Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
153 22.11.2021 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание
на двадесет и шести октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с участието
на прокурора Емил Енчев разгледа докладваното от съдията
Марин
Маринов КАН дело № 151 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ от Административно
процесуалния кодекс
(АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ
– ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Р. Р. К. от с. П., общ. З.
чрез пълномощник адв. С. Б. против Решение № 23 от 24.06.2021 г., постановено
по АНД № 33/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат. С него съдът е потвърдил
НП № 210 от 19.02.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по
горите – Русе, с което на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване
на дивеча (ЗЛОД) на жалбоподателя са наложени наказания „глоба“ в размер на 100
лв. и лишаване от право на ловуване за срок от три години за нарушение на чл.
84, ал. 2 във връзка с ал. 1 от същия закон. Жалбоподателят счита, че съдебното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Твърди, че въззивният съд не е анализирал всички събрани доказателства в тяхната
съвкупност, поради което изводът му, че е налице осъществено административно
нарушение, се явява необоснован. Твърди още, че районният съд е игнорирал
допуснати от административнонаказващият орган и от служителите на ДЛС
„Воден-Ири Хисар“, извършили проверката, съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, налагащи отмяна на наказателното
постановление. Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си. Иска съдът
да отмени въззивното решение, като отмени и наказателното постановление.
Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба - Регионална дирекция
по горите – Русе, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Я.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на
районния съд.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила
въззивното решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като
извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт,
подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
Районният съд е приел от фактическа страна, че на
21.11.2020 г., около 20:30 часа, при извършване на обход по външната граница
около гората на ДЛС „Воден–Ири Хисар“ в местността „Майдана“, до с. Прелез,
служители на ловното стопанство установили МПС – джип, което се движело и с т.
нар. боен фар осветявало гората на стопанството. Служителите се насочили към
МПС, последвало преследване, при което след като спукал гума, джипът бил
застигнат от служителите на ловното стопанство. При последвалата проверка те
констатирали, че в автомобила се намирали три лица, които отказали да се
легитимират, както и да представят разрешително за лов, билет за лов,
разрешително за подборен отстрел. При проверка в джипа открили ловна карабина
Sauer S100, кал. 300WM с оптически мерник Nikko Stirling, която била извадена
от калъфа, сглобена и заредена с два патрона. Ловните надзиратели се обадили в
полицията, за да им бъде оказано съдействие да осъществят възложените им
функции. При пристигането на полицейски служител от участък Завет при РУ МВР–Кубрат,
било установено, че ловната карабина е собственост на Р. Р. К. от с. П. – едно
от трите установени в автомобила лица. След установяване на лицата за
резултатите от проверката е съставен Констативен протокол серия СЦДП № 111256/
22.11.2020 г., подписан от ловните надзиратели, съгласно който е констатирано
ловуване с МПС и с боен фар, който осветявал гората на ТП ДЛС „Воден–Ири Хисар“
около 20:30 часа на 21.11.2020 г., като ловуването се извършило в забранено за
лов време и със забранени за лов средства, без разрешително за лов, с извадено
от калъф и сглобено оръжие. Срещу Р. Р. К. бил съставен АУАН серия СЦДП бл. № 090055/
10.12.2020 г., въз основа на който е издадено обжалваното НП.
При тези факти районният съд е приел от правна страна,
че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване
изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН и същото не страда от пороци, касаещи
неговата валидност и редовност. Приел е за безспорно установено, че наказаното
лице е извършило виновно вмененото му административно нарушение, поради което и
правилно е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност на
основание посочените в наказателното постановление санкционни разпоредби, като
размерът на наложените наказания е законосъобразно определен от
административнонаказващия орган при правилно извършена от негова страна
преценка за тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Разградският административен съд намира решението на районния съд за правилно.
Фактическата обстановка е изяснена след като съдът е
събрал всички относими към правния спор гласни и писмени доказателства и е
обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивирано и обосновано е
посочил кои от тях кредитира и кои не Взел е решението си въз основа на
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил
непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил
правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание.
