Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260074
гр.
Пловдив, 26.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 25.08.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4888/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Н.Д.В. против Наказателно постановление № 20-1030-000854,
издадено от Началник група към ОДМВР,
сектор Пътна полиция, с което на Н.Д.В. е наложена:
-глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП
-глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 104а ЗДвП
С
жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
се моли за неговата отмяна. По-конкретно се оспорва приетата за установена
фактическа обстановка. Сочи се, че са допуснати
СПН при описание на деянието, квалифицирано като такова по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен
ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото частично
потвърждаване и частично отменяне по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: на 15.01.2020 г., около 14:35
часа в гр.Пловдив, на бул. 6-ти
Септември –кръстовище с улица Мортагон, Н.Д.В.
управлява лек автомобил Мерцедес Е 200, с рег.№ ****** и извършва следните
нарушения:
1. навлиза и преминава на
забранителен сигнал на светофара-червен
2. използва мобилен телефон по време
на движение без наличие на устройство, позволяващо използване на телефона без
участие на ръцете му.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна
на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката
АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.
В конкретния случай съдът намира,
че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават
от събраните по делото доказателства- показания на свидетелите очевидци Б. и С.,
които с категоричност потвърдиха, че лично са възприели извършването и двете
нарушения от жалбоподателя.
Относно нарушението по чл. 104а ЗДвП
Не е оспорено по делото, а и от приложените по делото Заповед 8121з-515/14.05.2018г. и №
8121з-825/19.07.2019г на Министъра на
вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на
административно наказващия орган.
При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е
извършено и установено на 15.01.2020, АУАН е издаден на 15.01.2020г., а НП - на 10.02.2020г.,
тоест преди погасяване на административно-наказателната отговорност по давност.
При съставянето на АУАН и НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са
изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни
норми.
При правилно установена
фактическа обстановка съвсем законосъобразно административно наказващия орган е
приел, че е нарушена нормата на чл. 104а ЗДвП, като е приложена и коректната
санкционна норма. Наложената санкция отговаря на фиксирания размер определен в
закона за това нарушение- 50 лева, поради което и НП в тази част следва да се потвърди.
Относно нарушението по чл. 6, т.1 ЗДвП.
Основателни са възраженията на
жалбоподателя, че при описание на това нарушение са допуснати СПН.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред
задължителните реквизити на АУАН и НП са
1. описание на фактическите
признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
В същото време е безспорно, както
в теорията, така и в съдебната практика,
че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да
се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния
процес на ПРИСЪДАТА от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността
на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко
гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по
смисъла на чл. 42, т.5 и чл. 57, т.6 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един
небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички правни норми (предписващи
конкретно материално правило за поведение), които според контролните органи са
нарушени.
В обратния случай,
ако в АУАН и НП
- изобщо не са
посочени нарушените материално правни норми;
- или посочването им не е достатъчно конкретно, пълно, точно и ясно, така че нарушителят реално да
бъде запознат с правните рамки на повдигнатото му административно обвинение;
-или посочените
правни норми не въвеждат достатъчно конкретно по съдържание позитивно правило
за поведение, включително и когато като
нарушена е посочена бланкетна правна норма, без бланкета да е запълнен с
посочването на конкретните разпоредби, към които препраща;
НП следва безусловно
да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да
разбере с кои повели на материалния закон не се е съобразил.
Точно такъв е и процесния случай:
В АУАН и НП като
нарушена е посочена само нормата на чл.
6, т.1 ЗДвП. Тази норма обаче има бланкетен характер, като за съдържанието на конкретните
предписания на светлинната сигнализация, която водачите следва да
спазват, препраща към съответните
специални норми, детайлизирани в ППЗДвП.
В конкретния случай,
както в АУАН, така и в НП липсва каквото
и да е посочване коя е конкретната норма, която регулира правилата за движение
при червен светофар, което означава, че на дееца не са надлежно предявени правните рамки на
административното обвинение.
В случая констатираните пороци
при описания на нарушението в АУАН и НП няма
как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а
за ненадлежно предявено обвинение,
което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи и че за
съда не съществува процесуална възможност
за първи път да издири и да
приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те
не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните
норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността
му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е
изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно издири
и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма,
без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл.
63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на
наказващия орган.
В
тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП
и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното
лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
По
изложените съображения НП в тази част следва да се отмени.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика отнемането на контролните
точки, макар да е отбелязано в НП не представлява част от същинското му
съдържание, поради което и не
може да се оспорва по реда на обжалване на НП. Според изричните разпоредби
на Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. отнемането на контролните точки представлява законна последица от
влизане в сила на НП за съответното нарушение, поради което и следва съдбата
на НП в тази част. Ако НП бъде отменено- по силата на закона отпада и
отнемането на контролните точки за това нарушение, ако бъде потвърдено-точките
се считат отнети. По тези съображения съдът не дължи нарочно обсъждане на
аргументите на жалбоподателя във връзка с контролните точки.
При
този изход на спора и двете страни биха имали право на разноски, съразмерно с
уважената част от претенциите им. Доколкото обаче нито една страна не е поискала разноски, а и не е представила
доказателства реално да са сторени, то такива не следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се
отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата
за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до
приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като
представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-000854, издадено от
Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, в
ЧАСТТА, с която на Н.Д.В. е наложена глоба в размер на 100 лева
за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-000854, издадено от
Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, в ЧАСТТА, с която на Н.Д.В. е наложена глоба в размер на 50 лева
за нарушение на чл. 104а ЗДвП
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.