Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 20.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V-ти граждански състав, в публичното заседание на девети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8393
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.59 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Ю.Ц.П. твърди, че с ответника А.П.А. се запознали
края на 2013 г. по повод желание на последния да си върне част от имотите, останали
в наследство от родителите му, но дарени на сестра му, в нарушение разпоредбите
на ЗН. Ищецът му обяснил, че за това е необходимо воденето на гражданско дело и
упълномощаването на адвокат, който да го представлява пред съда. По желание на
ответника ищецът му посочил, че с това може да се заеме адв.Иван М.. Двамата се
срещнали и стигнали до споразумение да заведат дело, но ответникът нямал пари
да заплати адвокатския хонорар. На ответника му хрумнала идеята ищецът да му
даде пари, с които да си плати хонорара, а той да му ги възстанови, когато ги
събере. Адв. М. отговорил, че за него няма значение кой ще му заплати хонорара,
но преди да бъде заплатен изцяло няма да образува делото. Ищецът се съгласил с
обещанието на ответника да възстанови парите след като си получи нивите. Без да подписват договор, в края на 2013 г.
ищецът платил на адв. М. 500 лв. и в началото на 2014 г. ответникът отново го
потърсил за заплащането на още един хонорар за отделно производство, отнасящо
се до препирни за местна подсъдност, по което ищецът платил още 200 лв. По
време на водене на делото се изисквало внасянето на държавни такси и
представяне на допълнителни документи, за което било необходимо плащането на
такси, заплатени отново от ищеца. Делото приключило в края на 2015 г. и
ответникът, макар и да получил от сестра си 15 дка ниви, отказал да възстанови
на ищеца сумите, които той бил заплатил за адвокатски възнаграждения и такси по
делото. Въпреки водената кореспонденция между тях във Фейсбук, той не направил
това и до момента. Предвид изложеното, претендира ответникът да бъде осъден да
му заплати следните суми, с които неоснователно се е обогатил за негова сметка:
700 лв. адвокатски хонорари, текущи разходи за водене на дела в размер на 197,50
лв., уточнени с молба от 19.06.19 г. в табличен вид, съгласно номера на
документа, с който са заплатени, тяхната стойност, както и делото, за което се отнасят.
Претендира също лихва за забава в размер на 60,13 лв. върху втората претенция
от 197,50 лв. за периода 17.12.15 г. – 17.12.18 г., както и законната лихва
върху главниците от завеждане на делото до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът, чрез особения си представител, оспорва допустимостта на исковете,
предвид влезлите в сила решения, с които са отхвърлени претенциите на ищеца за
част от сумите при същите обстоятелства по цитираните и приложени решения по
гр.д. №№ 1856/16 г., 4632/17 г. и 8932/17 г., всички по описа на РС-Русе. Алтернативно
счита исковете за неоснователни и недоказани. Твърди, че изложената фактическа
обстановка от ищеца не отговаря на действителното положение, както и че
житейски и правно нелогично звучат изградените Ю.А. хипотези, че е заплатил
сумите на напълно непознат човек. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло и да
му се присъдят направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, намира следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД за присъждане на суми,
с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца чрез
заплащане вместо него на адвокатски възнаграждения, такси и разноски по
воденото от А.А. срещу сестра си Елена Манолова гр.д.№ 8745/2013 г. по описа на
РС-Русе с предмет – иск по чл.30 от ЗН.
От приложените към настоящото производство
граждански дела, всички по описа на РС-Русе и със страни, идентични с тези по
настоящото дело /ищец Ю.П. и ответник А.А./, се установява, че с влязло в сила
решение по гр.д.№ 1856/2016 г. е отхвърлен предявеният установителен иск за
дължимост на сумата 700 лв. – предоставен паричен заем.
С решението, постановено по гр.д. №
4632/2017 г., е отхвърлен предявеният иск с процесуалноправно основание чл.415 ГПК и материалноправно такова – чл.59 ЗЗД за съществуване на парично задължение
за заплатен адвокатски хонорар в размер на 700 лв.
По воденото трето гр.д.№ 8932/2017 г.
е отхвърлен установителният иск на ищеца срещу ответника за дължимост на сумата
123.21 лв. на основание чл.59 ЗЗД, представляваща сбор от заплатени такси за
издаване на документи за периода края на 2013 г. – първата половина на 2014 г.