Касационната инстанция намира, че всички събрани по делото доказателства са
точно и правилно ценени от въззивния съд. Изложените в касационната жалбата
съображения в обратната посока
представляват превратно тълкуване на доказателствата по делото от страна
на касатора.
Ето защо твърдението на касационния жалбоподател, че
районният съд е игнорирал част от
събраните доказателства е неоснователно и недоказано.
Касационната инстанция споделя изводите на районния
съд, относно материалната
законосъобразност на НП, относно
извършеното нарушение, неговия автор и вината му.
При съставяне на АУАН не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Дори да се приеме, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, то това
нарушение не е съществено, тъй като не е нарушено правото на защита на
нарушителя. АУАН е предявен на
нарушителя редовно, той се е
запознал с него, вписал е възраженията
си и е имал възможност да направи
писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Възражението на жалбоподателя, че АУАН е съставен от
некомпетентно лице е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1
от ЗЛОД нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му
се установяват с актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по
горите и в нейните структури, държавните горски стопанства, държавните ловни
стопанства и учебно-опитните горски стопанства, които заемат длъжност, за която
се изисква лесовъдско образование, длъжностните лица по чл.
67 или от упълномощени служители на
Министерството на вътрешните работи.
Според разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ППЗЛОД ловните стражари
осъществяват охраната и контрола върху цялата територия на охранителните
участъци независимо от фондовата принадлежност.
В настоящия случай деянието е извършено в покрайнините
на гората, която е в ловностопанския район на ТП ДЛС „Воден – Ири хисар”, а
самата проверка, залавянето на дееца и неговото установяване е извършено извън тази територия. След като деянието, с което е осъществено нарушението,
е извършено в територията на ТП ДЛС „Воден Ири хисар и АУАН е съставен от ловен надзирател от това
стопанство, то той е съставен от компетентен орган. Фактът, че нарушителят е
установен и спрян на територията на ловната дружинка на с. Прелез не променя
този извод. Обстоятелството, че НП е издадено от директора на РДГ Русе, не
подкрепя твърдението на касатора за териториалната некомпетентност на
актосъставителя, тъй като именно директорът на РДГ- Русе е оправомощеното по
реда на чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД от министъра на земеделието и горите длъжностно лице, да издава НП за нарушения по този закон.
С атакуваното пред въззивния съд наказателно
постановление на жалбоподателя К. е наложена санкция за това, че същият е бил
установен да ловува в забранено за лов време. Фактът, че в светлата част на
деня той е участвал в редовно проведен такъв, е неотносимо към предмета на
оспорването. Противно на оплакването в жалбата, показанията на полицейския
служител по отношение състоянието на оръжието са точно възприети от съда и
пресъздадени в оспореното решение.
Безспорно е установено, че на посочените в НП дата и
място, жалбоподателят е ловувал по смисъла на чл. 43, ал. 3 , т. 1 от
ЗЛОД, движейки се извън населено място,
с извадено от калъф и сглобено оръжие, като ловуването се извършило без писмено
разрешително за лов, в забранено за лов време – 20:30 ч., в тъмната част на
денонощието, и със забранени за лов средства – моторно превозно средство. По
този начин от обективна страна е осъществил състава на нарушението за което е
наказан.
Районният съд правилно не е кредитирал показанията на
св. А. и Т., тъй като те частично си противоречат взаимно и се опровергават от
другите доказателства по делото. Същите са резултат от защитната линия на
поведение на касационния жалбоподател, с когото са членове на една ловна дружинка.
При така установеното нарушение санкционните норми на
чл. 84, ал. 2 във вр. с ал. 1, 94, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД са приложени
правилно от административнонаказващия орган, като при липса на данни за
отегчаващи вината обстоятелства наказанието „глоба“ е определено в минималния
установен в закона размер. Ето защо изводите на районния съд в тази насока са
правилни и законосъобразни.
Не е налице
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, тъй като деянието на К. не се отличава със значително по-ниска степен на
обществена опасност от другите случаи на обичайно извършване на нарушения от
същия вид.
По изложените мотиви настоящият състав счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния
закон. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на
решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното,
Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 от 24.06.2021 г.,
постановено по АНД № 33/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 2./п/