Решение по дело №8274/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1614
Дата: 14 август 2017 г. (в сила от 27 юни 2018 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20151100908274
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, ...........2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-12 състав в публично заседание на втори юни две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. КОЛЕВ

При участието на секретаря Галина Стоянова като разгледа т. д. № 8274 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „А.С.– А.“ ООД, ЕИК *******, твърди, че е собственик на МПС, представляващо лек автомобил, марка и модел: БМВ 320 Д, рама: WBAVC31080VC77768, двигател: 86386551, цвят: сив металик, с рeг. № *******. Поддържа, че придобил посочения автомобил на 12.06.2007 г., както и че с ответника З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, сключили на 13.06.2012 г. застрахователен договор, удостоверен със застрахователна полица МФ Серия А-2011 № **********-086183 от 13.06.2012 г., по силата на който ответникът приел да застрахова автомобила на ищеца, при следните условия: Застраховка „Автокаско", Клауза "Р" 201-Разширено покритие, застрахователна сума 40 000 лв., с обща застрахователна премия от 2 162,40 лв., с териториална валидност - Република България, процент на застраховане 100 % и със срок на застраховката - 1 година, считано от 0:00 часа на 16.06.2012 г. до 24:00 часа на 15.06.2013 г. Ищецът сочи, че изцяло заплатил на ответника определената обща застрахователна премия от 2 162,40 лв. Твърди още, че на 19.12.2012 г. към 17:00 ч., застрахованият автомобил бил паркиран лично от управителя и съдружник в дружеството - В.С.на ул. „*********в гр. София, като към 08:00 ч. на 20.12.2012 г. тя установила, че паркираният от нея автомобил през нощта бил откраднат и липсвал на мястото, на което  бил паркиран. Твърди, че за кражбата на автомобила незабавно на 20.12.2012 г., бил уведомен ответникът, като във връзка с това при него била заведена щета № 120100013429/20.12.2012 г., а също на тази дата били уведомени и органите на полицията. Поддържа още, че за времето от сключване на застрахователния договор на 15.06.2012 г. до момента на установяване на застрахователното събитие на 20.12.2012 г. на застрахования автомобил не били причинявани вреди и не били заплащани обезщетения от ответника за заведени щети, а също и че автомобилът бил в отлично техническо състояние. Ищецът твърди, че с оглед предявяване и изплащане на застрахователното обезщетение за времето от датата на настъпване на застрахователното събитие на 20.12.2012 г. до 04.04.2013 г. предоставил на ответника всички изискуеми от него документи и вещи съгласно застрахователния договор и предоставения от него списък, необходими за определяне и заплащане на застрахователното обезщетение. Твърди също, че като изпълнил задълженията си, срокът, в който ответникът следвало да му плати застрахователното обезщетение, бил до 19.04.2013 г., на която дата изтекъл 15-дневният срок, като в срока за заплащане на застрахователното обезщетение от страна на ответника не последвало плащане. Сочи, че едва след изтичане на една година от падежа получил от ответника две частични плащания в общ размер на 10 000 лв., но извършените плащания не били достатъчни за покриване на пълния размер на уговореното застрахователно обезщетение, което било в размер на 40 000 лв. Твърди, че на 03.06.2015 г. с вх. № ОК-272111/ 03.06.2015г. завел в деловодството на ответника писмена покана за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща неизплатена част от дължимото му застрахователно обезщетение, ведно със съответно дължимите мораторни лихви върху тази сума, считано от деня на забавата, но по сметките му не постъпило плащане. Предвид изложеното, ищецът иска да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по застрахователен договор за откраднат на 20.12.2012 г. лек автомобил, марка и модел: БМВ 320 Д, рама: WBAVC31080VC77768, двигател: 86386551, цвят: сив металик, с рeг. № *******, заедно с дължимите лихви за забава в плащането на застрахователното обезщетение за периода от 19.04.2013 г. до 18.12.2015г. (деня на завеждане на исковата молба) в общ размер от 9 003,51 лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на исковата молба до пълното заплащане на сумата. Претендира разноски.

С протоколно определение от 21.10.2016 г. на основание чл. 232 от ГПК производството по делото е било прекратено по иска за главница за сумата над 21 680 лв. до пълния предявен с исковата молба размер от 30 000 лв., както и за иска за лихва за сумата над 6 750 лв. до пълния предявен с исковата молба размер от 9 003,51 лв.