От събрания по това дело доказателствен материал, както и от мотивите на
въззивно решение № 478/21.11.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 626/2018 г. на
РОС, става ясно, че не само правното основание, на което се претендират сумите,
е идентично с това по настоящото производство, налице е идентичност и по
отношение на част от предмета на двете дела, а именно: заплатените суми под
формата на държавни такси по гр.д.№ 8745/2013 г., които по настоящото дело се
търсят в общ размер от 100 лв., а по предходното дело като сбор от сумите: 20
лв., 34.01 лв., 16 лв. и 15 лв. Същото се отнася и до претенцията от 24 лв.,
заплатени на ОС „Земеделие“ на 31.10.2013 г. за издаване на скици по горното
гражданско дело. За изброените разходи ищецът и по двете дела представя едни и
същи писмени доказателства.
При това положение, съобразявайки
забраната за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение по чл.299 ГПК, съдът намира, че производството по настоящото дело се явява недопустимо и
като такова подлежи на прекратяване по отношение на претенциите за заплащане на
700 лв. адвокатски хонорари и текущи разноски по водени дела от ответника в
размер на 124 лв. /от които 100 лв. държавни такси и 24 лв. такса за издаване
на скици/. Независимо, че процесуалноправното основание за водене на
предходните дела е бил установителен иск по реда на чл.415 ГПК,
материалноправното основание на претенциите по последните две цитирани дела е
сходно с това по настоящото производство – неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД.
Съгласно
цитираният текст всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В
настоящия случай обедняването на ищеца, респективно обогатяването на ответника,
произхождат от един и същ правопораждащ факт – плащането на разходи от ищеца,
които иначе ответника е трябвало да понесе по воденото от последния гражданско
дело.
В
молбата-уточнение на претенциите, приложена на л.138 от делото, в табличен вид
ищецът уточнява сумите, номерата на документа, с който са внасяни и
предназначението им. Доказателства, установяващи заплащането на първите пет
суми, са приложени от л.110 до л.114 по делото и представляват платежни
нареждания в полза на Служба по вписвания-Русе. В същите е отразено, че Ю.П. е
наредител и задължено лице, а основанията за плащане са „устна справка“,
„незаверен препис от вписан акт“, „подлежащи на вписване актове“ и „заверен
препис от вписан акт“. Никъде в документите, обаче, не фигурират имената на
ответника, нито делата, по които се извършват тези услуги, за да се приеме, че
именно във връзка с воденото от А.А. съдебно производство са заплатени
посочените в нарежданията суми. От друга страна приложените дела установяват,
че в периода 2013-2014 г. ищецът е работил в кантората на адв.Иван М. и
вероятно му се е налагало да заплаща такси в Служба по вписванията-Русе и по
други дела.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че ищецът не установява при условията на
пълно и главно доказване, че процесните разходи, възлизащи на общата сума от 73.50
лв., са били задължение на ответника във връзка с воденото от него дело, т.е.
не се доказа, че с нея последният се е обогатил за сметка на ищеца. Искът като
недоказан следва да бъде отхвърлен, ведно със законната лихва от образуване на
делото, както и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава, следваща
изхода по главната претенция.
Предвид изхода на спора, направените от
ищеца деловодни разноски остават за негова сметка. Неоснователно е искането на
особения представител на ответника за заплащане на деловодни разноски, тъй последният
не е направил такива. Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по делото по отношение на предявените от Ю.Ц.П.,
с ЕГН **********, срещу А.П.А., с ЕГН **********, искове с правно основание
чл.59 ЗЗД за заплащане на сумите: 700 лв. адвокатски хонорари и 124 лв. текущи
разноски за водене на дела, с които неоснователно се е обогатил за негова
сметка.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от Ю.Ц.П., с ЕГН **********, срещу А.П.А.,
с ЕГН **********, с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на текущи
разноски по водене на дела в общ размер 73.50 лв. по платежни нареждания №№
11266/11.11.2013 г., 20734/27.01.2014 г., 20897/28.01.2014 г., 10891/6.11.2013
г. и 10347/1.11.2013 г., ведно със законната лихва от 17.12.2018 г. и 60,13 лв.
обезщетение за забава за периода 16.12.2015 г. – 16.12.2018 г.
Решението
може да се обжалва пред ОС-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: