№ 314
гр. Сливен, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20212230105118 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу ответната страна е
издадена заповед за изпълнение и във връзка с подаденото от нея възражение се
предявяват исковете. Сочи се, че ответникът има открита партида за недвижим имот в
гр.************************. Имотът е свързан към водопреносната мрежа и към
него ежемесечно се извършват доставки на питейна вода. За периода от 01.08.2016г. до
30.09.2020г. не е заплатена дължимата главница и мораторна лихва. За сумите е
издадена по ч.г.д.№3331/2021г. на СлРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
която е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответната страна дължи за периода от 01.08.2016г. до 30.09.2020г. сумата 324,26 лева,
представляваща главница за доставена, но незаплатена питейна вода, ведно със
законната лихва за забава и мораторна лихва в размер на 61,62 лева. Претендират се
разноските по делото.
Назначеният от съда на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на
ответника е представил отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
исковете, включително и с възражение за погасяване по давност на вземанията.
1
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник,
който моли за уважаване на исковете.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от особения представител адв.
Л.А. от АК-Сливен. Иска се отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищцовото “Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД, в качеството му на
доставчик на питейна вода е подало на 28.07.2021г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Т.А. за дължими суми за доставена
вода за обект в гр.************************ за периода от 01.08.2016г. до
30.09.2020г.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №1399/29.07.2021г. по ч.гр.д.№3331/2021г. на СлРС за главница в размер
на 324,26 лева за доставена питейна вода за периода от 01.08.2016г. до 30.09.2020г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 28.07.2021г. до окончателното й
изплащане, както и мораторна лихва за забава, изтекла до 11.06.2021г. в размер на
61,62 лева и разноски в размер на 25 лева.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от гПК и
заповедният съд е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.
В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил
настоящите положителни установителни искове.
Ответникът е потребител на услугите на ищцовото дружество и на негово име е
открита партида, като е налице и отчитане на водомера от инкасатор и водене на
карнет. Постоянния и настоящ адрес на ответника е същият, за който са начислявани
сумите.
За периода от 01.09.2018г. до 30.09.2020г. включително, задълженията на
ответната страна възлизат на 274,65 лева главница, върху която размерът на
мораторната лихва до 11.06.2021г. възлиза на 40,33 лева. Сумите не са заплатени.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства и свидетелски показания, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно основание чл.124,
ал.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са
частично основателни.
Безспорно ответникът има качеството на потребител на питейна вода за имота в
2
гр.************************. От представените от ищцовата страна писмени
доказателства се установява, че за процесния период за имота е доставена питейна
вода, чиято действителна стойност като главница и мораторна лихва съответства на
сумите, посочени в издадената заповед за изпълнение на парично задължение
№1399/29.07.2021г. по ч.гр.д.№3331/2021г. на СлРС. Не се установява ответникът да е
заплатил дължимите суми, но в случая се явява основателно възражението на неговия
особен представител за погасяване по давност на ищцовите вземания за периода до
01.09.2018г. Тези вземания представляват периодични платежи, в какъвто смисъл е
константната съдебна практика. Същите се погасяват с изтичането на тригодишна
давност, която към момента на подаване на заявлението на ищеца за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК срещу ответника, вече е била изтекла.
Предвид изложеното исковете следва да се уважат частично до размер на
главница-274,65 лева, представляваща цена на доставена питейна вода за периода от
01.09.2018г. до 30.09.2020г., както и мораторна лихва върху нея до 11.06.2021г. в
размер на 40,33 лева, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане. В останалата част за разликата над уважените до пълните претендирани
размери исковете следва да се отхвърлят като неоснователни, поради погасяване на
вземанията по давност.
Следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на разноските
по делото. Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно
съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото
дело, като същите съобразно уважения размер на исковете възлизат общо на 620 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че T.M.A. с ЕГН-********** от
гр.**************, представляван от назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК
представител - адв.Л.А. от АК-Сливен ДЪЛЖИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Сливен, ул.”Шести септември” №27 част от сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №1399/29.07.2021г. по ч.гр.д.
№3331/2021г. на СлРС, а именно сумата 274,65 лева /двеста седемдесет и четири лева
и 65 стотинки/, представляваща цена на доставена питейна вода за периода от
01.09.2018г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
28.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата 40,33 лева /четиридесет
лева и 33 стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава, изтекла до
11.06.2021г., като положителните установителни искове по чл.124, ал.1 във връзка с
чл.422, ал.1 от ГПК, в останалата им част за разликата над уважените до пълните
3
претендирани размери се ОТХВЪРЛЯТ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА T.M.A. с ЕГН-********** от гр.************** ДА ЗАПЛАТИ на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Шести септември” №27 сумата 620
/шестстотин и двадесет/ лева, представляваща разноски по делото за заповедното и
исковото производство, съобразно уважения размер на исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4