Ответникът З. „Б.И.“ АД счита предявените искове за допустими, но оспорва предявения иск за главница за сумата над 15 000 лв. до пълния претендиран от ищеца размер като неоснователен, а също оспорва като неоснователен и иска за лихва за забава. Поддържа, че относно претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение образувал щета № 120100013429/20.12.2012 г. за настъпилото на 20.12.2012 г. застрахователно събитие - кражба на процесното застраховано МПС, като изготвил ликвидационен акт, с който било взето решение за изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца в размер на 25 000 лв. Поддържа, че от определеното застрахователно обезщетение била изплатена на ищеца сумата от 10 000 лв. Твърди, че действителната стойност на процесното МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие - 20.12.2012 г. не била в размер на 40 000 лв., а била в размер на 25 000 лв. Счита, че предявеният иск за главница се явява основателен за сумата от 15 000 лв. Моли предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори относно релевантните за спора факти – наличие на сключен между тях договор за застраховка, удостоверен от застрахователна полица МФ Серия А-2011 № **********-086183 от 13.06.2012 г. и приложимите към нея Общи условия на ответника, по силата на който е бил застрахован собствения на ищеца лек автомобил, марка и модел: БМВ 320 Д, рама: WBAVC31080VC77768, двигател: 86386551, цвят: сив металик, с рeг. № *******, при застрахователна сума 40 000 лв. по застраховка „Автокаско", Клауза "Р" 201 - Разширено покритие. Не е спорно също и заплащането от ищеца на определената обща застрахователна премия от 2 162,40 лв.; сбъдването на застрахователното събитие – кражба на застрахованото МПС, настъпило на 19.12.2012 г. срещу 20.12.2012 г. – т.е. в срока на действие на застрахователния договор; уведомяването на застрахователя за събитието; предоставянето от застрахования на всички необходими документи по щетата на 04.04.2013 г.; извършените частични плащания на сумата в общ размер от 10 000 лв. от ответника на ищеца – част от дължимото застрахователно обезщетение, като тези факти се установяват и от представените по делото писмени доказателства.

Тези обстоятелства налагат извода, че при наличие на валидно застрахователно правоотношение, което е породило своето правно действие и сбъдване на застрахователното събитие – кражба на застрахования лек автомобил, в тежест на ответника-застраховател е да заплати застрахователното обезщетение на ищеца, в съответствие с нормата на чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./.

По делото между страните се спори единствено относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, което в съответствие с императивната норма на чл. 208, ал. 3 от КЗ /отм./, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Тъй като то е  в пряка връзка с пробега на автомобила, спорът на практика се свежда по изминатите километки с това МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие.

По делото е представена като доказателство анкетна карта за клиента от 20.12.2012 г., попълнена от В.С.– в качеството си на управител на ищцовото дружество, във връзка с настъпилото процесно застрахователно събитие. В анкетната карта е отразено, че показанията на километропоказателя са 66666 км.

В молба от 22.11.2016 г., депозирана от ищеца, не се оспорва обстоятелството, че анкетната карта е била подписаната от управителя В.С., но относно показанията на километропоказателя: „66 666“ се твърди, че   поради емоционалното си състояние не е могла да си спомни показанията на километража, като е било помолена да попълни произволно число. Поради това тя е написала 5 еднакви числа „6“.

Анкетната карта е частен свидетелстващ документ, изходящ от представител на ищеца и съдържащ неблагоприятни за  него правни последици – отразения пробег на автомобила. Следователно се ползва с висока доказателствена стойност.

Начина на изписване  „66 666“ и липсата на мерна единица не установяват по несъмнен начин невярно отразяване, а само го индицират.  

Няма пречка обаче страната да опровергае направеното от нея изявление. Тук обаче ще важи забраната по чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК – т.е. съдържанието на анкетната карта в посочената част, не може да бъде опровергано от страната със свидетелски показания, но може да се обори с други доказателства. В случая страната е поискала представяне на двата ключа, което са били предадени на с протокола за приемане и предаване. Обосновала е искането си със записа на пробега на автомобила, който ключовете извършват.

Съгласно становището на ВЛ, въз основа на записванията на ключовете може да се установи точно пропътуваното от автомобила разстояние към правно релевантния момент.

Това е мотивирало съда да задължи застрахователя да даде достъп на ВЛ до ключовете за изготвяне на САТЕ при точно отчитане на този спорен елемент.

Страната не е изпълнила вмененото й задължение и съответно ВЛ не  е изготвило допуснатия вариант на САТЕ.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, съгласно която общият размер на лихвите за периода от 20.04.2013 г. до 18.12.2015 г. върху главница в размер на 40 000 лв. и при извършени плащания от 5 000 лв. на 06.01.2014 г. и от 5 000 лв. на 25.04.2014 г. е 9 003,51 лв. От заключението по експертизата се установява още, че общият размер на лихвите за периода от 20.04.2013 г. до 18.12.2015 г. върху главница в размер на 25 000 лв. и при извършени плащания от 5 000 лв. на 06.01.2014 г. и от 5 000 лв. на 25.04.2014 г. е 4 940,94 лв.

По делото е изслушано допълнително заключение по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, съгласно което общият размер на лихвите за периода от 20.04.2013 г. до 18.12.2015 г. върху главница в размер на 31 680 лв. и при извършени плащания от 5 000 лв. на 06.01.2014 г. и от 5 000 лв. на 25.04.2014 г. е 6 750,14 лв. Съдът кредитира експертизата, като логична и безпротиворечива.

По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, съгласно която пазарната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие кражбата на 20.12.2012 г. е в размер на 31 680 лв. Пазарната стойност на автомобила е изчислена от вещото лице при пробег от 52 000 км, отразен при маркирането на автомобила, т.е. няколко месеца преди настъпване на процесното застрахователно събитие.

