Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Павликени, 06.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, III-ти
състав, в открито съдебно заседание на 10.02.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при
участието на секретаря Боряна Николова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 383 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Г.А.Д.,
ЕГН ********** *** против Наказателно постановление (НП) №***/26.11.2019 г. на ВПД Началник РУ
към ОДМВР,***,
РУ, ***,
с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
на основание чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание - "Глоба" в размер на 50 лева, а на основание Наредба *** на МВР са му отнети 6 бр. контролни
точки. Навежда доводи за незаконосъобразност на атакувания акт и моли за
неговата отмяна. В съдебно заседание въззивникът, лично поддържа депозираната
жалба.
Административнонаказващият орган -
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), серия **,
бл. № ***
от 22.11.2019 година,
за това, че „на 22.11.2019 г. около 18.40 часа в гр. П. на ул. „***“ срещу номер 1, Д. управлява л.а. „***“ с per. № ***, лична собственост, като престоява
и паркира до паркирано МПС от страната на движението. Д. управлява МПС спряно
от движение към дата и час на извършване на проверката, установено с РСОД, с
което виновно е нарушил/а:
1. Чл.
98, ал. 1, т. 2 - ВОДАЧ, КОЙТО ПАРКИРА КАТО ВТОРИ РЕД В АКТИВНА ЛЕНТА ЗА
ДВИЖЕНИЕ ДО СПРЕЛИ МПС ПО ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО, от ЗДвП и
2, Чл.
5, ал. 3, т. 2 - УПРАВЛЯВА МПС, СПРЯНО ОТ ДВИЖЕНИЕ ОТ ЗДвП“
Процесният АУАН е издаден и връчен при
отказ на Д. на 22.11.2019 г. Допълнителни такива са постъпили в тридневния срок
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, които частично са приети за основателни и нарушението
по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП за неизвършено.
На 26.11.2019 г., въз основа на
съставения АУАН, срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно
постановление, с което за нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 50 лева. На основание Наредба Iз-2539
на МВР (без посочване на конкретна разпоредба) пък са му отнети 6 бр. контролни
точки.
Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на същата дата – инкорпорираната разписка и е
обжалвано от него в законоустановения срок – на 04.12.2019 година, видно от
завеждането на жалбата в РУ.
Съгласно приложената по делото
Заповед № ***/14.05.2018
г. на министъра на МВР, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Видно от приложената справка за
нарушител/водач е, че жалбоподателят има и други относително леки нарушения на
правилата за движение по пътищата, предвид вида наказания.
Горната фактическа обстановка,
изложена в коментирания АУАН и възпроизведена в НП относно начина на паркиране
процесното МПС безспорно се установява от свидетелските показания, дадени в
съдебно заседание от актосъставителя и свидетеля, по същество не се спори от
жалбоподателя. Не е спорно по делото, че спирането е било за извършване на
товаро-разтоварна дейност, както и че жалбоподателя живее срещу мястото на
което е извършено проверката и че друг вход към жилището му е откъм бул. „***“.
С оглед на така установените
фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е
подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, пред компетентния да се
произнесе съд. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като съдържат всички изискуеми
реквизити, съобразно чл. 42, съответно и чл. 57 от ЗАНН. При съставянето им
съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване правото
на защита на жалбоподателя.
Съдът счита, че в конкретния случай
АНО неправилно е приложил материалния закон, квалифицирайки поведението на
жалбоподателката като нарушение по чл.
98, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Закона в чл. 93, ал. 1 и съответно
ал. 2 от ЗДвП дава определения за "престой" и "паркиране".
Според чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е
спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата
на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение.
От тълкуването на цитираните
текстове на закона, става ясно, че наказващият орган законосъобразно е приел,
че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е било "паркирано", по
смисъла на закона – за неустановено време, но определено повече от необходимото
за слизане или качване на пътник, при това е водачът е напуснал автомобила и се
отдалечил на разстояние.
От показанията на свидетелите и
обясненията на жалбоподателя се установява на паркинга, на който частично е
паркирал Д. да е нямало свободни места.
Извън това съдът счита, че
неправилно актосъставителят и АНО са приели, че с това е нарушена нормата
на чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 9, предл. 2 ЗДвП е наложено процесното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал.
3, изр. първо ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни
средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. От своя страна разпоредбата на чл. 98,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП забранява престоят и паркирането до престояващо или
паркирано пътно превозно средство от страната на движението, тоест
законодателната забрана обхваща престой и паркиране до други превозни средства,
които престояват или са паркирани вече, вдясно на пътното платно, като целта на
забраната е да се предотврати създаване на "втора лента с паркирани
автомобили" и по този начин практически да не се оставя "свободна
лента" за придвижването на другите ППС. Че именно това е целта на законодателя,
ясно личи от разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 9 от ЗДвП, която определя
наказание "Глоба" от 50 лева за водач, който престоява или паркира
като втори ред в активна лента за движение до спрели моторни превозни средства
по посока на движението. Анализа на последните три разпоредби сочи, че за да е
налице административно нарушение по посочените текстове следва освен МПС-то да
е паркирано или да престоява, то до него да има друго паркирано или престояващо
пътно превозно средство, от страната на движението и то в активната лента за
движение. В този случай административнонаказателната отговорност се носи от
водача, който е паркирал като "втори ред".
Що е то "пътна лента" е
указано в § 6, т. 2 от ДР на ЗДвП - надлъжна част от пътя, очертана или не с
маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в
една посока едно след друго. В конкретния случай паркираните автомобили, пред
които е спрял жалбоподателя не са се намирали на активната пътна лента, а на
паркинг – както заявява и жалбоподателя, и св. А., а се установява и от
изисканата схема на маркировката - специално обособено място за паркиране,
което е било отделено от пътната лента с маркировка. В този смисъл са
показанията на св. А., а и мястото е известно на съда.
При така изясненото, настоящия
състав приема, че автомобилът на Д. се е явявал единственият паркиран в
активната лента за движение (т.е "първи ред"), доколкото останалите
автомобили не са били на пътната лента, а извън нея, поради което и с оглед
разпоредбата на чл. 94, ал. 3, изр. първо ЗДвП паркирането му е било позволено.
Тук следва да се има предвид, че
само по себе си паркирането в активната лента по посока на движението като
първи ред спряно МПС не е забранено от чл. 183, ал. 4, т. 9 от ЗДвП, а
забраната се отнася само в случаите, че МПС-то е "втори ред".
Доколкото
нито в АУАН, нито в НП е вменено въпросното паркиране да е било на място
изрично забранено със съответния знак, или преди пешеходна пътека, или да е
създавало предпоставки за ПТП, то и съдът не дължи изследване на тези факти,
доколкото същите не са част от състава на вмененото нарушение, а касаят състави
на други нарушения.
Предвид горепосоченото, съдът счита,
че в конкретния случай незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като АНО
неправилно е приложил материалния закон, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление № ***/26.11.2019
г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР, ***, РУ, ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
ВМ