№ 636
гр. В., 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Камелия В.
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.
като разгледа докладваното от Камелия В. Гражданско дело №
20233100101469 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС „ВИК“ ООД срещу Ж. С.
В. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ
се в гр.В., ж.к.“**** с площ от 90.65 кв.м., при съседи : на същия етаж – ****;
**** под обекта – ****; над обекта – ****, ведно с избено помещение №11 с
площ 2.78 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и за
осъждането на ответницата да предаде владението върху имота.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на
процесния имот по приращение по силата на чл.92 ЗС, тъй като същият е
построен върху негова земя без да е учредявано право на строеж на друго
лице. За собствеността бил издаден констативен нотариален акт. Към
момента процесният имот се държал без основание от ответницата.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата
молба, в който заявява, че не оспорва собствеността на ищеца върху
процесния имот.
Оспорва да владее същия. Излага, че през 2011г. след Решение на ВКС
по гр.д. №42/2009г. се снабдила с обратен изпълнителен лист срещу
ищцовото дружество, съгласно който била въведена в ½ ид.ч. от процесния
1
имот. Другата ½ била предоставена за ползване на трети лица **** и ****,
които били служители на ВиК-В., като между тях бил сключен договор за
наем. Сочи, че не разполага с никакви документи освен с Разпореждане
№16233/18.04.2011г., съгласно което й бил издаден обратен изпълнителен
лист. След като била въведена в ½ ид.ч. от жилището през 2011г., живяла там
около 2-3 месеца, тъй в него нямало условия за живот. Крановете били
затапени и до него не достигала вода. Нямало ток. Това наложило да се
изнесе и заживяла при бившия си съпруг. След известно време спряла да
плаща и наемната цена. През 2020г. сключила повторно брак с бившия си
съпруг С****, който починал на 03.08.2021г. Твърди, че от 2020г. след
сключване на брака и към настоящия момент живее в с.****, като към
момента на завеждане на делото имотът не се владеел от нея и отдавна бил
напуснат. Отправя искане за отхвърляне на иска в частта, с която се иска
осъждането й да предаде владението върху имота.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС. За успешното
провеждане на този иск е необходимо да бъде установено наличието на
следните кумулативно дадени предпоставки : ищецът да е собственик на
вещта, предмет на исковата претенция, вещта да се намира във владение на
ответника и установяването на обстоятелството, че ответникът владее този
имот без правно основание.
В тежест на ищеца е при условията на главно и пълно доказване да
установят, че е собственик на процесния имот на въведеното придобивно
основание.
В тежест на ответника е да установи твърденията си, че е освободил
имота.
По делото е прието за безспорно, че ищецът е собственик на процесния
апартамент, като от представения КНА №162, том VI, рег.№12323, дело
№935/2002г. на нот.№194-**** е видно, че имотът е придобит чрез
реализирано право на строеж върху собствена на дружеството земя- по силата
на приращение, на основание чл.92 ЗС.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на ангажираните от
страните свидетели П. В./ юрисконсулт на ВиК В. ООД от 2002г. и ****
/дъщеря на ответницата/ се установява, че апартаментът е бил ведомствено
жилище на служители на ВиК. В тази връзка ответницата като служител на
ВиК е обитавала ½ ид.ч. от него. Поради прекратяване на трудовото й
2
отношение е било прекратено и наемното правоотношение с ответницата,
която го освободила съобразно решение на ВОС, но през 2011г. същата е
била въведена в имота въз основа на издаден обратен изпълнителен лист по
гр.д. №8839/2007г. по описа на ВРС за предаване на държането върху ½ ид.ч.
от имота и съгласно Протокол за въвод от 14.10.2011г. по ИД №**** по описа
на ЧСИ №712-****. И двете разпитани свидетелки заявяват, че апартаментът
е разделен на две части, като св.**** сочи, че ответницата е обитавала лявата
част от входната врата, а друго семейство е обитавало дясната част. Двете
части били самостоятелно обособени със самостоятелни санитарни и
обслужващи помещения, като всяко семейство имало ключове за общата
входна врата и собствен ключ за обитаваната част. Тези ключове били
универсални и всеки можел да се сдобие с тях. Същата заявява, че майка й
след въвода през 2011г. не могла да обитава имота, тъй като бил в много лошо
състояние. Потърсила вариант за ремонт и след като установила, че ще й
струва много скъпо напуснала жилището още през 2011г. като предала
ключовете на съседа, обитаващ другата половина и който предал ключовете
на майка й, когато била въведена. След това майка й живяла при нея, при
другата си дъщеря и при съпруга си. Същевременно П. В. сочи, че
владението не е било предадено на дружеството, което следвало да се
осъществи със съответен протокол, какъвто не бил съставен, дружеството не
разполага с ключ от половината, обитавана от ищцата. По тази причина
дружеството нямало достъп до имота, защото там не можело да се влезе
самоволно, тъй като лицето можело да има правни възражения.