По делото е изслушано допълнително заключение по съдебно-автотехническата експертиза, съгласно което пазарната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие кражбата на 20.12.2012 г. с корекция за пробег 66666 км. за автомобили кат. 4.3. по-голям с 14 666 е намаление от 4 % - 7 % средно 5 % и е в размер на 30 096 лв. Пазарната стойност на автомобила е изчислена от вещото лице при пробег от 66666 км, заявени от управителя на ищеца при попълване на анкетна карта във връзка с процесното застрахователно събитие.

По делото е изслушано допълнително заключение по съдебно-автотехническата експертиза, съгласно което пазарната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие кражбата на 20.12.2012 г. с корекция за пробег 47457 км. за автомобили кат. 4.3. по-малък с 4543 съгласно справка на Ауто Бавария и е увеличение от до 1 % и е в размер на 31 997 лв.

По делото са събрани свидетелски показания от лицето Б.Б.Б., който дава показания, че пътувал с И.С.до Германия през м. октомври – м. ноември 2012 г. и че лично е карал процесния лек автомобил на връщане от Германия, като към момента на пътуването колата е имала пробег от около 55 000 км – 56 000 км, като поводът да запомни данните е, че ги е съобщил във връзка с извършено пътно нарушение и заплащане на глоба в Република Хърватия.

Във връзка със събраните доказателства и твърденията на страните следва да се направи извода, че към момента на отнемането на автомобила неговия пробег е над 55 000км – 56 000км.и но не по-вече от 66 666км.

Тъй като съгласно становището на ВЛ ключовете съдържат информация за пробега на автомобила с разлика от 15 км., като те не  били предоставени от ответника за изготвяне на допуснатата, следва да се приложи правната последица по чл.161 от ГПК, като искът се уважи в пълния претендиран размер от 21 680 лв., след като се вземат предвид и извършените от ответника плащания на сумата в общ размер от 10 000 лв. преди депозиране на исковата молба.

Плащането, съгласно нормата на чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./, е следвало да бъде извършено в срок не по-дълъг от 15 дни от датата на предоставяне на исканите от застрахователя документи. По делото не се спори, че последните са били депозирани от ищеца пред ответното дружество на 04.04.2013 г., в който случай крайната дата за изпълнение от страна на ответника е била 19.04.2013 г. Към момента на депозиране на ИМ – 18.12.2015 г. плащане на пълния размер на дължимото застрахователно обезщетение в пълния размер на 31 680 лв. не е било извършено. Тъй като в случая е налице забава на ответника за периода от 20.04.2013 г. до 18.12.2015 г., а общият размер на лихвите съгласно заключението на съдебно-счетоводната за периода от 20.04.2013 г. до 18.12.2015 г. върху главница в размер на 31 680 лв. и при извършени плащания от 5 000 лв. на 06.01.2014 г. и от 5 000 лв. на 25.04.2014 г. е 6 750,14 лв., то на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на 6 750 лв., до която сума акцесорният иск за лихва за забава се явява основателен.

При този изход на спора и двете страни имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 4 от ГПК. В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, съобразно уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в общ размер от 2 610,15 лв., от които 1 560,15 – държавна такса, 400 лв. – депозит за изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза, 300 лв. – депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, 150 лв. – депозит за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и 200 лв. – депозит за допълнителна съдебно-автотехническа експертиза. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в общ размер на 1 902,56 лв.

В тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски във връзка с оттеглянето на исковите претенции – за лихва и за главница, и прекратяване на делото за сумата в общ размер на 10 573,51 лв. Ответникът е направил разноски в общ размер на 3 200 лв., от които 3 000 лв. – заплатен адвокатски хонорар и 200 лв. – депозит за изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза. При направено от ищеца изявление по реда на чл. 78, ал. 5 от  ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ответника, съдът намери същото за основателно – делото е с ниска фактическа и правна стойност, като поради това възнаграждението следва да се намали до минимално предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет – 1 700,11 лв., определен съгласно Наредбата в редакцията й, действаща към момента на сключване на договора за правна помощ. Поради това ответникът има право на разноски в размер на общо 515,10 лв.

След компенсация на разноските ответникът дължи на ищеца сумата в размер от       1 387,46 лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „А.С.– А.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 21 680 лв. (двадесет и една хиляди шестстотин и осемдесет лева) на основание чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение дължимо по застрахователен договор от 13.06.2012 г., удостоверен със застрахователна полица МФ Серия А-2011 № **********-086183 от 13.06.2012 г. за настъпило застрахователно събитие – кражба на МПС на 20.12.2012 г., както и сумата от 6 750 лв. (шест хиляди седемстотин и петдесет лева), представляваща лихва за забава за периода от 20.04.2013 г. до 18.12.2015 г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2015 г. до окончателното изплащане на главницата.

 ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „А.С.– А.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер от 1 387,46 лв. (хиляда триста осемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща направени от ищеца разноски след извършена компенсация.

 

 

СЪДИЯ :