№ 5274
гр. София, 26.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и шести септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110153332 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № от 14.09.2021 г. от Г. К. Г., Д.
К. ИВ., Г. Д. П. с предявени отрицателни установителни искове по чл. 124 ГПК за
установяване недължимост на суми за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадни води за имот, находящ се в гр. София, ул. „Проф. д-р Димитър Атанасов“ № 18-
20, ет. 2, ап. 9, с кл. № ********** и обезщетение за забава върху главницата срещу
СОФИЙСКА ВОДА АД.
Съгласно чл.113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес –
по постоянния, като според чл.119, ал.3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.
От извършената служебна справка по реда на Наредба №14/2009 г. се установява, че
настоящият адрес /а и постоянният/ на всеки един от ищците е в гр. Добрич, както следва:
Г. К. Г. с настоящ адрес - гр. Добрич, бул. 25-ти Септември № 41, ап. 36;
Д. К. ИВ. с настоящ адрес - гр. Добрич, бул. 25-ти Септември № 41, ап. 36;
Г. Д. П. с настоящ адрес – гр. Добрич, бул. 25-ти Септември № 41, ап. 36.
Ищците са потребители по смисъла на §13, т.1 ЗЗП. Оспорват се вземания за
предоставени ВиК услуги, поради което те имат качеството на потребител. Отрицателните
установителни искове са форма на защита на потребителите срещу неоснователни
претенции на търговци. Относно обстоятелството, че отрицателните установителни искове
за установяване на липсата на задължения попадат в приложното поле на чл. 113 ГПК /виж
определение № 574/13.11.2012 г. по ч. гр. д. №427/2012 г. на ВКС, І г. о./.
Потребителят не губи качеството си при отсъствието на сключен договор, нито
когато отрича качеството си на страна, обвързана от такъв договор. Физическото лице, което
1
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, както и физическото лице, което като страна по договор
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност не губят качеството
си потребител, когато търсят защита на правата си на извъндоговорно основание, когато
претендират недействителност или последиците от недействителността на потребителския
договор, както и други свои права извън основанията по съответния специален закон /виж
определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о./. Следователно
за приложимостта на чл. 113 ГПК не е релевантно правното основание на претенцията, а
качеството на потребител на една от страните по производството. Единствено основанието,
от което произтичат отношенията между страните, е от значение за качеството потребител
на едно физическо лице, респ. за приложението на чл. 113 ГПК /виж определение №
18/16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019г. на ІІ т. о. на ВКС/. Оспорва се дължимостта на
вземания във връзка с ВиК услуги, поради което ищците имат качеството на потребител,
респ. може да се ползва от специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, когато
предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на услугата.
След изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена
(включително и по аргумент на чл.119, ал.3 ГПК), поради което нито ищецът, нито
ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела. За тази
подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото заседание по делото-чл.119,
ал. 3 ГПК. Законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани
по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в
правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП – /виж определение
№ 69 от 28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на II т. о. на ВКС/. Специалните правила за
местната подсъдност на чл.113 ГПК изключват общото правило на чл. 105 ГПК, поради
което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без значение за местната
подсъдност на настоящото дело. Исковата молба по делото е подадена след влизането в сила
на изменението на чл. 113 и чл. 119, ал. 3 ГПК.
Поради това делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на районния
съд по настоящия адрес на ищцовата страна – РС Добрич.
По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 53332/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 88 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Добрич.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3