Всички събрани доказателства обосновават извод за частична
основателност на заявената претенция. Обстоятелството, че ответницата е
напуснала жилището през 2011г. и не го е обитавала от тогава не
освобождава същата от задължението да осигури достъпа до него на
правоимащото лице, в случая ищеца -собственик чрез предаване на ключ,
изявление и/или фактически действия за доброволното му предаване.
Предаването на ключ на съседа не представлява годно правно действие в
посочения по-горе смисъл доколкото липсва изявена воля до правоимащия
във връзка с освобождаването на имота и предоставяне на достъп до същия.
Фактът, че към настоящия момент ответницата не държи вещи в имота, не го
обитава и не разполага с ключ от него не обосновава извод, че ищецът
самоволно без нейно съгласие и без предадена надлежно фактическа власт,
може да осъществи достъп до него и да го ползва без да е застрашен от
последващи възражения и противопоставяне, което би могло да се
квалифицира и като самоуправство. Дали ответницата е държала, обитавала,
ползвала или владяла имота е без правно значение за настоящата хипотеза,
тъй като не противопоставя собствени права на ищеца. Безспорно е, че през
3
2011г. на същата е предадена фактическата власт върху ½ ид.ч. от имота по
принудителен ред чрез частен съдебен изпълнител, като към настоящия
момент не се установява връщането й на собственика по начин, който да
предпоставя безсъмнено волята на ответницата. Ревандикационната защита, с
която собственика разполага, предоставя право на иск за предаване на
владението както срещу ползвател и владелец, така и срещу всяко лице,
което осъществява неправомерно фактическа власт върху имота вкл.
държател, като разпоредбата на чл.108 ЗС използва термина «владение» и не
прави разграничение между различните правни положения, в които може да
се намира ответната страна.
Неоснователна е претенцията за останалата ½ ид.ч., за която се
установява, че се е ползвала от друго семейство и върху, която ответницата е
нямала никога достъп респ. ключ, което се доказва вкл. и от показанията на
свидетеля на ищеца.
На изложените съображения искът е основателен за ½ ид.ч. от имота
– **** част от апартамента, в което е била въведена през 2011г. съгласно
протокола за въвод и следва да се отхвърли за другата ½ ид.ч. от него.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
реализираните разноски съобразно уважената част от иска, които се следват в
размер на : 280.75 лева за заплатена държавна такса; 28.07 лева за заплатена
държавната такса за вписване на ИМ.
Във връзка с направеното възражение за прекомерност на заплатените
от страните адвокатски възнаграждения следва да се съобрази на решението
на СЕС, ІІс. от 25.01.24 по дело C 438/22/, съгласно което посочените в
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир, като не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на
предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора,
фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа /
в този смисъл Определение №2470/21.05.2024г. по гр.д.№2822/2023г. по
описа на ВКС, IV г.о./ Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, по същото е проведено едно съдебно заседание, в което са
разпитани двама свидетели, поради което следва да се признаят разноски за
адвокатско възнаграждение и на двете страните, намалени до размер на 2000
лв.
Съобразно изхода на делото в полза на ищеца се следват разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, респ. на основание
4
чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответната страна се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. С. В., ЕГН:
********** с адрес гр.В., ж.к.“**** че „ВИК В.“ООД, ЕИК: **** със
седалище и адрес на управление гр.В., ул.“**** е собственик на
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ се в гр.В.,
ж.к.“**** с площ от 90.65 кв.., при съседи : на същия етаж – ****; **** под
обекта – ****; над обекта – ****, ведно с избено помещение №11 с площ 2.78
кв.м., на основание чл.108 ЗС вр. чл.92 ЗС, придобит чрез строеж върху
собствена земя.
ОСЪЖДА Ж. С. В., ЕГН: ********** с адрес гр.В., ж.к.“**** да
предаде владението на „ВИК В.“ООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на
управление гр.В., ул.“**** върху ½ ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****, находящ се в гр.В., ж.к.“**** с площ от 90.65 кв.., при
съседи : на същия етаж – ****; **** под обекта – ****; над обекта – ****,
ведно с избено помещение №11 с площ 2.78 кв.м, представляваща **** част
от апартамента, в която е била въведена с Протокол за въвод от 14.10.2011г.
по ИД №**** по описа на ЧСИ №712-****, образувано въз основа на издаден
обратен изпълнителен лист по гр.д. №8839/2007г. по описа на ВРС, на
основание чл.108 ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за предаване на владението
върху останалата ½ ид.ч. от имота.
ОСЪЖДА Ж. С. В., ЕГН: ********** с адрес гр.В., ж.к.“**** да
заплати на „ВИК В.“ООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление
гр.В., ул.“**** сумата от 1308.82/хиляда триста и осем лева и осемдесет
и две ст./лева, представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ВИК В.“ООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на
управление гр.В., ул.“**** да заплати на Ж. С. В., ЕГН: ********** с адрес
гр.В., ж.к.“**** сумата от 1000 /хиляда /лева, представляваща направените
по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред ВАПС.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
6