от сериозни вреди за обществото
след освобождаването от затвора, е възприето от административния орган,
вследствие на което той е решил, че не следва да извърши исканата замяна на действащия
режим със следващия по-лек. Правна възможност за замяна на режима е изградена
върху презумпцията, че при системно и добросъвестно участие на осъдения в индивидуалната
корекционна дейност и съответните групови програми,
възпитателният процес се ускорява и целите на наказанието, свързани с неговото
поправяне и превъзпитание, се постигат. В случая оценката на актуалното и
психическо състояние на лишения от свобода сочи, че такава положителна промяна
не е постигната. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от ЗИНЗС, законът дава право на административния
орган да извърши преценка по целесъобразност на възможността за замяна на
режима, а не го задължава при формалното възникване на посочените в нормата
предпоставки, при условията на обвързана компетентност да уважава всяка
подадена молба. Преценката, кое поведение представлява достатъчна и основателна
предпоставка за облекчаване на режима, е предоставена на административния
орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност, съобразно
формираното у него вътрешно убеждение. Съдебният контрол в настоящия случай се
свежда до това дали на административния орган действително е предоставено
правото да извършва преценка по целесъобразност и дали е спазил процедурата при
издаване на административния акт. От представените писмени доказателства е
видно, че преди да се произнесе по молбата ответникът е изискал становища от
съответните длъжностни лица, въз основа на отразеното в тях е направил
собствена преценка дали са налице условията за облекчаване на режима на
изтърпяване на присъдата, след което се е произнесъл с административен акта в
предписаната от закона форма. Преценката на административния орган е обоснована
с обстоятелството, че оспорващия не полага нужните усилия за корекция в
поведението си, за да бъде стимулиран с поощрение, каквото е замяната на режима
на изтърпяване на наказанието в по – лек. Тази преценка е извършена въз основа на
обективни факти и обстоятелства, които не са спорни между страните. Тук следва отново
да се посочи, че сътрудничеството на лишения от свобода в процеса на ресоциализация за постигане целите на наказанието е
доброволно. Тоест лишеният от свобода може да поддържа вътрешните си убеждения
и позицията си за невинност без да носи санкция за това, но и без да му се
полагат насърчаване и поощрения. След като режимът в местата за лишаване от
свобода спомага за осъществяване целите на наказанието, а в случая тези цели не
са постигнати в нужната степен и при липсата на сътрудничество от страна на лишения
от свобода за изпълнение на индивидуалната му програма, не са налице и
предпоставките за замяна на режима в по – лек.
Не се установява и нарушение на
принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със заповедта не
се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото
за изпълнение целите на изтърпяваното наказание.
Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е правилен и
законосъобразен, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V. За разноските
13. Разноски от ответника не се
претендират, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.И., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор – Пловдив, срещу Заповед № А1227/10.05.2019 г., издадена от главен инспектор З.И.– заместник - началник, действащ в качеството на началника на Затвор – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: